Този веломаршрут може да се разглежда като удължен вариант на маршрута „Владиславово 1“ и за мен лично е един от най-хубавите край Варна, защото е с дължина като за половин ден, включва много пътеки, а също и щипка приключения сред по-дивата природа. В същото време теренът като цяло не е труден, но в никакъв случай не е и скучен. Пътеките са сравнително широки и гладки, което предразполага по-напредналите към високи скорости, но и по-неуверените могат да минат почти навсякъде без сериозен риск. Има отделни по-стръмни и трудни участъци, където начинаещите може да се наложи да бутат, но тези секции са кратки и малобройни. Откъм физическо натоварване карането също е отлично балансирано – в общия случай би отнело половин ден, а теренът предлага няколко по-стръмни изкачвания (може дори да се наложи бутане за кратко на някои места), но като цяло височините се преодоляват плавно и приятно. Първото изкачване към платото над Варна е по пътеки, второто основно изкачване е по стар асфалтов път, превърнал се на места в черен – по него може да има автомобилен трафик, но пък е най-лесният вариант за връщане от р. Батова към платото.
Макар че на моменти ще имате чувството че сте насред някаква джунгла, цивилизацията през цялото време е съвсем близо. На някои места по платото може да се натъкнете на кал и коловози в по-влажните месеци, но като цяло маршрутът е подходящ за каране почти целогодишно – от пролетта чак до есента.
Както и при другите варненски маршрути, описанието включва множество разклони и кръстовища. Най-лесно е да навигирате с GPS на кормилото, за да не се налага да спирате и да четете упътвания през 100-200 метра.
Началото на маршрута е при обръщалото на автобусите в горния край на кв. Владиславово. Около блоковете в съседство има достатъчно места за паркиране, а може да дойдете и на самоход по бул. „Константин и Фружин“ – има и велоалея.
Краят на маршрута е по-надолу, при кръстовището на бул. „Константин и Фружин“ с бул. „Света Елена“. Ако сте дошли на самоход, няма смисъл да се изкачвате обратно до обръщалото на автобусите. Ако пък сте с кола и сте я оставили там, ще добавите още няколкостотин метра баир.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: Обръщалото на автобусите в горния край на кв. Владиславово; https://goo.gl/maps/Pfg5U9Z9zfxBNquF9
Дължина: 22.9 км
Изкачване: 460 м
Спускане: 520 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2, T1, T2, T3)
Физическо натоварване: ниско (КФН=4)
Продължителност: 2-5 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Вода: 1-1.5 л
Храна: за половин ден; в средата на маршрута има заведение за хранене.
Терен:
– асфалт – 4.5 км
– черни пътища – 8.9 км
– пътеки – 9.5 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
Булевард „Константин и Фружин“ свършва точно над обръщалото за автобуси и тролейбуси. Там, ако сте с гръб към града и лице към планината, вдясно започва черен път (т.01), който веднага обръща посоката наляво (северозапад) и започва да се изкачва. След малко се раздвоява (т.02), като продължаваме по десния. В т.03 (0.5 км) пътят свива вляво към една поляна, а ние продължаваме изкачването по широка пътека направо. Има и туристическа маркировка в няколко цвята. В т.04 (0.8 км) пътеката се раздвоява – караме надясно по тази със синя, червена и зелена туристическа маркировка. Следва кратък стръмен участък, като пътеката най-общо прави завой наляво. Следваме основната пътека и пропускаме няколко тесни пътеки надясно (най-ясната такава е в т.05).
В т.06 (1.2 км) има важен разклон, при който червената маркировка продължава вдясно, а ние следваме лявата пътека със зелена и синя маркировка. В зависимост от сезона пътеката може да е по-ясна или по-обрасла, но като цяло е проходима. Тук теренът се изравнява, т.е. основното изкачване вече е зад нас, но ни чакат още няколко по-кратки. В т.07 (1.9 км) отново има разклон и отново сме наляво. След това в т.08 (2.3 км) пресичаме една обрасла пътека и продължаваме леко вляво (запад).
В т.09 (2.7 км) излизаме на широка поляна и се включваме в черен път надясно. Караме само по основния път, като държим ляво, пропускайки в т.10 отбивка вдясно. В т.11 (3.4 км) отново сме по черен път надясно – следват множество разклони и ръкави, които обикновено се събират отново, така че изберете пътя си според условията – на някои места има повече кал и коловози, на други преминаването е по-лесно. Като цяло следваме основния път, а около нас се редуват горички и поляни.
