Чавдар | Света Петка, Казаните, Домуздан тепе и Кьой дере

Текст и снимки: Любомир Ботушаров

Това е един веломаршрут за планинско колоездене в околностите на с. Чавдар, който ще ви отведе до две от основните туристически забележителности край него, а след това още два пъти нагоре и надолу по ридовете на Средна гора около р. Тополница. Макар че карането е съсредоточено в по-ниските планински части, то предлага някои много хубави панорамни гледки към селото, към Стара планина и към Средна гора.

В цялост маршрутът е със средна дължина и достатъчно изкачвания, за да запълни цял ден каране с лежерно темпо и почивки тук и там. Ако сте по-силни в краката обаче, може да го минете и за половин ден. Карането е в типичен крос-кънтри стил с общо четири изкачвания и спускания, изцяло по черни пътища и малко асфалт. Техническата трудност на терена е средна, на повечето места дори лесна, но все пак някои от пътищата са по-стръмни и на места може да са изровени или набразедни от коловози. Първите два баира са по-леки, третият е сериозен – наклонът е голям и при изкачването, и при спускането. Четвъртото качване е плавно и приятно, но продължително, а спускането след него е по широк черен път със среден наклон.

Започваме с изкачване по хълма Света Петка, на чиито връх е изграден цял атракционен комплекс, включващ археологически музей с възстановка на неолитни жилища, въжена градина, стена за катерене, батут, заведение за хранене и др. Оттам продължаваме нагоре и надолу през ливади, пасища и горички, движейки се в подножието на едно от големите хвостохранилища в района – зад нас се издига Стара планина в цялата си хубост, а напред са склоновете на Средна гора, в които продължава маршрутът. В тази първа част е най-вероятно да се натъкнете на кал след дъждовни дни, но със слизане тук-там дори и най-големите локви се заобикалят. След кратко спускане достигаме р. Тополница и оттам започваме второто изкачване към м. Казаните. Характерно за тази отсечката е, че се кара по един и същи черен път нагоре и надолу – друг вариант в случая не е възможен, но тази природна забележителност определено заслужава посещение. Представлява тясна скална клисура с водопади и красиви вирове. След като се върнем от нея в долината на р. Чам дере, започваме третото, най-стръмно изкачване. То ще ни отведе към рида, спускащ се от вр. Братия, но ние се изкачваме само до едно от по-ниските възвишения, наречено Домуздан тепе. Спускането от него е още по-стръмно и може да подпали спирачките ви – при нашето каране пътят не беше изровен, но с такъв наклон винаги може да се очакват изненади, така че внимавайте! Излизаме в съседната долина, наречена Кьой дере и покрай едноименната река започваме четвъртото изкачване – то ще ни изведе към билото на рида, по който върви пътят за хижа „Сакарджа“. Именно по него ще се спуснем обратно към водослива на реките Кьой дере и Тополница и с кратко асфалтово изкачване се завръщаме в с. Чавдар.

Хубавото на маршрута е, че лесно можете да го съкратите, като пропуснете някоя част или части от него. Най-стръмни, както споменах, са третото качване и спускане, т.е. частта през Домуздан тепе. Ако решите да си я спестите, можете от Чам дере да се придвижите по черен път северозападно от р. Тополница покрай нивите, използвайки GPS следата от маршрута „Чавдар | Разходка около р. Тополница и вр. Света Петка“, само че в обратна посока, и след това да се включите отново в настоящия маршрут, изкачвайки се през Кьой дере и после към пътя за хижа „Сакарджа“. Един поглед върху картата лесно ще ви разкрие различните варианти за модификация на маршрута.

По-голямата част от маршрута е през горски местности, така че сянка има, но има и доста слънце, включително при изкачванията. Затова, ако го карате през лятото, добре е да го започнете по-рано сутринта, за да може в най-топлите часове да вървите към приключване със студена напитка в с. Чавдар. Без съмнение най-добрите сезони за това каране са пролетта и есента – тогава жегата ще е поносима, а песъчливите почви в района като цяло носят на дъжд, с изключение на отделни участъци.

Имайте предвид, че по маршрута не можете да разчитате на храна и вода. Макар че има 1-2 чешми, не е сигурно дали имат постоянен дебит и качеството на водата е съмнително – напролет например едната беше леко кафеникава на цвят и не посмяхме да пием от нея.


Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Начална точка: центъра на с. Чавдар
Дължина: 35.0 км
Изкачване: 1180 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2)
Физическо натоварване: средно (КФН=7)
Продължителност: 4-7 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 2-3 л, по пътя няма сигурни чешми
Храна: за цял ден; магазини и заведения за хранене има само в началото/края на маршрута
Терен:
– асфалт – 7.0 км
– черни пътища – 27.5 км
– пътеки – 0.5 км

GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ


Реклама

Описание

От централния площад на с. Чавдар (т.01) тръгваме на юг по ул. „Александър Стамболийски“ с леко спускане. Следвайте табелите за връх Св. Петка и едноименния параклис (ако трябва, питайте местните хора). След 400 м (т.02) завиваме надясно и се спускаме към края на селото, където минаваме наляво по мост над реката. В т.03 (0.8 км) поемаме по асфалтовия път надясно и нагоре към вр. Св. Петка. След стръмно, но кратко изкачване стигаме разклон (т.04), където следваме десния път, за да заобиколим хълма от север и да се изкачим до паркинга и атракционната му част (т.05). Освен едноименния параклис, на Света Петка има въжена градина, стена за катерене, археологически и етнографски парк и музей, заведение за хранене. Ако желаете, може да разгледате някой от тези обекти или всички.

