Велопътеводител из Тетевенския Балкан

Заглавието на тази статия може би звучи нескромно, но то се базира не само на няколкото „работни“ карания в района на Тетевен по възложение на общината през пролетта и лятото на 2020 г., но и на още няколко предишни години, в които имах удоволствието да бродя по склоновете на Предбалкана и на Централен Балкан, окръжаващи общинския център и селата наоколо. Смея да твърдя, че малко останаха местата, които все още не са проверени – пеша или с велосипед. Затова в следващите редове ще ви представя една почти пълна картина на този регион, обобщаваща информацията за това къде става за каране и къде не съвсем.

Между другото, започвам с едно важно уточнение: не съм напълно сигурен докъде се простира географското понятие Тетевенски Балкан. По-тесните му рамки обхващат частта от Централен Балкан над гр. Тетевен и с. Рибарица, но имам чувството, че местните хора добавят към това и ридовете на Предбалкана около селата Гложене, Черни Вит, Бабинци, Рибарица, Васильово и др. Аз лично го използвам именно в този по-широк смисъл, дано да не е погрешно…

Ако трябва да опиша с едно изречение възможностите за каране в Тетевенския Балкан, то би било нещо от сорта на „селски планински велотуризъм“. Планински е ясно защо – все пак четете тази статия в сайт за планинско колоездене, пък дори и да карате само по асфалтовите пътища, в района на Тетевен винаги ще сте заобиколени от планини. Селски е, защото повечето маршрути ще ви отведат не само до красиви била и ридове, но и до китни села и махали – някои са съвсем живи и добре населени, други са вече почти или изцяло изоставени, пазещи една носталгия и свидетелстващи за един живот близо до природата, който не е бил никак лесен, но може би е бил по-смислен и стойностен от днешното забързано ежедневие и кариерно развитие.

На територията на община Тетевен в МТБ-БГ вече има описани десетки маршрути, като от тях не един, не два, а може би половината са леки като терен и са подходящи за начинаещи, деца и семейства. Не че съм си го поставял изрично като цел, не че е единственото място в България с подходящи условия – просто така се случи, защото хем имах достатъчно време, за да проуча и такива маршрути, хем и подходяща компания, която да ме отклони от обичайния ми „прав път“ през шубраците и трудните пътеки. Затова възползвайте се – Тетевенският Балкан е само на час и половина път от София, достатъчно близо е и до много от големите градове в Северна България, а през Троянския проход може да го „атакувате“ и от юг. Села като Черни Вит и Рибарица, пък и самият град Тетевен, предлагат отлични места за настаняване и достатъчно атракции и природни забележителности за цялото семейство – дори и за тези, които не карат вeлосипеди. Така че определено си струва човек да посети района за повече от един ден – даже бих казал, че и един уикенд няма да е достатъчен, ако искате да пробвате от всички прелести на региона. Откъм маршрути определено има какво и къде да карате в продължение на цяла седмица и в рамките на трите активни сезона – пролет, лято и есен.

Реклама

Рахатът

Пак се връщам към това, че много от тези маршрути са леки и подходящи за максимално широк кръг от хора, а не само за „маниаци“, „спортисти“ и „любители на адреналина“. Някои от тях са кръгови, но има и много възможности за разходки тип отиване и връщане – или по асфалт, или по черни пътища. Почти всяка от дълбоко врязаните долини предлага подобни варианти. Ето един неизчерпателен списък не само на описаните до момента в МТБ-БГ маршрути по лек терен, но и на тези, които можете да направите сами, без да следвате подробно описание:

