Досега публикувах два по-дълги веломаршрута между Варна и Кранево, които са и доста различни. При първия се набляга на карането по туристическото крайбрежие на север от морската столица, а връщането е по комбинация от разнообразни пътеки и пътища през природен парк „Златни пясъци“, няколко вилни зони и хълма с ТВ кулата. Вторият е още по-наситен с пътеки, тъй като те са основната цел и акцент в него. Настоящият трети вариант може да се разглежда като нещо средно между тях, но и с достатъчно нови елементи.
Казано накратко, маршрутът е сравнително дълъг и достатъчно панорамен. Започвайки от входа на морската градина, той преминава през доста урбанизирани територии, но повечето главни пътища и улици са избегнати в максимална степен. С други думи, това е добър вариант за целодневно каране с тръгване от града и плавно изкачване към ПП „Златни пясъци“, при който можете често да отправяте взор към морето, но без да се „бутате“ между хотелите и туристите по крайбрежието.
Пътеките, които включва, са сравнително разнообразни, но в същото време са предимно леки като терен, т.е. не биха затруднили никого в техническо отношение, освен отделни по-каменисти участъци, които обаче са малко. Както и други маршрути, започващи от самия град и преминаващи през части от него, настоящият изисква малко по-внимателно следене на GPS навигацията, за да не се объркате някъде из многото улици, пресечки и кръстовища. Дори и в гората разклоненията не са никак малко! От друга страна, части от маршрута преминават по маркирани от велоклуб „Устрем“ веломаршрути, както и по маркирани туристически маршрути, така че тази маркировка на терен може да ви улесни в доста моменти.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: Варна, входа на Морската градина при големия надпис „Варна“.
https://goo.gl/maps/r2yosDKnU2QosWNx9
Дължина: 51.1 км
Изкачване: 1150 м
Ниво на техническа трудност: ниска (R1, R2, T1, T2, кратки участъци T3)
Физическо натоварване: средно (КФН=7)
Продължителност: 4-8 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Вода: 1-1.5 л, по маршрута на няколко места има чешми
Храна: за цял ден
Терен:
– асфалт – 22.4 км
– черни пътища – 13.3 км
– пътеки – 15.4 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
От входа на Морската градина (т.01) поемаме по централната алея в североизточна посока. При паметник Пантеона (т.02) продължаваме направо и следваме алеята до т.03 (1.6 км), където завиваме наляво, после по първата алея надясно (т.04), след това пак наляво (т.05) и в т.06 продължаваме надясно по алея, вървяща успоредно на бул. „Княз Борис I“. По тази алея караме до т.07 (3.0 км), където завиваме наляво и излизаме при пътен възел, през който преминаваме под булеварда и продължаваме на север първо по улица, а после по алея през парка около Паметника на българо-съветската дружба.
В т.11 (3.9 км) първо се изкачваме наляво по асфалтирана алея до паметника (т.12), за да хвърлим поглед отвисоко към морето и града, след което се връщаме пак на кръстовището и продължаваме надясно (североизток) по основната улица, която се казва „Сирма войвода“. Това е дълга улица, меняща наклона си и по нея преминаваме през голяма част от местност Траката (по-конкретно през кв. Бриз и кв. Акчелар). Тук вече се среща синя колоездачна маркировка, положена преди време от велоклуб „Устрем“ – следваме нея. По-важните кръстовища по тази улица са в т.13 (направо и леко вдясно), т.14 (направо) и т.15 (надясно). В т.18 (7.7 км) завиваме наляво и започваме по-стръмно изкачване. След 200 м (т.19) сме по дясната улица, а след още 100 м в т.20 завиваме надясно, за да преминем над едно дълбоко дере по много интересен метален мост. От другата страна продължаваме изкачването по улицата наляво (т.21), като на Т-образното кръстовище в т.22 сме наляво и веднага след това вдясно, а после само нагоре и направо чак до т.23 (9.1 км). Тук от дясната ни страна има широка поляна, през която минават напряко черни пътища, но не се знае докога ще остане незастроена. Затова маршрутът продължава по асфалтовата улица наляво, после в т.24 надясно и в т.25 (9.7 км) излизаме на главната улица в кв. Виница.
