Есента не за пръв път ме отвежда по склоновете над с. Владо Тричков в Искърското дефиле. Тази година това даже се случи по-рано от обикновено – още в края на октомври, защото повечето ми спомени за карания там включват мъгли, температурни инверсии и вече обезлистени гори, характерни за края на ноември и за декември. Този път карането ни бе цветно и сгряващо душата!
Както повечето карания, за които сядам да напиша някой ред, и това си има предистория. Даже няколко предистории. Най-близката е описана в статията „Извънредно положение над Владо Тричков“ – един незабравим спомен от ранните дни на Ковид времената. Това е моментът, в който един от редовните ми приятели за каране, Пешо Савов, общо взето заживя на вилата си в Искърското дефиле, което го направи задължителен спътник в евентуални бъдещи приключения в района. (Той си ги прави и без мен де, даже доста често ме кани, но аз не успявам да откликна.) Аз обаче имах опит със стръмните баири над селото още преди това пандемично каране с Пешо – част от този опит даже е документиран с маршрути в сайта и МТБ Справочника, а имам и спомени, които не са описвани, защото биха могли да вкарат някого в беда. Във всеки случай доста от наличните пътеки по ридовете между Владо Тричков и Кътина са ми познати, но това не изчерпва вариантите за каране в района. Бях си набелязал от отдавна някои неща, Пешо си беше набелязал други и ето, че в един слънчев четвъртък в края на октомври най-сетне успяхме да си организираме съвместно каране там, в което се включиха още две другарчета – Живко и Явката. Впрочем това се оказа един от малкото хубави дни за целия месец, а карането, което направихме, го превърна в истински празник!
Качванията на запад от Владо Тричков си приличат по това, че са изключително стръмни и в този смисъл няма особено значение кое точно ще хванете – бутането, ускореният пулс и паренето в мускулите са почти гарантирани. За нашата цел и посока все пак най-добра работа ни вършеше „царският път“ – той минава над кариерата и покрай махала Драсин в посока вр. Андреева чукла и нагоре. По него човек може да се качи чак до билото, но нашата задача бе по-лека – бяхме се прицелили в разни пътеки, които започват в околностите на вр. Чуклата, „само“ 400 м по-високо от началната ни точка, която бе при отбивката от главния път към кариерата. Началото бе познато, лежерно и приятно – черен път покрай Искъра до достигане на един рибарник, от който поехме рязко нагоре покрай жп гарата, за да излезем отново на главния път, но вече в близост до центъра на Владо Тричков. Продължихме по стръмните улици към покрайните на селото откъм кариерата, където тежкото дишане поне е съпроводено с хубави гледки, а след това подсякохме и връх Чуклата по основния път покрай махала Драсин, който дори и със серпентини е доста стръмен и натоварващ. Самия връх го оставихме за втората част от карането, а при първото качване продължихме още малко нагоре до една отбивка, където започваше основната ни цел за деня – пътека, следваща едно ребро в посока с. Реброво и с. Луково.
Не помня кога за пръв път забелязах тази пътека в Google Earth, но по картите я няма, а на сателитните снимки изглеждаше достатъчно ясна и доста изкушаваща. Минаха поне няколко години, докато дойде редът ѝ – спомням си, че още при онова пандемично каране с Пешо вече я имах набелязана, но тогава решихме да пробваме другата. В първите стотина метра подкарахме по стар черен път, но след това пътеката се шмугна между треви и храсталаци надолу по склона и ние охотно я последвахме. Оказа се доста добра находка – стръмна, но не прекалено; суха, защото почвата е предимно камениста, но не много изровена; леко обрасла на някои места, но все пак напълно проходима и ясно забележима, поне в есенно-зимния период. Единственият ѝ недостатък е, че е доста права – типична моторджийска черта, без много палави завои и някакви допълнителни екстри. Това обаче важи и за другите подобни пътеки в района, които съм пробвал – разликата е, че те са по-стръмни и изровени, а тази е по-лека като терен и би паснала на повече хора, макар че и по нея не липсваха трудни участъци. Така че в крайна сметка кръгчето с нея се оказа един от най-хубавите кратки маршрути, които съм карал конкретно над Владо Тричков.
След километър и половина „шус“ приключихме спускането в с. Реброво и с кратък трансфер по главното шосе се спуснахме до отбивката към с. Луково, през което продължихме карането си в много лежерен стил, следвайки пътя (ту асфалтов, ту черен) покрай р. Искър в посока Владо Тричков и Ромча. Есента бе в най-хубавите си краски, ние бяхме в най-доброто си настроение и така до второто изкачване, което започна отново при жп гарата на Владо Тричков, след като преминахме и по въжен мост над реката.
Второто качване беше същото като първото, буквално, с тази разлика, че го завършихме на самия вр. Чуклата. От него има ясна моторджийска пътека, която е кратка и се връща на юг към черния път, по който се изкачихме. Вероятно щеше да е по-добрият избор за каране. 🙂 Аз обаче бях набелязал и една друга, която тръгва на югоизток и още при излизането от гората и шмугването в цветните храсталаци стана ясно, че тук ще има дране. Иначе пътеката не беше трудна и би могла да стане приятна за каране, но трябва ножиците да заиграят усърдно, за да се поотвори и да може да се кара нормално по нея. След като се включихме в един стар и занемарен черен път, нещата станаха по-нормални и се озовахме отново над кариерата и Владо Тричков, вперили погледи надолу по склона към Драсински дол.
Оттук започна най-интересната част – в младите си години бих нарекъл тези 200 метра „фрийрайд“, но към днешна дата не бих претендирал за този тип каране само заради една кратка отсечка, която даже си беше широка моторджийска следа. Биваше си я обаче – хем беше стръмна, хем беше панорамна, а настилката се оказа много интересна, защото това, което изглеждаше като чакъл и сипей, всъщност се оказа по-скоро твърда скала, но много ситно набраздена с безброй ръбчета като резци. „Държеше на ужас“, както се казва, но и падане върху такава повърхност би завършило ужасно, така че въпреки доброто сцепление, нямахме никакво желание да вдигаме скоростта в опасни граници.
След тази интересна секция пътеката свърна вляво, имаше даже някакви ленти, с които моторджиите си я бяха маркирали през скалите, и след това се шмугна към близката горичка, но вече много по-тясна, а на едно-две места и доста трудна, като за перфектен „изострящ усещанията“ завършек на спускането.
Впрочем денят ни продължи с посещение и на самата кариера, където разглеждахме разни неща до самия заник на слънцето, но това си беше една чисто работна задача, от която може да произлезе нещо през зимните месеци, а може и да не произлезе. От карането ни обаче произлязоха два маршрута (които ще се появят в сайта в следващите дни) и един хубав есенен албум със снимки: https://mtb-bg.com/gallery/vlado-trichkov-october-2025.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