  • Гложене – Полатен (и обратно) – разходка покрай р. Вит през вилна зона Рупци до кв. Полатен и обратно. Кара се по асфалт и черни пътища, на практика почти равен. Перфектен за начинаещи и деца.
  • „Под Лозето“ – разходка, подобна на горната, само че в другата посока (на север покрай р. Вит). Кара се по съвсем равни и уединени черни пътища.
  • „Гложене – махала Лозето“ – кратък кръгов маршрут до една почти обезлюдена махала, разположена на слънчев склон с чудесна гледка към Гложкото поле и Тетевенския Балкан. Кара се само по черни пътища, като при спускането има известни предизвикателства, но нищо прекалено трудно или стръмно.  
  • „Зореница – Нановица“ – много приятен маршрут, преминаващ през уединената махала Нановица, който обаче включва и един малко по-стръмен и труден участък при спускането.
  • „Гложене – Топилище“ – Още един лек и приятен маршрут, подходящ за по-неуверени в спусканията колоездачи, както и за такива, които нямат много сериозна физическа подготовка. Все пак имайте предвид, че пътищата на места са малко по-стръмни и каменисти, т.е. карането не е за съвсем начинаещи, добре е да имате вече някакъв опит по пресечен терен.
  • „Полатен – с. Оселна“ – от кв. Полатен можете да се изкачите по асфалтовия път в посока с. Голям Извор, но на 3.5 км след началото да продължите по занемарен асфалтов път вляво към махала Здравец и преди да я достигнете, да се спуснете към с. Оселна, след което да се върнете обратно. Този маршрут е изцяло по асфалт (на места вече разбит), но си има изкачвания и на места е по-стръмен, особено ако искате да разгледате цялото село Оселна.
  • „Полатен – Черни Вит – Дивчовото“ – изцяло по асфалтовия път, свързващ тези три населени места, който следва долината на р. Черни Вит. Пътят като цяло е спокоен (особено от Черни Вит нагоре рядко има трафик) и с лек наклон. Покрай него има и доста забележителности, които могат да се разгледат.
  • „Черни Вит | Там край реката“един от най-приятните маршрути за начинаещи, публикувани в МТБ-БГ. Подходящ е и за деца, които вече могат да се справят с някаква малка доза изкачвания и спускания. Представлява разходка покрай р. Черни Вит, като нагоре се кара по асфалт, а надолу по черни пътища и леки пътеки.
  • „Черни Вит | Разходка покрай р. Бръшляница“ – още един маршрут в с. Черни Вит, който е подходящ за начинаещи и за деца. Представлява отиване и връщане по широк и добре утъпкан черен път покрай р. Бръшляница до махала Делиевци и обратно. Карането е леко и приятно, наклонът е умерен, има и сянка. Навигацията също е пределно лесна, дори не ви е нужен GPS.
  • „Покрай Свинската река до с. Ямна и махала Зебровица“ – лек като терен маршрут (предимно асфалт + равен черен път), започващ от пътя между с. Черни Вит и с. Дивчовото и достигащ до махала Зебровица край с. Ямна. Връщането е по същия път. Може да се удължи още, ако се започне от с. Черни Вит или с. Дивчовото.
  • „Дивчовото – Анчова бичкия“ – не съм проверявал този маршрут, но от картата се вижда, че следва път покрай Дълга река и после покрай р. Косица, който или е асфалтов, или е макадам. Отиването и връщането е около 10 км. Можете да направите маршрута по-дълъг, ако тръгнете от с. Черни Вит.
  • „Тетевен – вила „Червен“един от приятните, но и по-натоварващи маршрути с ниска техническа трудност в района. Може да бъде преминат от хора с начални умения в планинското каране, но има 2-3 места, на които ще се наложи да бутат за известно време. Основното изкачване е по асфалт, основното спускате е по хубав черен път от вила „Червен“ надолу. А между тях е каране по подсичащ черен път в подножието на вр. Червен, минаващ през интересни махали и разкриващ приятни гледки.
  • „Тетевен – хижа „Сава Младенов“ – ако обичате стръмни изкачвания по асфалт, този маршрут е за вас. Той ще ви качи високо над Тетевен, като се минава и в близост до водопад Скока, но имайте предвид, че ако искате да стигнете с велосипеда до водопада, ще трябва да го носите по пътеката. Спускането е обратно по същия път, но трябва да се кара с повишено внимание.
  • „Разходка през с. Васильово“ – ако обичате тихи и спокойни асфалтови пътища, както и китни села, това каране ще ви насити добре. От пътя Тетевен-Рибарица поемете по асфалта към с. Васильово и карайте докъдето пожелаете, после се върнете обратно. Дължината може да варира от 10 до 20 км в зависимост от това колко навътре по долината решите да продължите, като след края на Васильово пътят става черен, вероятно тип макадам.
  • „Рибарица | Разходка покрай Горуньовска река“ – една от многото речни долини покрай Рибарица, в които можете да направите маршрут по асфалт тип отиване и връщане. Не съм го проверявал, така че не мога да кажа нищо повече за него.
  • „Рибарица – разходка покрай р. Костина“ – един от най-приятните маршрути за начинаещи тип отиване и връщане в района около Рибарица. Следва се долината на р. Костина – първо по асфалт, после по черен път, чак до бариерата за Национален парк „Централен Балкан“. Местността Костина е популярно място за пикници и къмпингуване. Там има паркинг и паметник на Георги Бенковски, който тук е намерил гибелта си след Априлското въстание. Ако сте с деца, по-удачно е да започнете маршрута от паркинга в м. Костина – така ще карате само по хубав черен път, без да се мешате с автомобилите.
  • „Рибарица – хижа „Бенковски“ – един по-дълъг и натоварващ маршрут, но иначе лек като терен. Включва дълго изкачване покрай р. Заводна (асфалт, после черен път) и след това през Соватски дол се излиза към главното старопланинско било и по кратка и много приятна пътечка през букова гора се достига хижа „Бенковски“. Връщането е по обратния път. Дължината в двете посоки е около 32 км.
  • „Рибарица – хижа „Вежен“ – този маршрут е почти идентичен с горния, защото споделят изкачването покрай р. Заводна. След водослива, който я образува, пътят се разделя и наляво се излиза към хижа „Вежен“. Връщането (за хора без опит по трудни пътеки) е по обратния път. Дължината в двете посоки е около 33 км.
  • „Рибарица | Разходка покрай р. Стара Рибарица“ – не съм пробвал този маршрут, но според BG Mountains има дълъг черен път покрай р. Стара Рибарица, който може да се ползва за маршрут тип отиване и връщане с обща дължина до 20 км.
  • „Рибарица  – м. Остриките“ – този маршрут следва долината на Черната река до м. Остриките, където има чешма и кът за отдих. Там се спуска и една технична пътека откъм хижа „Ехо“. Кара се основно по черен път, общата дължина (отиване и връщане) е около 14 км (с начало от пътя Рибарица – Шипково).
  • „Богое – хижа „Васильов“ – кратка, но много красива разходка по самата граница между общините Тетевен и Троян. Подходящ е за деца и начинаещи, кара се само по хубав, широк и утъпкан черен път с лек до умерен наклон.

