Снимките на 2011 г.

За трета поредна година правим подобна статия и тя все повече заприличва на пълен обзор, поглед назад към цялата година и най-важното в нея. И с всяка година тази задача става все по-трудна – не очаквайте тук да намерите всички важни моменти, всички събития от 2011 г. Не очаквайте да намерите и всички добри снимки, нито дори всички най-добри. Да не забравяме, че фотографията все пак е изкуство и като такова всеки подхожда към нея различно. Така че тук ще намерите просто нашия поглед, при това силно ограничен заради необходимостта все пак да запазим статията в някакъв разумен от гл.т. на размерите вид. Ако държите да не пропускате нищо обаче, най-добре се върнете назад из съдържанието на сайта, публикувано през 2011 г. (за улеснение има и доста връзки надолу в текста) – ще намерите десетки галерии и статии и стотици снимки. Така ще продължим и през новата година – останете с нас! 🙂

Снимка: Любомир Ботушаров

Състезателният сезон 2011 започна с небивал устрем (направо през глава) още през месец януари, с цели две прояви. Едната бе зимният М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. на клуб С.К.А., за който така и не се появи сняг. Другата пък бе първото снежно дуал състезание, с което байкпарк „Боровец“ показа недвусмислено, че смята да развива колоезденето на своя територия дори и през зимата. Уви, заради мекия сняг, предимно изкуствен, условията не бяха идеални, освен ако целта ви не е да копирате Андрей Цолев с подобна сложна фигура… недейте, той е неповторим! Въпреки това повечето участници се изкефиха максимално, а за 2012 г. организаторите се заканиха да подготвят всичко още по-добре.


Снимка: Петър Савов

Тази снимка е от една пролетна галерия, която, поне за нас, се оказа най-хубавата галерия, публикувана през 2011 г. в МТБ-БГ. Заснета е на „тайно“ трасе на Георги Радев край Локорско и досега две снимки от нея да са били Снимка на седмицата, но подобна участ очаква със сигурност поне още 1-2 от фотографиите в нея. Например ето тази:


Снимка: Петър Савов

Тук виждаме и самия Георги Радев (вдясно) в бясна надпревара със Светльо Манчев. На по-горната снимка пък е запечатан Христо Тодоров – един от младежите, които неизменно се бореха за първите места в юношеската категория в състезанията по спускане. По-късно през годината Христо и Жоро станаха съотборници в тима на True Riders – един от новите отбори, появили се през 2011 г. Изобщо, през изминалия сезон нещата в спорта, или поне в спускането, като че ли потръгнаха и почти всички добри карачи получиха някакъв вид подкрепа и карат с отборни екипи.


Снимка: Емил Димитров

Все пак не всичко опира до състезанията. Тази снимка без никакво съмнение можем да обявим за избор на публиката за 2011 г. В момента, в който бе публикувана като Снимка на седмицата, тя събра за нула време повече на брой гласове от която и да е друга през годината, и то с най-високата оценка. Това недвусмислено показва, че когато има настроение, емоция и символика, неща като качеството на фотоапарата остават на заден план. А може би просто в аудиторията ни преобладават романтично настроените натури? Каквато и да е причината за успеха на тази снимка, нека и през новата година не забравяме, че живеем заради такива хубави моменти!

Същият човек, Васил Китанов, освен да се целува по нестандартен начин, умее и да кара, така че той печели още един „виртуален“ приз – за най-добро фрийрайд изпълнение, публикувано в нашия сайт през 2011 г. Става дума за тази снимка:


Снимка: Емил Димитров

През пролетта състезанията буквално „избухнаха“. Проведеният през 2010 г. от „Крива спица“ шампионат по mini-DH отвори очите на много хора за възможността тази атрактивна дисциплина да бъде представена дори вътре в градовете, както и на всяко място, където има поне един хълм наблизо. Оттам нататък е необходима работа и добра организация, а през 2011 г. се видя, че все повече хора са способни на това, когато искат да направят нещо за любимия си спорт.


Снимка: Петър Савов

Първият такъв пример бе състезанието в Западния парк, което бе организирано буквално от група младежи. И бе направено добре, много добре! Имаше и хубаво трасе, и многобройна публика, и над 80 участници, сред които повечето от най-добрите младежи в България – например Кристиян Милчев (Чета++), който спечели в най-високата възрастова категория (изключваме специалната „Елит“, която бе с покани).

