Drag Shift Trail

След два месеца каране това е един от велосипедите, които ще върна с най-голямо нежелание! Смело мога да кажа, че Shift e един от най-добрите велосипеди, създавани до момента под българска марка, особено ако говорим за онзи тип каране, при което човек не е фокусиран върху данните от пулсомера, а по-скоро върху тези от GPS-а. 🙂

 

Окомплектовка

Редовните читатели на МТБ-БГ знаят, че рядко започвам директно със суперлативи. Обикновено началото на статията е запазено за уточнения, които са неизбежни и в този случай. Може би най-важното е, че това е само един от трите варианта на Shift. Рамката е еднаква, геометрията също, но велосипедите се различават донякъде в концепцията си. Trail е най-агресивният вариант, с най-ясно изразен ендуро характер – 27.5х2.6 гуми, 150 мм ход на вилката. Plus, макар че е с още по-големи гуми (2.8), за мен по-скоро клони към категорията All Mountain, поне в сегашната си окомплектовка, която е с по-достъпни компоненти. А пък Shift 29, както личи от името му, е с 29-цолови колела и поради това с по-малък ход на вилката – 130 мм. Предполагам, че това ще е най-подходящият вариант за хората, които наблягат на по-дълги карания с повече педалиране. Той е и най-достъпен като цена.

А цената на Trail? Тя е 2490 лв., но тук е важно да подчертая, че тестваният от мен велосипед не отговаря напълно на този, който е предложен на потребителите. Рамката, с която е сглобен той, може да бъде наречена късен прототип или мостра, но за серийните байкове в нея са направени още една-две малки промени – например ухото за задния дерайльор, което ще бъде универсално, докато при тестовия байк то е за директен монтаж на Shimano. Друга промяна засяга пътя на жилата и броните (в тези части, в които те са извън тръбите).  Единственият „технически проблем“, който имах с Drag Shift, бяха 2-3 изгубени „щипки“ за броните/маркуча на спирачката, които бяха своевременно заменени със „свински опашки“. Наложи се също така да добавя една кабелна връзка, с която да вържа бронята за задния дерайльор към задния триъгълник, защото иначе образуваше „ухо“, което стърчеше навън и го закачах с пета. От Drag обаче ме увериха, че при серийния байк дори тези дреболии са изчистени.

Цялостно „моят“ Shift бе сглобен с части, които да отговарят на идеята за Trail, но без да са напълно идентични с тези, които са заложени в серийната сглобка. Най-съществени различия има в скоростната система и гумите, но най-прегледно ще е да видите разликите в следната таблица:

	Shift Trail (сериен)	Shift Trail (тестван от мен)
Вилка	Rock Shox Revelation RC, 27.5″ BOOST MXL Stealth , DebonAir, 150 мм ход	Rock Shox Revelation RC, 27.5″ BOOST MXL Stealth , DebonAir, 150 мм ход
Скоростна система	1×11 скорости, курбели SRAM NX 32T Boost, команда SRAM NX 11 Speed, заден дерайльор SRAM NX 11 Speed, касета SRAM PG1130 11-42T, верига SRAM PC-1110	1×11 скорости, курбели Prowheel 30T, команда Shimano SLX 11 Speed, заден дерайльор SRAM SLX 11 Speed, касета Shimano 11-42T, верига Shimano CN-HG601
Спирачки	Shimano BR-MT500, Servo Wave	Shimano BR-MT520 (четирибутални, ниво Deore), ServoWave
Колела	КаплиWTB ST i29 TCS 2.0, главини Novatec	КаплиWTB ST i29 TCS 2.0, главини Novatec
Гуми	Schwalbe Nobby Nic, 27.5×2.6″, Performance, сгъваеми	Schwalbe Hans Dampf, 27.5×2.6″, Evolution, Addix Speedgrip, безкамерни
Периферни компоненти	Кормило COX Revo, Rise 25 mm, Backsweep 9°, Upsweep 5°, 31.8 мм, 780 мм. Лапа COX Revo, CNC machined alloy 7075, +-0° 31.8 мм, 50 мм. Кол за седалка KS E30 I, 31.6 мм, 125 мм, remote. Седалка COX StrikePro V33, Black	Кормило COX Revo, Rise 25 mm, Backsweep 9°, Upsweep 5°, 31.8 мм, 780 мм. Лапа COX Revo, CNC machined alloy 7075, +-0° 31.8 мм, 50 мм. Кол за седалка KS E30 I, 31.6 мм, 125 мм, remote. Седалка PRO Griffon crmo
Педали	VP Components 565, 9/16“	Look X-Track EN Rage Plus, по-късно платформи Cube RFR
Цена	2490 лв.	–

