Поредното издание на Shambhala Open Cup не изневери на традицията и предложи на публиката и участниците множество обрати – като се започне от класирането и се приключи с метеорологичните условия. Неделният ден, определен изцяло за дисциплината спускане, бе хладен и мрачен, но не по-малко интересен от предишните, а престрашилите се да пренебрегнат „апокалиптичната“ прогноза за времето бяха пощадени и се разминаха само с леки ръмежи вместо напоителни валежи.
Всъщност публиката в никакъв случай не беше малко – при Каменна река имаше мощна агитка, а цели групи от хора се качваха дори по-нависоко, но мога само да гадая какво би било, ако времето бе слънчево и топло. Ако погледнете снимките от 4Х старта в събота, лесно можете да видите кордона от хора около пистата. Аз лично изпитвам голяма радост от това, че все повече хора посещават състезанията като нещо интересно и забавно, като събитие, което да гледат, а не като придружители и поддържащ екип на своите роднини и приятели. Засега тази тенденция е видима най-вече в състезанията по спускане, но е време да започне да се пренася и към ХС стартовете.
Че спускането е интересно, спор няма – особено когато има няколко десетки чужденци, голяма част от които карат на ниво около или над това на най-бързите български спускачи. Точките за ранг-листата на UCI, които състезанието носи за втора поредна година, отново произведоха желания ефект – в класирането можете да преброите представители на 9 различни държави, а имената на някои от състезателите, заели места на подиума, можете да намерите и в топ 80 на СК, при това нееднократно. Цялата тази суха статистика се материализира на практика във висока скорост, агресивно (и в същото време прецизно) минаване по най-трудните линии и, казано най-простичко, в зрелищно и красиво каране, което направо те кара да затаиш дъх.
Зная, че е изтъркано клише, но нивото продължава да се вдига. Да вземем за пример прословутия участък, известен като Каменна река. Беше време, когато бързото минаване по трите линии около големите камъни ни караше да ахкаме и да клатим глави невярващо. След което миналата година някой от чуждестранните гости съвсем безцеремонно изправи линията, изстрелвайки се с два скока през двете най-големи канари – минаване, което изглеждаше два пъти по-бързо и страшно от всичко, което бяхме виждали дотогава. Като мине някой такъв, усещаш раздвижването на въздуха около него, а у публиката веднага се проявява ефектът „Уау!“. През 2010 г. видях единствено Росен да успее да мине по тази линия и по този начин. Само няколко месеца по-късно повече от десетина българи вече правеха това, което две години по-рано всеки от тях знаеше, че на теория е възможно, но не се престрашаваше да изпробва на практика. Младежът на горната снимка например, Кристиян Милчев (Чета++) дори си позволява да прави чупки във въздуха и то само ден след като се разби ужасно на това място, понасяйки поражения по лицето. Това не е просто смелост, това е увереност в собствените възможности и осъзнаване на факта, че грешки се случват, но не бива те да диктуват развитието на един добър състезател.
Крис за съжаление нямаше сполука на финала, където скъса верига и не можа да покаже на какво е способен. Лош късмет застигна голяма част от най-кадърните български спускачи, най-вече под формата на падания и технически проблеми. Богдан Андреев от Ram Bikes се разби зловещо на финалния скок в състезанието по 4Х в събота. Съотборникът му Иван Колев, който бе с отлично класиране в квалификацията, падна в „трапа“ при пресичането на 4Х трасето и бе изнесен на носилка с контузия на крака. Димитър Гайдов (True Riders) имаше няколко лоши падания в събота и за финала в неделя очевидно бе далеч от добрата си форма. Това е само част от списъка, който бих могъл да съставя. При това все по-високо ниво на каране грешките рядко остават без сериозни последствия.
Каменна река отново бе един от участъците с най-много и най-зловещи падания. Това на снимката е от по-безобидните и аз лично се радвам, че не съм присъствал на другите – снимките винаги стават интересни, но чувството да видиш как някой се размазва не е приятно, ако и да е част от спорта.