За всички маршрути, за които няма линк към статия с GPS следа, можете да ползвате картата BG Mountains или дори Google Maps, доколкото повечето такива са по асфалтови пътища.

По пътя между с. Черни Вит и с. Дивчовото
Черния път покрай р. Заводна към хижите „Вежен“ и „Бенковски“
Па маршрута покрай р. Черни Вит
По маршрута „Гложене – Полатен“
По пътищата в Гложкото поле

Кефът

Не ме разбирайте погрешно, маршрутите по лек терен имат своя чар и са много приятни за лежерна разходка, особено в компанията на по-неуверени колоездачи, но много от читателите на МТБ-БГ търсят нещо по-така… Разбирай, нещо по-стръмно, по-технично и по-трудно. Разбира се, Тетевенският Балкан има какво да предложи и в тази насока, даже доста! Независимо дали сте любители със средно ниво на подготовка, или сте истински майстори, търсещи най-предизвикателните терени, апетитът ви може да бъде заситен и дори да остане за следващ път.

Може би забелязахте, че в предишната част се движех в изброяването от северозапад (с. Гложене) на югоизток (с. Рибарица). Това в голяма степен отразява и посоката  на каранията ми през годините – започнах от Гложене, тъй като там пребивавам често, но постепенно разширих кръга чак до вр. Васильов и до централното старопланинско било. Затова и тази втора група маршрути, ориентирани към хората със средни или добри умения в спускането, следват същата логическа последователност.

