Няма да преувелича, като кажа, че проучването и описването на този веломаршрут над Тетевен бе един от специалните моменти за мен през 2021 година. Странно как нещо толкова дребно може да донесе удовлетворение и радост, но то е, защото това „откритие“ има своята дълга история. Тя започва приблизително с карането по маршрута „Тетевен | Под вр. Червен и вр. Кон“, който е един от най-добрите над града. При него спускането е по пътека със синя туристическа маркировка, която е технична и разнообразна, но не прекалено трудна, а това я прави доста забавна. Гледайки картата, едно от първите неща, които ми се набиха на очи, бе някакъв черен път, който свързва разни махали на изток от тази пътека и свършва някъде над нея при 1-2 къщи. Старо правило на пътекотърсачите е, че където е имало имоти, между тях обикновено е имало и пътеки/пътища. Така че съвсем логично бе да се очаква, че между махалата, при която свършва пътят, и пътеката в долината под нея, има някаква връзка, някаква пътека, която обаче липсва на картите, а не се виждаше и на сателитните снимки. Единствено проверка „на живо“ би могла да потвърди или отхвърли това разумно предположение. Самият черен път до евентуалното начало на пътеката също представляваше интерес за мен, защото познавайки района, очаквах карането по него да е хем живописно, хем интересно заради старите къщи и махали, покрай които се очакваше да минем.
Така планът за каране бе готов, но да се намери време и компания за точно такова приключение не се оказа толкова лесно… За първи път опитах да го премина през лятото на 2020 г., но тъй като преди това вече бяхме отметнали половин ден каране, жегата и умората ни принудиха да съкратим маршрута и така се получи друг – „От Тетевен до подножието на вр. Черкезка могила“ – който също не е лош, но все пак не беше това, което търсех. През юли 2021 г. сценарият за малко щеше да се повтори, защото отново застанахме на стартова позиция чак в 15:00 ч, след като вече бяхме направили две качвания и спускания над града. Този път обаче денят бе дълъг и перфектен откъм условия, така че макар и поуморени, успяхме да преминем по целия подсичащ път и да стигнем до заветната точка, където на картата вече нямаше нищо… А пътеката, бленувана от мен цели две години, наистина съществуваше и се оказа много по-ясна и хубава, отколкото очаквах. Беше като любов от пръв поглед! Направо не можех да се нарадвам на това, по което караме – и не че няма други пътеки в района, които са и по-дълги, и по-технични и по-проходими… има! Но тази просто беше дълго чакана и като качество надмина очакванията ми, защото на такова място очаквах в най-добрия случай някаква обрасла и трудна за каране пролука между шубраците, а всъщност намерихме кратка, но великолепна горска пътека, използвана и от някой местен човек, защото имаше следи от коне. Наложи се да премахнем няколко малки дървета, паднали връз нея и не, не се разминахме без леко храсталясване, защото към края си пътеката изведнъж свърши – някогашното ѝ продължение бе затрупано от големи дървета, така че просто се сурнахме надолу по склона, и се наложи да минем през имота на един дядо, за да се включим в пътеката със синя маркировка надолу към Тетевен.
Този финал на пътеката само затвърди приключенския характер на маршрута и тук е мястото да направя едно важно обобщение и уточнение: макар че за мен лично това е един от най-хубавите маршрути над Тетевен, за да го усетите и вие по този начин, трябва да обичате пущинаците, дивотията и приключенията с планински велосипед. Това каране не е рафинирано и излъскано, няма гаранции, че винаги ще е във вида, в който ви го описвам, защото състоянието на пътищата и на пътеката зависи изцяло от стопанската дейност на местните хора, които имат имоти наоколо, а те засега не са много. Въпреки „статистическата информация“, карането не е и леко като натоварване, защото на места има сериозни наклони нагоре, коловози и други изпитания. Но пък всичко това го прави красиво, натурално и откъсващо от ежедневието – едно истинско бягство сред природата на Тетевенския Балкан с типичните за него гледки и със завършек по пътеки – какво по-добро от това?
А сега и малко по-практическа информация… Макар че ние го карахме през лятото, идеалните сезони за този маршрут са пролетта и есента. Няма лошо да го пробвате и в горещите месеци, защото сянка при изкачването се намира достатъчно, но все пак е добре да го започнете сутрин по хлад.