По време на трите дни програмата на състезанието бе променяна няколко пъти – не драстично, а по-скоро за да може денят да се използва максимално ефективно съобразно броя на участниците в отделните дисциплини, мероприятието по парапланеризъм в събота, метеорологичните условия и други фактори, предимно независещи от организаторите. Тази гъвкавост на графика е характерна за Сопот и редовните участници в Shambhala Open Cup 2011 са свикнали с нея. Въпреки необходимостта от промени обаче, организацията вървеше стегнато и без излишни забавяния, така че по-голямата част от дните бе наситена с каране. Специално в неделния ден тренировките продължиха до обяд, а в 14 ч започна финалното спускане, като по изключение първи стартираха участниците в клас UCI. Причината за това разместване вероятно бе нестабилната метеорологична обстановка – при горната станция на лифта валеше сняг, по-надолу ту ръмеше, ту спираше, но никой не можеше да гарантира, че Балканът няма да смени рязко настроението си и да провали надпреварата с някоя следобедна буря. Затова бе взето решение най-важната група да започне първа. Разбира се, това си е мое мнение – във форума можете да прочетете и други – темата за състезанието е на този адрес: http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=47&t=86370
Между другото, в останалите групи имаше достатъчно добри карачи, така че и дума не може да става за липса на интересни моменти след категорията UCI 17+. Напротив – на мен дори ми хареса това, че можех да се придвижа надолу по трасето, щраквайки по някой и друг кадър от следващите категории. В тях имаше класни карачи като румънеца Сорин Парау (Bike Xpert)(на снимката), който спечели убедително в категория Open (17+ години), оставяйки след себе си двама руснаци – Павел Фомин (The Family) и Константин Тимофеев (ZRT).
При младежите в отворения клас Петер Халаган (Словакия, Novatec-CTM) просто нямаше конкуренция и даде време 04:11.82, което е съотносимо към топ 10 на UCI категорията. Така той застана на върха на подиума за втора поредна година.
Този път обаче подгласниците му бяха българи – Асен Стратиев (Kona) и Христо Тодоров. Двамата младежи размениха позициите си от квалификацията, където Асен бе трети, но във всички случаи са повод за добри очаквания по отношение на младото поколение български спускачи.
При жените имаше цели пет участнички, но любимката на голяма част от публиката – рускинята Виктория Савилова – този път отсъстваше. Затова пък нашите момичета Илинда Евтимова (Drag Racing), Ева Димитрова (Чета++) и допълнението от този сезон, Ани Томева (Свободно измерение), бяха на линия, караха здраво и се забавляваха добре. За жалост те нямаха големи шансове срещу рускинята Татяна Шуняева (Intense), която караше по-добре от половината мъже в състезанието и завърши с време 05:46.83. Илинда остана втора, а Ева трета.
Карането с твърдак в Сопот е равносилно на геройство и/или мазохизъм, така че всеки участник в тази категория в моите очи е железен. Тези тримата обаче се оказаха най-калени и заеха челните места – Теодор Тодоров (Drag Racing), Момчил Апостолов (Зарата) и Явор Янков (КК „Алекси Николов“). Това отново бе единствената категория, в която нямаше чужди състезатели – само българи.
И ако си мислите, че съм забравил да спомена първенците в клас UCI, грешите. Най-интересната категория бе такава не само заради карането, но и заради оспорваната борба за първото място. След квалификацията в събота изглеждаше, че Бен Бейкър (Великобритания) ще повтори отново успеха си от миналата година, но не стана точно така.
Неговият сънародник Робърт Смит (Blazing Bikes/Santa Cruz), който всъщност има повече участия в СК или поне повече влизания в топ 80, свали 9 секунди от съботното си време и пресече финалната линия с резултат 03:57.76, което се оказа най-доброто постижение за деня.
