За този маршрут в Средна гора край с. Чавдар имах големи очаквания и до средата му всичко вървеше по план. След това обаче започна спускането и… се оказа, че то просто не е достатъчно хубаво, за да заслужи карането суперлативите, които би получило иначе. Въпреки това маршрутът може би ще представлява интерес за хора, които искат да покарат доволно в този район, да направят солидно изкачване до хижа „Сакарджа“, да минат за кратко по билото, да се спуснат криво-ляво към една от основните забележителности в района – м. Казаните – и след всичко това да се приберат към с. Чавдар.
Та какъв е проблемът със спускането? То е разделено на две части. Първата е черен път, който в момента на нашето каране (май 2022 г.) се ползваше активно за дърводобив и поради това имаше на места дълбоки коловози от тежка техника. Освен тези специфични участъци обаче, цялостно пътят бе широк, стръмен, прашен и не съвсем предвидим, което всъщност го прави опасен, ако човек реши да отпусне спирачките. Със сигурност спускането по него бе по-скоро напрягащо, отколкото завладяващо. Втората част на спускането продължава по занемарен дърварски път, който е още по-стръмен, а освен това е прорязан от дълбоки улеи, изровени от водата. Това на практика изключва каквото и да е скоростно каране по него – за много хора дори и бавното преминаване би било сериозен проблем. Честно да си кажа, тази втора част, макар че не ми хареса като терен, поне ми бе интересна и предизвикателна, а не скучна и напрягаща. Но генерално спускането няма да се хареса на повечето хора.
Защо тогава изобщо го публикувам? На първо място, защото самата обиколка (по-скоро осморка), която се получава, е интересна и преминава през няколко от туристическите забележителности в района. А спускането, за съжаление, не може да бъде заместено с друго, защото въпросният склон предлага само това. Така че реших да споделя маршрута, макар и с изричната забележка, че всеки трябва да прецени от снимките и от настоящото описание дали би му допаднал.
Иначе м. Казаните е интересна и представлява тясна скална клисура с водопади и красиви вирове. Спускането след нея (по хубав черен път) също е приятно. В началото на маршрута е включено и изкачване до хълма Света Петка над селото, където е изграден атракционен комплекс, включващ археологически музей с възстановка на неолитни жилища, въжена градина, стена за катерене, батут, заведение за хранене и др. За протокола: по билото се минава и през връх с името Ташмандра, но той няма нищо общо с едноименния връх в Рила и спускането след него.
Да кажа няколко думи и за основното изкачване към хижа „Сакарджа“, което е дълго и продължително. В началото то е много плавно и приятно, следва долината на р. Чам дере. После започваме изкачване към рида Петковата рътлина, където наклонът се увеличава, но все пак остава умерен. Малко преди хижа „Сакарджа“, вече по билото на рида, има някои доста стръмни участъци, които ще се харесат на по-тренираните или ще „свалят“ от велосипедите по-лежерно настроените.
Като цяло маршрутът е с типични крос-кънтри характеристики, т.е. извън основното изкачаване и спускане, на които отделих повече време, се редуват множество по-кратки отсечки нагоре и надолу.
Важно уточнение: през пролетта на 2022 г. хижа „Сакарджа“ беше в ремонт и не работеше, така че не мога да кажа дали по принцип работи постоянно и дали предлага храна и напитки. При нужда може да попитате предварително на тел. 0882 935480.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: центъра на с. Чавдар
Дължина: 32.1 км
Изкачване: 1020 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, R3, T3)
Физическо натоварване: средно (КФН=6)
Продължителност: 3-6 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 2-3 л, по пътя няма сигурни чешми
Храна: за цял ден; магазини и заведения за хранене има само в началото/края на маршрута; за хижа „Сакарджа“ питайте предварително на тел. 0882 935480.
Терен:
– асфалт – 6.8 км
– черни пътища – 24.8 км
– пътеки – 0.5 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
От централния площад на с. Чавдар (т.01) тръгваме на юг по ул. „Александър Стамболийски“ с леко спускане. Следвайте табелите за връх Св. Петка и едноименния параклис (ако трябва, питайте местните хора). След 400 м (т.02) завиваме надясно и се спускаме към края на селото, където минаваме наляво по мост над реката. В т.03 (0.8 км) поемаме по асфалтовия път надясно и нагоре към вр. Св. Петка. След стръмно, но кратко изкачване стигаме разклон (т.04), където следваме десния път, за да заобиколим хълма от север и да се изкачим до паркинга и атракционната му част (т.05). Освен едноименния параклис, на Света Петка има въжена градина, стена за катерене, археологически и етнографски парк и музей, заведение за хранене. Ако желаете, може да разгледате някой от тези обекти или всички.