  • „Гложене | Дивешки дол и Минков върх“ – започвам с този маршрут, тъй като е един от най-кратките (само 7.4 км), така че е подходящ за бързо каране в рамките на час-два, ако сте отседнали някъде в района. Освен това спускането е със средна трудност, така че е достъпен за доста хора. Основният му недостатък е, че през лятото на много места пътеката е превзета от треви и цветя и едва се вижда, което прави карането по-трудно. През пролетта и есента обаче състоянието му е прилично.
  • „Гложене – Топилище 2“ – удължен вариант на горния маршрут, но тъй като е добавено едно допълнително спускане (пътека и черен път) към махала Топилище, заслужено получава съвсем различно име и самостоятелно място. При все това маршрутът си остава сравнително лек като натоварване и без размотаване се прави само за 1-2 часа, така че е подходящ или за бързо каране, ако сте отседнали някъде в района на Тетевен, или пък за комбиниране с други маршрути наоколо.
  • „Гложенски манастир – техничен вариант“ – без съмнение това е класиката над с. Гложене – приятно изкачване, интересен културно-исторически обект за разглеждане, красиви гледки и трудна, технична пътека за спускане. Информацията от тази година е за наличие на някоко паднали дървета по нея, които затрудняват преминаването на 2-3 места, но псе пак маршрутът е проходим. А ако искате да направите изкачването още по-приятно, препоръчвам ви да ползвате това от горния маршрут до излизането над мотопистата.
  • „Гложене – Черни Вит“ – надявам се, че този маршрут все още е в състоянието, в което го карахме през 2017 г., защото оттогава той си остава едно от най-хубавите карания, които съм правил в района. Интересно, скоростно спускане, което може да ви подпали спирачките, а преди това плавно изкачване към с. Оселна, панорами по билото и тук-там някой по-стръмен баир за учестяване на пулса.
  • „Гложене – Тетевен – Бабинци – билото“ – един по-дълъг маршрут, включващ доста черни пътища, но и една много камениста пътека за финал. Подходящ е за хора, които искат да запълнят цял ден с каране, при това по някои доста диви места.
  • „Тетевен | Под вр. Червен и вр. Кон“ – още един маршрут, който мога да нарека страхотен и любим в района. Има си от всичко – основно качване по асфалт, приятно каране по черен път в подножието на върховете Червен и Кон, малко дивотия и шубраци тук-там и спускане по забавна пътека, която хем не е много трудна, хем си е достатъчно технична и интересна.
  • „Тетевен – Боева могила“ – този маршрут ми бе изпратен от Росен Талов още преди години и, доколкото зная, все още си е на мястото. Той може да се разглежда като малко по-къс вариант на горния, само че спускането е по черен път (това не го прави по-лесен, защото на места пътят е каменист и изровен!).
  • „Тетевен – Бабинци и пътеките около вр. Кон“ – това каране е за любителите на много трудни пътеки, защото първата част от спускането е именно такава. На всичкото отгоре е и леко обрасла, така че трябва да обичате дивотията, за да ви хареса. В замяна, освен адреналина, ще получите и приятни гледки към Тетевенския Балкан.
  • „От Тетевен до подножието на вр. Черкезка могила“ – още един маршрут на север от Тетевен, който е кратък като разстояние, но сравнително стръмен и нагоре, а още повече надолу. Кара се само по черни пътища, но не са подходящи за начинаещи – нужни са поне средни умения и добър контрол върху байка.
  • „Тетевен | Трасето за детското състезание по спускане 2020“ – кратка, но много добра пътека буквално над града, която бе почистена и дооформена за нуждите на детското състезание по спускане през пролетта на 2020 г. Качването до началото на самоход отнема 10-15минути, достъпна е и с автомобил. Идеална е за каране с АМ/ендуро байк, при добри умения няма да е проблем и с твърдак или ХС байк.
  • „Тетевен | Пътеката до Опасния зъб“ – тази пътека не съм я публикувал като маршрут, защото за момента съм я ходил само пеша. Причина за това е неприятният факт, че единственият начин да се стигне до началото ѝ, е с велосипеда на гръб. Доста е технична и трудна, но в по-голямата си част е караема за опитни колоездачи. Изключение е горната част, където бутането и носенето са неизбежни, но пък гледката от заслон „Опасния зъб“, кацнал на скалите над Тетевен, си заслужава. Ако някой любител на такъв тип терени реши, че му се носи нагоре, лесно ще я намери на картите, а и на място.
  • „Рибарица – хижа „Вежен“ – хижа „Ехо“ – Рибарица“ – това е един класически маршрут в Тетевенския Балкан за любителите на високопланински терени и пейзажи и технични пътеки. Той с лекота ще запълни целия ви ден, включвайки дълго изкачване, здравословна доза бутане и носене, епични панорами от централното било на Стара планина, уютни хижи и технични пътеки. Най-добрият период за каране по него е през лятото, но при хубаво време е достъпен и през есента, стига да разпределите добре времето и силите си.
  • „Рибарица – хижа „Бенковски“ – Костина“ – този маршрут включва най-трудната пътека в Тетевенския Балкан, поне от тези, които съм пробвал през изминалите години. Части от нея просто не стават за каране, а други части стават, но изискват превъзходна техника и доста смелост. Във всяко друго отношение карането е лежерно и приятно – дълго и плавно изкачване, страхотни гледки към Централен Балкан, уютна хижа и дори разпускащ завършек по приятен черен път покрай р. Костина. Но пътеката от хижата надолу, ако изобщо решите да я пробвате, ще я помните дълго и не задължително с добро!
  • „Забранения плод – пътеките от хижа „Вежен“ към Рибарица“ – не мога да ви препоръчам тези два маршрута поради простата причина, че едната пътека (през Дукова поляна) попада изцяло в границите на резервата „Царичина“ и със сигурност карането по нея е забранено, а за другата (маркираната туристическа пътека, която сече пътя напряко) не съм сигурен с какъв статут е – виждал съм и познавам хора, които са карали по нея, без да имат проблеми, но според картите тя също е в границите на резервата, така че не знам доколко е позволена. Ходил съм я пеша и мога да кажа, че е много красива в горната част и много стръмна и технична в долната. За пътеката през Дукова поляна съм чувал от хора, които са я карали, че е много добра, но както казах, тя за момента е забранен плод и не бих рискувал да отнеса някоя глоба.
  • „Богое – връх Васильов“ – кратък, но много добър маршрут по самата граница на община Тетевен. Освен че е много красив, той включва и забавни пътеки за спускане, особено основната такава, която изобилства от завои в хубава букова гора. Определено го препоръчвам като задължителен за каране в района.
Пътеката от Минков върх между Топилище и Гложене
Пътеката от Гложенския манастир
По маршрута „Гложене – Черни Вит“
Под вр. Червен и над Тетевен
Пътеката от маршрута „Богое – връх Васильов“
Към хижа „Бенковски“

