Траялът е жив и все така интересен, а „старите кримки“ все още го могат, но за съжаление младите нещо се губят. Това е обобщеният извод, който може да се направи от състезанието Biketrial In The Park, проведено от клуб „Байктраял София“ в Борисовата градина на 2 април 2011 г. и последвано от свободна неделна програма, в която участниците просто се забавляваха на някои популярни места за каране (на траял) в столицата, демонстрирайки какво представлява този специфичен стил.
Още с приближаването към Столичния колодрум в събота по обяд човек можеше да разбере, че вътре нещо се случва. Нещо, което караше хората на алеята да поспрат и да се загледат.
Освен обичайните „нинджи“ на Dirt скоковете, в софийския байкпарк се имаше и друга атракция. Звучеше музика, имаше водещ и една камара хора наблюдаваха няколко себеподобни, които подскачаха по една камара дървени препятствия, съставени от палети, макари, греди и др.
В България от доста време не бе имало състезание по траял, но човекът на горната снимка, Симеон Предов, заедно със своите съмишленици от клуб „Байктраял София“ и други приятели, както и с подкрепата на известната в тази дисциплина марка Koxx, прекъснаха този „сух период“.
Като казах водещ – тази роля бе поета от Дидар Амин, един от най-добрите ни спускачи. Дидо осигури и озвучаването на събитието, т.е. бе един от приятелите, с чиято помощ то стана факт.
Състезателите трябваше да преминат общо три трасета – по две минавания във всяка посока за всяко от тях, т.е. общо 12 етапа/минавания за всеки участник.
Правилата в траяла са сравнително прости – стъпване с единия крак носи 1 наказателна точка; стъпване с два крака носи 5 наказателни точки, същото е наказанието и за излизане от трасето. При достигането на 5 точки (може и от няколко единични стъпвания) състезателят отпада от конкретния етап. В края на деня се сумират наказателните точки и състезателят с най-малък брой печели. Ако двама участници имат еднакъв брой, печели този, който е преминал по-бързо по трасетата.
А когато се наложи да стъпят с единия крак, участниците често проявяват неподозирани пластичност и баланс, само и само да продължат някак по трасето.
На старта застанаха 8 участници, повечето от които добре познати от „славните години“ на българския траял, когато имаше по няколко състезания годишно. Пиша го с тъжна нотка, тъй като тези няколко души бяха едва половината от най-добрите по онова време – сами можете да направите сметка колко начинаещи е имало покрай тях тогава. Добрата новина е, че „старите кучета“ не са забравили занаята и показаха страхотна форма и умения, въпреки че много от тях вече не карат толкова редовно.
Същевременно траялът се самодоказа като една от най-интересните дисциплини, привличаща погледи дори от „обикновените“ хора. Край трасето бе пълно с фотоапарати, камери и хора, които идваха, отиваха си, караха на пъмп-трака и скоковете. Смея да твърдя, че в съботния ден колодрумът в София бе едно от най-интересните места за любителите на колоезденето, тъй като освен състезанието по траял, в почивките човек можеше да наблюдава изпълнения и на dirt jump трасетата в съседство.
Трасетата за състезанието не бяха никак лесни. За първото малко закъснях и, пристигайки, състезателите вече завършваха второто си преминаване по него в едната посока. Но в третия етап (първото трасе в обратна посока) карачите взеха да отпадат още на първото препятствие.
За втория си опит Дойчин се засили чак от пъмп-трака, за да набере достатъчно скорост да се покачи на огромната макара.
След това трябваше и да се балансира.
Всяко следващо трасе по замисъл бе по-сложно от предишното. Дали е било така и за състезателите – само те си знаят. Постепенно обаче карачите също загряха и влязоха във форма, така че повечето от тях успяха да преминат поне половината етапи без да отпаднат.
Имаше, разбира се, и много забавни ситуации – например отпадането на Стамен Димитров още при старта на девети или десети етап, където заради моментна липса на концентрация той залитна и се приземи на два крака, преди дори да е започнал. Въпреки тази нелепа случка, Стамен показа достатъчно умения, за за завърши на трето място с 33 наказателни точки.
За последното трасе се класираха шестимата най-добри от предишните 8 етапа, което на практика означаваше почти всички. Елементите в това трасе бяха доста сложни, но може би най-трудно бе финалното „назъбено“ препятствие и по-специално качването върху него. Виждате го на горната снимка в изпълнение на Александър Толев от Казанлък, който завърши на второ място с 29 наказателни точки.
Симеон Предов кара наравно с всички останали и завърши само с 19 наказателни точки, но като организатор той не участва в официалното класиране.
Победител в Biketrial In The Park 2011 стана Дойчин Абаджиев от Русе, който също завърши с 19 наказателни точки, но бе и най-бърз по 12-те трасета.
На следващия ден, неделя, програмата предвиждаше свободно демонстрационно каране на някои от най-интересните места за траял в София. Както може да се очаква, стартът бе пред Националния дворец на културата, а дали карачите са стигнали и по-далеч не мога да ви кажа, тъй като в един момент, след около час заигравки по ръбовете и басейните на шадраваните, скачане на въже и други такива занимания, фокусът се поизмести към припичане на слънце, пиене на биричка и хапване на пица.