След това продължаваме по асфалтовия път наляво (запад) с леко спускане и внимаваме за черен път, който се отклонява надясно в т.06 (2.6 км). Пресичаме широка поляна и пътят тръгва на юг, като тук след дъжд е възможно да има кал и коловози. В т.07 (3.4 км) отляво идва друг черен път – продължаваме леко вдясно и нагоре към близкия дол, където се събира доста кал – пресичаме някак „плаващите пясъци“ и продължаваме със стръмно изкачване от другата страна – кратко е, но вероятно ще трябва да бутате. На една панорамна поляна пътят се заравнява и влиза наляво в горичката, където започва спускане, което в началото е леко и скоростно. След известно време, в т.08 (5.0 км) пътят се раздвоява – караме с обратен завой по левия път, който за кратко става по-стръмен и изровен. В края му покрай разни селскостопански дворове и постройки излизаме на асфалтовия път, идващ откъм с. Чавдар (т. 09) и продължаваме по него надясно.
След малко достигаме р. Тополница и преминаваме по мост над нея. Веднага след това има кръстовище на няколко пътя – т.10 (6.3 км). Продължаваме по основния път направо (югоизток), навлизайки в Средна гора по долината на р. Чам дере. Пътят е хубав, добре утъпкан, с лек наклон нагоре и с приятния ромон на реката в съседство. Има и достатъчно сянка. В т.12 (8.7 км) надясно през реката се отклонява друг черен път – пропускаме го. Преди и след това има и други второстепенни отбивки, които също пропускаме. В т.13 (12.6 км) пътят се разделя – тук продължаваме изкачването по левия път в обратна посока, напускайки долината на реката. Наклонът става по-стръмен, особено на някои места, но като цяло остава умерен. След 1 км (т.14) отново има разклон и отново сме по левия път. В т.15 (15.0 км) достигаме пореден разклон – тук обаче сме по десния път, който прави широк и стръмен завой надясно и малко след това пропускаме още един черен път вдясно (т.16). Вече сме на билото на рида Петковата рътлина и следвайки основния път, достигаме хижа „Сакарджа“ в т.17 (16.7 км).
При хижата тръгваме по път вдясно, който подсича склона и излиза на една билна поляна, продължавайки в западна посока. Наклонът е променлив – леки изкачвания и спускания; ту сме в гора, ту сме на открито. В т.18 (18.5 км) пропускаме черен път вляво и следваме билния. След това в т.19 и т.20 пропускаме още дърварски пътища, които се отклоняват от билния, като в т.19 има и ловджийски навес. След подминаването на вр. Ташмандра, в т.21 (20.5 км) пътят вече трайно започва да се спуска. При нашето каране в тази част той беше широк и прашен, на места опасен, защото дърводобивните камиони и машини бяха оформили коловози, дупки и други изненади. В т.22 следваме основния широк път направо, а в т.23 сме по левия път. В т.24 (22.3 км) отново има разклон и сме по левия, по-широк път, който тук е с огромни коловози. След 50-100 м (т.25) той завива вдясно, а ние продължаваме по второстепенен черен път вляво – леко обрасъл, но достатъчно ясен. Тук започва втората част от спускането, която е по-трудна, но и по-интересна. Пътят е стръмен и водата е изкопала в него няколко дълбоки улея – на практика трябва да карате в тях. На места теренът се подобрява, на други отново се влошава – като цяло спускането е бавно и трудно. В т.26 (23.0 км) пътят се разделя на две и следваме левия. Спускането свършва при река Берорей дере – пътят продължава надясно покрай реката и за момент се изкачва стръмно нагоре, после отново се спуска наляво към нея (т.27 и т.28).
В т.29 (24.6 км) достигаме поляна, която е обозначена като паркинг за м. Казаните (само за високопрохидими автомобили!). На нея е изграден хубав кът за отдих. Точно преди поляната вдясно тръгва пътеката към Казаните, има и табела. Проходима е с велосипед, само ще трябва да избутате през две мостчета над реката.
След като разгледате природната забележителност, се връщате на поляната и продължаваме по черния път – първо с леко изкачване, после наклонът се обръща надолу и следва приятно спускане чак до р. Тополница, където се включваме в друг черен път надясно покрай нея т.32 (28.2 км) и по него се връщаме до т.10 при асфалта и моста над р. Тополница. Оттук по асфалтовия път наляво се прибираме до селото.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
