С МТБ на море в околностите на Сикия (южната част на Ситония)

В тази статия няма да ви убеждавам колко е хубаво гръцкото море – това е очевидно! Няма да ви убеждавам и колко е хубаво човек да си вземе колелото на морето – това също за повечето читатели на МТБ-БГ вероятно е азбучна истина, макар че при морските ваканции багажът и без друго не е малко. За хората, които обичат да отсядат в къмпинги, към които се числя и аз в последните години, велосипедът е не просто средство за забавление и разходки, но и много полезен помощник, с който можеш да си напазаруваш от близкия магазин, да се разходиш до някой съседен плаж и други такива дреболии, заради които аз лично не бих палил колата по пет пъти на ден. А когато планинският ти велосипед е с теб по време на морската ваканция, съвсем малко е нужно, за да съчетаеш плажуването и карането по баирите. Нужно е най-вече да има баири…

На полуостров Ситония баири има, особено в южната част, която по скромното ми мнение е и по-хубава за морски наслади. Планината не е твърде висока – билото се издига на височина между 300 и 700 м, но като се има предвид, че обикновено се тръгва от кота нула, каранията могат да придобият съвсем прилични размери и като дължина, и като денивелация.

За мен и половинката ми любимото място за почивка се нарича Паралия Сикия. В превод означава „плаж Сикия“ и представлява курортна местност с поне шест къмпинга (повечето от тях доста добри) и още много на брой вили, къщички и студиа за настаняване на летовници. Мястото е много селско – тихо, спокойно и пасторално, а гледката към внушителния връх на отсрещния полуостров Атон е на разположение от почти всяка точка на залива и доминира пейзажа, превръщайки се в обичаен фон за снимките на туристите.

Тази курортна зона и големият пясъчен плаж са прилежащи към близкото градче Сикия, приютено в полите на планинските склонове. Градчето е много симпатично, много живо и с хубав съботен фермерски (и не само) пазар. Уличките му са тесни, но отлично поддържани, най-често павирани. Поне половината от къщите са доста стари, но спретнати и боядисани, с малки уютни дворчета и с неизменните маси и столчета в тях или на просторните тераси със сенници срещу жаркото слънце. Много от сградите приютяват туристи, от други надничат магазинчета, сладкарници и други изкушения.

От Паралия Сикия по крайбрежието в двете посоки е изградена улица/алея с дължина няколко километра. По нея може да се стигне до още няколко малки плажа, някои от тях с барове или ресторантчета, както и да се погледне към залива и към Атон от по-различен ъгъл.

Всичко описано дотук ми бе напълно достатъчно в продължение на 4-5 години, в които посещавахме Сикия за по-кратки почивки – по няколко дни. Сутрин използвахме байковете, за да опознаваме плажовете в обсег 4-5 км от къмпинга, а вечерните разходки с колело изостряха допълнително апетита ни. Планината над Сикия привличаше погледа ми от самото начало, но истината е, че мързелът надделяваше и не успявах да се накарам да стана рано, за да правя карания в хладните часове на деня, а пък в жегите да се мотая по тези безсенчести баири не си е работа.

Тази година обаче решихме почивката в Паралия Сикия да е по-дълга, а аз имах ХС гуми за тестване, така че 1-2 по-дълги карания бяха заложени като задължителна част от програмата. Допълнителен бонус беше, че съседите ни по палатка се оказаха не само сънародници, но и любители на ХС карането. За мен не бе изненада да срещна хора като Владо и Мариана в къмпинга – сигурен съм, че в него имаше още много планински колоездачи, най-малкото защото познавах няколко от тях. 🙂 Но това, че се оказахме палатка до палатка и със сходни нагласи за велоизлети, улесни допълнително взимането на решение да си навием будилниците за по-ранен час в някои от дните и да покараме заедно в планината над Сикия, което винаги е за предпочитане пред самотното размотаване по непознати места. Лошото време в първите няколко дни, ако и да не ни харесваше, допринесе за леко понижаване на температурите и слягане на прахта и пясъка по черните пътища, така че улучихме просто перфектни условия, за да погледаме морето отвисоко.

