Село Илинденци е разположено на припек в подножието на Пирин и за пръв път видях красотите му в снимки от карането на AdventureVan там през пролетта на 2024 г. През 2025 г. те отново ще открият сезона там, а по този повод пуснаха и едно видео, в което освен превъзходни гледки се виждаха и някои приятни пътеки, което окончателно задейства сигналната лампа в съзнанието ми. На всичкото отгоре Байкария също обявиха едно ранно пролетно каране в този район, от което заключих, че само аз съм изостанал от тенденциите и трябва спешно да наваксам. И без това тази зима вече бях проверил повечето основни пътеки над Кресна и ми се караше нещо ново, а Илинденци е само на още 10-15 минути път. Така че когато се зададе топъл зимен уикенд в средата на февруари, дестинацията беше ясна, а компанията бързо се разрасна.
Предварителното проучване по карти и сателитни снимки разкри една страшна плетеница от овчарски пътеки и повечето от тях оптимистично бяха разчертани в GPS следи и качени в Garmin-а, макар че от самото начало бе ясно, че някои предразполагат към храсталясване. Затова тук е моментът да благодаря на AdventureVan, които ми споделиха техните маршрути – те бяха част от набелязаните от мен, но ценното беше, че можех да разчитам при нужда на нещо проверено, а не само да караме на сляпо.
Нуждата дойде още след първото кръгче, което завъртяхме…
За него избрах една от най-дългите пътеки, които бях начертал. Освен че изглеждаше ясна и предвидима на сателитните снимки, имах и логистични доводи да се спра точно на нея. Още в първите метри обаче разбрахме, че драките край Илинденци са особено твърди и безмилостни и където има провиране през храсти, има и дране! Един дълъг панталон и един клин паднаха като свидни жертви в неравната битка с бодилите, а след това трябваше да минаваме и през електропастири, да се провираме отново през храсталаци и завършихме при една кравеферма, където отправихме мислена благодарност към стопанина ѝ, че страховитите кучета-охранители са вързани – иначе жертвите можеше да не се ограничат само с облеклото. Равносметката е, че тази пътека, макар на много места да изглеждаше изкушаващо, не ставаше за каране (поне в масовия случай), но пък декорът бе изключително красив и панорамен, включително и при изкачването по приятен черен път обратно към Илинденци.
Заради късното ни тръгване, завършихме това първо кръгче по обяд и перспективата за още подобни непроверени пътеки вече не ми се нравеше. Затова спътниците ми си отдъхнаха, когато им казах, че продължаваме деня с потвърдените от AdventureVan пътеки, а проучвателните дейности ще оставим за друг път.
С такъв приповдигнат дух поехме по асфалтовия път към с. Плоски, минахме покрай още много импозантни скали, изкачихме се до металния кръст, забоден на една от тях над Илинденци, насладихме се на панорамата от него и се спуснахме към селото по една кратка и доста лесна пътека. Това второ кръгче бе истинско удоволствие за всичките ни сетива, включително и заради добре припичащото слънце, което вдигаше температурата до пролетни нива. Не случайно някои са по къси ръкави на снимките!
За трети път поехме нагоре, отново по пътя към с. Плоски, като този път го достигнахме. Минахме по периферията му, но все пак видяхме някоя и друга забележителност – например уникален модел лада пикап, разработен от някой незнаен „инженер“. Не бих се учудил, ако разработката е била в някой хамбар, както при един нашумял проект за суперкола в наши дни…
От Плоски има една приятна пътека към Арт центъра в Илинденци. Не е най-ясната на места, но все пак се кара без проблеми, а и като цяло не е трудна. Че е красива е излишно да казвам – това важи за всяко кътче в този регион.
Арт центърът е едно интересно място в покрайнините на селото, където буквално насред гората и по поляните са разположени различни каменни скулптури и композиции. Пътеката завършва буквално сред тях, като има различни варианти за връщане до селото – ние май-уцелихме най-добрия със спускане към реката и изкачване в подножието на една внушителна скала.
Изобщо скалите и камъкът са почит в Илинденци, особено мраморът – вероятно защото нагоре в планината е имало кариери за добива му. Можете да видите огради от мрамор, алеи от мрамор и дори кошари или плевни от мрамор… същински лукс! Мраморен е и центърът на селото, където започнахме и завършихме карането – за жалост на Зеро без да успеем да опитаме пастите от близки магазин, защото бе затворил, докато ние обикаляхме по баирите. Другия път няма да отлагаме!
А че ще има още каране там е ясно – само чакам да отминат студовете!
GPS следи и описания на два кратки маршрута край Илинденци може да видите тук:
Още снимки от карането ни може да разгледате в този албум: https://mtb-bg.com/gallery/ilindentsi-first-ride-february-2025.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