Заради сериозните разлики в скоростната система ще се фокусирам основно върху рамката и представянето на велосипеда в цялост, а не толкова върху компонентите. И в двата случая обаче скоростите са 1х11, които подхождат идеално на Shift Trail. На тестовия байк бях облагодетелстван с преден венец 30 зъба – досега повечето 1Х системи, които съм карал, са били с 32 зъба венец, но за мен с 30 определено е по-добре.

Още тук ще кажа, че четирибуталните спирачни апарати BR-MT520, гравитиращи около класа Deore и комбинирани с лостчета BL-MT501 със ServoWave технология, осигуряват изобилие от спирачна сила и това бе едно от първите неща, които правеха впечатление на хората, качващи се на велосипеда за проба.

По отношение на гумите аз лично бих предпочел Nobby Nic (каквито са в стандартната окомплектовка), заради малко по-лекото търкаляне, но пък с Hans Dampf се чувствах много добре по всякакви трудни терени, макар че тази версия е със смес за протектора Addix Speedgrip, т.е. малко по-твърди в сравнение с тестваната на личния ми велосипед разновидност. Затова пък тук размерът им е по-голям и налягането още по-ниско, което като цяло изравнява нещата. Може би ще ви е интересно с какво налягане карах гумите, тъй като те са по-големи от „стандартни“, но пък по-малки от Plus… за моите 65 кг през повечето време поддържах около 1.3-1.5 бара отпред и 1.5-1.7 бара отзад. При такива стойности имах добро сцепление, но без да сгъвам до капла твърде често и без гумата да подскача твърде много по камъни и др. подобни препятствия. Вероятно ще споделя малко повече впечатления за гумите в отделна статия.

За някои хора най-добрата новина е, че рамката се предлага и отделно на цена 499 лв., в която е включена и задната проходна ос. Това ще позволи на всеки да сглоби Shift изцяло с желана от него окомплектовка или да направи ъпгрейд, запазвайки каквото е възможно от досегашния си велосипед.

Рамка и геометрия

Тук малко ще „претупам“ теоретичната част, но не защото е маловажна (тъкмо обратното!), а защото вече представих по-голямата част от тази информация в статията за първото каране с Shift, което беше още през зимата: https://mtb-bg.com/2019/03/11/products-news-2019-drag-shift-first-ride.

Наистина ще си спестим взаимно време, ако я прочетете, защото там може да научите интересни подробности относно създаването на велосипеда, концепцията зад него, избора на конкретни детайли и характеристики и т.н. Тук ще изброя всичко това по-скоро схематично, за да може да наблегна на реалните впечатления от каране.

Започвам с геометрията:

Припомням и най-важното за рамката:

Алуминиева сплав, хидроформовани и тройно изтънени тръби на предния триъгълник, конусовидно чело, проходна ос отзад. Сечението на тръбите е променливо, но без прекалено усложняване – долната като цяло е трапецовидна, горната е предимно сплесната в хоризонтално направление. Задният триъгълник е масивен и с извивки, които осигуряват място за големите гуми (включително и за Plus размер 2.8), но без да пречат на педалирането.

Права седалкова тръба, което позволява ползване на кол за седалка с всякаква дължина. Средно движение BSA (т.е. на резба). Вътрешно окабеляване + външни водачи за маркуча на задната спирачка – при тестовия велосипед той бе прекаран именно по долната тръба, макар че имаше свободни отвори да бъде вкаран и вътре. Много ми допада как е оформен изходът за окабеляването в долния край на долната тръба – трудно е да се види на снимки, но решението хем е много прибрано и изчистено, хем броните са добре защитени.