Именно панорамните гледки както към крайбрежието в южната част на Ситония, така и към другите два полуострова на Халкидики в далечината – Атон и Касандра – са едно от най-хубавите неща в маршрутите, които пробвахме. Макар че мнозина ендуро любители биха се „нацупили“ на терена, който включва само асфалт и черни пътища, комбинацията от планина и море в подножието ѝ винаги ме е изпълвала с едно особено задоволство и вдъхновение.

Няма да анализирам надълбоко чувствата си обаче – вместо това ще кажа, че повечето черни пътища, които съм срещал в Гърция (не само в Ситония, но и на Тасос и други места) са учудващо добре поддържани и направени. Ако искате да заложите на сигурно, не е никак трудно да откриете и следвате главните планински пътища – те обикновено са широки, с плавен наклон и добре утъпкана каменно-песъчлива настилка. Често дори съм се чудил защо някой си е направил труда да изгради подобни друмове с широчина като асфалтов път, че дори и с канавки и тръби за отвеждане на водата. Освен че има високопланински ферми, които ползват пътищата, стигнахме до извода, че вероятна причина за изграждането и поддържането им е и предпазването от пожари. От друга страна, има и много второстепенни черни пътища, които не винаги са леки за каране. Проливните дъждове понякога издълбават в тях коловози и улеи, а пък чакълесто-песъчливата настилка, когато е суха, изобщо не предлага излишно сцепление. Така че ако човек иска да намери по-трудни терени за спускане, това не е проблем – друг въпрос е, че аз лично бих предпочел по-предвидимите и хубави пътища, по които карането върви с добро темпо и остава достатъчно време за плаж след това. Любителите на храсталясването е добре да имат не едно, а две наум, че ниската растителност в Гърция няма нищо общо с тази в България. Гледаш едни рехави храстчета, които изглеждат безобидни, но всъщност са не само бодливи, но и твърди, ама съвсем буквално! Не бих искал да си представям провиране през подобно нещо, така че стоях на почтително разстояние.

Като цяло двете карания, които направих тази година, бяха само начало – колкото да се запозная с планината над Сикия. Единия ден се изкачихме над града и се спуснахме от другата страна към Торони – още едно много приятно градче, само че от западната страна на полуострова. След това по панорамни пътища заобиколихме от юг, движейки се общо взето успоредно на шосето за автомобилите. Тук свежо зелените гори ни свариха неподготвени – не очаквахме подобна природа! Постепенно се изкачихме отново до билото над Сикия, за да се спуснем по един леко занемарен и поизровен, но затова пък интересен черен път обратно в града. Като добавим и разстоянието от плажа, общата дължина достигна 40 км, но с не много внушително сумарно изкачване.

Следващото каране бе отново към билото над Сикия,  само че по доста по-стръмен път със среден наклон около 10%. По рида продължихме предимно нагоре и на север, за да се спуснем към съседния град Сарти. Бяхме разбрали от познати, че над него има някаква висока точка, от която се виждат едновременно и Атон, и Касандра. Такива гледки наистина имаше, но явно не улучихме кое е точното място и се изкачихме по-високо, отколкото трябваше. По този начин изоставихме и един гладък, утъпкан черен път за спускане и се сурнахме по друг, който бе значително по-стръмен и изровен – не че се оплаквам от това! От Сарти се прибрахме към Паралия Сикия покрай къмпинг „Валти“ и по крайбрежната алея.

Добавям и описания на общо четири маршрута от Паралия Сикия. Два от тях са каранията, които направихме в планината. Другите два са леки и приятни разходки до Сикия или до някои от най-хубавите плажове в района.

• Ситония: Паралия Сикия  и Сикия
• Ситония: Сикия – Торони (с обиколка на юг)
• Ситония: Сикия – Сарти
• Ситония: Климатария, Тигания и непостроения град

Зная, че сезонът на морските почивки е към края си, т.е. за мнозина тази информация няма да може да е полезна през тази година, но дали сега, или в бъдеще, някой вероятно ще иска да покара по нашите следи в южната част на Ситония.

---