Почти винаги, когато спомена пред някого, че във Варна има много маршрути за планинско колоездене, отговорът е „Ха, че къде пък там?“. Той обикновено издава единствено това, че дори и човекът да е ходил в морската столица, едва ли е напуснал крайбрежието с Морската градина, плажовете и курортите. А точно над тях всъщност започва хубавото от гледна точка на планинските колоездачи!
Това е и причината, след като през пролетта на 2021 г. прекарах пет дни по пътеките и баирите край града и описах над 15 велоршрута там, да не успея цяла година да напиша тази статия, защото буквално се чудех откъде и как да я започна, колко подробна да я направя, защото хем районът е доста богат откъм възможности за каране, хем и нашите приключения си ги биваше, т.е. има много за писане, но предизвикателството е как да го събера в нещо, което да е годно и за четене…
Край Варна има наистина от всичко – черни пътища, приятни и леки пътеки, по-стръмни и технични пътеки, трасета за спускане с големи скокове и стръмни участъци. Вярно е, че изкачванията от кота нула към платото над града не са внушителни като денивелация, но пък с натрупване може да карате цял ден и пак няма да ви стигне дори за половината от основните пътеки и маршрути. Варненци, по мои скромни наблюдения, са доста активни физически – тичат, карат велосипеди, разхождат се – и това също допринася за наличието на множество пътеки и варианти за каране – както популярни, така и скрити. А ако си мислите, че няма къде да храсталясате и да се вкарате в приключение, нашите карания бяха пример точно за обратното! При все че ползвахме помощта на местни колоездачи, за да не откриваме „топлата вода“, дори и техните познания не можеха да гарантират пълна проходимост при проучвателната ни мисия, защото растителността в местните гори е буйна и гъста като в джунгла и ако някой път или пътека не се ползва редовно, не им трябва много време, за да се изгубят почти изцяло.
Впрочем единствената посока, в която не може да се кара планински велосипед, е на изток. Там е царството на летовниците по бански и на морските обитатели. Може и да има някакви популярни маршрути за каране на водни колела, но не съм запознат с тях.
Затова пък на север, до курорта Златни пясъци, се намира едноименният природен парк и това е една от основните дестинации за планинско колоездене край Варна. Много гости на морския град може би изобщо не подозират за наличието на тази защитена територия непосредствено над луксозните хотели по крайбрежието. Още по-малко са тези, които знаят, че „Златни пясъци“ е вторият „народен парк“, обявен в България – още през 1943 г. По-късно върху част от територията му е изграден всеизвестният черноморски курорт, който взима и неговото име. В наши дни територията е със статут на природен парк и се ползва активно за „рекреационен туризъм“ – разбирайте за разходки, колоездене, бягане и други подобни занимания. Скрити в плътната сянка на гората, през парка преминават няколко маркирани туристически маршрута, а около тях има и множество допълнителни, по-тесни и скрити пътеки и пътища, като всичко това оформя една доста гъста мрежа, в която с планински велосипед може да кръстосвате нагоре и надолу, докато имате сили.
Към пътеките в ПП „Златни пясъци“ може да подходите по два начина. Единият вариант е да се придвижите до парка с автомобил, например до паркинга при Аладжа манастир (една от основните забележителности в района, която също си струва да посетите!), и оттам да карате по маршрути с малка до средна дължина и денивелация в рамките на самата защитена територия, което ще рече най-общо до кв. Виница на юг, до с. Кранево на север, до хотелите на изток и до платото на запад. В повечето случаи тези карания са с ниска степен на техническа трудност, макар че има и 1-2 по-технични пътеки. Макар и лесни обаче, маршрутите в ПП „Златни пясъци“ са доста забавни и интересни, а ако карате по-смело и бързо, трябва във всички случаи да внимавате и да пазите пешеходните туристи – те са винаги с предимство! Вторият възможен подход е да включите част от пътищата и пътеките в парка в по-дълги целодневни маршрути – например като започнете от Варна и отидете до с. Кранево и обратно, или пък като поемете на запад по платото към селата Осеново, Кичево, Орешак…
Ние нямахме време за толкова дълги преходи, но карания с дължина около 80-100 км са напълно възможни в това направление. Нашите „разходки“ бяха малко по-кратки – около 50-60 км, което хем е достатъчно, за да запълни поне половин ден, хем оставя сили и време за морски забавления, ако сте дошли основно заради тях. Впрочем първият маршрут, по който карахме, бе със силен туристически акцент – първо следвахме колкото се може повече крайбрежието (започвайки от Морската градина и преминавайки през и покрай много от луксозните хотелски комплекси) до с. Кранево,откъдето се върнахме обратно през ПП „Златни пясъци“ и излязохме при телевизионната кула, от която надолу към града се спускат няколко интересни пътеки. В един от следващите дни направихме още едно подобно каране, само че този път се изкачихме от Варна през кв. Виница и наблегнахме основно на „тигели“ в природния парк, пробвайки част от по-ясните пътеки в него.
Като споменах телевизионната кула, тя е един от „реперите“, маркиращи платото над морската столица (географски то е част от Франгенското плато). Именно неговите склонове, спускащи се стръмно към града и покрити с горска растителност (доколкото не е превзета от хората чрез застрояване), осигуряват изобилие от маршрути в непосредствена близост до морската столица. Платото се издига от кв. Виница в североизточната част на града до кв. Владиславово на северозапад и в целия този „пояс“ има както стотици вили и къщи, така и дерета, гори, пътеки и пътища. И макар че урбанизацията е напреднала доста по горските склонове, има поне две зони с отчетлива наситеност на пътеки и черни пътища, подходящи и за бързи разходки с планински велосипед. Едната такава зона е между ТВ кулата и квартал/вилна зона Сотира. Изходна точка за тях обикновено е паркинга при болницата „Света Марина“. През ТВ кулата и вилните зони в съседство може да се отиде и към ПП „Златни пясъци“, т.е. да се направят по-дълги карания в посока към с. Кранево или поне до Аладжа манастир.