Поемаме надясно по нея, от лявата страна има и велоалея – ако предпочитате, може да я ползвате. Преминаваме през целия квартал и го напускаме по шосето в посока Аладжа манастир и Златни пясъци. В т.26 пътят прави остър завой на 180 градуса – това място се нарича „гумения завой“ заради честото свирене на гумите на автомобилите. Ако погледнете наляво в гората, ще видите интересен паметник, който е като малко копие на Паметника на свободата (Шипка).
Продължаваме по шосето до т.27 (12.9 км), където надясно се отклонява път към вилните зони Бялата чешма и Дъбравата. Преминаваме през тях, следвайки главната улица, която е широк и добре утъпкан черен път. В т. 28 (14.3 км) се отклоняваме наляво по широка пътека, която се изкачва стръмно нагоре. След 200-300 м (т.29) излизаме на открита просека, пресичаме един черен път и продължаваме след него по широка и равна алея в гората с червена туристическа маркировка. Караме само по нея, като пропускаме разни отклонения – такива има в т.30 и 31, а в т.32 достигаме Ковшак чешма – популярно място за пикник и почивка сред варненци. От чешмата караме направо по черен път, пропускайки пътеките наляво и надясно – по-ясните такива са в т.33 и 34. В т.35 (16.0 км) достигаме асфалтовия път между Аладжа манастир и Златни пясъци. Поемаме по него наляво и нагоре и след 300 м достигаме паркинга на манастира (т.36), където има и хубава чешма.
Оттук поемаме по асфалтов път надясно и след 50 м пак надясно (т.37). В т.38 (16.6 км) достигаме частен имот и продължаваме по павирана пешеходна алея леко вдясно. След 50-60 м изоставяме алеята и продължаваме по пътека наляво – широка е, с променлив наклон и със зелена и жълта туристическа маркировка. В т.40 (17.8 км) пътеката се раздвоява – караме надясно по жълтата маркировка, като се пригответе за малко по-стръмни и каменисти участъци. В т.41 и т.42 пропускаме маркирани пътеки надясно, като при първата има и чешма. Там наклонът се обръща в посока нагоре. В т.43 (18.7 км) пътеката отново се събира с другата, която оставихме вляво, и продължаваме надясно по зелена и червена туристическа маркировка. След 400 м (т.44) пътеката се разширява до черен път, а в т.45 има разклон, където поемаме надясно. Някога това е било черен път, сега е чудесна пътека – сравнително гладка и бърза. В т.46 сме наляво и малко след това излизаме на тесен асфалтов път (т.47, 20.7 км), по който поемаме наляво и нагоре.
След 2-3 завоя в т.48 (21.4 км) отново достигаме основната пътека с червена и зелена маркировка. Поемаме по нея надясно и я следваме, без да се отклоняваме никъде. Пътеката върви ту леко нагоре, ту леко надолу – първо е широка, после става по-тясна, минавайки над един скален венец, където на няколко места се разкриват гледки към морето. Такава има и в т.49 – споменавам я, защото оттук пътеката се спуска стръмно надолу. Карайте с повишено внимание!
В края на спускането (т.50, 25.9 км) излизаме при главния път от Варна на север, в покрайнините на с. Кранево. Наляво има тесен асфалтов път, който се изкачва към старо военно поделение – поемаме по него нагоре. След 1 км в т.51 се отделяме от асфалта по черен път вдясно, който продължава да се изкачва с плавен наклон. По-нататък пътят се стеснява и започва да прилича повече на широка пътека. Караме само по него – той се изкачва към билото и продължава да го следва в югозападна посока. На няколко места вляво и вдясно се отделят по-ясни или по-занемарени черни пътища (такива има в точки 52-57) – пропускайте ги и следвайте основния път. По едно време наклонът се обръща надолу и в т.58 (31.1 км) излизаме на тесен асфалтов път.