Най-близко до него бе времето на Мартин Кнапец (Словакия, Novatec-CTM) – 03:59.28 и второ място в клас UCI.
Всички останали участници не успяха да паднат под 4 минути – на трето място завърши Ралф Джоунс (Великобритания, Renthal), Бен Бейкър остана четвърти, а Джеймс Сток (Великобритания, One Industries) – пети.
Най-бърз сред българите отново бе Росен Ковачев (Drag Racing). Неговото време 04:08.57 бе с 9 секунди по-добро от квалификацията (където Росен бе паднал), но въпреки това го запрати едва на 7-мо място. „Ще ми се поне една от грешките да не бях допуснал и можех да имам шанс за подиума“, коментира Росен по този повод. За да добиете представа колко е сгъстено класирането в челото, състезателите от 4-то до 7-мо място се събраха само в рамките на секунда и половина.
Следващият българин в клас UCI е Руси Славов (Чета++) на 13-та позиция, следван от Николай Стоянов (Drag Racing) на 15-та.
Пълното класиране можете да видите тук:
Shambhala Open Cup 2011 – Класиране
И накрая, още няколко интересни момента от неделя:
И най-добрите не са застраховани от грешки – единият от словаците (отбора на Novatec-CTM) загреба част от склона по време на сутрешната тренировка, но за щастие се катурна в тревата и се размина без наранявания.
„Познай номера“ – в неделя не се качих по-високо от каменна река, но очевидно дъждът бе разкалял някои части от трасето, тъй като участниците пристигаха със закрити номера. В случая верният отговор е: №24, Николай Стоянов (Drag Racing).
Един от най-силните български отбори в момента, Чета++, има нов спонсор – магазин Velocity. Това се разбра официално по време на Shambhala Open Cup 2011. За съжаление водачът на тима, Калин Рахнев, не бе допуснат до официалния старт в неделя, тъй като пропусна квалификацията в събота.
Александър Русев представи последните течения в модата за велосипедна екипировка – естествени материи, изчистен стил в един или два цвята. Дрехи, с които без проблем можете да отидете след състезанието и на работа. Да не забравяме и възможността за регулиране на яката и ръкавите, благодарение на нововъведения като копчета и вратовръзка.
Поредното издание на Shambhala Open Cup не изневери на традицията и предложи на публиката и участниците множество обрати – като се започне от класирането и се приключи с метеорологичните условия. Неделният ден, определен изцяло за дисциплината спускане, бе хладен и мрачен, но не по-малко интересен от предишните, а престрашилите се да пренебрегнат „апокалиптичната“ прогноза за времето бяха пощадени и се разминаха само с леки ръмежи вместо напоителни валежи.
Всъщност публиката в никакъв случай не беше малко – при Каменна река имаше мощна агитка, а цели групи от хора се качваха дори по-нависоко, но мога само да гадая какво би било, ако времето бе слънчево и топло. Ако погледнете снимките от 4Х старта в събота, лесно можете да видите кордона от хора около пистата. Аз лично изпитвам голяма радост от това, че все повече хора посещават състезанията като нещо интересно и забавно, като събитие, което да гледат, а не като придружители и поддържащ екип на своите роднини и приятели. Засега тази тенденция е видима най-вече в състезанията по спускане, но е време да започне да се пренася и към ХС стартовете.
Че спускането е интересно, спор няма – особено когато има няколко десетки чужденци, голяма част от които карат на ниво около или над това на най-бързите български спускачи. Точките за ранг-листата на UCI, които състезанието носи за втора поредна година, отново произведоха желания ефект – в класирането можете да преброите представители на 9 различни държави, а имената на някои от състезателите, заели места на подиума, можете да намерите и в топ 80 на СК, при това нееднократно. Цялата тази суха статистика се материализира във висока скорост, агресивно (и в същото време прецизно) минаване по най-трудните линии или, казано най-простичко, в зрелищно и красиво каране, което направо те кара да затаиш дъх.
