Първи срещи с веломаршрутите в Карлово и околията

Знаете ли, че община Карлово се простира чак от Калофер на изток до гр. Клисура на запад? Аз лично бях изненадан от площта ѝ, когато започнах планирането на маршрути, които да проучим и опишем на нейна територия. Като се има предвид, че на север се издига внушителният централен дял на Стара планина, а на юг се простират части от по-ниската и „мека“ Средна гора, намирането на хубави пътеки и пътища за каране нямаше как да е проблем, но се появи друга трудност – кои точно места от този рог на изоблието да си изберем за първи карания и срещи с региона. Може би най-логично беше да започнем с общинския център Карлово и една от най-популярните пътеки над него (поне сред моите познати и приятели) в последните години…

Сакарица и други карания в Централен Балкан

За маршрута през връх Сакарица едва ли мога да кажа тук нещо повече, отколкото в описанието му. За мен това е една от най-дългите технични пътеки в България, поне сред тези, които съм карал, така че бих я сложил в задължителния списък за любителите на „дивото“ ендуро/АМ каране. Нарочно правя уточнението в кавичките, защото зная, че в последните години много хора „отвикнаха“ от карането по леко спънати, необработени, естествени (доколкото е уместно да се нарекат така) пътеки. А тази е точно такава! Това означава, че ѝ липсва предвидимостта, характерна за повечето поддържани и редовно „жулени“ трасета, но пък има толкова голямо разнообразие на терена, че в края ще имате усещане сякаш сте карали няколко различни пътеки.

Като цяло на север от града, по непристъпните склонове и урви в Национален парк „Централен Балкан“, ви очакват точно такива карания. Даже бих казал, че маршрутът през Сакарица е един от по-лесните. Ще си позволя да ви дам още няколко идеи за подобни карания, но с уговорката, че някои от тях не съм ги пробвал лично и разполагам само с информация от приятели или от картите:

Още преди карането ни през вр. Сакарица знаехме, че по съседния рид, на запад от маркираната пътека, се спуска още една. Двата рида и пътеките по тях се разделят на една поляна точно преди вр. Сакарица, като немаркираната (западна) пътека е по-ясна и лесно забележима на това място. Доколкото разбрах от приятели, тя е по-права и по-скоростна в сравнение с маркираната, на места може би е и по-обрасла, а в края ѝ има разни свлачища и скали, осигуряващи различни варианти за импровизации на тема „как да се убием най-качествено“. Във всички случаи нямам търпение да я пробвам, но ще трябва да изчакам най-рано до следващото лято…
Два месеца след карането ни по Сакарица, Тодор Зъбов ми изпрати още един маршрут в района – от връх Амбарица през х. „Хубавец“ до Карлово. В описанието му можете да прочетете за какво става въпрос, но накратко: по-диво, много по-трудно, спънато и технично, по-опасно и по-уморително спускане от сакаришкото! За някои хора това би било достатъчна причина да го пробват, а за други може би „сигнална лампа“ да пропуснат…
Пътеката през хижа „Васил Левски“ и хижа „Хубавец“ – една от класиките над Карлово, със синя туристическа маркировка, следваща долината на Стара река. Тази дълга пътека може да бъде достигната по няколко различни начина. Най-лесен и логичен е подстъпът откъм хижа „Добрила“ – подсичаща пътека със синя маркировка – същата, по която се достига и до рида Сакарица, само че за хижа „Васил Левски“ се продължава на изток. Преди години, в рамките на тура „Балканче“, се спуснахме през хижа „Васил Левски“, изкачвайки се от Калофер през хижа „Рай“ и оттам по подсичаща пътека през м. Башмандра. В спомените ми това е едно от най-тежките карания, които съм правил – с много бутане и носене, но най-вече с изтощително спускане по въпросната пътека покрай Стара река. Причината да е такова е в комбинацията от много каменисти и скалисти участъци, технични и спънати, но с малък наклон, което прави преодоляването им два пъти по-трудно. Може обаче и да съм запомнил нещата по-трудни, отколкото са, защото самото достигане до пътеката си беше уморително… А според картите пътеката може да бъде достигната и откъм главното старопланинско било – или по маркирана пътека от заслон „Ботев“, или по немаркирани от вр. Саръкая (Жълтец), но за тези пътеки не зная нищичко за момента.
Над Карлово има още няколко интересни пътеки по южните склонове на Стара планина – например две маркирани от хижа „Равнец“, но до нея трябва да стигнете или с бутане и носене по самите пътеки, или със спускане откъм заслон „Ботев“, което пък предполага да се изкачите по някакъв начин дотам…
Ако отидем малко по на изток, над Калофер класиката е изкачването до вр. Ботев, най-високия в Стара планина. Дали ще се спуснете обратно по каменистия път към м.Паниците или по преките пътеки и пътища, които би трябвало да са доста по-трудни и технични, зависи изцяло от вас и от това колко „екстремно“ го предпочитате.
Аз лично от години имам и една идея за дълъг целодневен маршрут от Калофер през вр. Ботев, заслон „Ботев“ – м. Башмандра – хижа „Рай“ и обратно към Паниците. Такова каране би включвало всичко – дълго и панорамно изкачване, подсичащи пътеки и доста технични спускания. За съжаление обаче все още не съм намерил време да го реализирам.

