Borovets Winter Bike Duel 2011

Зимата не бе благосклонна и към второто състезание за сезона, което реално бе и първата българска надпревара по планинско колоездене, проведена върху снежна покривка. Единствено наличието на писти, снабдени с оръдия за изкуствен сняг, направи възможно това снежно шоу в курорта Боровец, организирано от Бороспорт и Concept Creative.

Сняг имаше, макар и изкуствен и с жълто-кафеникав оттенък, но състоянието му не бе никак добро за каране – мекичък на повечето места, заледяващ се на други. Това е нещо, което просто не зависеше от организаторите, а само и единствено от метеорологичните условия. Затова и казах, че зимата не позволи трасето да бъде перфектно за каране.

А е факт, че дизайнерите му се бяха постарали да го направят интересно. Няколко завоя, включително и с виражи, няколко скока… за съжаление, заради състоянието на снега, тези елементи нямаше как да бъдат използвани ефективно. А може би не съм съвсем прав… те в крайна сметка изпълниха предназначението си и бяха едни сериозни, трудни препятствия.

Казах шоу и наистина си беше такова за публиката. Състезателите падаха, пързаляха гумите, овладяваха байковете в невероятни ситуации или пък падаха по още по-невероятни начини, както може да се види и от множеството снимки в интернет. Не ми се мисли колко трудна е била тая борба за тях – впечатлението ми е, че във всеки рунд за участниците бе по-трудно да се справят с терена, отколкото с прекия си съперник, който от своя страна изпитваше същите затруднения.

 


 

В съботната утрин един от ръкавите на пистата срещу хотел “Рила” бе преграден за скиори и две сини ивици, наред с множество колове и две мрежи, маркираха трасето за първото зимно състезание по дуал. Може да прозвучи иронично, но заради “калпавия” ски-сезон тази година (липсата на сняг), колоездачите и зяпачите за Borovets Winter Bike Duel 2011 бяха повече на брой, отколкото зимните спортисти, каращи по съседната писта.

Някои участници се бяха подготвили със специален тунинг – така и не разбрах дали имат за цел да порят по-лесно снега с тези остри звездички, или просто да имат нещо ярко, по което да ги намерят, като се бухнат в някоя преспа. Ако все още не сте разбрали за кого става въпрос, това е самият Mr.Zozka:


Въпрос на чест, както се казва!

Вече споменах за мъглата – доста неприятна бе за снимане, че дори и за гледане, макар че няма с нея да се оправдавам за несполуките си на фотографското поприще. Само в отделни моменти можехме да се радваме на видимост по цялата дължина на трасето – през останалото време участниците се появяваха от “зоната на здрача”, кой карайки, кой въргаляйки се, преминаваха и отново потъваха в мъглявината, като от бурните възгласи на публиката около финала стоящите горе разбираха, когато някой пресечеше финалната линия отделен от колелото си, както го демонстрира на долната снимка Денис Стоянов (ZLE Racing):

Това не му попречи да завърши на трето място в категория мъже, но към това ще се върнем малко по-късно, за да не объркваме напълно хронологията на събитията. А според нея първите два часа бяха отделени за тренировки.

Повечето състезатели преминаваха индивидуално и още след първите стана ясно, че дълбокият мек сняг е изключително труден за каране. Образуваха се коловози, едно малко скокче с дупка по средата се превърна в идеален трап, а страничният наклон на завоите бе перфектната пързалка!

Един от хората, които направиха най-силно впечатление при тези първи спускания, бе Иван Колев (Ram Bikes), който сякаш изобщо не пипаше спирачките – може би най-правилната стратегия за подобни условия, стига да ти стиска и да имаш силата и уменията да удържиш байка под себе си, опитващ се да се зарови във всяка по-дълбока преспа.

Другият много силен карач бе Симеон Стоилов (Ram Bikes). Ако трябва да проявя малко субективизъм, вероятно него бих определил като “състезател на деня”, макар че успя да се добере “само“ до второто място.

В почивката между тренировката и състезателните спускания някои хора пробваха трасето и с по-нестандартни зимни средства като snowscoot и ски-байк. Видя се, че те са доста по-ефективни и изключително атрактивни по такъв терен, което ме подтиква да препоръчам на организаторите при следващо подобно събитие да направят и един “отворен клас”, включващ всичко, без ски, колела и сноуборд – предполагам, че доста хора биха се включили в шоуто, дори и с шейни и “лопатки”.

Друга сериозна трудност пред участниците бе достигането на старта – повечето от тях бутаха в гората, където поне снегът беше малко, но наклонът и там бе достатъчно демотивиращ. Състезателите, достигнали финали и полуфинали, се наложи да прибегнат до жокера “помощ от приятел”, за да спестят поне малко сили. Всичко това всъщност е добре познато от 4-кроса, само че тук бе по-стръмно и по-хлъзгаво.

Така изглеждаха опитите за поправяне и заглаждане на трасето между отделните рундове – нямаше как да се ползва снегоутъпкваща машина, тъй като тя би отнесла по пътя си и скоковете, колкото и да се бяха обезформили те. Затова скиорска бригада се стараеше да поизравни коловозите.