Другата зона с гъста мрежа от пътеки и пътища в подстъпите към платото е над кв. Владиславово (ж.к. Владислав Варненчик). До него е най-лесно да се стигне с автомобил, но ако предпочитате придвижването през града на самоход, може да се възползвате от наличието на велоалеи по някои от основните булеварди. Пътеките между Владиславово, платото и Аксаково са наистина много – достатъчен е един поглед върху картата BG Mountains, за да се уверите в това. Тази плетеница позволява да се правят различни комбинации в рамките на кратки маршрути за по час-два каране рано сутрин или пък привечер – точно колкото да не пречи на плажуването и семейната почивка. Ние пробвахме само няколко от тях, за които местните „консултанти“ ни казаха и показаха, че са по-ясни и проходими, част от тях дори и маркирани. Смея да твърдя, че ако човек иска да разучи всички възможни варианти по този склон, най-добре е просто да се премести да живее там. Във всички случаи, ако искате да импровизирате и да разучавате, само в тази зона може да прекарате поне 1-2 пълни дни.
Пътеките и пътищата над Владиславово могат да се ползват и като излаз към платото, откъдето да продължите за по-дълги карания към долината на р. Батова и селата Въглен, Яребична, Долище и дори по-нататък. Тези ХС маршрути комбинират каране на припек между нивите по платото с плътна горска сянка по поречието на Батова. Именно в тази крайречна част можете да „подивеете“, без да се усетите, т.е. да се натъкнете и на трудно проходими, занемарени или обрасли участъци. Аз съм описал и публикувал само маршрутите, които бяха проходими, но дори и по тях е налице една странна комбинация от усещания – хем знаеш, че си близо до цивилизацията, хем имаш чувството, че си насред някаква джунгла с вероятност пътят ей сега да свърши. Той може и да го направи, ако уцелите някой неподходящ…
За финал, в последния ден от престоя ни, направихме и едно крайморско каране в южна посока – от кв. Аспарухово до дивия плаж Паша дере, който на мен лично ми се стори най-хубавото място за плажуване край Варна. Маршрутът бе замислен като кръгов в рамките на 2-3 часа, но на връщане, макар че се придържахме към маркирани туристически маршрути, попаднахме в трудно проходими шубраци и се измъкнахме от тях с драскотини и неочаквана умора. Това бе още едно усещане на изпроводяк, че колкото и близо да си до луксозните вилни зони и до главните автомобилни пътища, пак може да храсталясаш качествено!
Преди да напуснем града, получих покана да се отбия и във фабриката на Eljoy Bikes, които произвеждат популярните е-байкове Econic One. Не за пръв път прекрачвам прага на подобно предприятие и не бих казал, че видях нещо ново или революционно, но интересното в техния случай е наистина бързия темп на растеж – започвайки от нулата само преди няколко години, в момента този производител вече прави хиляди велосипеди годишно и ги продава доста успешно на европейските пазари. Компанията е пример за това какво може да постигне един екип от млади, работливи и мотивирани хора с модерно мислене, а освен всичко друго поставя Варна на колоездачната карта и като място, където се произвеждат велосипеди.
Всички маршрути, които проучих и публикувах в резултат на тези пет дни в морската столица, можете да разгледате тук:
- Варна – три кратки маршрута край ТВ кулата
- Варна – Кранево (по крайбрежието)
- Варна (ТВ кулата) – Кранево
- Варна – Кранево (през кв. Виница)
- Варна | От Виница до Дъбравата и над конната база
- Аладжа манастир 1 (до Баба Алино и обратно)
- Аладжа манастир 2 (над Златни пясъци)
- Аладжа манастир 3 (над Златни пясъци)
- Аладжа манастир – кв. Виница 1
- Аладжа манастир – кв. Виница 2
- Аладжа манастир – в.з. Лозите
- Аладжа манастир – Кранево
- Варна | Владиславово 1
- Варна | Владиславово 2
- Варна | Владиславово 3
- Владиславово – Изворите
- Варна – с. Въглен – р. Батова – Водениците – с. Яребична – Варна
- Варна – с. Въглен – Водениците – р. Батова – Варна
- Варна | От Аспарухово до Паша дере
- Варна | Трасетата за спускане от ТВ кулата
Всички маршрути са добавени и в МТБ Справочника.
Имайте предвид, че най-подходящият сезон за каране край Варна, е есента, защото тогава хем не е горещо, хем почвите са добре изсъхнали. През пролетта и лятото също е хубаво, само че след зимата обикновено може да се натъкнете на повечко кал от лепкавата, а пък през горещите месеци е добре да се ограничите до карания в по-хладните часове преди обяд или кратки и бързи разходки привечер.
Искам да благодаря специално на Бойко Стоянов, Младен Славчев, Свилен Гавраилов, Димитър Карабахчиев и Калин Веждаров, които ми помогнаха при планирането и реализирането на каранията и маршрутите във Варна. Те, както и сдруженията велоклуб „Устрем“ и КК „Варна“, са направили доста за поддръжката, маркирането и популяризирането на пътеките в близост до морската ни столица. Благодаря и на Община Варна, която финансира това проучвателно каране.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
