БОЧ с елементи на мазохизъм | Рибарица – х. „Бенковски“ – Костина

Понякога планинските колоездачи трябва да вярват на пешеходните туристи! Не винаги, защото фразата „Ааа, оттам не може да минете с келелетата!“, изречена по адрес на някоя хубава пътека или дори черен път, е до болка позната на всеки, който е питал местни хора за непознат маршрут. В случая с пътеката от хижа „Бенковски“ към р. Костина обаче поне от 2-3 източника (включително и там на място, при хижата) получих сведения, че е много стръмна и трудна и няма да може да се кара. Самонадеяността обаче надделя, пък и нали знаете как започва да „сърби“, когато някой ти каже, че нещо не може, пък ти имаш натрапчивото усещане, че не може да е чак толкова зле положението…

Само че понякога може! Пътеката, макар и прелестно подлъгваща в началото, се оказа наистина много трудна – със сигурност една от най-трудните, които изобщо съм пробвал! Не мога да кажа, че е напълно некараема – ние бутахме може би около половината трудни секции, като някои от тях със сигурност могат да бъдат преодолени от човек с повече техника и увереност. Има обаче и участъци, които  чисто и просто изискват пренасяне или избутване и това доста накъсва карането – било защото наклонът е нагоре, било защото има паднали дървета или някакви прекалено криви скали. Има и някои опасни моменти. Изобщо, „бочът“ е на ниво и човек трябва да е малко мазохист, за да му хареса такова „каране“.

И все пак ми хареса! Заради предизвикателството и достигането до границите на възможностите. Не бих го повторил скоро, но зная, че има и други хора като мен – любители на технични, спънати и трудни терени, които биха отишли на подобна пътека с ясното съзнание, че няма да карат значителна част от нея, но че ще могат да проверят докъде са стигнали с техниката и смелостта си. Със сигурност този маршрут не е за всеки, даже е за много малко хора, но реших да го публикувам, дори и заради това да се знае каква е пътеката, защото на картата всъщност изглежда доста обещаваща. 😉

Ако отклоня за миг спомените си от нея, останалата част от маршрута е изключително приятна и спокойна. Изкачването е дълго и плавно. Първо следва долината на р. Заводна – пътят за хижа „Вежен“ и хижа „Бенковски“ е общ до водослива на няколко потока, които образуват р. Заводна. Оттам пътят за хижа „Бенковски“ продължава по Соватски дол, след което излиза нагоре по един рид и разкрива внушителната картина на главното старопланинско било. Тук изкачването вече е по-стръмно, но тъкмо да се умори човек, пътят преваля и започва да се спуска, като в един момент към хижа „Бенковски“ се отделя вълшебна пътека през букова гора. Самата хижа също е много спретната и уютна, с вежливи домакини и слънчева поляна. За пътеката вече говорих достатъчно, но след нея ви очаква лежерно спускане по черен път покрай р. Костина, което също е много приятно и красиво, а в края вече се кара по асфалт.

Началото на маршрута е в с. Рибарица, отбивката към хижа „Вежен“ и хижа „Бенковски“ покрай р. Заводна. Тъй като селото е дълго и покрай главната улица не винаги е ясно къде може и къде не може да се паркира, с точки P1 и P2 са отбелязани две от удобните места за паркиране, но могат да се намерят и други. Ако сте отседнали в селото, просто трябва да се спуснете или изкачите леко към началната точка.

А за всички любители на технични пътеки, които не са чак такива мазохисти, препоръчвам един друг маршрут със същата начална точка  – Рибарица – хижа „Вежен“ – хижа „Ехо“ – Рибарица. Малко по-тежък е като физическо натоварване, но със сигурност доста по-караем като спускане. Може да се каже, че за момента това е високопланинската класика в Тетевенския Балкан.


Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: с. Рибарица, отбивката към хижа „Вежен“ и хижа „Бенковски“ покрай р. Заводна; https://goo.gl/maps/vpz5xayVszrpMtXQ8
Дължина: 30.3 км
Изкачване: 1050 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, T3, T5, X)
Физическо натоварване: средно (КФН=6.5)
Продължителност: 5-8 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Вода: 1.5 – 2 л, при изкачването има поне 2 чешми, в хижата също има вода
Храна: за половин ден, в хижата се предлага храна
Терен:
– асфалт – 10.3 км
– черни пътища – 15.9 км
– пътеки – 4.1 км

GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.


