По южните склонове на Стара планина над Карлово има няколко дълги туристически пътеки и никоя от тях не е лека като терен, но в последните години пътеката през вр. Сакарица печели най-голяма популярност, защото е най-лесно достъпна с помощта на лифт „Сопот“. Това прави този маршрут предпочитан от любителите на технични и трудни терени, на дълги и разнообразни спускания, в които има от всичко. Карането през Сакарица е точно такова!
Желанието ми да пробвам тази пътека се зароди още в мига, в който научих за нея от приятели преди няколко години. За добро или зло обаче чак през лятото на 2020 г. успях „да се добера“ до нея. За този период тя бе добила почти легендарен образ за мен, но оказа се, че е бил и леко „изкривен“. Казано най-честно, пътеката в цялост се оказа по-трудна, отколкото очаквах – имаше доста технични, стръмни, дори опасни на места участъци; тежка е и като физическо натоварване. Разминаванията между очаквания и реалност може би дойде заради това, че доста познати и приятели я хвалеха като много добра пътека (и тя наистина е такава!), но някак свикнах в последните години да чувам такива комплименти предимно за пътеки с повече скорост и повече игривост (т.нар. flow), докато „Сакарица“ се оказа доста по-спъната, стръмна и технична от тези мои грешно изградени представи. Това обаче не я прави лоша, даже обратното – хареса ми, измори ме, предизвика ме, удовлетвори ме и дори ми остави няколко места за повторение и подобрение следващия път! Просто съм длъжен да предупредя, че карането не е за хора, които обичат и търсят „лъснати“, скоростни и предвидими като терен пътеки, тази не е такава!
В първите години от своето „байкаронско“ житие пътеката все още бе съвсем дива и обрасла. Впоследствие някои от редовно каращите по нея извършиха добро дело, като я лишиха от някои трънливи храсти, нападали дървета и други подобни препятствия, така че в момента тя е напълно проходима, макар на отделни места все още да има доста див облик.
Както споменах в началото, географски пътеката се намира над Карлово и завършва в горния край на града. Маршрутът обаче, както е описан, започва от междинната станция на лифт „Сопот“, защото най-логичният начин да преодолеете голяма част от денивелацията е да ползвате това удобно като разположение техническо съоръжение. Дали ще оставите колите при долната станция на лифта и след спускането ще се върнете до там, или пък ще започнете карането от Карлово, за да приключите деня със спускане, зависи изцяло от вас. Ако идвате специално и само за този маршрут, най-логично е да го започнете от Сопот. Ако пък сте отседнали в Карлово за уикенд или за повече, тогава е удобно да започнете и да завършите там. Като допълнителна отсечка в GPS следата ще намерите пътя от центъра на Карлово до лифт „Сопот“, като се постарах той да включва колкото може повече пресечен терен, но това означава, че има и изкачвания, и спускания. Ако искате да спестите време и сили обаче, може да се придвижите и по равния главен път (Подбалканския) между двата града, които са съвсем близки (около 5 км). Пътеката през Сакарица може да се ползва и като самостоятелна отсечка в рамките на по-дълги велопреходи в Централен Балкан, най-често многодневни, като в тези случаи най-логично е да стигнете до началото на пътеката от хижа „Добрила“ или откъм вр. Амбарица.
Маршрутът изглежда измамно лек като показатели – без огромна денивелация, не много дълъг. На практика обаче става дума предимно за труден планински терен и средната скорост е по-ниска от нормалната. Достатъчно е да кажа, че се започва с един час бутане от междинната станция към хижа „Добрила“, и то какво бутане! На теория, ако карате в малка група (2-3 човека) и сте с добра физическа подготовка и добри умения в спускането, ако не правите дълги почивки и чести спирания, е напълно възможно да „опраскате“ маршрута за 3-4 часа. На практика обаче, като се добави придвижването Карлово-Сопот (около 6-7 км), като се направят 2-3 почивки (в хижа „Добрила“ е трудно да не се спре човек!), като се спукат 2-3 гуми или ако сте повече хора с различно темпо и ниво на каране, пригответе се за цял ден в Балкана и предвидете адекватно количество вода, храна и екипировка.
Заради надморската височина по билото, периодът, в който маршрутът е проходим, започва около средата на юни и продължава до края на есента, само че през октомври-ноември трябва да имате предвид намаляващия ден и да не се размотавате излишно.
Въпреки че пътеката е със зелена туристическа маркировка, на много места в откритите части тя е трудно забележима в тревата или пък се разделя на различни ръкави. В гората също има доста дублиращи се варианти – разделяния, сливания и т.н. Ползването на GPS навигация е силно препоръчително, но ако не искате да гледате твърде често екрана, в долната част можете да карате където ви хареса, тъй като всички пътеки там водят към Карлово.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: междинна станция на лифт „Сопот“
Крайна точка: гр. Карлово, централен площад
Дължина: 15.2 км (+ още 6-7 км, от Карлово към Сопот!)
Изкачване: 510 м
Спускане: 1440 м
Ниво на техническа трудност: високо (R3, T4, T5)
Физическо натоварване: средно (КФН=5)
Продължителност: 3-10 часа (в зависимост от темпото, почивките, придвижването Карлово-Сопот и т.н. )
Вода: 1-2 л, чешми има в хижа „Добрила“ и при
параклиса „Св. Иван Рилски“ (към края на спускането).
Храна: за половин или цял ден, в хижа „Добрила“ се предлага храна.
