Тетевен – Бабинци и пътеките около вр. Кон

По стечение на обстоятелствата през последните години прекарвам доста уикенди в с. Гложене, а за човек като мен това означава, че не бива да остане непреброден баир наоколо, пеша или с колело. Понякога първо по единия начин, а след това и по другия, защото така новите пътеки се намират по-лесно, пък и пешеходното храсталясване е също толкова приятно, но все пак по-малко изнурително от колоездачното. Както и да е, въпросът е, че след като публикувах няколко приятни маршрута с начална точка Гложене – някои за начинаещи, други за по-опитни планински колоездачи, сега е време да премина и към склоновете над Тетевен, където, оказа се, също има доста пътеки. Някои от тях стават само за ходене, или поне няма друг начин да стигнете до началото им – такава е например пътеката до заслон „Опасния зъб“, която би се харесала на всеки любител на техничните терени, обаче няма как да се качите до заслона, освен по нея, което означава с колелото на гръб… Някой ден и това ще направя, но в този и следващите маршрути ще ви представя няколко варианта от другата страна на града, откъм вр. Червен и вр. Кон, при които качването си е нормално, а спусканията са разнообразни и варират от хубави черни пътища до изключително трудни и технични пътеки.


Настоящият маршрут представлява може би най-добрата (за мен) комбинация от пътеки по тези южни склонове над Тетевен, поне сред известните ми до момента. Той включва цели три пътеки, като никоя от тях не е лесна и във всяка има по нещо интересно. Бързам да предупредя читателите, че става дума за диви, натурални пътеки, ползвани от местни хора и животновъди, покрити с шума и клонки, необработени и непочистени. Правя това уточнение, защото имам чувството, че хората навикнаха на возенето с бусове и карането по редовно поддържани пътеки и трасета (включително в и около байкпарковете) – не го казвам с лошо чувство, напротив, но съм длъжен да предупредя, че тръгвайки по маршрут като настоящия, трябва да очаквате повечко дивотия, бодливи клонки, разместени камъни, намалена видимост и не винаги предсказуем терен.

Реклама

От трите маршрута над Тетевен, които ще ви представя в тази серия статии, настоящият е най-труден в техническо отношение. А на всичкото отгоре първата пътека в него е най-трудната в целия маршрут – истински, достоен пример за понятието БОЧ, така че започваме ударно!

Достигането до нея също не е от лесните, макар че изкачването по асфалтовия път до с. Бабинци всъщност е сравнително леко и приятно – обкръжени сме от красиви върхове, хвърляме по някой поглед към града в долината и пуфтим методично нагоре покрай отделни къщи и махали, накацали на произволни места покрай пътя. Ако е лято, трябва да започнете това каране рано сутринта, иначе ще се изпечете живи по тези открити, южни склонове. През пролетта и есента, които са и най-добрите сезони за каране по маршрута, подобни предпазни мерки не са наложителни.

От Бабинци започва по-трудната част. Стръмна улица ни извежда до местния „стадион“, откъдето започва бутане по стръмна овчарска пътека, за да се изкачим по открития, каменист рид, разположен на изток от селото. По него се спуска и първата пътека, която, както казах, изисква и добри умения, и защитна екипировка. Началото е скалисто, с препъващи прагове, 1-2 серпентини и нестабилен камънак под гумите. После пътеката се вкопава като улей в почвата, виейки се между разни трънаци и храсталаци, а в последната си част влиза в гората, където ни очакват някои доста технични серпентини, допълнени от обилно напластена шума, скриваща камъните и клоните под гумите ни. След всичко това се изсипваме на седловината между този рид и вр. Червен, където можем да отдъхнем на чудесната, слънчева поляна или да поседнем в изградените тук беседки с пейки и маси. В тази отсечка по пътеката можете да срещнете стрелки с червена боя и бели ленти, останали от някакво състезание по планинско бягане преди години. (За да няма чудене и объркване, през седловината минава и пътеката „Нагоре към слънцето“, която тръгва от един завой малко преди с. Бабинци и заобикаля вр. Червен, за да достигне до скалните отвеси над Тетевен – в частта от Бабинци до седловината обаче тази пътека не става за каране, освен може би за любителите на траяла.)