Тъй като се кара през по-диви места, наличието на GPS приемник е силно препоръчително – в противен случай може да откриете някоя нова пътека или път… Началната точка е в горния край на Тетевен, в м. Скрибътна – пада се малко „в нищото“, при една невзрачна асфалтова отбивка. На практика можете да стигнете до нея на самоход както от Тетевен, така и от Рибарица, но и и в двата случая това означава да добавите по няколко километра асфалт – например от центъра на Тетевен до началната точка и обратно са по 4 км в посока, т.е. общо 8 км. Ако сте с автомобил и искате да избегнете придвижването по асфалт, ще трябва да потърсите някое подходящо място за спиране край шосето за Рибарица или в горния край на Тетевен.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: Асфалтова отбивка в горния край на гр. Тетевен, малко преди разклона за м. Скрибътна; https://goo.gl/maps/YzgnSTd4j2YkiYRA9
Дължина: 15.1 км
Изкачване: 650 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2, T3, F)
Физическо натоварване: средно (КФН=6)
Продължителност: 2-4 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1-1.5 л, в края на основното изкачване има чешма
Храна: не е лошо да имате сандвич или енергиен десерт
Терен:
– асфалт – 0.4 км
– черни пътища – 11.4 км
– пътеки – 3.3 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
От началната точка (т.01) поемаме по асфалтовата отбивка нагоре в югоизточна посока, минавайки над няколко къщи в м. Скрибътна. След 400 м (т.02) изоставяме асфалтирания път (той завива остро наляво) и продължаваме направо по черен път, който започва да се изкачва в долината на р. Скрибътна. Пътят е с умерен наклон, но е каменист като терен, така че на места изисква малко повече техника и усилия. В по-голямата си част е сенчест. В т.03 (3.8 км) има разклон, при който сме по десния път, а в т.04 (5.6 км) достигаме чешма, преди която има черен път вляво, почти в обратна посока – маршрутът продължава по него.
Дотук е и основното изкачване. След като подминем първите няколко къщи, пропускаме два занемарени черни пътя вляво (т.05 и т.06) и се изкачваме стръмно нагоре към седловината на североизток от вр. Черкезка могила, където пропускаме още един затревен път вляво (т.07). След това се спускаме и се включваме надясно в по-хубав черен път (т.08, 6.7 км). В следващите километри се движим само по основния път, който подсича склона в северозападна посока – ту нагоре, ту-надолу. Ако забележите някоя отбивка, пропускайте я. В т.09 имаше голямо дърво, паднало през пътя, което заобиколихме отляво през дерето. След това в т.10 на една поляна пътят тръгва наляво и стръмно надолу, а след това спускане продължаваме надясно (т.11). В т.12 (9.6 км) пътят се стеснява почти до пътека и върви леко надясно, след което в дерето отново обръща посоката си. В т.13 на поредната поляна пропускаме друг път наляво.
Точка 14 (10.1 км) е най-важната в целия маршрут. Тук ясният път продължава наляво покрай една овощна градина. Вие обаче трябва да намерите един силно обрасъл и тесен коларски път леко вдясно, който през храсталаците влиза в гората, където става по-ясен. След 100-200 м той свършва при едни колиби (т.15) и точно тук започва пътеката наляво по десния склон на долчината. Щом хванете началото ѝ, нататък пътеката е ясна и много забавна. На 1-2 места имаше някакви разклонения – следвайте по-широката и ясна пътека, сверявайте и с GPS следата. Имаше и едно голямо дърво, паднало върху пътеката, което се заобикаля отляво и отдолу. В т.16 (11.0 км) стигаме до място, където пътеката свършва в нищото. Вероятно е продължавала надясно с подсичане на склона, но паднали дървета са я прекъснали и не си личеше да има ясно трасе. Затова ние се спуснахме без пътека право надолу по склона, за да излезем на една тясна пътечка (т.17) близо до реката под нас, която обаче може да е доста обрасла. По принцип най-добрият вариант е да се изкачите малко надясно по тази пътека, докато стигнете потока (т.18) и като го пресечете наляво, буквално след 20-30 м (т.19) търсете пътека със синя маркировка наляво, движеща се покрай реката по склона надолу. При описването на маршрута в тази част имаше няколко паднали дървета, което може да ви затрудни в намирането ѝ. В т.20 пътеката слиза към реката при едни къщи (вляво) и продължава по десния бряг, като надолу е ясна и достатъчно широка, макар че и тук имаше паднали дървета на отделни места. В т.21 (13.5 км) при една ловна хижа пътеката преминава в черен път и само по него надолу достигаме шосето между Тетевен и Рибарица (т.22), само на 30-40 м от началната точка, която е вляво.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