Завиваме по него наляво и след 20-30 метра (т.59) хващаме черен път вдясно, по който минава и основната туристическа маркировка (червен и зелен цвят). Тук може да се очаква кал след по-обилен дъжд, има коловози и на няколко места пътят се разделя на различни ръкави – изберете си линия според предпочитанията. В т.60 (32.2 км) завиваме по черен път наляво и веднага след това пак вдясно (т.45) – тук вече сме в тази част от пътеката, по която минахме и в посока Кранево. В т.43 обаче държим дясната пътека със зелена маркировка. Караме все на юг към Аладжа манастир по познатата вече широка пътека, като в т.38 минаваме наляво по пешеходната алея. По нея излизаме отново на паркинга и чешмата при Аладжа манастир (т.36).
Тук продължаваме около 200-300 м до т.61 (35.6 км), където се отклоняваме вдясно по широка пътека със синя и жълта туристическа маркировка. В по-голямата си част пътеката е гладка и с лек до умерен наклон, като пропускаме разклонения в т. 62 и т.63, но преди да излезе на платото, наклонът става стръмен и трябва малко да се бута. В т.64 (36.3 км) излизаме на платото и се включваме в черен път на юг, по който продължава и туристическата маркировка. Следваме само този основен път направо, като на някои места се разкриват панорамни гледки към морето и части от града. В няколко точки пътят се разклонява или има кръстовища: в т.65 сме вляво по панорамна пътека; в т.66 сме направо, в т.67 държим дясно; в т.68 и 69 следваме основния път, който се пада левия; в т.70 също сме по левия път, който е по-хубав.
В т.71 (38.9 км) излизаме на асфалтов път и по него надясно навлизаме във в.з. Лозите. След 700 м (т.72) има голям разклон, при който сме по лявата улица. Асфалтът преминава в широк и добре утъпкан черен път покрай къщите. Караме само направо, докато достигнем в т.73 (42.8 км) едно от основните шосета, излизащи от Варна в северна посока. Поемаме за кратко наляво по големия автомобилен път. След 200 м (т.74) надясно през гората има тясна пътечка – ако искате, минете по нея и ще стигнете до един малък магазин с кът за почивка пред него. После по път наляво излизаме на тесен асфалтов път (т.75), по който поемаме надясно – това е пътят за телевизионната кула. Достигаме портала ѝ в т.76 (43.8 км).
Тук има множество варианти за спускане, като за този маршрут съм избрал най-лесния в техническо отношение, а и за намиране. Първо при портала на кулата завиваме по широк черен път вдясно и веднага след това пак вдясно, за да излезем на широка пътека с червена туристическа и колоездачна маркировка в т.77. Поемаме по пътеката наляво през иглолистна гора. Караме само направо. В т.79 (44.7 км) завиваме наляво по черен път, следвайки червената маркировка; след 100 м пак сме наляво, вече по широка пътека, след още 100 м тя завива рязко надясно и минава покрай кът за отдих с маси и пейки. В т.81 (45.2 км) завиваме вляво и след още 100 м (т.82) пак вляво, където започваме спускане по широка и стръмна пътека, приличаща на черен път. Тя ни извежда в горния край на вилна зона (квартал) Сотира (т.83, 45.8 км). След стотина метра вече караме по стръмна улица надолу, казва се „Иван Иванов“ – следваме само нея, но не се засилвайте много, за да не ви изскочи кола от някой завой! Спускаме се по тази улица чак до бул. „8-ми Приморски полк“ (т.85, 46.9 км). Пресичаме внимателно и само за момент караме наляво, колкото да хванем ул.„108-ма“ (или „Д-р Максим Караденев“ според някои карти), по която се спускаме надолу и се включваме в ул. „113-та“ („Д-р Любен Попов“), а малко след това излизаме на малък площад (т.87), където вече сме били – близо до Паметника на българо-съветската дружба. Може да се върнете до началната точка както по познатия ви от началото на маршрута път, така и по малко по-различна комбинация от улици и алеи, следвайки GPS следата – отдясно на паметника (гледано отгоре), през базар „Чайка“ (т.89 и т.90) и оттам през Морската градина.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