Зная, че е изтъркано клише, но нивото продължава да се вдига. Да вземем за пример прословутия участък, известен като Каменна река. Беше време, когато бързото минаване по трите линии около големите камъни ни караше да ахкаме и да клатим глави невярващо. След което миналата година някой от чуждестранните гости съвсем безцеремонно изправи линията, изстрелвайки се с два скока през двете най-големи канари – минаване, което изглеждаше два пъти по-бързо и страшно от всичко, което бяхме виждали дотогава. Като мине някой такъв, усещаш раздвижването на въздуха около него, а у публиката веднага се проявява ефектът „Уау!“. През 2010 г. видях единствено Росен да успее да мине по тази линия и по този начин. Само няколко месеца по-късно повече от десетина българи (да не кажа 20) вече правеха това, което две години по-рано всеки от тях знаеше, че на теория е възможно, но не се престрашаваше да изпробва на практика. Младежът на горната снимка например, Кристиян Милчев (Чета++) дори си позволява да прави чупки във въздуха и то само ден след като се разби ужасно на това място, понасяйки поражения по лицето. Това не е просто смелост, това е увереност в собствените възможности и осъзнаване на факта, че грешки се случват, но не бива те да диктуват развитието на един добър състезател.
Крис за съжаление нямаше късмет на финала, където скъса верига и не можа да покаже на какво е способен. Лош късмет застигна една голяма част от най-кадърните български спускачи, най-вече под формата на падания. Богдан Андреев от Ram Bikes се разби зловещо на финалния скок в състезанието по 4Х в събота. Съотборникът му Иван Колев, който бе с отлично класиране в квалификацията, падна в новия трап при пресичането на 4Х трасето и се контузи лошо. Димитър Гайдов (True Riders) имаше няколко лоши падания в събота и на финала в неделя очевидно бе далеч от добрата си форма. Това е само част от списъка, който бих могъл да съставя. При това все по-високо ниво на каране грешките рядко остават без сериозни последствия.
Каменна река отново бе един от участъците с най-много и най-зловещи падания. Това на снимката е от по-безобидните и аз лично се радвам, че не съм присъствал на другите – снимките винаги стават интересни, но чувството да видиш как някой се размазва не е приятно, ако и да е част от спорта.
По време на трите дни програмата на състезанието бе променяна няколко пъти – не драстично, а по-скоро за да може денят да се използва максимално ефективно съобразно броя на участниците в отделните дисциплини, мероприятието по парапланеризъм в събота, метеорологичните условия и други фактори, предимно независещи от организаторите. Тази гъвкавост на графика е характерна за Сопот и редовните участници в Shambhala Open Cup 2011 са свикнали с нея. Въпреки необходимостта от промени обаче, организацията вървеше стегнато и без излишни забавяния, така че по-голямата част от дните бе наситена с каране. Специално в неделния ден тренировките продължиха до обяд, а в 14 ч започна финалното спускане, като по изключение първи стартираха участниците в клас UCI. Причината за това разместване бе нестабилната метеорологична обстановка – при горната станция на лифта валеше сняг, по-надолу ту ръмеше, ту спираше, но никой не можеше да гарантира, че Балканът няма да смени рязко настроението си и да провали надпреварата с някоя следобедна буря. Затова бе взето решение най-важната група да започне първа. Разбира се, това си е мое мнение – във форума можете да прочетете и други.
Между другото, в останалите групи имаше достатъчно добри карачи, така че и дума не може да става за липса на интересни моменти след категорията UCI 17+. Напротив – на мен дори ми хареса това, че можех да се придвижа надолу по трасето, щраквайки по някой и друг кадър от следващите категории. В тях имаше класни карачи като румънеца Сорин Парау (Bike Xpert)(на снимката), който спечели убедително в категория Open (17+ години), оставяйки след себе си двама руснаци – Павел Фомин (The Family) и Константин Тимофеев (ZRT).