ISCG05 накрайници + възможност за монтаж на преден дерайльор. Не всеки ще има нужда от два венеца отпред или пък от водач за веригата, но философията на Drag е с този модел да дадат максимално широк избор на потребителя. Затова и отворите за бидон върху долната тръба са нещо задължително. Дали ще монтирате на тях поставка за бутилка си е изцяло ваше решение.

Едно от нещата, които ми харесаха най-много, е цветът и приглушените графики на байка. Всъщност не само на мен, някои други направо се влюбиха във външния вид на Shift! Признавам, че за снимане тази разцветка е проблемна, автофокусът трудно различаваше рамката от околността, но за гледане байкът е страхотен. За каране също!

Впечатления при каране

Наистина нямах търпение да стигна до тази част от статията, дори и заради това, че ще си припомня всички хубавия карания с Drag Shift, а те не бяха малко. Ще гледам да спазвам хронологията, т.е. да споделям натрупаните впечатления по реда, в който възникваха.

Надявам се, че вече сте прочели статията от първото каране, така че продължавам със следващото, което беше в Сандански в края на март и велосипедът вече бе зачислен при мен като основен за следващите 1-2 месеца. В това първо сериозно каране по сухи и технични пътеки все още търсех някои граници (по-скоро мои, отколкото на байка). Стабилността беше ясна – геометрията е изключително добра за каране надолу, на всякакви стръмни и технични места байкът се чувства напълно естествено. Направих първите скокчета с него, но не посмях да пробвам най-голямата рампа, защото още не се чувствах изцяло синхронизиран с велосипеда. Всъщност по изключително сухите пътеки над Сандански имах нужда от адаптация най-вече по отношение на спирането – спирачната мощ на четирибуталното Deore е впечатляваща, а скоростта, която поддържа Shift надолу, си е като с „мек“ велосипед, но все пак при спирането трябваше да отчитам, че съм с твърдак, защото задната гума по-лесно блокираше и приплъзваше, от което и малко повече подскачаше.

Всичко обаче си дойде на мястото при следващия интензивен уикенд в Петрич. Там вече започнах напълно да усещам единение с байка и смело мога да кажа, че само в най-грубите и трудни участъци го карах малко по-бавно от велосипед с окачване. Затова пък на пъмтрака зад хижа „Беласица“ твърдакът си е твърдак и забавлението бе доста по-голямо.

Следващото значимо каране бе Варварското ендуро, за което вече реших да сменя автоматите с платформи. Това е много важен момент и обяснявам защо: по принцип предпочитам да карам твърдаците с автомати, защото краката ми стоят по-стабилно при преминаване през груб терен; същото важи и за ХС велосипеди, дори и със задно окачване; и пак по принцип на АМ/ендуро байкове с окачване винаги гледам да съм с платформи, тъй като ми позволяват да карам по-агресивно, особено в завоите, където с автомати никога не успявам да се почувствам достатъчно гъвкав и свободен. Защо ви занимавам с това? Защото след първите 2-3 карания, в които свикнах с Shift, автоматите просто започнаха да ми пречат, исках си платформите! А това означава, че този твърдак се бе доказал вече като напълно съизмерим (по начин на каране и ниво на увереност и удоволствие) с всеки АМ/ендуро велосипед, който съм имал, поради което трябваше да получи и педали като за такъв, които да не ме ограничават в нещата, които искам да правя с него. 🙂

След Варвара имаше и други карания по технични и трудни терени, но те само потвърдиха вече събраните впечатления. Затова ще направя едно междинно обобщение на качествата, които Shift разкри в първия месец тестване.

Байкът е изключително стабилен – издължен преден триъгълник, ниска рамка, малък челен ъгъл, големи гуми. Това е може би първото нещо, което всеки ще усети, ако седне на него. По пътеките това усещане вдъхва много сигурност, особено ако човек знае какво и как прави и познава собствените си възможности. Още от първия ден нямах проблем да минавам с Shift-а по всеки участък, по който бих минал и с „мек“ ендуро велосипед, но по-важното е, че след първия месец вече го правех и почти със същата скорост. Вярно е, че при налитане на по-злобни камъни или по-големи препятствия твърдата задница напомняше за себе си, включително и чрез едно-две „удряния на капла“, но големите гуми увеличават значително комфорта и контрола при каране, а на чакъл и дребни неравности, без да преувеличавам, байкът се държеше като такъв с двойно окачване – возията бе изключително приятна, сцеплението надвишаваше значително това, което съм свикнал да очаквам от обикновен твърдак. Изобщо, Drag Shift, поне във варианта Trail, позволява безкомпромисно отношение към техничните пътеки и ако нещо ви спира или ограничава по тях, със сигурност няма да е велосипедът.

