На 16 януари 2011 г. се проведе за втори път съБитие М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. , организирано от неформалния клуб С.К.А. – нещо средно между състезание и каране за удоволствие, гарнирано и с някои допълнителни забавления. Заради особените прищевки на времето през първия месец на 2011 г. обаче, първата зимна проява всъщност се оказа по-скоро първа пролетна. В следващите редове чрез снимки и коментари към тях ще ви разкажа как я видях аз…
Пристигнах сутринта, около половин час преди планирания старт за ХС карачите, само за да установя, че въпреки многократното минаване покрай мястото, всъщност не знам как да стигна с кола до него. Е, поне пеша знаех как става, така че загрях с бързо припкане по широката алея над Княжево, за да се озова при изоставената долна станция на Княжевския лифт, където организаторите вече бяха разгърнали дейността си, а и повечето от участниците в групите „Бързи“ и „Сръчни“ също бяха пристигнали, разчитайки на велосипедите си, а не (като мен) на ДВГ. Както и да е, първото, което се изпречи пред погледа ми, бе съоръжението на горната снимка, финалният скок. Малко се ужасих при вида му, но за това малко по-късно.
Завъртайки се около отделните групички хора, попаднах и на този атрибут, на разположение на съдийската комисия. Хмм… Но и за това ще научите повече малко по-късно. Денят беше хубав, както и чаят, предлаган от Боби, така че организаторите решиха да дадат допълнителен половин час за пристигане на желаещите да започнат деня с крос-кънтри каране.
в 10:30 стартът за „Бързи“, „Сръчни“, „П.Р.О.“ и „Bitches“ бе даден. Започна се с изкачване директно по пистата нагоре, първо с каране…
…което бързо премина в бутане за повечето участници. Нищо де, поне можеха хубаво да огледат трасето за „Смели“, което започваше да добива окончателния си вид. Обърнете внимание какво правят двамата чиляци най-вляво.
Вие да работите ли сте дошли, или да зяпате? Я хващайте лопатите! Момчетата от С.К.А. (да бе, някои са ми батковци, к’ви момчета!) хвърлиха доста труд, за да се състои зимният М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. – по това спор няма! И като цял той бе доста по-стройно организиран от първия – с ясно разпределине на задачите между много хора, като някои от тях дори бяха и участници в събитието.
Пръв по ХС трасето надолу се появи Тодор Ангелов (КК „Лястовица“ – Казанлък), за когото шестте километра на първата обиколка не бяха никакъв проблем. Той беше в категория „П.Р.О.“, така че се отправи нагоре за втора обиколка, като в крайна сметка, напълно очаквано, завърши с най-добро време за деня. Тук е мястото да ви кажа за страхотния жест, който той направи към организаторите и участниците в М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. – Тошко донесе пълен плик с предметни награди, спечелени от него в други състезания, които предостави за включване в наградния фонд на съБитието. той преотстъпи и наградата, спечелена на 16 януари. Наградите си преотстъпиха и други участници, които или се чувстваха свързани с организаторите, или просто пожелаха с подарък да си тръгнат други хора, които може и да не са толкова силни физически, може дори да са още начинаещи (не ги познавам, за да знам това), но пък са запалени достатъчно по планинското колоездене, за да изкарат велосипедите си и да участват в подобна проява в средата на януари.
ХС маршрутът бе съвсем кратък и доста лек като терен – по-подходящ за приятна горска разходка, отколкото за състезание. Това има своето обяснение във факта, че няколко седмици по-рано, при планирането на мероприятието, организаторите очакваха на тази дата да има прилична снежна покривка, поради което подбраха маршрут, който да не е много тежък и да минава по утъпкваните туристически пътеки, за да е възможно карането по него. За съжаление седмица преди датата всички очаквания за сняг се изпариха, заедно с остатъците от предишния такъв по пистата и в гората до нея.
Едно от най-интересните и оригинални хрумвания за мен бе допълнителното предизвикателство за „Сръчни“. Както показва и името на тази група, участниците в нея се състезават не само за време, но имат и допълнителна задача, изискваща съвсем различни умения от карането на колело. Този път това бе стрелбата с въздушна пушка.
Всеки имаше право на три изстрела, като в идеалния случай трябваше да улучи и трите чашки. За всяко точно попадение времето на участника се намаляваше с 10 минути, което в крайна сметка доведе и до сериозни размествания в класирането, т.е. идеята за тази група бе реализирана напълно – всички карат за кеф, но най-сръчните заемат първите места. Някои от тях замалко щяха да получит и отрицателно време!
Дори и жените пожелаха да изпробват уменията си за поразяване на целта, макар при тях точността да не влияеше върху засеченото време.
След награждаването на ХС категориите дойде ред и на обедната почивка – както и преди, срещу таксата за участие организаторите бяха осигурили скара, чай, вино, бира…
А като допълнителен бонус Милица предлагаше от вкусните баница и кекс, а Лора бе приготвила палачинки. Трудна работа е карането след подобна гощавка!
Следобедът бе отделен за категория „Смели“, която бе разделена на три подгрупи – П.Р.О., твърдаци и младежи. Правилата бяха като при първия М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. – който стъпи с крак или пропусне препятствие, получава наказателни секунди към времето си. След като бяха тренирали свободно сутринта, смелите „налазиха“ нагоре по склона.