Изобщо, за летните месеци с дълги дни Балканът над Карлово и Калофер предлага богати възможности за АМ/ендуро приключения, но в повечето случаи трябва да сте готови за всичко – трудни терени, бутане и носене, диви и труднопроходими места, резки смени на метеорологичните условия и добри шансове за замръкване, ако нещо се пообърка…

Калофер

Колкото и да обичам високопланинските маршрути с трудни и технични пътеки, съвсем наясно съм, че хората, които имат необходимите желание, подготовка и екипировка за такива карания, не са мнозинство. Освен това „прозорецът“ за подобни приключения е доста малък – отваря се през лятото, когато снегът по билото се стопи, и се затваря още през есента с намаляването на деня. Затова, когато през октомври се отправихме за следващи карания към Калофер, бях решен да проверя какво се крие в по-ниските и хълмисти ридове над града, а Централна Стара планина и връх Ботев да играят ролята на величествен декор.

От една пешеходна разходка в района имах идея за 1-2 забележителности, но плановете ми бяха доста по-смели и включваха целия район между Карлово и Калофер. Пътуването ни обаче за малко щеше да вземе рязък обрат, тъй като точно преди него се разболях и в първия момент не знаех дали е ковид или обикновен грип/настинка – през 2020 г. направо не си е работа да вдигне температура човек! След съответната медицинска консултация имах зелена светлина за пътуване, но покрай всичко това изгубихме малко време, а вследствие на вируса (макар и некоронясан) аз изгубих и доста сили през първия ден, така че се наложи да занижим параметрите на каранията.

Във всички случаи през първия от двата дни, при хладно време и кристална видимост към забулените в сиви облаци върхове, се поразходихме в района между Калофер, м. Паниците и Калоферския манастир в долината на Бяла река. Основното, което намерихме, са приятни черни пътища, подходящи за хора, търсещи по-леки терени. Има обаче и 1-2 кратки, но технични пътеки, които да направят нещата забавни и за по-напредналите. Една от тези пътеки трябваше да бъде между „Малкото манастирче“ („Св. Покров Богородичен“, сгушено на доста затънтено място между Калофер и Паниците) и Калоферския манастир „Рождество Богородично“. Казвам „трябваше“, защото преди години бях виждал началото ѝ и то изглеждаше многообещаващо. Оказа се обаче, че в по-ново време пътеката е станала трудно проходима заради паднали дървета, така че не успяхме да ѝ се порадваме в цяла дължина. Все пак намерихме обход по едва забележим ловджийски път и още по-дива пътека след него, за да излезем в долната част на „манастирската“ пътека и да се отчетем и с нещо по-технично за деня.

През втория ден се натъкнахме на много приятни изненади. Целта ни бяха хълмовете на север от града. На пръв поглед (по карти и сателитни снимки) там ни очакваха само черни пътища. Тези подбалкански ридове обаче се оказаха изключително приятни и интересни за каране, а усещането бе като за Средна гора – същия тип почви и гори, същите приятни изкачвания и спиращи дъха гледки към Стара планина. Най-хубавото обаче бяха някои пътеки при спусканията – напълно неочаквани за нас, създадени в резултат на местното животновъдство, т.е. от извеждането на добитъка на паша по поляните и облите била на хълмовете. Тези пътеки бяха едновременно забавни и на места технични, а на други бързи. Във всеки случай са много приятни и разпускащи за карачи с повече опит, но и достъпни за по-неуверени любители на маунтин байка, които искат да пробват маршрути със средна трудност.

С всички тези „открития“ Калофер се превърна за мен в дестинация, която е перфектна за каране на „смесени“ групи и компании – такива, в които има и по-напреднали, и не толкова опитни планински колоездачи, а защо не и деца. Над града има по нещо за всеки и при това маршрутите са достъпни от пролетта чак до късна есен. Ако отделните маршрути ви се струват кратки, винаги можете да ги комбинирате и в по-дълги карания.

Слатина

Село Слатина се намира в подножието на Средна гора, на територията на Община Карлово, встрани от Подбалканския път. На повечето хора едва ли би им хрумнало да търсят нещо интересно там, но ако обичате да карате по хубави естествени пътеки, и то почти през цялата година, задължително трябва да го сложите в списъка с дестинации. Баирите над него са типични за Средна гора – с песъчливи почви, смесени гори и общо взето обли и лесно достъпни била. Пътеките обаче, или поне някои от тях, се оказаха не само проходими и ясни (което за мен бе изненадващо), но и доста технични и забавни.

