Чавдар – хижа „Братия“ – хижа „Сакарджа“ – Света Петка

Текст и снимки: Любомир Ботушаров

Ако обичате по-големи карания с множество изкачвания и спускания по разнообразни черни пътища, този веломашрут край с. Чавдар е идеален за целта. Той започва с дълго изкачване към хижа „Братия“, след което подсичаме едноименния връх по горски черен път и излизаме на билото на Средна гора, където се открива някоя и друга гледка. Спускаме се шеметно към хижа „Сакарджа“, от която следваме с още много изкачвания и спускания рида Петкова рътлина, който разделя долините на реките Чам дере и Кьой дере. След голямото спускане към р. Тополница се прибираме към с. Чавдар, минавайки и през хълма Света Петка, от който се спускаме към селото по едно кратко велотрасе, изградено от местни младежи.

Ако това кратко описание ви е заинтригувало, то е, защото маршрутът наистина е разнообразен, натоварващ и като цяло доста приятен. Заклетите любители на пътеки и технични терени може би ще скучаят по него, но за всеки, който няма против да опознава нови места, следвайки черни пътища нагоре и надолу, тази среща със Средна гора ще е интересна. В по-голямата си част теренът е предвидим и пътищата са в добро състояние, но има и участъци, където са леко подивели или пък по-стръмни и изровени, с коловози или с локви. Има от всичко в тези 45 км, както може да се уверите и от снимките долу!

Добрият период за каране по този веломаршрут започва около края на април (когато снегът по билото се стопи) и продължава до края на октомври, преди да зачестят валежите. Макар че почти навсякъде почвата е песъчлива и носи на дъжд, има отделни участъци, където може да се натъкнете на доста кал. Затова е добре да изберете ден, който не е непосредствено след голям порой. Като температури най-подходящи са пролетта и есента, но маршрутът предлага достатъчно сянка, за да го пробвате и през  лятото – тогава ще имате и предостатъчно време за него, а и теренът ще е сух.

През пролетта на  2022 г. хижа „Братия“ работеше (дори в делнични дни), а хижа „Сакарджа“ беше в ремонт (което означава, че вероятно и тя ще работи постоянно, когато стане готова).


Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Начална точка: центъра на с. Чавдар
Дължина: 45.4 км
Изкачване: 1340 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2, Т3)
Физическо натоварване: средно (КФН=7.5)
Продължителност: 5-10 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 2-3 л, по пътя няма сигурни чешми, дори и в хижите.
Храна: за цял ден; в хижа „Братия“ може да се хапне нещо, но е добре да се обадите предварително (тел.0878565845).
Терен:
– асфалт – 8.3 км
– черни пътища – 36.5 км
– пътеки – 0.6 км

GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ


Реклама

Описание

От центъра на с. Чавдар (т.01) поемаме по улица „Георги Димитров“ в източна посока с леко изкачване. Малко преди края на селото има разклон (т.02, 0.3 км), на който следваме дясната улица и по нея напускаме населеното място. Движим се по тесен асфалтов път, който преваля хълма и започва да се спуска към долината на р. Тополница. Достигайки реката, преминаваме по мост над нея (т.03) и продължаваме по асфалтовия път към близката вилна зона, като след малко достигаме разклон (т.04, 3.6 км) – тук продължаваме направо (т.е. десния път) и започва първото и най-дълго изкачване по маршрута.

След 50-100 м асфалтът преминава в широк и добре утъпкан черен път, който плавно набира височина покрай р. Кьой дере. Следваме само основния път в долината, пропускайки разни второстепенни отбивки вляво и вдясно. Освен всичко друго, тук пътят е и много красив заради близостта на реката. В т.05 (8.8 км) наляво се отбива друг черен път – продължаваме изкачването по него. Наклонът е малко по-голям, но все пак умерен, и позволява нормално каране под хубавата сянка на букова гора. В т.06 (10.5 км) пропускаме черен път вляво. След още 1 км, в т.07, основният път продължава надясно и следваме него. В т.08 (12.5 км) се включваме в широк черен път и продължаваме по него надясно към хижа „Братия“. Следваме само главния път, който се изкачва по билото на рида, подсичайки го тук-там. Пропускайте всякакви разклонения, като по-важните са: т.09 (13.9 км), където сме по десния път; т.10 – по левия път сме; т.11 (14.8 км) – пак сме по десния път; т.12 – по основния път наляво. В т.13 (16.6 км) достигаме хижа „Братия“, която е подходящо място за по-дълга почивка.

