Това е един кратък маршрут, който по принцип е много приятен и в никакъв случай не е труден в техническо отношение, но който реши да го пробва, трябва да е приключенски настроен, защото на много места пътеките са доста диви, леко обрасли, трудно забележими, а има и други предизвикателства – на едно място е възможно да попаднете на малки тресавища, на други места може да срещнете овчарски кучета, а и всякакви други животни, гледани от местните чобани. На всичкото отгоре маршрутът е и малко труден за навигация – има доста разклони и при някои от тях верният път или пътека е трудно забележим.
След всичко това е логично да се запитате защо изобщо публикувам такъв маршрут? Най-лесно ми е да го обясня с кратък разказ за карането ни край Карлово в края на октомври. Първо направихме едно малко кръгче над кв. Сушица, след което продължихме по един равен и открит черен път към съседното село Васил Левски, където също направихме една кратка обиколка. Пред перспективата да се върнем до Сушица обратно по равния път през полето (не че е лош, но би било скучно да го минаваме втори път), логично изникна въпросът дали няма друг вариант малко по нависоко, в самото подножие на планината. Питахме и разпитвахме, но получихме по-скоро песимистични отговори. Въпреки това нямаше какво толкова да губим и решихме да проверим, опирайки се на някои бегли линии, видими на сателитните снимки. След известни перипетии, лутания, връщания и леки храсталясвания, успяхме да намерим достатъчно прилична „висока връзка“ между двете села, макар и с уговорката, че карането в тази част изисква добра навигация по GPS и, както вече казах, прилична доза приключенска настройка. И за да не звучи твърде сериозно, нека ви успокоя, че всъщност и да искате, няма как да се изгубите или объркате твърде много. Карайки в посока Сушица, отдясно се издигат стръмните и непристъпни склонове на Стара планина, които бързо биха ви отказали, ако опрете в тях; а пък отляво под вас през цялото време върви равният и ясен черен път между двете села, така че в най-лош случай ще излезете на него.
Както и при другите маршрути в района, идеалните сезони за каране са пролетта и есента, макар че и през лятото няма да е лошо, стига да изберете по-хладните часове на деня. Също така, можете лесно да го комбинирате с другите кратки маршрути наоколо, за да направите полудневно или целодневно каране, а може и да го удължите малко, тръгвайки от Карлово и ползвайки свързващата отсечка към кв. Сушица.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: Карлово, кв. Сушица, централен площад
Дължина: 12.9 км
Изкачване: 300 м
Ниво на техническа трудност: ниска (R1, R2, T2, T3)
Физическо натоварване: ниско (КФН=3.5)
Продължителност: 1-3 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Вода: 1 л
Храна: не е необходима, в с. Васил Левски има хранителен магазин
Терен:
– асфалт – 1.7 км
– черни пътища – 9.5 км
– пътеки – 1.7 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Описание
От центъра на с. Сушица (т.01) поемаме по главната улица надолу в югоизточна посока. След 300 м (т.02) достигаме кръстовище с общо пет кьошета. Главната улица завива надясно, а ние се отклоняваме по втората улица вляво – ще я познаете по това, че между нея и главната има триъгълно островче. След още 300 м (т.03) стигаме разклон, при който сме наляво. Улицата преминава в черен път и по него напускаме населеното място, като в края му пропускаме разбит път надясно (т.04) към някакви асфалтови и бетонови останки. Подминаваме една ферма вляво, която вече е извън очертанията на населеното място и след нея в т.05 (1.9 км) достигаме кръстовище, където сме по основния път направо. Оттук до с. Васил Левски следваме само този път, който е предимно равен или с много лек наклон и върви все на изток. Вляво и вдясно се отклоняват много други пътища, които пропускаме.
В т.06 (5.2 км) достигаме околностите на с. Васил Левски. Преди първите къщи има разклон, на който следваме левия път и навлизаме в селото. Черният път преминава в улица и по нея достигаме главната улица (т.07), където вдясно има магазин. Ние поемаме наляво и нагоре и караме на север към планината, докато достигнем последните къщи на селото (т.08). Там улицата преминава в черен път и продължаваме по него нагоре. Пътят извива леко наляво (северозапад) и се разделя на 2-3 ръкава, като ние следваме десния (т.09). Малко след това напред ще видите корито на поток. Спускаме се към него по някоя от овчарските пътеки и излизаме от другата страна също по такава, пресичайки след 200 м и един черен път. Тук караме в западна посока по нещо, което може да е пътека или черен път в зависимост от това кой и как е минавал последно по него – животни или МПС-та. Вляво под нас има микроязовир и към него се стичат разни вади, които правят поляната мочурлива и на някои места може да срещнете трудности при преминаването през калта – оглеждайте се вляво или вдясно за по-стабилна почва, така че да не нагазите до глезените.
След преминаването на мочурливия участък стъпваме на черен път, който завива вдясно и малко след завоя, в т.10 (7.9 км), трябва да изоставим пътя и да прекосим широката поляна наляво по трудно забележима пътека в тревата. Като ориентир може да ползвате нещо като бетонова шахта, стърчаща 2-3 м над земята – трябва да минете над нея и там пътеката става по-ясна и влиза в гората. При следващата поляна (т.11) пътеката продължава леко вдясно, а вляво се спуска затревен черен път, който пропускаме. Отново преминаваме през горичка, но този път пътеката е по-тясна и трудно различима. От другата страна достигаме поредната поляна с кръстопът (т.12), където продължаваме надясно и след 100 м наляво (т.13) по черен път – не много използван, но все пак ясен. В т.14 (9.1 км) пресичаме друг черен път и продължаваме направо.
В т.15 трябва да внимавате! Наляво през гората тръгва едва забележима пътека, началото ѝ е обрасло. Изоставяме пътя и поемаме по нея. Пътят води до някакво старо водохващане и свършва там – ако го достигнете, върнете се обратно и търсете пътеката. Тя преминава в нещо средно между черен път и корито на поток, спускайки се към Чавалийска река (през топлите месеци пресъхва). Точно след пресичането на коритото ѝ (т.16) черният път продължава вляво, а ние караме леко вдясно по занемарена и леко обрасла пътека. След 100-150 м тя ни извежда на друг черен път (т.17) и продължаваме по него надясно (запад). Пътят е много приятен – сенчест и предимно равен, на места с леки изкачвания и спускания. Има и доста отклонения вляво и вдясно, които пропускаме – по-значимите са в т.18 и т.19.
В т.20 (10.8 км) следваме основния път надолу към близкия дол (Йоздере), след което има стръмно изкачване. Излизайки от дерето (т.21), държим пътя вдясно и след малко достигаме кръстовище (т.22), където започваме спускане наляво по основния и най-ясен черен път. В т.23 отново сме на кръстопът – караме направо по основния път. В т.24 (11.8 км), преди да достигнем една ферма вдясно, наляво тръгва овчарска пътека. По принцип маршрутът е по черния път направо, но ако обичате пътеките, по тази може да се спуснете покрай Гергентепе до черния път от началото на маршрута между с. Васил Левски и Сушица. Ако следвате маршрута, заобикаляме фермата отляво и се спускаме надолу към поляна с кръстовище на няколко черни пътя (т.25). Там се спускаме стръмно наляво и навлизаме в кв. Сушица, като е най-добре да завиете по някоя от улиците надясно (т.26) и после наляво (т.27), за да достигнете центъра без загуба на височина.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
