Не си спомням кога за първи път чух израза „европейското село Чавдар“. Беше преди години, най-вероятно в случайно видян телевизионен репортаж или пък в някоя статия в интернет. Във всеки случай има поне две причини прилагателното „европейско“ да стои толкова добре до името на това село, разположено в долината на р. Тополница между Средна гора и Стара планина. Едната причина е обликът на селото – разхождайки се из него (с автомобил, колело или пеша), ще видите улици без дупки, с добре поддържани тротоари, няколко симпатични градинки, пешеходен център с фонтани, мостчета и напълно обновени обществени сгради и изобщо… ред, чистота и спокойствие. Тези неща, характерни за всяко нормално село в повечето европейски държави, у нас са такава рядкост, че превърнаха Чавдар в силно посещавана туристическа дестинация. Представете си само – хората отиват там просто за да видят, че едно съвсем обикновено българско село може да излъчва посланието „тук всичко е поддържано и уредено и се живее приятно!“. В допълнение към това, общината е изградила върху съседния хълм Света Петка (където първоначално е имало само един параклис) голям атракционен комплекс, включващ археологически музей, възстановка на неолитно селище, спортен център със стена за катерене, въжена градина, батут и други подобни съоръжения, заведение за хранене, паркинг със зарядна станция за електрически автомобили и др. Така стигаме и до другата европейска черта на с. Чавдар – повечето от нещата, които споменах, са изградени благодарение на европейски и национални програми за развитие на селските региони, т.е. администрацията на тази малка община се слави с това, че се е научила успешно да защитава и използва средствата от различни фондове и всеки гост на селото може сам да прецени дали парите са използвани добре и по предназначение. Със сигурност значение за развитието на селото има и близостта на градовете Челопеч, Златица и Пирдоп с техните предприятия за добив и преработка на цветни метали – това също означава инвестиции и приходи, а както и добре платена работа за много от жителите.
Такава е общата характеристика на това чудно село, разположено на час и малко път от София, но през пролетта на 2022 г. по възложение на общината се заех да проуча и обрисувам една по-специфична картина – село Чавдар като място, където може да покарате и планински велосипед. Като се има предвид близостта му до Средна гора, нямах никакви съмнения, че има къде човек да се разходи и какво да види, така че в рамките на три дни каране атакувахме склоновете на юг от селото, за да проверим какво се крие там.
Преди да ви разкажа за премеждията ни, ще ви опиша какво можете да очаквате като общи черти на веломаршрутите в района. Ако трябва да откроя нещото, което ми направи най-силно впечатление, това е комбинацията от природни и индустриални пейзажи. Наред с ридовете, долините, цветята и горите, на много места пред погледа се разкриват и рудници, хвостохранилища и други обекти от рудодобивната промишленост. Смея да твърдя, че те са доста интересни и внушителни и си струва да ги види човек, макар да зная, че мнозина ще се намръщят само при споменаването им. Ясно е, че този тип производства оставят своя сериозен отпечатък върху природата и околната среда, но също така е вярно, че в някои райони на страната те осигуряват от десетилетия поминъка на местните жители, както и сериозни приходи за държавния и общински бюджети, така че едва ли е лесно да бъдат заменени с нещо друго. Така или иначе, обектите са изградени и са там – интересно е човек да ги разгледа отвисоко и да добие представа за мащабите на подобни съоръжения.
Иначе каранията са основно по черни пътища, защото пешеходният туризъм и животновъдството не са толкова силно застъпени в района, колкото ловът и дърводобивът. Това не означава, че маршрутите са твърде лесни или скучни в техническо отношение, защото разнообразието от терени и наклони може да ви срещне както с добре утъпкани настилки, така и с изровени участъци, коловози или леко обрасли и занемарени дърварски трасета. Вярно е, че заклетите любители на пътеки няма да намерят „своето“ точно тук, но пък всеки, който обича да комбинира физическо натоварване (фитнес) и разглеждане на нови места и райони (туризъм) с помощта на планински велосипед по пресечен терен, би останал доволен. Почвите в района да доста песъчливи и като цяло носят на дъжд, макар че има и участъци, където се натрупва кал и преминаването във влажни условия е трудно. Тези места не са много, поне в маршрутите, които описах и публикувах, но все пак ги има. Като цяло по пътищата има и достатъчно сянка, но има и открити участъци – в общия случай лятото е добър сезон, ако започнете карането по-рано сутринта, за да наберете височина по хлад, но най-добре ще ви се получи през пролетта и есента. В ниските части могат да се направят по-кратки и леки карания, но ако искате да се изкачите до основното било на Средна гора (например до двете местни хижи – „Братия“ и „Сакарджа“), е добре да си приготвите цял ден и да имате достатъчно сила в краката. Точно така подходихме и ние – с достатъчно вода и храна в раниците, за да може да запълним всеки от дните с колкото се може повече каране.
