Едно „различно“ каране и две други в Тетевенския Балкан

Текст и снимки: Любомир Ботушаров

Стоейки в затоплената от селската печка стая в с. Гложене, дойде време да разкажа и за няколкото карания в Тетевенския Балкан през 2021 г. По случайност или не, едното от тях бе сред най-хубавите ми за тази година, а и другите две бяха интересни и красиви, което по тези места си е нещо нормално…

Както много от вас знаят, в последните години често пребивавам в тетевенския край и все по-щателно претърсвам многобройните ридове и долини за нови пътеки и маршрути, защото регионът е от тези, в които веднъж като „нагазиш“ (пък дори и да е в храсталаци тук-там), искаш да влезеш отново и отново. Всеки „отметнат“ вече маршрут се превръща в повод за следващ и, ако щете вярвайте, дори не ми остава време много-много да повтарям, а не е да няма пътеки, които да искам да карам отново и отново. Така че и през 2021 г. плановете бяха големи и времето определено не ми стигна за всичко намислено, но пък каранията, които направихме в Тетевенския Балкан, ще ги помня.


Едно различно каране…

Името на това каране дойде от само себе си още по време на второто изкачване, когато, наред с всичко друго, отворихме някак на шега и темата за „различията“ – знаете, модерно е в наши дни… И така, от шега на шега, лепнахме етикета „различно“ и на нашето каране, макар че по моите стандарти то си беше напълно „нормално“ – дълъг слънчев ден в разгара на лятото; познат район, но непознати пътеки; трева до кръста и богато въображение за посоката на движение при първото спускане – съвсем обичайни за мен неща, но този път може би в необичайна компания. За Щуров, Пасков, Марто, Борис, Зеро или някой друг от обичайните „корояди“ не би имало нищо непредвидимо в това каране (но и нищо еднакво с другите подобни!). Този път обаче никой от изброените не бе на линия, затова пък многобройната ни група включваше доста хора, които участват редовно в организирани карания по ендуро трасета и поддържани пътеки, но подобна „проучвателна мисия“ по диви и необлагородени терени бе по-скоро новост за някои от тях.

Та горе-долу от това се зароди идеята за „различното каране“, но веднага щом то се сдоби с това име, доказателствата, че то му пасва идеално, започнаха да идват едно след друго – спонтанна обедна почивка с прясна пъстърва във вила “Червен“; стръмно бутане след това чревоугодническо отклонение; втора пътека с треви и цветя до кръста; смело решение, взето в 15 ч следобед, да пробваме и третия маршрут, който всъщност криеше най-много неизвестни…

Разбира се, на нас ни беше съвсем известно как ще се развият нещата. Още бутане и каране през красивите гънки по южните склонове над Тетевен; стесняващ се черен път покрай колиби, градини и пасища, превърнал се почти в пътека; малко лутане напред-назад в точката, където пътят свърши и очаквах да намерим добре скрита в храстите пътека или да започнем бедстване в шубраците… Учудващо, този път храстите бяха само в началото и в края, а между тях не само, че имаше пътека, но бе неочаквано ясна и утъпкана, сякаш някой я ползва съвсем редовно. Е, малко по-нататък трябваше да прескочим или да поразчистим няколко паднали през нея дървета, а в края, където очаквах да се включим в една позната за мен „следа“, се наложи да щурмуваме склона право надолу и после да прескачаме оградата на един имот, защото избуялата след пролетно-летните дъждове растителност не ни остави друг избор в последния светъл час на деня, но това си беше съвсем лека форма на храсталясване в сравнение с много други карания, които са започвали с фразата „Може би ще ни стигне времето, преди да се мръкне, стига да има пътека…“. Този път бе различно и пътека имаше!