Дивотията

Както всеки уважаващ себе си Балкан, Тетевенският също има своите тайни. И ако човек дръзне да се поразрови в тях, нещата могат да завършат с някое храсталясване или с трудни за каране терени. Ако това е вашият стил в планинското колоездене, със сигурност не се нуждаете от тази статия, за да хванете гората… ъъъ, така де, картата и GPS-а, и да проверите една или друга пътека или маршрут. Тук обаче ще изброя няколко карания, за които имах големи надежди, но се оказаха твърде неподходящи за широката публика, поради което и не съм ги описвал като маршрути.

При първото се изкачихме от Черни Вит през с. Ямна чак до останките от крепостта Чертиград. Дотам всичко вървеше по план – карането започна с много плавно изкачване по асфалт, после по черен път, после той стана доста стръмен, а накрая до самия връх с крепостта си беше кратко, но трудно бутане. Планът беше да се спуснем по пътя на Бенковски към с. Черни Вит, край което се намира и пещерата на Бенковски. Според картите трябваше да разчитаме на пътека с жълта туристическа маркировка. Не знам преди век и половина Бенковски по какво е минал – може да е имало някоя овчарска пътека, а може да го е направил и без пътека – все пак потеря го е гонела. Ако второто е вярно, то също толкова вярно е, че нещата не са се променили чувствително, и през 2020 г.би било пресилено да се каже, че по този склон има пътека. По-скоро само остатъци от такава. Добре се упражнихме както в пренасяне през дървета, така и в провиране през клони и трънки, а финалът на пътеката е не БОЧ, ами чиста проба скален отвес с една тясна линия, по която с голямо внимание пренесохме байковете. На практика единственото нормално спускане беше в рамките на първите 500 м под Чертиград – твърде недостатъчно, за да оправдае половин ден изкачване дотам.