В т.16 сме наляво и в т.17 (5.2 км) достигаме асфалтов път, който идва откъм Аксаково и отива към с. Куманово. Пресичаме го и продължаваме по черен път в северна посока, движейки се по границата между горичка и обработваеми площи. В т.18 и т.19 има разклони – и в двата случая сме по десните пътища. В т.20 (6.8 км) достигаме друг полски черен път и по него наляво се спускаме към един тесен асфалтов път (т.21). Караме съвсем малко наляво по него и след по-малко от 100 м (т.22) се отклоняваме надясно по друг черен път през полето. Спускаме се по него в западна посока към една долчинка. Достигайки ниската част, в т.23 (8.1 км) трябва да се отклоните вдясно по едва забележим затревен черен път към близката горичка (т.24). Там поемаме първо леко вляво и после влизаме смело в гората, следвайки левия склон на долчината. Караме по силно занемарен черен път, но все пак в гората става по-ясен. Спускаме се известно време, след това пътят се превръща в широка пътека (вероятно се ползва най-вече от ATV-та), която започва стръмно да се изкачва по склона наляво – тук вероятно ще трябва малко да побутате. Постепенно наклонът се нормализира и в т.25 (10.7 км) достигме разклон, при който продължаваме надясно. Оттук започва и ново спускане, доста по-стръмно и интересно, но все пак достатъчно гладко, за да не е много трудно. В края му излизаме при р. Батова (т.26) при еко-комплекс „Извори“ и се придвижваме по черен път наляво към паркинга на комплекса (т.27, 11.6 км).
Оттук започва второто основно изкачване по маршрута. Следваме автомобилен път – някога е бил асфалтов, сега не съвсем и не навсякъде. Пътят се изкачва с плавен наклон към платото, където се изравнява и се движи между нивите. В т.28 (15.5 км) достигаме асфалтов път, свърващ Аксаково и с. Куманово. По него има трафик, така че пресечете с повишено внимание и тръгнете наляво по шосето (изток). Караме по него само 300 м до т.29, където се отбиваме по черен път вдясно и се включваме в друг черен път пак надясно (т.30), за да достигнем т.31 (16.0 км), където освен че има гледка към Варна и морето, започва и второто основно спускане по маршрута, което е по дълга пътека, макар че на много места по нея има и кратки изкачвания.
Първо започваме по широк стръмен път наляво, който слиза до Ловната чешма (т.32). Там, леко вляво и към дерето, започва пътеката, която е със зелена туристическа маркировка – през пролетта на 2021 г. началото ѝ бе препречено от паднало дърво, но с провиране покрай него се озовавате на сянка в гората и върху пътеката, която на места е леко обрасла, но все пак е достатъчно ясна. В т.33 и т.34 държим ляво по основната пътека. В т.35 (17.1 км) пресичаме черен път и продължаваме направо по пътеката. След 500 м (т.36) пропускаме черен път вдясно, после в т.37 се включваме за малко в черен път и завиваме наляво, а в т.39 (18.4 км) пътят се спуска надясно и надолу, а ние оставаме на пътеката, която е широка и продължава леко вляво, подсичайки склона. В тази част пътеката е предимно равна или с лек наклон надолу. Той започва да се увеличава някъде около т.40, където сме направо, а в т.41 ( 20.1 км) има кръстовище, на което хващаме вдясно по широка пътека с жълта туристическа маркировка. Следва по-стръмно и доста скоростно спускане, което ще ви изведе във вилната зона на запад от кв. Владиславово. В т.42 (21.1 км) се включваме в черен път при последните къщи и се спускаме наляво по него, след малко в т.43 сме надясно и после следваме основния черен път надолу покрай един параклис, като в т.45 (21.8 км) трябва да се спуснем наляво и този път (улица) ще ни изведе до ул. „Янко Мустаков“ (т.46), която обикаля квартал Владиславово от запад. Ние я пресичаме и продължаваме на изток, за да достигнем края на маршрута (т.47) при пресичането на бул. „Константин и Фружин“ с бул. „Света Елена“. Ако сте дошли с кола и сте я оставили горе при обръщалото на автобусите, ще трябва да се изкачите наляво по велоалеята дотам.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