Реклама

Описание

01 (0.00 км) – поемаме по асфалтовия път покрай р. Заводна в южна посока. След 3 км (т.02) достигаме официалния вход на Национален парк „Централен Балкан“ (вдясно има поляна-паркинг) и продължаваме напред покрай реката. След още 1.5 км (т.03) достигаме разклон и следваме табелите направо към хижа „Вежен“ и хижа „Бенковски“ (наляво е пътеката към резерват „Царичина“). Малко след това асфалтът свършва и пътят става черен, тип макадам. Продължаваме да набираме плавно височина по него, като в т.04 (7.6 км) пропускаме пряката пътека към хижа „Вежен“ и продължаваме надясно по пътя.
Най-важният разклон е в т.05 (11.6 км), където се разделят пътищата за хижа „Вежен“ и хижа „Бенковски“. Ние сме надясно към „Бенковски“, пътят е преграден с бариера. Има и табели, трудно ще се объркате. Точно преди разклона има и кът за почивка с маса и пейки. Добре е да го използвате, защото след малко изкачването ще стане доста по-стръмно. Пътят продължава да се изкачва още малко по Соватски дол, след което наклонът се увеличава и излизаме от дерето на открито при един голям овчарник. Продължаваме стръмно на запад в посока главното било. Пропускаме разни странични пътища и пътеки, например в т.06.

В т.07 (15.3 км) достигаме седловината между вр. Ушите и вр. Братаница. Продължаваме по основния черен път надясно и леко надолу до т. 08 (15.9 км), където следваме табелите към хижа „Бенковски“ и напускаме черния път, влизайки в гората надясно по приказна пътечка. Караме по нея около 800 м и достигаме китната хижа (16.7 км), където почивката е задължителна.

Трудната пътека към р. Костина започва през поляната в северна посока. Първият 1 км е доста приятен и единственият проблем са 2-3 места, на които велосипедът трябва да се пренесе през паднали дървета или скали. Постепенно наклонът  надолу се увеличава, което прави пътеката още по-хубава, но скоро след това започват острите серпентини, които стават още по-остри, и още по-стръмни, и в един момент вече са невъзможни за каране, освен ако не притежавате изключителни умения. Този много стръмен и техничен участък е дълъг около 300-400 м, но и след това, когато пътеката започва да подсича склона в северна посока, макар наклонът да не е толкова стръмен, теренът остава изключително труден за каране и на много места човек е принуден да слиза и да пренася велосипеда – било през някакви големи коренища, било през каменни секции или свлечени участъци. Едва към края (последните 600 м) пътеката се нормализира, след което в т.10 (20.1 км) излизаме на черен път и продължаваме по него надясно и надолу.

В т.11 (20.9 км) достигаме бариера и кът за отдих. Оттук надолу пътят рязко се подобрява – наклонът е лек, настилката е добра. Следваме само основния път покрай р. Костина през величествени и красиви букови гори и покрай китни поляни, използвани често за пикник и игри. В т.12 и 13 срещаме други основни пътища – ние сме все надолу и направо чак до паркинга в м. Костина (т.14, 24.9 км), където е и паметникът на Георги Бенковски. Надолу вече е асфалтов път, по който се спускаме до главната улица в Рибарица (т.15, 28.1 км) и по нея надясно се стига към началната точка на карането.


Изкачването покрай р. Костина е сенчесто и много приятно.

Пряката пътека към хижа „Вежен“ е много красива и интересна, но не и с велосипед нагоре, така че я пропускаме. 🙂

Кът за отдих преди разклона за хижа „Вежен“ и хижа „Бенковски“. Добре е да го използвате, защото след малко наклонът нагоре се увеличава чувствително.
Пътят към хижа „Бенковски“ е този вдясно, с бариерата.
Изкачването към седловината между вр. Ушите и вр. Братаница.
Маршрутът предлага възможности и за високопланински СПА процедури. 🙂

Сградата вдясно не е хижа „Бенковски“, а някакъв овчарник или нещо друго. Пътеката към хижата се отклонява преди това вдясно.

Вълшебната горска пътечка към хижа „Бенковски“.
Ето я и самата хижа „Бенковски“.
В началото пътеката към р. Костина започва обещаващо!

Скоро обаче се появяват и първите препятствия, през които не може да се кара.

Надолу серпентините стават все по-стръмни и остри, а освен тях се появяват и допълнителни препятствия.

Едва към края пътеката добива отново нормален вид за каране.
Спускането покрай река Костина е по хубав черен път през поляни и букови гори.
Местността Костина, където има заведения за хранене, паркинг, детски кът, поляни за пикник и бивакуване, паметник на Георги Бенковски и всякакви други белези на цивилизацията.

Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?

Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.