Скоро след това се проведе още едно подобно състезание, този път край с. Кортен. Съвсем ново място на DH картата на България, но когато става дума за mini-DH, ограничения почти не съществуват. Тази снимка на победителя Калин Рахнев ни зарадва най-много, но не знаем кой е авторът й, тъй като ни бе изпратена от организаторите.


Снимка: Стефан Андонов

И отново снимка от Кортен – този път на нея е запечатан Руси Славов, а фотограф е Стефан Андонов, чиито творби харесваме твърде много и не можем да не сложим поне една в този преглед.


Снимка: Арсени Ботушаров

Пролетта е време и за хубави карания, в които тучни поляни граничат със снежни склонове, както е на горната снимка от Лакатишка Рила.


Снимка: Камен Котев

На други места пък някои от нас намериха сродни души – дали по акъл или по инат, няма да конкретизираме.


Снимка: Любомир Ботушаров

Траялът също показа някакъв живец тази година, имаше дори състезание, но за жалост сериозно практикуващите го са останали само единици – например Симеон Предов, когото виждате на горната снимка.


Снимка: Петър Савов

И през 2011 г. Shambhala Open Cup над Сопот бе най-голямото състезание по спускане в България. За втора поредна година като Клас 2 на UCI, надпреварата отново привлече чужденци, които дадоха и най-добрите времена. Най-хубавата новина в тази връзка е, че през 2012 г. състезанието вече е в Клас 1, което означава по-големи награди, повече точки за ранг-листата и вероятно още по-голям брой добри карачи от Европа. Нямаме търпение!

И докато през пролетта някои полудяват от любов, а други по състезания, трети са си луди по рождение. Пейзаж от Хималаите е трудно да бъде сбъркан с друго – все пак осемхилядниците на планетата не са толкова много и точно към един от тях, връх Чо Ою (8201 м), се отправи с колело на гръб най-големият пътешественик сред приятелите на МТБ-БГ – Борис Петров (Alien). Невероятния му разказ за опита да подобри световния рекорд за каране на велосипед на най-голяма надморска височина можете да прочетете тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/travel/1419-travel057-cho-oyu

В края на пролетта се проведе и състезание по спукане в Троян, също доста хубава проява – с трасе, което заради калта затрудни доста участниците, но за нас най-интересният кадър от него е този:


Снимка: Васил Митев

На него Васко Митев е запечатал някои от рисковете на това да си фотограф и да снимаш отблизо планински колоездачи. За щастие, колкото и невероятно да звучи, Павката и фотоапаратът му се разминаха без поражения в тази ситуация, въпреки че състезателят продължи напред и се преметна през фотографа…


Снимка: Петър Савов

Лятото също бе наситено с интересни събития, включително легендарното 5-дневно каране на „Крива спица“, наречено Перпендикулярна вселена 5. От него е горната снимка, от него е и долният пайзаж, но две снимки са крайно недостатъчни да предадат всички емоции и наслади за сетивата, които изпитаха стотината участници в това незабравимо събитие. Затова ви препоръчваме да прочетете статията и да разгледате галерията в МТБ-БГ.


Снимка: Петър Савов

Летните състезания по спускане бяха съсредоточени в Боровец, където байкпаркът бе отворен с обновено трасе, включващо страхотни нови елементи. Пистата е наистина на световно ниво, за което можем да се позовем и на една бележка във Facebook, написана от победителя в състезанието Borovets Mountain Bike Park Open 2011 Робърт Смит (Великобритания) и гласяща приблизително: „Трябва да се направи Световна купа тук!“.


Снимка: Петър Савов

На Роб трасето наистина му хареса, както и на всички участници в това второ за сезона състезание от клас 2 на UCI. Няколко седмици по-късно се наложи българските спускачи отново да се съберат в Боровец за Националния шампионат по планинско колоездене – състезанието, което би трябвало да е с най-голямо значение в родния календар, и този път бе съпроводено от проблеми – пример за това е и самото му провеждане в Боровец, тъй като по първоначални планове шампионатът трябваше да е в Чепеларе. Подготвяното там трасе обаче така и не бе официално открито през 2011 г. – остава ни надеждата за следващия сезон, тъй като от някои кадри, които се появиха, мястото изглежда страхотно за каране (нещо, което хората, каращи из Родопите, знаят отдавна).