Рамката на Shift е сравнително дълга. Не прекалено, даже при първо сядане човек няма да го усети, освен като усещане за стабилност. Тъй като от началото на април започнаха и упражненията по завиване в парка, там можех в изолирани условия да го сравня с други велосипеди, и няма да ви лъжа – острите завои на скорост със Shift са по-трудни. Но пък усещането е за повече сигурност. Тези две неща винаги са свързани. Казано най-просто, при Shift трябва сериозно „натискане“ (разбирай накланяне), ако искате да смени бързо посоката при остър завой. Точно това бе и основната причина да сменя педалите – с автомати не успявах да натискам достатъчно байка в завоите, докато с платформи беше доста по-добре. Добрата новина е, че в реални условия, по пътеките, завоите рядко са толкова остри, така че там повишената стабилност е предимно плюс.

И още нещо – като се каже за някой велосипед, че по-трудно завива, много хора си представят да не може да вземе някоя остра серпентина. Няма такова нещо при Shift! Въпреки дължината и стабилността си, байкът няма никакъв проблем със серпентините – това беше потвърдено и в последното каране преди написването на статията по една кратка, но много спъната пътека над Рожен. Даже бих казал, че за мен подобен твърдак е по-лесен за каране по бавни и спънати пътеки, отколкото „мек“ АМ/ендуро байк, защото при твърда задница някак по-лесно намирам и запазвам баланса, връзката с терена е по-директна, а също и въздействията ми върху велосипеда. Така че спрямо АМ/ендуро байк с двойно окачване Shift губи малко в спусканията на скорост през груб терен, но печели в повратливост и общо усещане при спънати и бавни пътеки – поне при мен беше така, усещах байка като мое продължение и го направлявах доста прецизно. 

Да кажа нещо и за изкачванията… С тези гуми Shift не е изявен катерач, няма да си кривя душата. Усещането с него нагоре е като с типичен АМ/ендуро велосипед. Доброто сцепление надолу няма как да не доведе и до повечко съпротивление нагоре. И все пак твърдата задница дава някои плюсове. Изправяш се на педалите и нищо под теб не се движи, решаваш да вдигнеш леко предницата за някое прагче и реакцията е мигновена. Най-общо усещането нагоре с Shift е като с ендуро байк с подобно тегло (а това означава цена над 4 бона), но със заключено задно окачване. Разбира се, гумите имат голямо значение при изкачванията и водят както до плюсове, така и до минуси. С този голям балон и ниско налягане, сцеплението никога не беше проблем, дори и при по-трудни терени; комфортът също е на високо ниво, сякаш човек има окачване специално за дребните неравности и чакъла. В същото време обаче теглото и агресивната шарка на протектора се усещат на асфалт и при спринтиране, байкът няма нагоре тази пъргавина, която е характерна за ХС велосипедите например. В крайна сметка няма как хем душата в рая, хем… нали? 🙂

Все пак ще напомня, че при Shift всичко зависи и от вашите приоритети. Искате да катерите по-леко и да запазите общото усещане при спусканията? Изберете вариантите 29 или Plus (с по-малки грайфери на гумите) и гумите няма да ви тежат толкова нагоре. Но пък надолу ще имате по-ясно изразена граница на сцеплението. Отново ще напомня и това, че за мен идеалните гуми за Shift Trail са Nobby Nic, с каквито всъщност той ще се предлага на пазара. Hans Dampf пасна добре на карането ми по трудни и технични пътеки, но в някаква степен засилва качествата на байка надолу за сметка на изкачванията. Ако оставим настрана гумите, по отношение на геометрията аз нямах никакъв проблем нагоре – дължина, ъгъл на седалковата тръба, всичко беше добре. Е, със сигурност позицията ми върху него не е била толкова ефективна, колкото при ХС модел, но той не е такъв. Важното е, че с Shift може да се изкачите нависоко и надалеч, по-бавничко, но без проблеми, даже с кеф.