При първото каране, в края на месец април, бяхме само двамата с Миро, който е един от най-редовните ми спътници в тези проучвателни мисии. Зимата тъкмо си беше тръгнала, поради което решихме да се ограничим до по-ниските части на планината, колкото да поразгледаме какви са почвите, наклоните и панорамите. За начало се изкачихме по хълма Света Петка и разгледахме туристическите атракции там, след което хванахме баирите. Зеленината тъкмо „пробиваше“, топлината на слънчевите лъчи галеше приятно, а по маршрута ни имаше и кал, и стръмнотии, имаше и хубави гледки. Минавайки в подножието на едно от хвостохранилищата, се спуснахме към долината на р. Тополница в м. Бостанлъка.
Оттам поехме стръмно нагоре по широк черен път, изкачващ се към рида Петковата рътлина – по принцип по него може да се стигне чак до хижа „Сакарджа“, но това със сигурност не е най-лесния начин. Нашата цел бе по-ниско – черен път, започващ в околностите на едно връхче, наречено Домуздан тепе, по който се спуснахме (доста бързо и шеметно заради солидния наклон!) отново в долината на Тополница, при един от притоците ѝ – р. Кьой дере.
Тук предначертанията ми включваха плавно изкачване в долината и по разни пътища през гората, но се оказа, че пътищата са били дърварски и вече не стават за каране. Това ни принуди да сменим в движение тактиката и да се изкачим по-нагоре покрай реката, докато достигнем хубав път, който да ни изведе към билото на рида източно от нас. През това време обаче метеорологичната прогноза за буря започна да изпълва небето със сиво съдържание и тъкмо когато достигнахме пътя към хижа „Братия“, по който трябваше да се спуснем, небето се продъни и ни заля с една охлаждаща градушка, която сложи край на всякакви снимки и желания за по-нататъшно каране, макар че часът бе два 3 следобед и имаше достатъчен остатък от светлата част на деня. Прибрахме се в селото като мокри котета, но доволни от интересния ден.
Всички снимки от това каране може да разгледате тук: https://mtb-bg.com/gallery/chavdar-first-ride-april-2022.
Второто ни каране в околностите на с. Чавдар беше на 12 май, при прогноза за перфектно, почти лятно време. Започнахме с разходка покрай р. Тополница, за да проверим някои по-леки терени, подходящи за начинаещи и за семейни разходки. Въпреки това, тук също ни очакваха изненади – движейки се по един равен черен път покрай р. Тополница, на едно място се оказа, че той е напълно залят от реката и това ни отклони към малко по-диви места, но все пак проходими места.
После направихме дълго изкачване към хижа „Сакарджа“, при което открихме, че в гората може да има бяла покривка не само от сняг, но и от специфичен пух, който е следствие от цъфтежа на някои дървесни видове (най-вероятно тополи). Хижата беше в ремонт, така че почивката ни там бе кратка – иначе се намира на много приятно място и можехме като нищо да „усвоим“ там и по-голяма част от следобеда.
След хижата за момент излязохме на билото, където карането стана панорамно и още по-красиво. Всичко вървеше по план и по един приятен черен път с леки изкачвания и спускания, докато не подминахме връх с името Ташмандра (правилно го прочетохте, но няма нищо общо с едноименния връх в Рила). След него започна дълго спускане и именно то се размина с очакванията ни. Първата част бе по широк път, ползван активно за дърводобив – бърз и прашен, на места доста стръмен и като цяло от онзи тип, при който човек трябва да във всеки момент да е нащрек и да очаква появата на коловози, дупки или камъни. След него продължихме по някакъв стар и вече занемарен дърварски път, но с още по-дълбоко врязани улеи, където карането бе всичко друго, но не и лесно.
