Калофер – Паниците – Калоферския манастир

Този маршрут свързва някои от основните забележителности в околностите на Калофер и, за разлика от повечето други карания около града, включва две кратки, но доста технични и трудни пътеки, т.е. подходящ е за хора с повече опит и по-добри умения при спускането. От друга страна, тъй като пътеките са наистина съвсем кратки, маршрутът може да бъде ползван и от хора, които не са толкова смели надолу, стига да са готови да бутат два пъти по няколкостотин метра – всичко останало е леко като терен.

Като физическо натоварване карането е доста приятно и лежерно, без да липсват и отделни предизвикателства. Двете основни изкачвания по маршрута са плавни и приятни, има и едно междинно, което е по-стръмно, но пък кратко. През повечето време можете да се наслаждавате на уникални гледки към Централен Балкан с вр. Ботев, Райското пръскало и Джендема. Маршрутът минава през м. Паниците, „Малкото манастирче“ (манастир „Покров Богородичен“) и Калоферския манастир „Рождество Богородично“, както и по долината на Бяла река.

По принцип от „Малкото манастирче“ тръгва горска пътека надолу към Калоферския манастир, но за жалост в момента горната ѝ част е неизползваема заради нападали дървета и клони. Затова се наложи да потърсим някакъв друг вариант за спускане – намерихме един слабо забележим и покрит с шума черен път до един ловджийски заслон, откъдето по още по-апокрифна пътека се включихме в долната част на манастирската пътека, където вече няма проблеми с проходимостта, но пък теренът е доста труден и нестабилен. Някой ден, ако пътеката от манастирчето бъде прочистена, маршрутът може да добие още по-добър вид, поне за любителите на пътеки.

Най-добрите сезони за каране са пролетта и есента. През лятото може да стане малко горещо в откритите части, най-вече при последното изкачване от Бяла река към Калофер. По принцип почвите в тази част на планината са такива, че не е проблем да се кара и след дъжд – даже двете технични пътеки имат повече сцепление, когато са влажни.

Тъй като на някои места пътеките/пътищата са слабо забележими, за това каране е силно препоръчително да имате GPS навигация.


Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: гр. Калофер, централен площад
Дължина: 21.9 км
Изкачване: 590 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, T4)
Физическо натоварване: средно (КФН=5)
Продължителност: 2-4 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Вода: 1-2 л (тук-там има чешми, включително в манастирите)
Храна: по ваша преценка,  може да вземете някой сандвич или нещо друго
Терен:
– асфалт – 9.4 км
– черни пътища – 11.1 км
– пътеки – 1.4 км

GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.


Реклама

Описание

От центъра на Калофер (т.01) поемаме по главната улица нагоре в посока изхода към гр. Карлово. След 600 м (т.02) достигаме разклон и поемаме по улицата надясно към м. Паниците. След още 600 м (т.03), малко преди да напуснем очертанията на града, вляво се отклонява разбит асфалтов път към Калоферския манастир. Поемаме по този път и известно време се изкачваме с минимален наклон в посока С-СЗ. Постепенно пътят се изравнява и в т.04 (2.2 км) достигаме широк черен път надясно – поемаме по него, след 200 м в т.05 сме по десния път и продължаваме плавно да се изкачваме, наслаждавайки се на красиви панорами към вр. Ботев. Следваме само основния път, който е с лек до умерен наклон. Пропускаме отклонения вдясно (т.06, 3.0 км), вляво (т.07, 4.0 км) и пак вдясно (т.08, 4.3 км).

В т.09 (5.6 км) достигаме планинска ферма и кръстопът. Продължаваме по пътя направо, между дворовете и сградите на фермата, като внимаваме за животни – има всякакви свободно щъкащи кучета, прасета, крави, коне и др. След този своеобразен зоопарк излизаме на открити поляни и се спускаме леко към следващото кръстовище – т.10 (6.1 км), където отново сме направо, продължавайки с леко изкачване, следвайки основния път в т.11. Карайки все по него, ще достигнем в т.12 (7.3 км) входа на Национален парк „Централен Балкан“.

Тук може да направим кратка почивка и да се екипираме за спускане, защото продължаваме надясно по маркираната туристическа пътека към м. Паниците. Пътеката е кратка, но в един момент става доста стръмна и нестабилна, под формата на ерозирали улеи с камъни и корени и множество възможни линии. В т.13 (7.8 км) излизаме при р. Тунджа в горния край на Паниците и по черен път надясно минаваме през курорта, като в един момент преминаваме по мост наляво, пътят става асфалтов и се включваме в основния път към Калофер (т.14, 8.5 км), започвайки леко спускане по него между по-новите хотели и къщи за гости.

Когато напуснем Паниците, в т.15 (9.7 км) достигаме черен път, който се отклонява вдясно, и започваме стръмно изкачване по него. След 50 м (т.16) пътят се раздвоява – следваме десния. В т.17 (10.0 км) сме наляво по основния път, в т.18 (10.2 км) надясно, след което излизаме на широки поляни и следваме пътя до т.10 (10.8 км), откъдето вече минахме по-рано (идвайки отляво, откъм фермата). Сега продължаваме направо (запад) покрай оградено с електропастир пасище. Пътят навлиза в гората и за момент става доста стръмен, като на поляната (т.19, 11.2 км) трябва да завием вдясно и да влезем отново в гората по черен път, който ни отвежда до манастира „Покров Богородичен“ (т.20, 11.6 км) – последните 50 м към него са стръмни и технични, по-скоро са пътека, отколкото път.

Манастирчето е добро място за почивка, особено в по-топло време. След това трябва да се върнем обратно по пътя до поляната при т.19, където продължаваме направо и след 50-100 м, в т.21, трябва да хванем едва забележим път през гората, покрит с шума, който с 2-3 серпентини ни отвежда до малък ловджийски заслон (т.23, 12.7 км), от който продължаваме надолу по слабо забележима и покрита с шума пътека. След малко тя се разделя на две (т.24) – спускаме се по лявата и точно когато изглежда, че съвсем се губи (карайте смело напред през гората!), излизаме на манастирската пътека при т.25 (13.1 км). Следва стръмен и много изровен участък, след който излизаме при брега на Бяла река (т.26, 13.5 км). Тук трябва да се придвижим наляво по течението (има тесни пътечки) покрай аязмото „Св. Пантелеймон“, за да достигнем тесен метален мост над реката (т.27), по който преминаваме на отсрещния бряг при едни симпатични вили. Оттам по черния път наляво излизаме на асфалтовия път към Калоферския манастир – т.28, 14.4 км. За да разгледаме манастира „Рождество Богородично“ (т.29), трябва да караме около 800 м надясно по пътя, след което да се върнем обратно по него. Към Калофер ни очаква изкачване, като пътят ту е с разбита асфалтова настилка, ту е черен, но като цяло е широк и ясен, няма как да го сбъркате. На няколко места има разклонения към вилни комплекси за настаняване или селскостопански ферми – в т.30, т.31 и т.32 сме все наляво по основния път. В т.33 следваме основния път надясно (има и пряк черен път вляво). В края на изкачването стигаме отново до т.04, откъдето се връщаме по познатия път чак до центъра на Калофер.


Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?

Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.