След хижа „Братия“ започва една по-дива част на маршрута. Продължаваме по основния черен път нагоре, но още при първия разклон (200 м след хижата, т.14) поемаме по десния път. След още 200-300 м, в т.15, пътят отново се разделя и пак сме надясно, изоставяйки основния път. Започваме подсичане на склона през красива букова гора. Пътят е с променлив наклон – ту малко надолу, ту малко нагоре. В т.16 (17.8 км) пътят отново се разделя и следваме левия, леко нагоре. В т.17 (18.4 км) завиваме рязко вляво и продължаваме през поредните дерета, в едно от които пътят изглежда отнесен от водата, но всъщност е прокопан нарочно, за да пречи на придвижването на бракониерите. Поради това от този момент нататък теренът се влошава – клоните и шумата стават повече, а в т.18 (20.0 км) излизаме на една полянка, където храстите и тревата за момент напълно скриват пътя. Огледайте се, за да го видите първо леко вляво, а след това надясно в гората, където отново става достатъчно ясен, за да го следвате без проблеми. Скоро отново се появяват признаци на цивилизация и дърводобив, пътят става хубав и в т.19 (21.7 км) пропускаме черен път вляво, а в т.20 (22.8 км) сме направо, пропускайки друг черен път вдясно.

Така достигаме т.21 (23.3 км), където излизаме на широк асфалтов път, който обслужва рудника на Асарел Медет. Тук вече сме на основното било на Средна гора. Продължаваме по асфалта надясно и нагоре, но само за малко – след 200 м (т.22) се отбиваме по черен път вдясно и започваме сравнително стръмно изкачване през гората. В т.23 пропускаме черен път вдясно, после нашият път също обръща посоката и в т.24 (25.8 км) пропускаме още един черен път вдясно, а след още един стръмен баир в т.25 пропускаме и черен път вляво. Тук вече излизаме на открито в подножието на вр. Лисец (т.26). Подсичаме го по черния път отляво, пропускайки в т.27 (26.6 км) друг черен път, който се спуска наляво. Продължаваме по билния път, като в т.28 (27.3 км) при поредното голо възвишение сме наляво и веднага след това в т.29 надясно по поляната, влизайки отново в гората. Ако носите допълнителна защитна екипировка (например наколенки), тук е мястото да ги сложите, защото предстои стръмно спускане, а и като цяло маршрутът вече обръща наклона преобладаващо надолу. Следващият връх, който се изправя пред нас, е Сакарджа. Него също подсичаме, като в т.30 (28.7 км) следваме основния черен път вляво, а малко след това (т.31) завиваме надясно и се спускаме стръмно в северна посока.

В т.32 (29.8 км) достигаме хижа „Сакарджа“. Продължаваме по черния път надолу, който  е все така стръмен и бърз. В т.33 (31.4 км) е един от най-важните разклони в целия маршрут. Тук основният черен път продължава наляво, а ние трябва да се отклоним по друг път, също широк и утъпкан, надясно. Този път следва билото на рида, наречен Петкова рътлина. Караме само по основния път, пропускайки всякакви дърварски отклонения вляво и вдясно – има ги в т.34, 35 и 36, възможно е да се появят и други. В началото пътят върви с леки изкачвания и спускания, без да губи височина, и е сравнително гладък. В т.37 (34.3 км) пред нас се изправя поредното връхче. Вляво има обиколен път, ние го атакувахме фронтално. След него спускането става по-стръмно и на места с коловози и изровени участъци, но това е само в рамките на няколкостотин метра. После теренът отново се подобрява. В т.38 (35.3 км) отляво идва друг черен път – продължаваме направо. В т.39 пропускаме още един черен път вляво и малко след това, в т.40 (36.4 км) достигаме важен разклон, при който първо сме вляво, а после вдясно по широкия основен път.

Оттук спускането следва този широк и сравнително утъпкан черен път, който слиза от билото на рида към водослива на р. Чам дере и р. Тополница. В т.41 пропускаме черен път вляво и завиваме вдясно. В т.42 (37.2 км) пропускаме отбивка вдясно и караме направо. Малко след това минаваме и покрай един ловджийски навес. В т.43 (38.4 км) пропускаме черен път вляво. В края на спускането излизаме при едни обори и преди тях завиваме наляво и достигаме пътя покрай р. Чам дере (т.44) – надясно той преминава в асфалт и в т.45 (40.0 км) минаваме по мост над р. Тополница и продължаваме направо към с. Чавдар, пропускайки една отбивка вдясно (т.46) към разни селскостопански постройки.

Точно преди да навлезем в селото, в т.47 (42.7 км) наляво и нагоре тръгва асфалтов път към хълма Света Петка. От него има едно съвсем кратко велотрасе, изградено от местни младежи. Ако ви мързи, може и да пропуснете тази последна част, но ако са ви останали сили, изкачете се по асфалта, подсичайки хълма от север, и когато стигнете атракционната част, изградена горе, точно преди един батут, търсете пътека вдясно (т.49, 44.1 км). Тя тръгва през гората към едно деренце, пресича го и продължава покрай него надолу с 1-2 скокчета и други елементи (в бъдеще вероятно ще бъде доразвито!). В края си пътеката излиза на черен път (т.50), а в т.51 (44.7 км) се спускаме вдясно по стръмен черен път към къщите и излизаме на една улица, по която поемаме първо леко вляво, а после надясно и карайки все напред, достигаме центъра на с. Чавдар.



Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?

Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.