През 2018 г. публикувах маршрута „Гложене – Черни Вит“ след едно от първите ми и най-запомнящи се карания в района около Тетевен. Дори и сега, когато познавам Тетевенския Балкан и възможностите за каране в него много по-добре, това си остава един от най-добрите веломаршрути там. И все пак има едно нещо, което не ми харесва при него – дългото спускане по асфалт от Черни Вит. Не че е неприятно човек да отпусне спирачките и да усети гладкото и бързо търкаляне на гумите, но когато съм вложил известни усилия, за да преодолея определена височина нагоре, предпочитам спускането да е по пресечен терен.
Затова още оттогава ми се въртяха разни идеи за друг вариант на маршрута, при който началото да е в с. Черни Вит и изкачването да започва някъде в близост до него, а не чак в долината на р. Вит. Идеите са едно, времето за реализацията им обаче е нещо друго… По една или друга причина, чак в края на лятото през 2021 г. успях да стигна до тези „чертежи“ и да проверя дали идеите ми щяха да намерят почва, или щяха да срещнат безмилостния отпор на храсталаци и пущинаци. Щом четете тази статия, значи нещата се развиха благополучно. Бих казал даже перфектно…
НО, винаги има едно НО! Представеният тук маршрут пак не е идеален… Намерихме изкачване по черен път през махала Банков дол, което е предизвикателно и стръмно на места, така че не за всеки ще е по-добрият вариант. Тъй като вече познавах спускането през вр. Плочката (в цитирания горе маршрут), този път реших да пробваме спускане по един съседен рид, което слиза в махала Дъскот. То обаче е още по-право и още по-стръмно – подпалва спирачките и не позволява човек да се разсейва нито за миг. Освен това е и малко по-обрасло, но само малко. Като цяло този маршрут стана по-труден като терен. Хубавото е, че можете лесно да смесвате и комбинирате двата варианта. Ако държите на повече пресечен терен, ползвайте изкачването от настоящия маршрут, но направете спускането от другия. Ако вече сте карали другия и искате да опитате нещо ново, тогава пробвайте описанието долу без промени.
Във всички случаи едно мога да ви гарантирам – билото на запад от Черни Вит, по което преминават и двата маршрута, е едно от най-красивите места в България, поне за мен. Затова аз лично поставям акцента не толкова върху спусканията и адреналина от тях, колкото върху красотата на природата и спокойствието, което може да намерите там.
Като обобщение на всичко дотук, ето как изглежда по-опростеното описание на маршрута: От Черни Вит започваме със спускане по асфалтовия път към Тетевен, докато селото не остане зад нас. След това се изкачваме по черен път през махала Байовица към махала Банков дол. На места пътят е доста стръмен и може да се наложи бутане; на други наклонът е приятен. Сянка не липсва никъде. След Банков дол има още едно стръмно изкачване по билото, след което започват да се редуват участъци надолу, нагоре или по равно. Все пак тези нагоре преобладават. Така достигаме едно връхче над махала Дъскот, което на картите си няма име, но за себе си го кръстих връх 360 заради панорамата във всички посоки. От него се спускаме право надолу по ръба на склона по нещо като черен път – може да го наречем и две успоредни пътеки, защото реално се ползва доста рядко и със сигурност няма вида на „типичен“ черен път. Наклонът надолу е много голям, на повечето места е трудно човек да пусне спирачките за повече от 1-2 секунди. Това спускане, което никак не е за подценяване като трудност, завършва в махала Дъскот, откъдето се прибираме към центъра на Черни Вит, като за по-приятно минаваме от другата страна на реката.
