За любителите на високата планина и трудните пътеки, Централен Балкан и особено склоновете над Карлово предлагат богати възможности за каране, БОЧ, храсталясване и прочее древни планинско-колоездачни практики. Тодор Зъбов наскоро ме попита дали знам нещо за пътеката от вр. Амбарица към хижа „Хубавец“ и тъй като отговорът ми бе отрицателен, обеща, че скоро ще знам каквото има да се знае за нея… Благодаря му за подробното описание, което той подготви за МТБ-БГ.
Текст и снимки: Тодор Зъбов
Започвам описанието на този маршрут в Централен Балкан с малко смесени чувства. Естетически маршрутът е страхотен – гледките от билото са невероятни, есенните цветове са убийствени. Буковата гора, през която минава немалка част от маршрута, също е много красива. Технически по-голямата част от маршрута е караем за напредващи и напреднали, но има и доста участъци, за които аз поне ще трябва да изям още доста хляб, докато ги мина, а има и такива, които мисля, че никога няма да мога да карам. 🙂
Физически маршрутът не е особено тежък, но като типично високопланинско каране не е и много лек. Има си стръмно бутане нагоре, а и спускането е уморително в по-техничните участъци. Пътеките в горната част са бая диви и неясни, GPS-ът е много полезен. GPS следа има в края на статията. За хората, обичащи флоу, почистено и т.н. маршрутът е съвършено неподходящ. В долната част има няколко места, където падането би свършило много зле, така че не се надценявайте и бъдете разумни!
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер. GPS следа има в края на статията.
Маршрутът започва с познатото до болка избутване след междинна станция на сопотския лифт и продължава с въртене до хижа „Добрила“. След хижата се хваща маркировката за вр. Амбарица. Изкачването е къде по-остро, къде по-полегато, но като цяло си е бутане, даже тук-таме поносих. На върха накичих по себе си де що имах протекция и карането започна с леко спускане към седловината м/у върховете Малка и Голяма Амбарица. Следва късо избутване към вр. Малка Амбарица. Спускането за кратко продължава по самото било в посока изток-югоизток. Без да е особено трудно, мисля че по-неуверените ще се чувстват некомфортно заради стръмните склонове от двете страни на пътеката.
В т.01 пътеката се отклонява вдясно от билната (колова + червена лентова) маркировка. След разклонението пътеката не е особено ясна, маркировката (зелена лентова + някой и друг кол) също е бая рехава. Пътеката става подсичаща с елементи на фрийрайд, на места доста тясна, тук-таме с някой и друг по-техничен момент.
В т.02 пътеката отново „счупва“ рязко вдясно (югозапад). Всъщност точно там пътека много-много не се вижда, та GPS-ът е много полезен. След въпросната смяна на посоката пътеката тръгва стръмно надолу по склона, пресича под 90° (т.03) синята маркировка за х. „Левски“ и навлиза в неистово красива долина, където карането се превръща в полянен фрийрайд. След около 1,5 км лъзгане по сухи треви и газене на туфи хвойна, стигаме до чудесна букова гора. Самото влизане в гората (т.04) не е много ясно, GPS-ът помага отново. Карането в гората е супер забавно, пътеката е тясна, покрита с шума, със страничен наклон, а склонът отстрани е респектиращ. За съжаление тази отсечка е супер къса – около 500 м, като същевременно е препятствана от няколко паднали дървета.
Забавата свършва с достигането до дерето на Малката река (т.05). Оттам в продължение на 700-800 м пътеката е предимно възходяща и некараема, освен за хората със сериозни XC интереси. В един момент пътеката отново тръгва надолу и достига до водослива на Широката урва и Малката река. Оттук до х. „Хубавец“ пътеката върви хоризонтално, успоредно с дерето. На доста места е некараема, защото е много тясна и шансовете човек да се изсипе в реката са добри.
След х. „Хубавец“ пътеката става по-широка, осеяна е с най-различни по размер камъни и непрекъснато сменя наклона си – малко нагоре, малко надолу. На доста места за мен беше истинско предизвикателство да въртя, като на моменти се изненадвах какви скрити траял умения съм имал. 🙂 Появяват се мостчета, които прехвърлят пътеката отляво и отдясно на реката. Полека наклонът взима посока надолу, размерът на камъните се увеличава и пътеката става технична и много спъната. Спокойно мога да я сравня с най-спънатото, което съм карал на Сливен, Крупник и т.н. От един момент насетне самото тръгване след грешка беше жестоко предизвикателство. Следваха и доста участъци, които не успях да мина дори след 2-3 повторения, а пък защо дерайльорът ми все още работи е пълна загадка за мен. 🙂
При т.06 пътеката отново става възходяща (на места доста стръмна) в продължение на около 300 м. След това избутване геологията се променя и човек почва да си мисли, че е попаднал в Сливен. Следва страхотен Бо4 чак до финала, който е общ с пътеката от Сакарица.
