Тази година решихме да впрегнем на работа „модерните технологии“ и да предаваме в реално време развоя на събитията от района на хижа „Здравец“, където стотина души отново са се събрали за ден-и-нощни забавления, за купона и предизвикателството, събрани в едно и наречени 24-часов маратон, организиран от клуб „Крива спица“ и подпомогнат от Drag, XCoSports и магазините „Яко“ и „Земен рай“.
Статията ще бъде обновявана през периоди от 1-2 часа, като ще следвам хронологията от най-новия текст към по-старите – това може да е малко объркващо, но пък за хората, които ще я следят редовно, ще е по-удобно, защото последната информация винаги ще е отгоре.
Тъй като тази година за пръв път се престраших да участвам, следващите редове са основно под формата на дневник, отразяващ „моите“ 24 часа.
15:00
Свърши се! Успяхме да влезем в челната десятка. 😉
Сутрешните карания всъщност ми харесаха най-много, макар че усещах стабилна умора. Всеки от тримата неконтузени членове на щафетата ни трябваше да направи по една бърза обиколка в рамките на около час, ако искахме да остане време за още една, последна, която се падаше ред на Марто. Най-изненадващо е, че успяхме, макар че всички вече бутахме на най-стръмните участъци нагоре.
Затова пък спускането бе просто невероятно! По време на нощните карания бях опознал пътеката с пълни подробности и сега, при драстично увеличената видимост и усещане за терена, успях да премина по най-добрите линии без нито една грешка, в резултат на което вероятно свалих няколко минути от секциите надолу спрямо което и да е от предишните минавания. Кефът е толкова голям, че кажи-речи успя да заличи спомена за схванатите крайници и безкрайното зомбиращо тътрене през нощта.
Марто се раздаде напълно в последната обиколка, изпреварвайки участник от едната британска (от Банско) щафета, с което ни придвижи една позиция нагоре.
Истинската интрига обаче се разигра за третото място между братския отбор Корояд Щурмоваци и също тъй братския Щуркур Байк Тийм София Уест. След като по едно време Щуркур водеха, след развиделяване се оказа, че временно на трето място е Корояд Щурмоваци и то с 15-тина минути преднина. Последваха тактики, стратегии и здраво каране от двата тима, но когато Емо Шукадаров застъпи, изходът като че ли беше вече предрешен в полза на Щуркур. Когато Емо завърши с време около 50 минути и донесе първото място на отбора си, стана ясно, че при самоконтролата външната му гума се е пръснала, така че победата „за една бройка“ можеше да им се изплъзне по твърде неприятен и незаслужен начин. Шукадаров обаче не е човек, който ще се стресне от една пръсната външна гума и в споменатите 50 минути влиза и времето за залепването й. Евала!
Няма сега да се спирам подробно на класирането, защото можете да го видите в сайта на маратона, а тепърва ще има и по-обширен репортаж, тъй като има още толкова неща, които могат да се кажат за това състезание, което си остава едно от най-значичите събития в България. Затова приключвам този дневник, за да не ми изстинат картофките, но очаквайте скоро продължение по темата.
08:15
Нощта приключи, не без перипетии, разбира се.
След не много успешен опит да поспя – бих го определил в най-добрия случай като унес, прекъсван от шумовете на лагера около старт-финалната зона, където се вдигаха наздравици, пееха се песни и всичко си беше както си го знаем – към 3:00 ч станах и започнах да се приготвям за втората си нощна смяна, макар че се очертаваше тя да започне чак след 4:00 часа. Но не би! Юли пристигна към 3:30 и разбрах, че е паднал и си е контузил китката, така че се наложи да застъпя по-рано. Изгълтах една порция енергиен гел и поех в мрака.
Краката ми бяха натежали, а нямах никакво желание да усещам отново схващания, така че се движех с доста бавно темпо, без изобщо да се напъвам, което се отрази и на времето ми – обиколките станаха по час и половина, но пък се чувствах учудващо добре. При спусканията се отказах да свалям седалката, тъй като нямах сили да карам бързо, но пък вече познавах пътеката, така че при последната нощна обиколка я минах съвсем гладко и без напрежение.
След мен застъпи Пасков, който бе в доста по-свежо състояние, а аз посрещнах изгрева с голяма закуска.
А най-хубавото е, че двете приятелски щафети – Корояд Щурмоваци и Щуркур – за момента се представят отлично, като май си оспорват третото място… Пред тях с недостижим брой обиколки са двете щафети на Зарата.