След известно забавяне в програмата, състезанието започна около 12:30 ч. Първи стартираха жените – само две – Илинда Евтимова (Drag Racing) и Ева Димитрова (Чета++). За участие се записа и Мария Амзина, но в крайна сметка не се спусна по трасето, макар че по-късно я привикаха да заеме третото място на почетната стълбица. За да е максимално обективен резултатът при дамите, организаторите решиха те да направят общо три дуела и за победителката в два от тях бе отредено първото място. Първият започна с падане на Илинда, при което Ева излезе начело (горната снимка). На следващия завой Ева също падна, опитвайки се да направи шпагат:

Илинда обаче не остана по-назад и също се озова на земята, за втори път, така че Ева успя да запази и дори да увеличи преднината си.

В следващия дуел между тях Илинда пресече първа финала, с голяма преднина. Третата, решаваща схватка (от която нямам снимки) бе много оспорвана в началото. Десетина метра след старта Илинда падна, а Ева, опитвайки се да я заобиколи, също се озова на земята (точно на това място имаше заледен участък – вероятно той свали и двете дами от колелата им). Илинда първа успя да се качи на велосипеда си и, макар че падна още веднъж по-надолу, същото направи и Ева в опита си да я догони, което донесе и крайната победа на Илинда.

Под прицел. Фотографи (тежко въоръжени) не липсваха, а в “невралгичните” точки концентрацията им бе особено голяма, опитвайки се да уловят всеки важен момент от надпреварата.


Синхрон


Асинхрон

Една от най-големите атракции бе рожденникът Любо Тодоров (Drag). Ясно е, че през зимата човек трябва да се облича топло, но да прибегнеш чак до сватбена рокля…

Състезанието си течеше, като след всеки кръг участниците намаляваха наполовина. Постепенно започнаха да отпадат и много от фаворитите. Един от първите бе Георги Радев, който се овъргаля неочаквано още в първите метри и след това не успя да изпревари Ники Стоянов от Drag (по-лошото е, че Жоро се контузи при това падане и куцукаше около финала, надявам се, че травмата не е сериозна).

Росен Ковачев (Drag Racing), който на тренировките определено изпитваше затруднения с автоматите, за състезанието сложи платформи и отново го видяхме да кара с обичайната за него скорост и агресивност. Сравнително рано обаче той се изправи срещу Симо (Ram Bikes), който успя да се откъсне напред след първия завой, а Росен, опитвайки се да го догони, се “човкира” на втория право в насочените към него фотоапарати.

В първите няколко дуела Иван Колев (Ram Bikes) не даде никакъв шанс на съперниците си, но пътят му към финалната гонка бе прекъснат в четвъртфинала от Дидар Амин (Drag Racing), който също караше забележително през целия ден (на снимката горе). Дидо на свой ред бе отстранен в полуфинала от Симо.

Митко Гайдов премина към четвъртфинала след много оспорван осминафинал срещу Стиви Стефанов, който доведе до някои остри полемики и подмятания след състезанието. Какво стана? Малко след втория завой (на снимката) състезателят на Ram Bikes падна и Стиви набра солидна преднина. За негово нещастие обаче, при един от следващите завои той мина неволно от вътрешната страна на междинния кол, при положение че трябваше да мине отдясно. Това правило обаче сякаш не бе съобщено ясно от организаторите, нито пък имаше скиорска “вратичка”, която ясно да показва, че трябва да се мине отдясно, а и това не бе единственият случай на минаване от вътрешната страна. Когато Митко Гайдов се позова на излизането от трасето, Стиви вероятно е противопоставил горните аргументи, в резултат на което организаторите решиха двамата да се съревновават отново и победителят да продължи напред. Във втория дуел, също много оспорван, Гайдов финишира пръв. След това се разбра, че Стиви по прогрешка е бил сложен при мъжете и всъщност трябва да е при юношите… С други думи, основните критики, които могат да бъдат отправени към организаторите, всъщност се концентрират около този случай и е тъжно, че в крайна сметка двамата състезатели понесоха негативите под една или друга форма.

Като стана дума за младежите, в тази група победител стана Иван Гиргинов (Sprint) от Пловдив, който караше поостарелия, но доказал се Iron Horse SGS DH на Калин Рахнев. На второ и трето място завършиха съответно Тони Георгиев и Асен Стратиев.

Заради броя участници се получи така, че в единият полуфинал на старта застанаха трима души, от които напред щяха да продължат двама. В този случай по-бързи и стабилни върху коварното трасе бяха Митко Гайдов и Денис Стоянов.

Теодор Тодоров (Drag Racing), въпреки отличното каране до този момент, изгуби напълно шансовете си за финал след това ефектно полягане във втория завой, който се бе заледил здраво от постоянните “тигани”.

Така на финала се изправиха отново трима състезатели – Симо и Митко Гайдов от Ram Bikes и Денис Стоянов (ZLE Racing). Аз отново се бях качил до втория завой, където се случи следното:

Митко мина пръв.

Симо мина след него.

Денис се зарови в снега.

Малко след това Митко също падна, но успя да стане достатъчно бързо, преди Симо да го е заобиколил. Двамата караха рамо до рамо към финала, където Митко бе пръв във въздуха, а Симо едва не му се “качи на главата”. Вероятно за да избегне сблъсъка, Симо се приземи накриво и падна, оставяйки първото място в ръцете на съотборника си.

Така Borovets Winter Bike Duel 2011 завърши точно навреме, преди краката ми да се вкочанят и навън да се стъмни. Вярвам, че повечето участници и наблюдатели останаха доволни от това интересно събитие, което със сигурност има страхотен потенциал за развитие, и се надявам, че за следващото издание природата ще бъде по-щедра откъм слънце и естествен сняг!

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>