Маршрутът ни продължава по маркирана със син цвят пътека наляво и надолу в дерето, чието начало е много обрасло и скрито. Посоката е вила „Червен“, макар че не стигаме чак до нея. И тази пътека в началото е по-трудна, защото е стръмна и предлага твърде илюзорно сцепление, когато почвата е суха и изпръхнала. После наклонът намалява, но пък пътеката на места отново е неясна и леко обрасла, така че в целия този участък ще трябва да гледате внимателно и GPS-а, и терена пред вас. Пътеката влиза в Конски дол, разделящ вр. Червен от вр. Кон и в един момент излиза на черен път – тук не продължаваме към вила „Червен“ (надясно), а завиваме рязко вляво и по много каменист и нестабилен участък се спускаме към дерето и издрапваме стръмно и продължително от другата му страна. Пътят постепенно се изравнява, а в един момент обръща посоката и надолу, като накрая преминава в пътека и се спуска към поредното дере на една рекичка, чието име засега не съм узнал.

Покрай тая рекичка върви една пътека, маркирана със син цвят. Екопътека е, което означава, че освен маркировката, по нея са поставени и няколко моста, както и беседки за почивка на 1-2 места. При спускането по нея мостовете няма да ви трябват, освен може би напролет, ако рекичката стане по-пълноводна – казвам го, за да не се опитвате да спирате заради тях, когато ги видите. Най-трудно е да уцелите пътеката в началото, защото спускайки се, човек вижда как тя пресича потока и продължава от другата му страна. Това обаче не е маркираната пътека! Затова преди да стигнете рекичката, спрете и огледайте хубаво местността (и GPS следата), защото пътеката е надясно, по западния склон на дерето, и е тясна, покрита с шума и точно в тази част с избледняла и недостатъчна маркировка. След първите 100 м има и едно паднало дърво, което трябва да прегазите. Ако все пак се объркате и преминете на отсрещния бряг, не се шашкайте – казват, че от един път не се става… храсталясник. 😀 Пък и там пътеката си я има, само че води до 1-2 къщи с добре завардени и оградени дворове. За да не минавате „с взлом“ през имота на хората, най-добре е да нагазите леко в тревите и храстите и да заобиколите дворовете откъм реката. В крайна сметка ще достигнете място, където маркираната пътека ще дойде откъм гората, от ваше дясно.

От тази точка надолу пътеката вече е ясна и доста интересна за каране. Има както бързи и гладки участъци, така и всякакви безразборно разположени камъни, улеи, кратки изкачвания и, разбира се, доста шума, която скрива част от подробностите по линиите пред нас. Пътеката е технична, но не бих казал, че е страшна, защото наклонът е малък – трудността идва по-скоро от каменистия терен и необходимостта човек да избира добре линията си и да запазва достатъчно скорост, за да не се запъва в по-острите ръбове. След предишните две пътеки обаче, тази може да ви се стори направо бърза и ритмична! 🙂

В края на спускането ви очакват около 2 км черен път, а след това и 3-4 км асфалт по главната улица/път обратно до центъра на Тетевен.



Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.


Изходна точка: гр. Тетевен, централен площад

Дължина: 23.6 км

Изкачване: 900 м

Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, Т3, Т4, Т5)

Физическо натоварване: средно (КФН=6)

Продължителност: 3-5 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)

Вода: 1.5-2 л

Храна: за половин ден

Терен:
– асфалт – 13.1 км
– черни пътища – 4.3 км
– пътеки – 6.2 км

Изтеглете GPS следата (в универсалния формат gpx) и я заредете във вашия уред за навигация. Разпечатайте PDF описанието, за да имате най-важната информация за маршрута по време на карането.

Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.


Тази статия е подготвена със съдействието на:



Описание:

01 (0.0 км) – От площада на Тетевен поемаме по пешеходната улица на изток (в посока Рибарица). Пресичаме първата улица и при втората (т.02) завиваме наляво и поемаме нагоре. Следвайки основната улица, завиваме наляво (т.03) и караме все направо до входа на болницата (т.04, 1.2 км), където завиваме надясно и започваме стръмно изкачване, следвайки само основната улица през циганската махала. По този начин напускаме Тетевен и започваме по серпентините на пътя да набираме височина към с. Бабинци. В т.05 (2.5 км) пропускаме невзрачно асфалтово пътче наляво, а на разклона в т.06 (5.2 км) следваме основния път наляво.

Достигаме площада на с. Бабинци 8.8 км след началото (т.07). Там може да отдъхнем, има и магазин-кафене, ако искате да се подкрепите с напитка или нещо за хапване. После продължаваме по стръмната улица надясно и нагоре и достигаме селското игрище за футбол (т.08, 9.0 км). Прекосяваме го в южна посока и започваме да се изкачваме по рида на изток от селото – в първия момент няма ясна пътека, но в т.09 се появява такава и караме/бутаме по нея леко наляво от същинския ръб. Пътеката е широка и постепенно добива формата дори на черен път, но рядко ползван. В т.10 (9.5 км) достигаме разклон на пътя, като и двата ръкава водят до едно и също място, но левият е по-добър. Тук вече и наклонът става по-приятен за катерене на ход.