Натам се отправихме в края на октомври. В рамките на един ден направихме общо три изкачвания и спускания. Първото изкачване бе продължително и доста плавно – заобиколихме вр. Голямата могила и почти достигнахме м. Пресечен камък, но малко преди нея ни очакваше първата пътека. По всеобщо мнение на групата ни тя бе най-добрата, защото комбинира адреналин, дължина и разнообразни елементи – ту е подсичаща, ту се вкопава като улей, камъни дебнат отвсякъде и скоростни секции се редуват с технични, така че реакциите трябва да са бързи и правилни. При второто качване все пак достигнахме м. Пресечен камък, но по трудния начин – по един доста по-стръмен черен път. След това проверихме още няколко неща, след което намерихме началото и на втората пътека. Карането по нея бе малко по-трудно, но не заради терена, а заради многобройните ръкави, на които се разделяше. В крайна сметка видяхме, че няма основна пътека – ляво, дясно или по средата, всичко вършеше работа! В долната част пътеката стана и доста технична – песъчливата почва бе ерозирала, а наклонът по-голям. Краткият есенен ден ни остави светлина само колкото за още една кратка „врътка“. В GPS-а имах заредени толкова много проектомаршрути, че не бе трудно да изберем един от тях. Третото спускане не беше точно по пътека, но не беше и по-малко забавно! Карахме по нещо като тесен черен път, но оформен като улей за бобслей, в който влизахме от вираж във вираж. Това удоволствие бе кратко, но опияняващо!

А ридовете над с. Слатина се оказаха много „зарибяващи“, защото едва успяхме да проверим половината от потенциалните пътеки, а на място научихме и за още, така че завръщането там изглежда неизбежно! Ето ги описаните до момента маршрути:

Карлово

Проучвателните ми дейности завършиха там, където и започнаха – в гр. Карлово. След феноменално добрия ден над Слатина се отправихме към общинския център с нагласата да се нахраним вкусно, да се наспим хубаво и на следващия ден още от сутринта да поемем на изток от града. В подножието на Стара планина, между Карлово и Калофер, са разположени квартал Сушица (до 1974 г. е бил село в непосредствена близост до Карлово) и село Васил Левски. Над тях има многобройни възможности за кратки маршрути в полите на Балкана, преди южните му склонове да се изправят почти отвесно нагоре. За разлика от по-дългите маршрути нагоре в Централен Балкан, които изискват добри умения за каране по стръмни и технични терени и достатъчна физическа издръжливост, подножието на планината осигурява по-кратки и леки варианти за каране, но не по-малко приятни, особено през пролетта и есента, когато денят е по-кратък, а температурите във високата планина не особено предразполагащи.

От този ден не очаквах нещо специално – представях си лежерно размотаване предимно по черни пътища и леки терени под сянката на голямата планина. Денят обаче ни поднесе много изненади и повечето от тях приятни!

На сателитните изображения бях видял само една линия, която изглеждаше като ясна пътека, затова започнахме с нея. Даже си спомних, че някога, много отдавна, съм я карал покрай отразяването на едно състезание в Карлово. Каквато си беше, такава е и сега – типична овчарска пътека с доста ръкави, подсичаща с лек наклон някакво хълмче, наречено Гергентепе. Кратка, но достатъчно забавна, тя ни изведе на широк и общо взето равен черен път между Сушица и с. Васил Левски, по който се придвижихме до последното. Над него има един микроязовир, до който се изкачва асфалтов път – набързо го отметнахме и продължихме с изкачване на юг към вр. Баира. След него започна спускане, точно според очакванията – по черен път, но в един момент дойде и най-хубавата изненада – там, където ни водеше пътят според картата, ни посрещна поредната технична пътека, ползвана от местните скотовъдци. Макар че на повечето места тя бе доста широка и с неголям наклон, ерозията се бе погрижила да я насити с някои груби и технични участъци, включващи плаващи камъни и нащърбени скали. Завръщането ни в с. Васил Левски бе направо триумфално, защото вече бяхме преизпълнили деня!

На връщане към Карлово решихме да рискуваме и да потърсим някакви връзки между многото пътища, изкачващи се нагоре към планината и обслужващи градини, пасища и разни скрити съоръжения. За тази част от карането разполагахме само с надежди, базирани на логиката, че би трябвало да има някакви подсичащи пътеки или пътища – нито бях чертал нещо предварително, нито имаше данни в картите. Търсенето ни обаче се увенча с успех и карането стана още по-приятно, а за пълен кеф спуснахме повторно и пътеката покрай Гергентепе, която бяхме опознали сутринта.

Последната изненада за деня обаче не бе толкова приятна – откъм Балкана, който през целия ден бе забулен в облаци, ни подхвана усилващ се дъжд, който ни изпроводи чак до Карлово и ни попречи да оползотворим последните 2-3 часа от деня. Като се има предвид, че за резервен вариант бях намислил един БОЧ, може да е било и за добро…

Маршрутите от този ден можете да видите тук:

Тези пет карания на територията на община Карлово добавиха доста хубави маршрути към колекцията ми, но отвориха широко вратата и към още много възможности. Някои от тях са добре скрити в склоновете на Стара планина и Средна гора; други са добре известни, но все още непознати за мен. Не зная кога ще успея да ги проверя, но е сигурно, че ако ви влекат приключенията с планински велосипед, в Карлово и околията можете да намерите достатъчно и за всеки вкус. За начало можете да пробвате някои от цитираните по-горе маршрути, а идеите за още ще дойдат сами…

Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?

Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.

Повече можете да научите тук