Заслона под крепостта Чертиград
Финалът на пътеката от Чертиград към Черни Вит бе достоен завършек на измъченото ни „спускане“ по нея.

Друго голямо каране, което бях замислил, започна от разклона за с. Васильово. В пролетно настроение прекосихме дългото и хубаво село, после се заизкачвахме по приятен черен път нагоре към билото на Васильовска планина и… в един момент тоя път тръгна толкова стръмно нагоре, че досега през живота си не бях срещал подобен участък – хем много стръмен, хем доста широк и сравнително добре утъпкан, а на всичкото отгоре и дълъг – има-няма километър. Това обаче не бе най-голямата драма по маршрута. По билото трябваше да следваме червена туристическа маркировка. Където се караше по черен път, нещата бяха добре. На едно място обаче продължихме по пътека – приказно красива, лъкатушеща върху килим от див чесън (левурда), но на други места спъната и мъчно караема, макар че те не бяха чак толкова много и тази част като цяло ни хареса. Добрахме се до връх Васильов и оттам вече започна короядството. Целта ни бе да караме по една дълга пътека със зелена туристическа маркировка, следваща билото на рида, издигащ се между Васильово и Рибарица. Тя обаче доста ни поизмъчи – не толкова с това, че постоянно менеше наклона си (все пак затова даваме толкоз пари за тия регулируеми колове за седалка!), а поради факта, че бе в доста занемарено състояние – нападали клони, тук-там и дървета, шума, трънки, особено в откритите части карането ставаше направо невъзможно. Спирахме, бутахме и тръгвахме десетки пъти, докато накрая видяхме една тънка пътечка, тръгваща надолу по Осеновия рът. Макар че и тя на места се губеше, след всичките мъки преди това ми се стори като истинска награда!

За по-малките храсталясвания не знам дали изобщо си струва да споменавам. Имаше например едно над с. Черни Вит, където се изкачихме по доста стръмен път до махала Платуница, която се оказа почти изоставена, но много приятна – със стари, но запазени къщи сред плодови дръвчета, високо, високо в планината. Разочарованието дойде, когато установихме, че черният път, който според всички източници трябваше да ни отведе обратно към Черни Вит, явно вече не се ползва и се бе превърнал в непроходима джунгла от коприви, тръни и треви. Дори и да имахме мачете, то щеше да ни свърши работа пеша, но колелата си оставаха излишния елемент в цялата постановка. Е, поне ни послужиха да се спуснем обратно по същия път.

Проучването на непознати пътища и пътеки в Тетевенския Балкан може да ви отведе до интересни места…
…но е също толкова вероятно да завърши по този безславен начин. 🙂

Изобщо, смея да ви посъветвам, ако искате да карате на сигурно, да ползвате маршрутите от първите две групи. Дори и за някои от тях няма гаранция в какво състояние са, но поне се знае какво е било към момента на описването им.

За по-натам…

Гледайки всичко изброено дотук, направо се учудвам, че все още имам непроверени проекти за маршрути в Тетевенския регион. Невероятно, но е факт! Възможно е да изскочат някои интересни неща над с.Черни Вит, с. Дивчовото и над Рибарица. Освен това, ако гледаме формално територията на община Тетевен, тя обхваща и селата Глогово, Градешница и др., т.е. едни все още неизследвани за мен територии. Да не говорим че над Гложене и Полатен още преди години при пешеходни преходи намерих цяла мрежа от занемарени и пообрасли пътеки, които с известно количество труд могат да станат добри за каране, а сигурно и над другите населени места е така. Затова за Тетевенския Балкан, както и за много други места и неща, важи правилото, че всяка затворена страница понякога отваря нова глава или дори нова книга. Ще има да четете още, сигурен съм! 😉 


Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?

Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.