Току що покрай колата мина Таня Тодорова, започвайки единайстата си обиколка – без конкуренция в категория „соло жени“. При мъжете води Васил Рачев, следван от Николай Коев. Христо Статков изгуби позиции, но продължава да кара, след общо три смени на предна спирачка. При соло отборите Цветомир Младенов и Светлин Панчев имат преднина от една обиколка.
До края на състезанието нашата щафета остава с трима души – ще има напиняне. 🙂
22:20
Ейй, голям зор! Всащност не чак толкова – не чувствах голяма умора след първата обиколка и всичко беше наред до момента, когато точно при горната контрола краката ми се схванаха. Оттам нататък карането се превърна в изпитание и тънък баланс между напрягането на мускулите и желанието да не изгубя твърде много време. В крайна сметка завърших обиколката за час и 10 минути, което не е толкова зле за нощна, но при следващата ми смяна ще трябва да забавя темпото. Краката ми явно не са свикнали на такъв тип натоварване.
Осветлението ми също не е на ниво, но все пак е достатъчно за каране с безопасна скорост, така че не мисля да добавям още „лампи“.
Да ви призная, в момента изобщо не зная какво е класирането, пък и „Крива спица“ го обновяват редовно, така че можете да го видите в техния сайт: http://www.kriva.org/bg/Резултати
Забелязах Христо Статков да кара, което значи, че интригата при категория „соло мъже“ се е завърнала.
Аз май поставих личен рекорд за най-бързо изяждане на две пържоли с две филии хляб, след като финиширах.
Сега мисля да отбележа и постижение в областта на бързото заспиване.
18:20 ч.
Хмм, Марто, който пръв от нашия отбор направи две обиколки, каза ,че е доста тегаво. В момента Юли е по трасето и ще видим на него, а след това и на мен и Пасков как ще ни се отразят. Може да се наложат промени в предварителния план…
При другите отбори всичко е наред. „Зарата – Розова долина“ засега не смятат да сдават лидерството. Христо Статков за съжаление има технически проблем – въздух в спирачките, които обаче са толкова екзотични, че никой не смее да се захване с ремонта им на място. Не знам дали ще може да продължи състезанието с тях.
Другата щафета „Корояд“ е пред нас, а „Щуркур“ направо ни скриха шапката. 🙂
Интернетът тук е плачевен, така че редовността на настоящите записки е малко под въпрос, а качването на снимки засега е мисия невъзможна. 🙁
15:30 ч.
Както и предполагах, масовият старт е гадно нещо. Майсторски паднах на третия метър след него, заради затлачване на пътеката пред мен, което ме завари точно на едно стръмно място с коловоз отстрани – откопчаването от педала бе успешно, но стъпването се оказа във въздуха, а аз на земята.
Трасето започва с много стръмен баир и колкото и да си казвах преди това, че трябва да не се напъвам по него, когато си обграден от хора, спринтиращи нагоре, няма как да не го направиш. След това 15 минути се опитвах да си успокоя пулса. 🙂
До първата контрола вече си бях влязъл в ритъм и се чувствах доста по-добре. А от започналото скоро след това спускане ми стана още по-добре, макар че до контролата, на която трябва да се отбелязваме сами, има и доста равни секции и дори такива нагоре. Едва след това започва истинския кеф, опияняваща пътека, редуваща бързи прави с остри завои. Със свалена седалка (все пак не съм истински състезател) кефът е невероятен.
След всичкия зор успях да завърша след около час – не е отчайващо и даже започна да ми харесва, макар че оттук нататък минаваме на график с по две обиколки. Уесно нема!
Засега Христо Статков е първи в индивидуалното, а щафетата „Зарата – Розова долина“ с участието на Тодор Ангелов вече направи три обиколки, докато останалите сме с по две.
Снимки засега няма! 🙂
12:10 ч.
Шатрата е опъната, масата наредена… упс, това е за по-късно!
Техническият преглед премина, графикът за щафетата ни е направен отдавна (всъщност вчера), след по-малко от час стартираме. Аз ще съм пръв по трасето от нашия отбор, носещ многозначителното име „Корояд Политбюро“. Измисли го Щуров, кой друг да е! Той пък е капитан на другия отбор – „Корояд Щурмоваци“.
Нещо ми е малко нервно, като знам, че ще трябва да стартирам в някакво меле и да се опитам да не съм последен…