След  това продължаваме по асфалтовия път наляво (запад) с леко спускане и внимаваме за черен път, който се отклонява надясно в т.06 (2.6 км). Пресичаме широка поляна и пътят тръгва на юг, като тук след дъжд е възможно да има кал и коловози.  В т.07 (3.4 км) отляво идва друг черен път – продължаваме леко вдясно и нагоре към близкия дол, където се събира доста кал – пресичаме някак „плаващите пясъци“ и продължаваме със стръмно изкачване от другата страна – кратко е, но вероятно ще трябва да бутате. На една панорамна поляна пътят се заравнява и влиза наляво в горичката, където започва спускане, което в началото е леко и скоростно. След известно време, в т.08 (5.0 км) пътят се раздвоява – караме с обратен завой по левия път, който за кратко става по-стръмен и изровен. В края му покрай разни селскостопански дворове и постройки излизаме на асфалтовия път, идващ откъм с. Чавдар (т. 09) и продължаваме по него надясно.

След малко достигаме р. Тополница и преминаваме по мост над нея. Веднага след това има кръстовище на няколко пътя – т.10 (6.3 км). Тук е мястото да решите дали ще се изкачите до м. Казаните, или не. Ако искате да видите тази природна забележителност, поемете по черия път надясно покрай реката. След малко (т.11), следвайки табелите за офроуд маршрута към Казаните, се отклоняваме по стръмен черен път наляво през открити поляни. След първите няколкостотин метра наклонът става по-лек, а сянката повече. В т.13 (9.8 км) достигаме поляна с голям кът за отдих. Вляво (т.14) е началото на кратка пътека, която води към Казаните (т.15), има и табела. Пътеката не е трудна и може да отидете с велосипедите, но има две мостчета, по които ще трябва да ги пренесете.

След това се върнете обратно до моста над р. Тополница (т.10) и погледнете надясно (юг, т.е. към Средна гора). Асфалтовият път преминава в черен и следва долината на река Чам дере, а леко вляво по първия рид има стръмен черен път към едни близки обори – поемете към тях и се пригответе за най-стръмното изкачване по маршрута! Минаваме покрай постройките (т.16) и пътят се разделя на няколко ръкава по склона нагоре (т.17) – хващаме най-десния и широк, като в началото може да се наложи да бутате. Нагоре следваме само този основен, широк и добре утъпкан черен път, като пропускаме второстепенни отклонения в т.18 (наляво сме), т.19 (надясно сме), т.020 (направо сме) и т.021 (наляво сме). В т.22 (16.1 км) има ловджийски навес и след него пътят продължава наляво и нагоре. След 500 м в т.23 вляво тръгва друг черен път – следвайте него. Пътят подсича склона и в т.24 (17.1 км) се включва в черен път по билото на рида, в близост до едно възвишение, което се нарича Домуздан тепе.

Тук започва спускането и се пригответе за черен път със сериозен наклон! Макар че при нашето каране пътят бе в добро състояние, не прекалявайте със скоростта, защото може да има всякакви изненади – пясъчни наноси, коловози, изровени места. В т.25 следваме основния път направо.

Спускането завършва в т.26 (19.3 км) при един голям ловджийски навес. Има и чешма, но преди да пиете, проверете качеството на водата – може да е мътна. По черния път надясно се включваме в по-широк и утъпкан черен път (т.27) покрай р. Кьой дере и започваме плавно изкачване по него надясно (юг). Следвайте само основния път и пропускайте отбивки към ливадите или горите вляво и вдясно, макар че няма много такива разклонения. Наклонът е лек, настилката е стабилна. Пътят се движи близо до реката, което прави карането много приятно и красиво.

В т.28 (24.3 км) наляво се отбива друг черен път – продължаваме изкачването по него. Наклонът е малко по-голям, но все пак умерен, и позволява нормално каране под хубавата сянка на букова гора. В т.29 (26.0 км) пропускаме черен път вляво. След още 1 км, в т.30, основният път продължава надясно, а ние се отклоняваме по друг черен път вляво, който подсича вр. Мал тепе от изток. В т.31 се включваме в широк и утъпкан черен път – надясно е към хижа „Братия“, а ние започваме последното за деня спускане наляво. Пътят е с песъчлива почва и има плитки коловози, но като цяло теренът е лесен. Следваме само основния път, пропускайки различни отбивки вляво и вдясно (например в т.32 и 33).

В т.34 (30.7 км) пътят се разделя – караме по десния, въпреки че е по-стръмен, защото е по-добре утъпкан. В края му (т.35) излизаме при няколко вили и селскостопански постройки и продължаваме по основния път направо, който преминава в асфалт. В т.36 (31.4 км) завиваме надясно по асфалта и след това преминаваме по мост над р. Тополница. Пътят започва плавно да се изкачва. Все по този асфалтов път достигаме до с. Чавдар – влизаме в него по една от главните улици и караме само направо, докато стигнем центъра.



Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?

Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.