След още малко изкачване, в т.11 (10.2 км) трябва да се отклоним от занемарения черен път по овчарска пътека надясно. В началото тя трудно се различава от останалия каменист терен, но постепенно добива по-ясни очертания и като цяло тръгва в посока надолу. Теренът е сложен, защото включва както по-големи, ръбати скали, така и по-дребни, нестабилни камъни. На отделни места има и кратки изкачвания, които са трудни заради силно пресечения терен. В т.12 (10.8 км) наляво в гората тръгва друга пътека, която изглежда добре, но пропускаме, защото на нас ни трябва дясната пътека, продължаваща напред по рида. Скоро след това тя тръгва стръмно надолу, влиза в гората и след серия от трудни серпентини и други препятствия, излиза на седловината под вр. Червен в т.13 (11.6 км).

Тук е важно да намерите следващата пътека. Тя продължава наляво и НАДОЛУ към дерето, минавайки точно покрай двете беседки (под тях). Внимавайте, защото освен нея, има и пътека наляво и нагоре, над беседките, която в случая не ви върши работа. И двете пътеки са със синя маркировка. Нашата пътека, която слиза към Конски дол, в началото е доста обрасла, но щом влезете в гората, става по-ясна. Маркировката не е достатъчно нагъсто и се следи трудно, така че повече разчитайте на GPS следата. Първата част е стръмна, с лошо сцепление. По нея излизаме до изоставен дърварски път в т.14 (12.0 км), където трябва да потърсим продължението на пътеката вдясно. Тя влиза отново в гората и нататък като цяло е ясна. В т.15 има друга пътека наляво към реката – пропускаме я и продължаваме напред.

Излизаме отново от гората и в т.16 (13.3 км) се „изсипваме“ на черен път. Завиваме по него наляво и се спускаме към дерето – внимавайте, защото тази секция е много камениста и нестабилна! От другата страна ни посреща стръмно изкачване с шума и камъни – за някои ще е по-лесно да го избутат, вместо да се напъват. Постепенно наклонът намалява и пътят се изравнява, а в т.17 (14.1 км) имаше временна преграда от клони, която да пречи на животните от близкото пасище да преминават. Ние я заобиколихме през храсталаците отдясно.

В т.18 (14.6 км) достигаме следващата седловина, където има материали от разрушена постройка. Надясно покрай една все още крепяща се къща тръгва черен път, но ние сме по друг, по-занемарен път наляво и надолу в гората. Като цяло наклонът е надолу, макар че има и 1-2 изкачвания. Пътят е лош, с коловози и шума, а след едно паднало през него дърво се превръща в пътека, минава през една обрасла с папрат поляна и се спуска към близкото дере.

В дерето е пътеката със синя маркировка, по която довършваме спускането. Най-трудно е да уцелите пътеката в началото, защото спускайки се, човек вижда как тя пресича потока и продължава от другата му страна. Това обаче не е маркираната пътека! Затова преди да стигнете рекичката, в т.19 (15.7 км)  спрете и огледайте хубаво местността (и GPS следата), защото пътеката е надясно, по западния склон на дерето, и е тясна, покрита с шума и точно в тази част с избледняла и недостатъчна маркировка. След първите 100 м има и едно паднало дърво, което трябва да прегазите. След него се спускаме отново към реката и излизаме в близост до една малка махала с 1-2 къщи и дворове – т.20. От тази точка надолу по реката пътеката вече е ясна и доста интересна за каране. След стотина метра (т.21) има беседка и чешма с хубава вода. На разклона при тях сме по пътеката наляво и надолу. В т.22 (17.5 км) пътеката се раздвоява, като по-интересната част е надясно към реката. 50 метра по-надолу (т.23) достигаме поредното мостче и след него пътеката преминава в черен път. Минаваме покрай местната ловна хижа (т.24) и караме само направо и надолу по черния път, който е хубав и широк, с не много голям наклон.

В т.25 (19.5 км) излизаме на асфалтовия път между Тетевен и Рибарица и се прибираме по него надясно към площада на града.



Снимки: Любомир Ботушаров

Ако желаете да изпратите маршрут или GPS следа за публикуване в MTB-BG.com, свържете се с нас на [email protected] или използвайте някой от начините, описани тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/other/mtb-bg/4647-mtb-bg-contributors.