Както казах обаче, имаше и около час каране – за доказателство прилагам горните снимки, а коронният номер за деня се казваше „каране по лента“ – показва ни го Стамен Димитров:
Очаквайте още снимки от състезанието и демонстрациите в специална галерия до няколко дни, а сега ви предлагам и гледната точка на двамата участници с най-малко наказателни точки – Дойчин Абаджиев и Симеон Предов.
Дойчин Абаджиев
Честита победа! Трудно ли беше състезанието?
Благодаря! Досега толкова трудни трасета май не сме правили (тъй като и аз съм организирал няколко състезания), но сега се предполага, че хората карат повече и трябва да се развиваме в такава насока.
А така ли е наистина, като се има предвид, че в последните 2 години не е имало състезание по траял? Как се развива траял сцената напоследък?
Много зле и става все по-зле. Аз за последно карах преди три години, след което си продадох колелото. Следващата година имаше 1-2 състезания и толкоз, после почти всички се отказаха. Един от малкото хора, които продължават да „бутат“ нещата напред е Мони Предов, както го прави и с това състезание. Мисля, че Мони прави всичко по силите си да поддържа този спорт, но за съжаление младите като че ли повече ги влекат Dirt Jump, спускане, street… Всъщност най-вече Dirt Jump, ако говорим за „градските“ стилове. Т.е. наблюдава се известна промяна в настроенията и интереса и се получава така, че ето, сега карам и се състезавам със същите хора, с които и преди 5 години, което е тъжно.
Ти кара с колелото на Мони, защото нямаш свое в момента. Как поддържаш форма?
Да, както казах, продадох го и от 2-3 години не бях карал. Преди една седмица покарах едно чуждо колело, за да вляза малко в час и това беше.
Преди ти караше stock байк (26 цолов), а колелото на Мони е mod (20 цолов). Лесно ли се адаптира?
Наистина двете са доста различни. Да ти кажа честно, не съм се адаптирал. Просто основните неща и техники мога да ги правя и с двата типа велосипеди, но с mod-а не успявам да направя някои по-сложни неща, които с владеех с последното си колело. Така че карах с базовите си умения, но като цяло съм доволен от формата си и се надявам скоро да си сглобя новия байк.
Значи тепърва ще те виждаме отново по състезания?
Ааа, не, по състезания не мисля да участвам повече, защото напрежението там е голямо. По принцип не обичам много състезанията – напрегнато ми е, не мога да покажа всичко от себе си. Свободното каране е много по-приятно. А може и да организирам някое състезание в Русе – там има няколко момчета, които карат сериозно…
Симеон Предов
Здрасти Мони, гладко ли премина събитието от твоята гл.т. на организатор?
Здравей, мисля, че премина отлично в общи линии. Съдиите се справиха добре. Може би съм малко разочарован от броя на участниците – очаквах да дойдат поне 15-16 човека, бяха заявили желание, но впоследствие някои се отказаха – може би родителите им не ги пуснаха, може би нямат пари…
И на мен ми направи впечатление, че бяхте все „ветерани“ в българския траял. Няма ли по-млади кадри?
Това е лошото, че наистина май оставаме да караме само „старата генерация“, но се надявам, че покрай това събитие и други подобни, които нашият клуб смята да организира, ще се запалят по траяла и по-малките и ще започнат да карат.
Това щеше да е следващият ми въпрос – дали смятате да продължите след това добро начало?
Да, определено. Последните 1-2 години нямаше състезания, нямаше нищо, специално нашият клуб все още не разполагаше с това място за каране, нямахме и подкрепа от никого. Едва миналата година започна да се оформя тази площадка за каране в двора на колодрума, всички членове на клуб „Байктраял София“ много помогнаха за създаването й, както с физически труд, така и финансово. Всеки от нас извади пари от джоба си, за да се превърне мястото в това, което е, и да има къде да караме.
А тези съоръжения, които използвахте за състезанието, по принцип тук ли си стоят?
Да, тук са и тук ще си останат след състезанието, така че всеки ще може да се пробва по трасета на високо ниво. Понякога разместваме отделните елементи, а ще има, разбира се, и по-леки трасета, за начинаещи.
Ти, като един от най-запалените любители на траяла, как би го рекламирал, за да се запалят повече хора по него?
Ами… то с реклама не става. Това е спорт, който изисква супер много енергия и сили, много постоянство. Принципно всеки може да започне да кара и да овладее някои по-лесни движения, но малцина са тези, които успяват да напреднат много. Така че бих го определил като спорт за сериозни хора.
Ти кара в състезанието, но не участва в официалното класиране. Доволен ли си от представянето си?
Като цяло да, в официалното класиране щях да съм на второ място. С Дойчин имаме еднакъв брой наказателни точки – 19, но той ме води с минута и половина. За 12 минавания мисля, че това е доста добър резултат.
Кажи ни нещо и за новото си колело – отново mod байк?
Да, аз от самото начало започнах да карам mod байк, това са 20-цоловите велосипеди за траял. Сегашният ми (нов) байк е Yaabaa, дъщерна марка на Koxx, която пък е едно от най-големите имена в бранша. И двете марки вече ги дистрибутираме за България. Велосипедите са френски, от доста висок клас и доста професионални траялисти карат с техните модели. Днешното състезание може да се каже, че е организирано и с тяхна подкрепа.
