Село Дивчовото напълно отговаря на името си – след него е само гората! Сгушено високо в долината на р. Черни Вит, селото е точно на границата между ридовете на Предбалкана и главното старопланинско било. Отдавна ми се искаше да покарам някъде около него, особено към хижа „Момина поляна“, за която само бях чувал, но никога не бях посещавал. А според картата BG Mountains от нея надолу трябваше да има и дълга пътека, която всъщност играеше ролята на основен стимул при карането по този маршрут.
Уви, пътеката вече е път – дърводобивната дейност е разкроила целия склон на главни и второстепенни черни пътища, а от някогашната пътека са останали само едни 200-300 м, които загатват колко хубава е била. За нас това бе голямо разочарование, но само по себе си не прави маршрута лош – има хора, които предпочитат именно черните пътища за спускане, като трябва да отбележа, че тези не са от най-лесните, защото на места наклонът си го бива, а има и отделни участъци с коловози и улеи от водата, така че във всички случаи карайте внимателно, особено в първата половина на спускането. В един момент то преминава в хубав и сравнително гладък път, така че там вече може да се поотпуснете. В края на спускането има и 4 км асфалт, но той на места е толкова разбит, че усещането е като за каране по черен път.
Изкачването до хижа „Момина поляна“ също си го бива! Макар че през по-голямата част от времето наклонът е умерен, в последните 4 км преди хижата той трайно надвишава десетте процента и е напълно възможно да ви принуди да бутате на някои места. Теренът преминава от разбит асфалт в началото през макадам (в основната част от изкачването) до почвено-камениста настилка в горната част.
Самата хижа „Момина поляна“ е на много приятно място и предразполага към дълга почивка, преди човек да поеме шеметно надолу.
Обобщено, този маршрут е повече туристически (за опознаване на района, дишане на чист въздух, посещение на хижата), отколкото за търсене на адреналин, макар че спускането по черните пътища съвсем не е лежерно и безобидно. На места по него могат да се развият високи скорости по стръмен наклон и не много стабилен терен – просто карането е по-еднообразно, отколкото би било, ако имаше пътека.
Ако не държите да сверявате местонахождението си при всеки разклон, а карате просто по усет надолу, навигацията по маршрута ще е лесна. Ако не, ще трябва да поглеждате често към GPS-а, защото, както казах, дърварите са направили същинска плетеница от черни пътища по склона.
Най-подходящият сезон за каране по този маршрут е лятото, когато тук можете да намерите прохлада и достатъчно сянка. Със сигурност не е добра идея да го пробвате в ранна пролет, защото спускането в гората вероятно ще е кално. Есента също е приемлив вариант, но заради по-голямата надморска височина може да очаквате сравнително ниски температури. Началото на маршрута е малко преди самото село Дивчовото, при разклона за хижа „Момина поляна“ и хижа „Анчова бичкия“, където има и уширение, използвано от дърварите за претоварване, където могат да се паркират и няколко автомобила. Тъй като последните километри спускане също са по асфалт, може да спестите малко разстояние и денивелация и да започнете по-нагоре, дори от хижа „Паскалска ливада“, където свършва черният път, но имайте предвид, че асфалтът е разбит и е подходящ само за високи автомобили – с обикновен ще е мъка.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: Разклонът към хижа „Момина поляна“ преди с. Дивчовото; https://goo.gl/maps/srLvowVSQpZcMb9N9
Дължина: 22.5 км
Изкачване: 1025 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2, R3, T3)
Физическо натоварване: средно (КФН=7)
Продължителност: 3-5 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Вода: 2 л, при изкачването няма чешми
Храна: за половин ден, в хижа „Момина поляна“ се предлага храна
Терен:
– асфалт – 8.8 км
– черни пътища – 13.1 км
– пътеки – 0.6 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
От началната точка (т.01) поемаме по асфалтов път покрай Дълга река и след малко преминаваме през една махала с няколко къщи. След нея пътят се влошава значително, но с велосипеди това не е проблем. При водослива на Дълга река и Косица (т.02, 2.1 км), където има и разни стопански постройки, първо завиваме наляво по мост над реката и веднага след това продължаваме надясно в долината на р. Косица. Изкачването продължава по асфалт. Следващият разклон е в т.03 (3.8 км), където наляво е пътят към хижа „Паскалска ливада“ (по него ще се спуснем по-късно), а ние сме надясно към хижа „Анчова бичкия“ и хижа „Момина поляна“. След малко асфалтът преминава в черен път, но добре утъпкан, с трошено-каменна настилка (макадам). В т.04 (4.5 км) пропускаме черен път вляво, в т.05 (5.3 км) също следваме основния път направо.
В т.06 (5.8 км) достигаме хижа „Анчова бичкия“ (не изглеждаше работеща) и продължаваме нагоре все по основния път с трошено каменна настилка и със синя туристическа маркировка. Пропускаме отбивки вляво (т.07, веднага след хижата) и вдясно (т.08, 6.6 км и т.09, 7.4 км). Наклонът за момент намалява и пътят подсича склона през много красива букова гора. След това пътят отново става стръмен, появяват се и преки пътища/пътеки, като понякога маркировката е нанесена по тях. Ние следваме само основния път, като на места може да се наложи и да бутате.
В т.10 (11.9 км) достигаме Сенкова поляна, откъдето по-късно ще започне спускането към хижа „Паскалска ливада“. Преди това обаче е необходим последен напън по стръмния черен път, за да достигнем хижа „Момина поляна“ в т.12 (13.5 км). Малко преди нея вдясно (т.11) има още една малка хижа, наречена „Иванина поляна“. След почивка при хижа „Момина поляна“ е време да започнем спускането. Първо караме обратно по пътя надолу до Сенкова поляна. Идвайки отгоре, в дясната част на поляната има няколко информационни табла (т.13, 15.0 км) и точно при тях започва пътеката вдясно към хижа „Паскалска ливада“ (сред местните е позната и като „Елпром“). В първите метри пътеката изобщо не си личи в тревата, но щом стигнете гората, веднага става ясна. След 2-3 завоя пътеката се разширява и изправя посоката. В т.14 (15.6 км) пресичаме черен път и надолу пътеката също вече е превърната в черен път. Следваме синята маркировка – в общи линии това означава направо при повечето разклони (т.15 до т.17) и все надолу. В т.18 (16.6 км) продължаваме по основния черен път надясно и надолу следваме само него чак до хижа „Паскалска ливада“ (т.19, 18.0 км), преди която пътят става равен и с по-дълбоки коловози. От хижата надолу сме по стар асфалтов път, като в т.03 се включваме в пътя, по който започнахме изкачването и по него се спускаме до началната точка.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