Наградата ни след всичко това бе посещение на м. Казаните – малка, но много красива каскада от пет водопада и образувани от тях вирове в тясна скална клисура. Спускането обратно към долината на Тополница след това бе приятно и отпускащо, а за финал се изкачихме и до хълма Света Петка, където местни младежи са направили едно съвсем кратко, но приятно ендуро трасе, спускащо се към селото. Доколкото разбрах, предвижда се тази велопътека дори да бъде доразвита със съдействието на общината.
Всички снимки от второто каране може да разгледате тук: https://mtb-bg.com/gallery/chavdar-topolnitsa-sakardja-kazanite.
Понатрупал самочувствие, че вече познавам отчасти района, за третото каране край с. Чавдар начертах един дълъг маршрут с изкачване до билото на Средна гора (през хижа „Братия“) и спускане обратно през хижа „Сакарджа“. Учудващо, но този път всичко мина по почти по план – нито храсталясахме, нито времето се развали, нито имаше някакви неочаквано трудни отсечки. Пътищата, по които карахме, тук-там се оказаха малко по-изровени или с леко затихващи функции, но нищо драматично.
До хижа „Братия“ се изкачихме по вече познатия ни път покрай р. Кьой дере и после наляво към билото на рида, по който минава основният път към нея. Хижата се оказа доста голяма и на хубаво място насред гората, така че не само си починахме, ами и похапнахме след дългото изкачване.
След това започнахме едно дълго подсичане на вр. Братия по черен път, който вървеше ту нагоре, ту надолу през величествена и много свежа букова гора. В началото пътят бе много хубав, но в един момент стигнахме дере на поток, където бе прокопан дълбок ров (за него ни предупредиха още в хижата, че бил направен, за да спира придвижването на бракониерите). Както се досещате, спряното движение означаваше и влошаване на пътя – след изкопа той беше с повече нападали клони, а при излизането на една поляна дори за момент се изгуби сред разни млади дръвчета, но лесно намерихме продължението му. Не след дълго пътят отново стана ясен и с прилично качество – явно бяхме стигнали мястото, до което се простира редовното му ползване от тази страна.
Излязохме на билото и продължихме по него към вр. Сакарджа с още доста изкачвания. Разкриха се гледки, а билният път, за наша радост, подсичаше върховете и беше съвсем ясен. По едно време, още преди хижа „Сакарджа“, сложихме наколенките и наклонът се обърна предимно надолу.
След хижата не слязохме към долината на р. Чам дере, а останахме по билото на рида Петковата рътлина. Който е планирал маршрути по такива ридове, знае, че на карта нещата винаги изглеждат като спускане, а на практика има сума ти междинни изкачвания, които създават впечатление за безкрайност. На всичкото отгоре точно в тази част се натъкнахме и на някои участъци с кал, коловози и изровен терен. В крайна сметка пътят все пак тръгна надолу, добре утъпкан и широк, и след дълго и скоростно спускане се озовахме при р. Тополница и по асфалта се прибрахме към с. Чавдар.
Всички снимки от третото каране може да разгледате тук: https://mtb-bg.com/gallery/chavdar-bratiya-sakardja-chavdar-2022.
В заключение мога да кажа, че не само селото е хубаво, но и планината в близост до него! Макар че три от маршрутите, които описах и публикувах в резултат на тези карания, са сравнително дълги и натоварващи, ако ги разгледате заедно, лесно ще намерите и по-кратки варианти, ако търсите само бързи карания в рамките на час-два. Пример за такива биха били качване през Кьой дере и спускане по пътя от хижа „Братия“ или пък качване през Чам дере до рида Петковата рътлина и връщане по билото му.
Ето и връзки към подробно описаните маршрути:
- Чавдар | Разходка около р. Тополница и вр. Света Петка
- Чавдар – хижа „Братия“ – хижа „Сакарджа“ – Света Петка
- Чавдар | Света Петка, Казаните, Домуздан тепе и Кьой дере
- Чавдар – хижа „Сакарджа“ – Казаните
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