Терен:
– асфалт – 0.7 км
– черни пътища – 3.9 км
– пътеки – 10.6 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Описание
01 (0.0 км) От междинната станция на лифт „Сопот“ (за съжаление горната част на лифта не работи) започваме с бутане по стръмния черен път нагоре към хижа „Добрила“. Има и туристическа маркировка (с жълт цвят), и преки пътеки, но самият път е достатъчно труден и стръмен – малцина са тези, които ще могат да карат по него (освен ако не са с е-байк). След 1.2 км (т.02) пътят се разделя и сме надясно, а след още 700 м в т.03 пътят се разделя на няколко ръкава, които пак се събират – следвайте основния (левия). Тук вече пътят се поизравнява и карането става възможно, а на места дори преминава в леки спускания. Достигаме южната порта на хижа „Добрила“ в т.04 (3.4 км), а самата хижа е 100-200 м навътре в парцела – т.05. При хубаво време терасата е чудесно място за почивка и презареждане с калории.
Напускаме хижата през източната порта (т.06) по подсичаща склона пътека със синя (и зелена) маркировка, като синята води чак до хижа „Левски“. Пътеката е технична, минава нагоре-надолу през планинските урви и на десетки места се разделя на по-малки пътеки, които отново се събират. Ползва се и от туристи, и от местните животновъди. Ние следваме зелената маркировка, което означава, че в т.07 (6.7 км), където синята маркировка се отделя наляво, ние продължаваме надясно по голия рид в югоизточна посока. След 300 м (т.08), точно 7 км след началото на маршрута, е време да сложим всичката защитна екипировка, защото започва дълго и епично спускане.
Първата част на пътеката редува технични и по-бързи участъци, преминавайки през високопланински ливади и иглолистни гори. В т.09 (7.6 км) се отклоняваме за момент от маркировката, следвайки основната пътека, която със скалист участък (има носене и бутане) подсича едно връхче и излиза стръмно нагоре от другата му страна. Следва хем бързо, хем каменисто и стръмно спускане на юг, като е много важно в края му, на поляната в т.10 (8.4 км) да се се спрете и да продължите наляво през поляната, А НЕ по ясната пътека направо!
В в югоизточния край на поляната пътеката, макар и тясна, си личи добре и влиза в гората с палави завойчета, но и с близко стоящи борчета. Преминаваме през вр. Сакарица общо взето без да разберем, освен по това, че след него пътеката започва по-изразено да се спуска. В гората се следва лесно, само при 9.2 км внимавайте, защото има рязък завой наляво. Скоро след това наклонът се увеличава значително и пътеката става много трудна. После продължава през поляни и между шипки и други трънливи храсти – редуват се скални препятствия и по-бързи участъци, като на някои места е трудно да се следва стриктно маркировката, защото няма ясно изразена пътека, но общата посока е юг.
В т.11 (11.3 км) пред нас стои поредното връхче, наречено Мадемът. Подсичаме го отдясно, като маркировката минава още по-надясно, но се следва трудно, така че ние минахме по ясната подсичаща пътека направо и след това с десен завой се включихме в маркираната пътека под нас. Както казах, по целия склон има доста варианти и раздвоявания. В тази част пътеката отново променя характера си – влиза в гората, става сравнително широка и осеяна с множество корени и стабилни камъни, но без да е много стръмна. На места има и трудни участъци с чакъл и нестабилни камъни. Увеличава се и броят на раздвояванията. В т.12 (12.6 км) излизаме на поляна с хубава гледка към равнината под нас; пътеката се раздвоява, следваме тази направо. След 300 м в т.13 сме наляво, а след още 30 м в т.14 сме по пътеката надясно, която прави 1-2 серпентини и продължава наляво (изток) и после отново на юг, като в т.15 и 16 се включват съседни пътеки и караме все направо и надолу, за да достигнем „Кръста“, т.е. параклиса „Св. Иван Рилски“ (т.17, 13.4 км), където има чешма и голям кът за отдих с маси, столчета и дори детски катерушки.
От Кръста има вариант да се продължи направо по много, много трудна пътека с невъзможни за повечето хора участъци през скали, но основният маршрут е наляво по маркираната пътека, която тук вече се ползва активно и е доста по-широка и ясна. В почивни дни внимавайте за пешеходци, кучета и деца! Следваме основната пътека, ако може изобщо да се говори за такава – като цяло при следващите няколко разклона държим ляво – в т.18 (13.6 км), т.19 (13.) км, т.20 (13.8 км).
В т.21 (13.9 км) пресичаме някакви остатъци от черен път. Тук отляво се включва пътеката със синя маркировка от хижа „Васил Левски“. Продължаваме вляво от пътя, като в тази последна част пътеката се превръща в бърз улей със забавни корени и камъни тук-там, за да ни „изплюе“ при най-горните къщи на Карлово на един черен път (т.22, 14.2 км). Спускме се по него надолу и след 300 м в т.23 вече сме по градска улица. Т.24 (14.7 км) е Т-образно кръстовище и е важна, защото ако трябва да се върнете към Сопот по пресечен терен, това е мястото да завиете надясно и да следвате внимателно допълнителния трак. Ако сте към центъра на Карлово, следвайте основния трак наляво и след това в т.26 надясно, за да достигнете градския площад (т.27), където е официално краят на маршрута.
Снимки от Димитър Щуров, Любомир Ботушаров и Ники Кънчев:
Още снимки от карането, както и тези от статията в по-голям размер, можете да разгледате в този фотоалбум: https://mtb-bg.com/gallery/sakaritsa-august-2020.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