Не съм сигурен, дали успяхте да разберете нещо от преднамерено разхвърляния ми разказ. Такова беше и самото каране – ситуационно, без твърдо фиксирана програма, с решения, взети на момента. Единственият план беше, че ще направим 2-3 изкачвания и същия брой спускания, като две от пътеките ги бях ходил пеша, а за съществуването на третата имах обосновано предположение по „теоремата на Наката“, че между две махали в т.А и т.Б няма начин да не е имало някога път или пътека. Има обаче и други теореми в теорията на храсталясването – например, че наличието на някогашен път или пътека не гарантира проходимостта им в наши дни. Частен случай на тази теорема се оказаха първите две пътеки, разположени точно над Тетевен – когато бях ходил по тях пеша (пролет или есен), те бяха съвсем ясни и очевидно използвани. В разгара на лятото обаче тревата дотолкова ги бе скрила, че едната я „изпуснахме“ (но по този начин намерихме друга по същия южен склон), а другата се бе превърнала в едва забележима следа през пъстроцветните ливади. А пък точно третата пътека, по която очаквахме значителни трудности с ориентацията, се оказа много по-проходима и лесна за намиране, отколкото предполагах. Това е то, търсенето на нови маршрути не е точна наука!

Но описанията на тези, които намерихме, са точни и подробни и можете да ги видите тук:

Тетевен | Две пътеки от м. Боева могила

Тетевен | Пътеката през м. Гюла

Из махалите над Тетевен и Скрибътна


Реклама

Отново по рида на запад от Черни Вит

Точно два месеца след това паметно каране над Тетевен, в началото на септември, отново събрах малка, но амбицирана за приключения група в центъра на с. Черни Вит. Дамското присъствие беше силно, въпреки непредвидимия характер на карането, който бе надлежно оповестен в анонса за него. Формално все още беше лято и за прохлада трудно можеше да става дума, но първите нотки на есента вече изпълваха въздуха и изпъстряха тревите и дърветата.

И това каране имаше своята предистория, започваща през 2018 г., когато публикувах маршрута „Гложене – Черни Вит“. Дори и сега, когато познавам Тетевенския Балкан и възможностите за каране в него много по-добре, това си остава един от най-хубавите веломаршрути там, но все пак едно нещо не ми даваше мира и това бе дългото асфалтово спускане от Черни Вит и заобикаляне пак по асфалт чак до Оселна. Трябваше да има и някакво по-пряко излизане към билото по черен път, даже бях набелязал няколко възможни отсечки, но отдолу нагоре винаги е трудно да търсиш подобни връзки (а пък отгоре надолу е лесно само до момента, в който пътят свърши в някое дере и трябва да се върнеш обратно!).

Във всеки случай главната ми цел за този ден бе да намерим някой подходящ черен път, а повечето „улики“ водеха покрай махала Байовица и през махала Банков дол. Макар че веднага след напускането на асфалта теренът се опита да ни уплаши със солидния си наклон, ние упорито „захапахме“ баира и след малко пътят се поизравни и ни позволи да караме що годе нормално. По-нататък имаше още 1-2 места, където трябваше да побутаме, най-вече преди Банков дол, но като цяло изкачването се оказа напълно проходимо и приятно. След махалата обаче билото съвсем не бе толкова равно, колкото си го представях – побутахме още няколкостотин метра, преди да спрем за заслужена почивка, наслаждавайки се на панорамата, заобиколени от ридовете на Предбалкана във всички посоки.

Очакваше ни и едно стръмно и доста изровено спускане, преди да се включим във вече познатия ми черен път по билото над с. Черни Вит. Разписахме се и там с една почивка и едно бутане, преди да излезем във високата част, където започва пътеката през вр. Плочката – тази от цитирания горе маршрут. Тъй като вече я познавах, този път реших да пробваме спускане по един съседен рид, което слиза в махала Дъскот. То обаче бе още по-стръмно – без почти никакви завои, право надолу по склона –  подпали ни спирачките и не ни позволи да се разсейваме нито за миг. Освен това беше и малко по-обрасло, но само малко.

Това, което за пореден път ме грабна най-много, е красотата на този рид – през цялото време човек се чуди в коя посока да се прехласне, а връхчето, от което започнахме спускането към Дъскот, спечели директна номинация в личната ми класация за най-красиви места в България.