Снимка: Любомир Ботушаров

Както и да е, въпреки всички неуредици, характерни за състезание с участието на Българския колоездачен съюз, Националният шампионат бе проведен, а шампиони на България станаха Росен Ковачев (за пореден път) в дисциплината спускане и Даниел Петров в дисциплината крос-кънтри. На горната снимка обаче е Николай Стоянов, съотборник на Росен в Drag Racing, защото именно този кадър ни хареса най-много.


Снимка: Любомир Ботушаров

Както казахме, сезон 2011 бе много силен от гл.т. на състезанията – във всички дисциплини. Обиколката на Витоша събра рекорден брой участници с велосипеди – над 400 души! Тодор Ангелов (на горната снимка) е само един от тях, но пък един от най-бързите – той завърши на второ място, а победител стана Уоутър Клепе, който премина 100-те километра (добре де, знаем че са с няколко по-малко) за 3 часа и 44 минути. Други участници пък използваха това дълго каране, за да направят интересни снимки като тази:


Снимка: kulkata

Изобщо, лятото е сезон горещ, отпускарски, и хората търсят забавления и прохлада навсякъде – едни в сенките на горите, други нависоко, а трети – във водата:


Снимка: Емил Димитров


Снимка: Христо Николов

През 2011 г. бе възродено и друго легендарно каране – Рудопия, организирана от сдружение Байкария по маркирания от тях маршрут, прекосяващ целия масив на Родопите. Малцина са щастливците, които успяха да отделят цели 10 дни за това приключение, но от опит с първото издание можем да ви уверим, че си заслужава всяка минута. Един от участниците и организаторите, Ичо Николов,  ни предостави и страхотен разказ за тазгодишните преживявания.


Снимка: Красимир Великов

Като си говорим за преживявания, Райко Стефанов е един от малкото хора, които знаят какво е да подобриш рекорда за преминаване на маршрута Ком-Емине. След първия си опит през 2010 г., когато Райко натрупа опит и го сподели с читателите на МТБ-БГ, през 2011 г. той бе напълно целеустремен и успя да подобри едновременно и времето за преодоляване с колело, и да докаже, поне засега, че легендарният маршрут по билото на Балкана може да бъде преминат по-бързо с велосипед, отколкото пеша.
Рекордьорите като Райко са единици, но последователите им вече са десетки – преминаването на Ком-Емине през 2011 г. се превърна в лично предизвикателство за много хора. Някои щурмуваха маршрута сами, други на групи, и още в първите дни на 2012 г. ще започнем публикуването на някои от разказите за това изпитание.

Завършваме „лятната“ сесия с още два DH кадъра на Петър Савов, с участието на двама видни „позьори“ – Денис Стоянов по трасето в Боровец и Венци Луканов по една от пътеките на Витоша:


Снимка: Петър Савов


Снимка: Петър Савов

Есента винаги е сезон, в който състезателният календар е пълен. Също така, това са и едни от най-хубавите месеци за каране, особено когато високите температури се задържат повече, а през 2011 г. циганското лято, при това наблягаме на лято, продължи необичайно дълго.

Септември бе месецът на „Крива спица“ – в първата му половина най-активният и добре организиран в момента велоклуб в България организира за пореден път едно от най-големите изпитания – 24-часовия маратон край хижа „Здравец“. Най-сетне можем да го кажем и от личен опит. И отново Петър Савов е човекът, който като че ли успя с една снимка да улови най-добре атмосферата на цялото събитие:


Снимка: Петър Савов


Снимка: Любомир Ботушаров

Седмица по-късно отново бяхме в Пловдив за откриването (след няколко месеца работа по него) на първия по рода си учебен велопарк в България – велопарк „Пловдив“. Знаем, че определения като „първи“, „най-добър“ и т.н. винаги ще предизвикат спорове, но е факт, че до момента подобно съоръжение с подобни размери не бе правено и че в него човек може да научи и да упражнява какво ли не. Само „Крива спица“ знаят какво им струваше построяването му, но всички знаем, че си е струвало.