Най-добрите сезони за каране по маршрута са пролетта и есента. Доколкото основното изкачване е предимно в гора, може да пробвате и през лятото, но се пригответе за сериозен пек горе по билото, където е предимно открито. Началната точка е площадът срещу черквата в Черни Вит, където има място за паркиране на доста автомобили.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: с. Черни Вит, площада срещу черквата; https://goo.gl/maps/C45V9PuvniUyf6Fm8
Дължина: 23.8 км
Изкачване: 800 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, R3)
Физическо натоварване: средно (КФН=6)
Продължителност: 3-6 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Вода: 2-3 л в зависимост от сезона, по маршрута няма чешми
Храна: за половин ден
Терен:
– асфалт – 5.6 км
– черни пътища – 18.2 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
От площада при черквата (т.01) поемаме по главната улица надолу в посока Тетевен и караме 3.4 км до т.02, където наляво се отклонява черен път в гората. Започваме изкачване по него. В началото е стръмен и каменист, после наклонът става умерен. В т.03 (4.4 км) пътят се разделя – левият е към махала Байовица, а ние минаваме по десния над нея и продължаваме изкачването нагоре по Банков дол към едноименната махала. В т.04 и т.05 пропускаме дърварски черни пътища вляво. Оттук нагоре пътят е малко по-занемарен и каменист, но все пак достатъчно ясен. В т.06 (6.6 км) отляво идва обрасъл дърварски път – ние продължаваме надясно, като тук пътят става много стръмен и е по-добре да бутаме. След малко наклонът се пооправя и навлизаме в махала Банков дол. По голямата част от къщите и пътищата между тях са почти превзети от растителността. В т.07 (7.6 км) при две необитаеми къщи пътят се разделя – завиваме рязко надясно и нагоре по обрасъл път, който след 100 м ни извежда на друг, по-ясен черен път (т.08), по който продължаваме наляво. Караме само по него направо и напускаме махалата – наклонът постепенно се изравнява и за момент дори се обръща надолу. В т.10 и т.11 пропускаме черни пътища отдясно и караме само направо по основния път.
В т.12 (9.3 км) основният път се спуска стръмно надолу. Ние обаче трябва да продължим наляво и стръмно нагоре по билото на рида. Тук също може да се наложи бутане. Затова пък ще бъдете възнаградени с просторни и красиви гледки, които са и добър повод за кратки спирания. Изкачването е до вр. Денговица, после билото става сравнително равно. Караме само по основния път. В т.13 той се раздвоява, лявата част е малко по-добра. В т.14 пропускаме черен път вляво. В т.15 (11.6 км) достигаме възвишение, наречено Радевия връх. Тук пътят се разделя на две и трябва да се спуснем надолу по десния, който е доста стръмен и изровен – карайте бавно и внимателно!
В т.16 (12.4 км) се включваме в друг черен път, който идва отдясно откъм с. Оселна. Продължаваме по него наляво и веднага след това надясно, пропускайки една пряка стръмна отсечка. В т.17 (12.9 км) излизаме на широк билен черен път и продължаваме по него наляво, редувайки изкачвания и спускания. В т.18 пътят за момент се разделя – левият ръкав е по-добър. В т.19 (14.5 км) достигаме заслон/навес, при който се отклонява черен път наляво, а след малко и друг надясно. Ние следваме само билния път направо. След 1 км пред нас се изправя една „стена“ с преки моторджийски пътеки. Пътят подсича тази стръмна част на билото отдясно, после обръща посоката, като тук наклонът е сериозен и може да се наложи да бутате.
В т.20 (16.5 км) и т.21 (16.9 км) пропускаме черни пътища наляво към близкото връхче, което се казва Сълбийца. (От него започва спускането през вр. Плочката, така че ако предпочитате него, в т.21 трябва да завиете наляво и да следвате основния път/пътека надолу по рида.) Ние продължаваме надясно по билото, като целта ни е следващото подобно възвишение. Достигайки подножието му (т.22), трябва да се избутаме по стръмен и добре обрасъл път до самото връхче (т.23, 17.4 км).
Оттук започва голямото спускане – посоката е наляво (югоизток). Пътят е много стръмен и леко обрасъл отстрани и в средата. По принцип не е много изровен, но не е и съвсем гладък. През цялото време трябва да държите спирачките изкъсо, защото ако наберете много скорост, спирането става трудно. Пътят няма разклонения, нито пък много завои. Едва с достигането над махала Дъскот правим остър завой вдясно и се спускаме към крайните ѝ къщи (т.24, 19.7 км), където продължаваме наляво и надолу в дола. Следваме само основния път покрай реката. Пропускаме една отбивка вляво (т.25), а в т.26 (20.6 км) се включваме в асфалтов път и по него се спускаме до главната улица на Черни Вит (т.27, 22.0 км).
Тук имате два варианта. Тривиалният е по асфалта наляво да се приберете до началната точка. По-интересният е да карате 200 м надясно по шосето до т.28, където по мост над реката да минете отсреща и там да продължите наляво по черен път надолу покрай реката. В т.29 (23.2 км) навлизаме в селото, а в т.30 (23.6 км) се отклоняваме от улицата по тясна пътека със стъпала, която ни отвежда до един въжен мост над реката, по който се връщаме към главната улица и излизаме точно до черквата и площада срещу нея.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
