Второто ни каране в околностите на с. Чавдар беше на 12 май, при прогноза за перфектно, почти лятно време. Започнахме с разходка покрай р. Тополница, после направихме дълго изкачване към хижа „Сакарджа“, при което открихме, че в гората може да има бяла покривка не само от сняг, но и от специфичен пух, който е следствие от цъфтежа на някои дървесни видове (най-вероятно тополи). След хижата за момент излязохме на билото, където карането стана панорамно и още по-красиво. Всичко вървеше по план, докато не започна спускането. Първата част от него бе по широк път, ползван активно за дърводобив и поради това набразден от коловози. След него продължихме по някакъв стар и вече занемарен черен път, но с още по-дълбоко врязани улеи, където карането бе всичко друго, но не и лесно. Наградата ни след всичко това бе посещение на м. Казаните – малка, но много красива каскада от водопади и вирове в тясна скална клисура. За финал се изкачихме и до хълма Света Петка, където местни младежи са направили едно съвсем кратко, но приятно ендуро трасе, спускащо се към селото.
