Време е да отворя тефтера на новия ден. Бялата страница зовеше да бъде изпълнена с поредната доза досадна проза на едно пътуване - ядене, кафе, прибиране на бивака, тоалет и...

Повечето от вас вероятно са чели и си спомнят добре разказа на Борис Борисов за опита му да премине Ком-Емине през 2010 г. Той е ценен не само заради самите...

С изгрева на слънцето сякаш нищо не се беше случило. Макар и изтерзани, двамата ни другари бяха готови за черешката на цялото пътуване - най-високият шосеен проход в Памир, Ак...

Цяла нощ "китайската" фъртуна виеше на скерцо и ръмжеше на пицикато. Няколко светкавици удариха по едно адажио тъй ближе до палатките, че си видях капилярите на очите кат на рентгенова...

Морето Кара кул (натиснете върху снимката за отваряне в по-голям размер) е едно голямо солено езеро на 4000 метра н.в. Тук няма хотели, рибни специалитети също! Барът не работи, откакто...

Тъкмо почнах да се чудя (за кой ли път) как да започна дневноописанието и изпълзяха мърляви спомени от онова ведро гударенско утро. Още с отварянето на ципа на палатката като...

Кукуригууу - кукуригууу. В просъница се замислих - петли в Памир? Едва ли? Кукуригууу! Отворихме с Явор гуреливи очища и се заослушвахме внимателно. В палатката цареше сумрак. Кукуригуу... Ъ, кво...

Как да започна житието днес? Не знам. Честно казано, малко почна да ми писва тази графомания. Чак ме заболя ръката. Да не говоря, че музата отказа да бие път до...

Добрутро! След бурната вечер, сутринта дойде приглушена и тиха. Започнахме я с памирска попара,  шир ча – черен чай с мляко и сол, и лепьошка.

"Зимата как се справяте? Има ли много сняг?" – задавахме въпросите си към Камардин, докато отпивахме от горещото кафе. Бяхме се наредили около примуса и кротко влизахме в деня. Жена...