Подробно описание и малко по-практична информация за маршрута може да намерите тук:

Черни Вит – Банков дол – билото – Дъскот


От Дивчовото до хижа „Момина поляна“

Още на следващия ден отново бях на линия за каране, и отново в приятна компания – този път със силно габровско участие (освен софийското, което си е по подразбиране). Бях „забол“ локацията за среща на разклона към хижа „Анчова бичкия“ и хижа „Момина поляна“, точно преди влизане в с. Дивчовото, чието име говори достатъчно красноречиво за района, в който щяхме да караме. Целта ми беше да се изкачим именно до втората хижа, която бях виждал само на снимки, а оттам се надявах картата BG Mountains да е вярна, защото според нея имаше дълга пътека със синя маркировка чак до хижа „Паскалска ливада“ (позната сред местните хора и със старото си име „Елпром“ от времето, когато е била почивна станция на въпросното предприятие; сега беше затворена).

Изкачването започна с умерен наклон по разбит асфалтов път, който след отбивката към „Паскалска ливада“ премина в макадам. Видимо не беше стръмно, но в един момент, след като подминахме и хижа „Анчова бичкия“ (за протокола, също не изглеждаше работеща), започна да ни се струва все по-безкрайно – трошеният камънак тракаше под гумите ни, завоите се нижеха един след друг, а целта бе все така далечна. Времето също се бе обърнало и беше не само прохладно, но на моменти даже студено – усетихме го при първата по-дълга подкрепителна почивка.

В един момент пътят се изравни и ние се понесохме така, сякаш някой бе монтирал двигатели на байковете ни. Набързо отметнахме 1-2 километра, но тогава дойде неизбежното – последната част от изкачването дори и на картата изглеждаше стръмна, а на живо бе направо демотивираща. Събрахме сили и не се предадохме веднага, но след няколко серпентини всички съобразихме, че тия крака ще ни трябват и за спускането, така че къде бутайки, къде подпирайки се на байковете с изплезени езици, достигнахме красивата Сенкова поляна, откъдето започваше пътеката. Хижа „Момина поляна“ бе още 200 м по-нагоре и трябва да призная, че само инатът да я видя на живо, както и надеждата да хапна нещо готвено, ме накараха да положа това финално усилие. Двама от групата ме придружиха (поради същите подбуди), други двама останаха на поляната с бири в ръка (кой каквото си носи в раницата!).

В хижата действително ни нагостиха, но нямахме много време да се насладим на обяда си – едно, че другарите ни чакаха и вероятно вече скучаеха, и второ, студът горе стана особено проникновен, та ни принуди да облечем и термоблузи, и якета, без от това да ни стане особено топло.

Връщайки се на Сенкова поляна, лесно намерихме пътеката, макар че началото ѝ се губеше в тревата. Първите 300 метра бяха велики! Рохкавата почва, разорана леко от мотори, солидният наклон и няколкото завоя вляха мощна доза адреналин в телата ни и ако нещата бяха продължили така, до долу със сигурност щях да предозирам! Уви, скоро пътеката се превърна в черен път и макар че адреналинът не ни отпусна, защото летяхме с плашеща скорост по доста стръмен склон, опитвайки се да видим навреме коловозите и по-хлъзгавите места и да намалим безопасно за тях, магията бе изчезнала, еуфорията трая кратко. Дърварите бяха превърнали цялата пътека в стопанско пътно съоръжение и можехме само да си представяме каква е била.

Не ме разбирайте погрешно, маршрутът не е лош – има хора, които предпочитат именно черните пътища за спускане, а тези не са от най-лесните, защото на места наклонът си го бива, има и отделни участъци с коловози и улеи от водата, така че във всички случаи карането ще ви държи в напрежение. Но ако там наистина е имало пътека и ако е била като тази, която е останала в първите 200-300 метра, мога само да съжалявам, че не съм отишъл по-рано.

Ако искате да повторите тази физически натоварваща туристическа велоразходка с елементи на свръхзвуково спускане по стръмни дърварски пътища, можете да намерите описание на маршрута тук:

Дивчовото – хижа „Момина поляна“

С тези няколко маршрута допълвам и статията от 2020 г., озаглавена „Велопътеводител из Тетевенския Балкан“.

А ако искате да разгледате пълната колекция снимки от тези три карания, вижте този албум: https://mtb-bg.com/gallery/teteven-2021-photos


Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?

Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.