Натиснете върху снимката за отваряне в по-голям размер


Снимка: Любомир Ботушаров

Заедно с откриването на велопарка имахме възможност да заснемем и няколко луди глави (на снимката са Любомир Недялков и Константин Димов от отбора на Shockblaze), които решиха да покарат на необичайно място – паметника „Братската могила“. За съжаление, както често се случва, снимките не отразяват достатъчно добре истинската трудност и скритите опасности, които съпровождаха тези опити.


Снимка: Петър Савов

Малко по-късно пък байкпарк „Боровец“ закри сезона по същия начин, по който го откри – с нови секции по трасетата и с много каране и забавления за всички МТБ гости на курорта. Това бе и едно от многото събития, на които бяха разпънати големите въздушни възглавници (в нашите среди те вече са два броя) и отново всеки се опитваше да прави най-изумителни акробатики във въздуха или да ги заснеме. Нашият фаворит в това отношение е следващата снимка на Васко Митев:


Снимка: Васил Митев


Снимка: Любомир Ботушаров

През целия сезон Асен Стратиев от отбора на Kona бе един от най-бързите младежи в спускането, но не бе единствен. В последното DH състезание над Златица той и Дончо Иванов постигнаха на пръв поглед невъзможното – завършиха с абсолютно еднакво време (до стотна от секундата) в категория юноши и си поделиха първото място!

Между другото, точно в този октомврийски уикенд времето се промени буквално за една нощ и горещите дотогава дни бяха заменени от сковаващ студ. Първи го усетиха участниците в купа „Мургаш Maxbike“ 2011 – състезание, което имаше статут и на национален шампионат в дисциплината маратон. За втори път велоклуб „Мамут“ бяха безупречни с организацията и маркировката, въпреки че есента се обърна срещу тях и показа ледени зъби.


Снимка: Любомир Ботушаров

Тежките условия не уплашиха сериозните ни ХС състезатели, сред които не можем да не отличим и Анелия Карагьозян – през цялата година тя продължи да доминира сред дамите в дисциплината крос-кънтри, добавяйки медал след медал към колекцията си, включително за шампион на България в дисциплините крос-кънтри и маратон.


Снимка: Милко Костов

Състезателният сезон продължи чак до месец ноември, когато приключи с поредното интересно събитие от серията М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. В него по традиция имаше за всеки по нещо – и за бързите, и са смелите, и за лежерно настроените, а есента бе в цялата си яркост, макар и малко студена.


Снимка: Димитър Щуров

Всъщност за някои от нас истински свободното време за каране настъпи едва след приключването на организираните събития и завърши малко преди Коледа. Ако приемем, че имаме право на малко суетност, горната снимка е израз именно на това качество. 😉 Между другото, тя е от района на с. Огоя, където „ровим“ за маршрути от две години и едва през 2011 г. започнахме да публикуваме завършени такива. Очакват ви още обаче, а районът в долините на реките Батулийска и Огойска е просто неповторим и наистина богат на пътеки и природа.


Снимка: Любомир Ботушаров

Така е, някои хора през цялата година не спряха да търсят новите места, скритите пътеки, силните преживявания – навирайки се в бодливи храсти, свличайки се по урви и дерета, носейки през паднали дървета. Авторът на една от горните снимки, Милко Костов, се справя повече от добре и в ролята на разказвач. В края на лятото той публикува във форума забавна, шеговита, но и доста точна характеристика на различните видове каране и съответно на групите, които практикуват отделните „стилове“. Та според неговата класификация породата, за която си говорим, се нарича „велохрасталясници“.


Снимка: Любомир Ботушаров

И като си стана дума за нови места и пътеки, съвсем в края на сезона дойде и най-голямото и изненадващо откритие за нас – малката планина Голо Бърдо, свряна между Перник, Радомир и Старо село. Толкова близка, а толкова непозната – отстрани изглежда прекалено невзрачна, за да си помисли човек, че изобилства от пътеки и възможности за каране. Две посещения там обаче ни бяха достатъчни, за да правим планове за цяла година напред! И отново Милко ни е изпреварил с описанието и го е направил в характерния за него забавен стил: http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=3&t=104181

Точно така ни се ще и на нас да завършим тази статия – с пожелания за здраве и страхотни емоции през 2012 г., за нови и забавни преживявания, понесени на колелата на велосипеда през гори, дерета, върхове и долини.

Щастлива Нова година!