Трябва да призная, че трасето не ми хареса особено. Имаше два пада и три скока с доста стръмни рампи, изхвърлящи нагоре – всичките с приземяване на равно. Безспорно тези препятствия бяха трудни, поне от моя гл.т., но трудни не по правилния начин, защото преминаването през тях обикновено водеше до това:
Оххх! Сгънатите докрай велосипеди и колоездачи не бяха най-приятната гледка. От друга страна, останах приятно изненадан, че повечето участници успяха да преодолеят успешно и безаварийно всички препятствия. Част от проблема бе и липсата на сняг – с него трасето можеше да стане доста по-интересно и забавно, дори и без скоковете, ако трябва.
Крайъгълен камък. Това бе едно от най-интересните препятствия и, както можете да видите и от следите по него, състезателите понякога осъществяваха близък контакт с него. Острият завой около камъка трябваше да бъде взет без подпиране с крак или слизане, а всяко такова носеше 10 секунди наказание. Тук ми се стори, че щеше да е по-добре наказанието да е само едно за целия участък, а не за всяко отделно стъпване, тъй като някои от смелите, които преодоляха всички скокове, получиха сериозна времева санкция заради няколко последователни стъпвания на това място.
Росен Ковачев (Drag Racing) премина най-бързо трасето с време 1:04 минути. Винаги съм предполагал, че тоя човек лети, но сега вече имам и снимка за доказателство – можете да се убедите, че гумите му не докосват земята! 😉 Ако искате, вижте и следващия кадър от серията.
Илинда Евтимова, която отскоро е съотборничка на Росен, бе единствената смела участничка и, естествено, получи награда за това.
А пък Теодор Петров, който стана пръв при твърдаците, се превърна и в любимец на публиката, тъй като се приземяваше по-меко дори от хората с дългоходови велосипеди, да не говорим, че караше и доста храбро, като преди това бе спечелил и първо място в категорията „Бързи“. Това е то универсален боец!
Дори и след края на състезанието някои хора продължиха да се забавляват по трасето.
А за да няма съмнения, че маркировъчните ленти са събрани, прилагам доказателство за това (а също и за художествено-гимнастическите умения на Боби). Да видим следващия път къде ще са опънати!
Още много мнения на участници, наблюдатели и организатори можете да видите в темата във форума, посветена на събитието: http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=5&t=79771
Класиране в различните категории на М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. – зима 2011
П.Р.О.
1. Тодор Ангелов – 55.00
2. Анатоли Георгиев – 58.00
3. Иван Радев – 1.05
4. Боян Бановски – 1.06
5. Мартин Линков – 1.07
БЪРЗИ
1. Теодор Петров – 31.00
2. Пламен Господинов – 31.10
3. Антонио Атанасов – 34.00
4. Любомир Пиргозлиев – 35.30
5. Филип Лхамсурен – 41.30
6. Милен Манов – 45.10
7. Борислав Банков – 49.20
8. Венцислав Георгиев – 49.25
9. Виктор Ангелов – 50.03
10. Деян Спиров – 52.04
11. Димитър Димитров – 55.50
12. Васил Христов – 1.02
СРЪЧНИ
1. Асен Ганев – 35.00 (-30 мин.) = 5.00
2. Радомир Янкулов – 49.10 (-30 мин.) = 19.10
3. Николай Пантелеев – 55.30 (-30 мин.) = 25.30
4. Евгени Илиев – 56.50 (-30 мин.) = 26.50
5. Йордан Маджунков – 36.00
6. Георги Зографов – 40.30
7. Милен Маджаров – 41.40
BITCHES
1. Василена Радева – 50.03
2. Мария Ризова – 51.00
3. Лора Стефанова – 57.08
4. Яна Секулова – 1.10
5. Гергана Костова – 1.24
СМЕЛИ – PRO
1. Росен Ковачев – 1.04
2. Костадин Димов – 1.11
3. Павел Стефанов – 1.14
4. Йоан Нейчев – 1.15 + 0.10 = 1,25
5. Богдан Бояджиев – 1.25 (отстъпил наградата си на Стефан Георгиев)
6. Стефан Георгиев – 1.22 + 0.10 = 1.32
7. Илинда Евтимова – 1.23 + 0.20 = 1.43
8. Александър Николов – 1.26 + 0.40 = 2.06
9. Калин Захариев – 1.24 + 0.30 + 0.20 = 2.14 (отстъпва наградата си на Димитър Рангелов)
10. Боян Георгиев – 1.42 + 0.30 + 0.20 = 2.32
СМЕЛИ – Твърдаци
1. Теодор Петров – 1.18
2. Явор Дашев – 1.24
3. Николай Джумерски – 1.20 + 0.20 = 1.40
4. Димитър Робов – 1.32 + 0.30 = 2.02
5. Димитър Рангелов – 1.37 + 1.10 = 2.47
6. Теодор Тодоров – 1.34 + 1.00 + 0.20 = 2.54
7. Вячеслав Николов – 1.48 + 1.00 + 0.20 = 3.08
8. Кирил Илиев – 2.27 + 2.30 + 0.20 = 5.17
СМЕЛИ – младша (14-17 г.)
1. Боян Стойчев – 1.22
2. Асен Стратиев – 1.14 + 0.20 = 1.34
3. Антонио Атанасов – 1.33 + 0.10 + 0.20 = 2.03
4. Георги Георгиев – 1.20 + 0.50 + 0.20 = 2.30
5. Любослав Ванков – 1.36 + 0.40 + 0.20 = 2.34
6. Благородин Николов – 1.36 + 1.10 + 0.20 = 3.06
Награда BRAVE Kittie – Илинда Евтимова
Награда BRAVE Attractive – Любослав Ванков
Награди получиха общо 37 души.