И сега стигам до нещо доста интересно за мен. Дотук надълго и нашироко ви разказах как изглежда байкът през моите очи, а те са на човек, който има известен опит зад гърба си и афинитет към пътеки, които не са най-лесните. Казвам го, защото не са рядкост случаите, в които даден велосипед, дадена геометрия не работи еднакво добре за всеки. За мен например, поне към настоящия момент, геометрията на Shift е в горната граница на поносимата дължина, т.е. ако рамката беше още по-дълга (а в наши дни не липсват такива!), може би щях повече да се боря с байка, отколкото да го контролирам. По същия начин има случаи, в които велосипеди, направени за по-агресивно каране, за някой по-начинаещ и неуверен колоездач имат по-скоро странно, непривично усещане. Е, в последния месец Shift няколко пъти бе каран от моята обичайна (и обичана) начинаеща изпитателка. Да ви кажа право, аз си я пазя на това ниво, за да има кой да ми дава обратна връзка и от тази гледна точка. 🙂 Та нейният първи коментар, когато пробва велосипеда (и това с уговорката, че за нея рамката със сигурност е по-дълга от необходимото!) беше „Хмм, удобен е, ама спирачките са много силни.“ А нейният последен коментар звучеше така „Не може ли да не го връщаш все още?“. Между тези две реплики имаше предимно суперлативи за това колко лесно се кара надолу, как хубаво газят гумите през камъните, как трябва да ѝ купя такъв байк и, разбира се, колко хубав бил на цвят. Та така с начинаещите – имам категорично доказателство, че и за тях велосипедът е отличен избор.

Заключение

Не съм ХС състезател, нито дори любител-спортист, макар че обичам ХС карането. Не бих се нарекъл и ендуро състезател, макар че съм участвал в повечето стартове през последните години. Не съм спускач, макар че отделям няколко дни в годината за каране в байкпарковете, включително и по DH трасетата. Казано най-просто, не съм тясно профилиран по никакъв начин – напротив, откакто се помня, винаги съм обичал да карам всичко и с всеки. И личните ми велосипеди винаги са отразявали това, винаги съм търсел баланс в качествата им, за да не ме ограничават на базисно ниво, да не се окаже примерно, че нямат предавки или са твърде тежки за изкачване, или че ме затормозяват надолу и не ми позволяват да се отпусна. Ако и вие сте като мен, Drag Shift ще ви хареса! Пробвал съм много велосипеди, но няма как всеки от тях да пасва идеално на моето каране. Някои от тях съм се опитвал да ги карам така, както трябва да се карат, но без да мога. Други съм ги карал така, както никой от потребителите, към които са насочени, няма да ги кара. С Drag Shift обаче сякаш се намерихме в златната среда – каквото и да исках от него, той изпълняваше. Определено мога да кажа, че този велосипед е като за мен. Но съм сигурен, че е и като за много други хора, като за много от вас.

Drag са направили отличен, много универсален и много приятен за каране твърдак с ясно изразен афинитет към спусканията, към техничните пътеки, към по-агресивното каране. Дори обаче да не сте достигнали или изобщо да не се стремите към тези неща, не бързайте да го отписвате, защото той има какво да предложи и на хората, които просто желаят да се разхождат насам-натам по планините – за тях някоя от другите сглобки вероятно ще е по-подходяща, с по-леки гуми, може би с 29-цолови колела… Като цяло бих го препоръчал на всеки, за когото карането надолу е малко по-важно от карането нагоре, без значение от нивото на уменията. За по-напредналите Shift ще е едно страхотно средство за забавление по пътеките; за по-неуверените ще добави значителен комфорт и сигурност в сравнение с обичайните велосипеди, които се предлагат за лежерно каране.

За контакти:
DRAG
https://dragbicycles.com/

---

Снимки: Любомир Ботушаров, Орлин Койчев, Нено Делирадев

---