Това е един от най-добрите маршрути в близост до Рибарица, подходящ за планински колоездачи, които търсят повечко адреналин. В същото време пътеката, по която се развива спускането, в никакъв случай не е трудна. На повечето места всъщност е доста приятна и би била по силите на всеки, който вече има някакъв опит с каране по пътеки, но и изключително забавна за по-напреднали колоездачи, които умеят да се заиграват с терена и да извличат максимума от „палавите“ завои, с каквито изобилства спускането.
Всъщност спускането може да бъде разделено условно на няколко части. От върха първо има една супер скоростна права, последвана от тясна и привидно лесна конска пътека, която обаче е малко коварна със страничния си наклон и с формата на тесен улей на някои места. След това се продължава по маркирана с жълт цвят туристическа пътека, използвана и от дърварите за придвижване с коне. Първата третина от тази пътека е предимно скоростна – започва с прави участъци, но се появяват и забавни завои. След пресичането на асфалтовия път Шипково- Рибарица пътеката продължава с още по-готини завои и малко по-голям наклон, но продължава да е с трудност Т3. Пресичаме асфалта за втори път и третата част на пътеката става по-технична и трудна – наклонът се увеличава, а завоите стават по-остри и спънати, на места даже са си серпентини, но не от най-трудните. В тази последна третина пътеката е с трудност Т4.
В зависимост от предпочитанията си, можете да структурирате маршрута по два начина. Тук е представен вариантът с тръгване от м. Богое – това е превалът между с. Рибарица и с. Шипково. Имайте предвид, че като име често може да срещнете и Богоя – явно има някакво разминаване между местния и „официалния“ топоним. Там има поляни и уширение на пътя, където можете да оставите автомобилите си. При този вариант започваме с изкачване до вр. Васильов по черен път, после се спускаме и след пътеката завършваме отново с няколко километра изкачване по асфалт обратно до колите.
Ако предпочитате първо да направите цялото изкачване, а след това спускането, можете да оставите колите на някое уширение край пътя в близост до края на пътеката и да започнете карането оттам. Точките P1 и P2 показват подобни уширения, но имайте предвид, че на тези места дърварите обикновено стоварват материал, така че не винаги са свободни.
На теория е възможен и вариант да започнете карането от Рибарица, но това би означавало да изкачите над 10 км по асфалт, след което и да ги спуснете обратно – не мисля, че хората, които обичат пътеки като тази в маршрута, биха го удължили точно по този начин…
А споменах ли, че карането е и много красиво? Ще се уверите от снимките, а най-добре на живо!
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Изходна точка: местност Богое (или Богоя) на пътя Рибарица – Шипково; https://goo.gl/maps/ycGmBLpZao4wbanL6
Дължина: 12.7 км
Изкачване: 570 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, Т2, T3, T4)
Физическо натоварване: средно (КФН=6)
Продължителност: 1-3 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Вода: 1 л, в хижа „Васильов“ има чешма
Храна: не е необходима; в хижа „Васильов“ може да се намери нещо за хапване.
Терен:
– асфалт – 4.8 км
– черни пътища – 5.5 км
– пътеки – 2.4 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Описание
01 (0.00 км) – от м. Богое поемаме по широк и добре утъпкан черен път със синя туристическа маркировка към хижа „Васильов“. Караме само по този път чак до хижата. Трудно е да се объркате някъде, защото това е основният път – всички други отклонения са второстепенни – например в т.02 и т.03. Излизайки на открито, пред вас ще се покаже връх Васильов с двата ветрогенератора. В т.04 (3.0 км) се разделят пътят към върха (ляво) и този към хижата (дясно). Съветвам ви да посетите хижата (т.05) и да направите кратка почивка, след което да атакувате върха – разстоянието до него не е голямо, но пътят е по-стръмен и лош, така че карането е трудно, на места има и бутане (например последните 50 метра към върха).
От вр. Васильов (т.07) поемаме по слабо изразена, но много скоростна пътека в южна посока, следвайки коловете на зимната маркировка. Когато стигнем заравненото подножие на върха, в т. 08 (5.1 км) трябва да завием рязко вляво по едва очертана в тревата и камъните пътека, но само след 10-20 м по нея търсете вдясно стръмна и трудно забележима конска пътека, която се спуска по поляната на югоизток, където вече става по-ясна и на места вкопана в терена. По тази пътека излизаме отново на пътя, по който се изкачихме (т. 09) и караме по него надясно и надолу до т. 10 (6.4 км), където започва основната пътека. Тя е с жълта туристическа маркировка. Тръгва от пътя вдясно, но веднага след първите 5-10 м завива наляво и тръгва в права линия през гората – тук е доста скоростна, но внимавайте за паднали клони и дървета. Постепенно пътеката се стеснява и започва да прави много игриви завои, редувайки естествени виражи и странични наклони. В сухите периоди е много прашна, но има добро сцепление. В т.11 пресичаме асфалтовия път и продължаваме от другата му страна в същия дух, с още повече и по-забавни завои. В т.12 за втори път пресичаме шосето. Тук вече пътеката става по-трудна – с по-голям наклон и доста по-остри и технични завои, необходими са добри умения в тази част.
В т.13 (7.9 км) пътеката свършва на асфалтовия път. За да се върнем до началото на маршрута, трябва да се изкачим почти 5 км по шосето до м. Богое.
Маршрутът, както е описан, завършва с 5 км изкачване по асфалт, но има и вариант да го преструктурирате, ако предпочитате това изкачване да се падне в началото.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