При младежите в отворения клас Петер Халаган (Словакия, Novatec-CTM) просто нямаше конкуренция и даде време 04:11.82, което е съотносимо към топ 10 на UCI категорията. Така той застана на върха на подиума за втора поредна година. Този път обаче подгласниците му бяха българи – Асен Стратиев (Kona) и Христо Тодоров. Двамата младежи размениха позициите си от квалификацията, където Асен бе трети, но във всички случаи са повод за добри очаквания по отношение на младото поколение български спускачи.
При жените имаше цели пет участнички, но любимката на голяма част от публиката – рускинята Виктория Савилова – този път отсъстваше. Затова пък нашите момичета Илинда Евтимова (Drag Racing), Ева Димитрова (Чета++) и допълнението от този сезон, Ани Томева (Свободно измерение), бяха на линия, караха здраво и се забавляваха добре. За жалост те нямаха големи шансове срещу рускинята Татяна Шуняева (Intense), която караше по-добре от половината мъже в състезанието и завърши с време 05:46.83. Илинда остана втора, а Ева трета.
Карането с твърдак в Сопот е равносилно на геройство и/или мазохизъм, така че всеки участник в тази категория в моите очи е железен. Тези тримата обаче се оказаха най-калени и заеха челните места – Теодор Тодоров (Drag Racing), Момчил Апостолов (Зарата) и Явор Янков (КК „Алекси Николов“). Това отново бе единствената категория, в която нямаше чужди състезатели – само българи.
И ако си мислите, че съм забравил да спомена първенците в клас UCI, грешите. Най-интересната категория бе такава не само заради карането, но и заради оспорваната борба за първото място. След квалификацията в събота изглеждаше, че Бен Бейкър (Великобритания) ще повтори отново успеха си от миналата година, но не стана точно така.
Неговият сънародник Робърт Смит (Blazing Bikes/Santa Cruz), който всъщност има повече участия в СК или поне повече влизания в топ 80, свали 9 секунди от съботното си време и пресече финалната линия с резултат 03:57.76.
Най-близко до него бе постижението на Мартин Кнапец (Словакия, Novatec-CTM) – 03:59.28.
Всички останали участници не успяха да паднат под 4 секунди – на трето място завърши Ралф Джоунс (Великобритания, Renthal), Бен Бейкър остана четвърти, а Джеймс Сток (Великобритания, One Industries) – пети.
Най-бърз сред българите отново бе Росен Ковачев (Drag Racing). Неговото време 04:08.57 бе с 9 секунди по-добро от квалификацията (където росен бе паднал), но въпреки това го запрати едва на 7-мо място. „Ще ми се поне една от грешките да не бях допуснал и можех да имам шанс за подиума“, коментира Росен по този повод. За да добиете представа колко е сгъстено класирането в челото, състезателите от 4-то до 7-мо място се събраха само в рамките на секунда и половина.
Следващият българин в клас UCI е Руси Славов (Чета++) на 13-та позиция, следван от Николай Стоянов (Drag Racing) на 15-та.
Пълното класиране можете да видите тук:
Shambhala Open Cup 2011 – Класиране
И накрая, още няколко интересни момента от неделя:
И най-добрите не са застраховани от грешки – единият от словаците (отбора на Novatec-CTM) загреба част от склона по време на сутрешната тренировка, но за щастие се катурна в тревата и се размина без наранявания.
„Познай номера“ – в неделя не се качих по-високо от каменна река, но очевидно дъждът бе разкалял някои части от трасето, тъй като участниците пристигаха със закрити номера. В случая верният отговор е: №24, Николай Стоянов (Drag Racing).
Александър Русев представи последните течения в модата за велосипедна екипировка – естествени материи, изчистен стил в един или два цвята. Дрехи, с които без проблем можете да отидете след състезанието и на работа. да не забравяме и възможността за регулиране на яката и ръкавите, благодарение на нововъведения като копчета и вратовръзка.
