Второто поколение на модела Hans Dampf бе представено от Schwalbe през 2018 г.. Още от есента един комплект такива гуми се търкаля на колелата на велосипеда ми – след зимния семестър е време за оценки. 

Продукт:	Гуми Schwalbe Hans Dampf Evolution Super Gravity ADDIX Soft
Размер:	27.5×2.35
Тегло:	1063/1036 грама
Цена:	79.00 лв.
Продължителност на ползването:	6 месеца / 290 км
Други модификации на модела/продукта:	Предлага се и във варианти с други каучукови смеси и по-олекотена конструкция, както и в други размери.

Както виждате, пълното име на продукта е доста дълго и в него се съдържат основните и най-важни характеристики на тази разновидност на Hans Dampf. Evolution означава, че гумата е от най-високия клас на Schwalbe – със сгъваеми бордове и топ-технологии. Към последните спада и каучуковата смес ADDIX Soft, разпознаваема по оранжевата линия, минаваща през протектора. От четирите (цветни) вида ADDIX тази е втората най-мека смес, т.е. оптимизирана е за повече сцепление и по-добро представяне на мокро и студ. Super Gravity е означение за типа конструкция – по подобие на DH гумите стените са с допълнителни вложки, които увеличават коравината и дебелината им, така че гумата да не се къса/пробива/срязва лесно нито от камъни, нито от прещипване в каплата. В същото време слоевете плат в каркаса са по-малко в сравнение с DH моделите, така че като тегло получавате среден вариант между стандартните гуми с еднослоен каркас и супер-масивните DH модели. Тази технология, която е подходяща и за употреба без вътрешна гума, бе разработена за нуждите на ендуро карачите и аз за първи път имах възможността да я пробвам в реални условия.

Макар и с добре подсилена конструкция, Hans Dampf Super Gravity запазва доста приемливо тегло. От двете гуми едната се оказа съвсем „по каталог“, а другата дори беше малко по-лека. При такъв тип конструкция продуктите на много други производители клонят повече към 1100-1200 грама, така че Schwalbe остават едни от най-леките в класа си.

За мен бе много интересно да пробвам новото поколение на този модел, защото за старото бях чувал доста противоречиви отзиви – направо се чудя как е възможно да са такива. Някои хора хвалеха първия Hans Dampf като много добра, универсална и агресивна гума, а други го описваха като едва ли не опасна и непредвидима. Най-интересното е, че аз бях карал преди години този модел за около седмица по най-разнообразни терени (в рамките на незабравимото „Балканче“) и със сигурност не ми беше направил лошо впечатление, но тогава не бях с моя велосипед и не си бях поставил за цел целенасочено тестване. Така че моите лични впечатления от първото поколение на този продукт като бяха по-скоро добри, но да си призная, шарката му винаги ми се е струвала малко странна и не напълно логична – това си е изцяло субективно мнение, разбира се.

На снимките се вижда, че при едната гума грайферите са леко разминати при съединяването им в централната линия, но понякога се случват такива „дефекти“ – никога не съм ги усещал при каране. Във всяко друго отношение качеството на изработка е перфектно – гумите се „изпъват“ правилно в каплата, не бият при въртене и т.н.

При новия Hans Dampf шарката на протектора има ясно проследима връзка с предишното поколение, но също така и видими заемки от Magic Mary и от новия Nobby Nic. На мен бутоните ми изглеждат някак по-добре и логично подредени, много по-лесно ми е да разбера кой каква функция изпълнява. На гумата няма стрелка, указваща посоката на въртене, защото шарката е абсолютно симетрична и еднаква в двете посоки. Страничните грайфери са ясни – те се грижат за завиването. Редуват се по-голям и по-малък, имат простичка форма и са масивни в основата, но с допълнителни разрези, така че целият бутон да не поддава лесно и да осигурява опора, но в горната част да е по-гъвкав, за да подобрява сцеплението. В централната и преходна част на протектора се редуват бутони с различен размер и групирани в повтарящи се форми/конфигурации, като повечето от тях образуват ясни напречни „спирачни ръбове“, а разположените под ъгъл би трябвало да имат отношение към завиването и най-вече в прехода на гумата от изправено към наклонено положение. Грайферите нямат скосявания в предната част, което може би увеличава съпротивлението при търкаляне, но Hans Dampf със сигурност не претендира за шампионско представяне нагоре. Дотук се простират любителските ми теоретични представи, нататък мога да говоря предимно на база впечатления при каране.

Преди това обаче е редно да направя няколко важни уточнения, които засягат начина на ползване на гумите, но това дава отражение на поведението им. Както казах, гумите могат да се карат безкамерни и аз с удоволствие се възползвах от това. Преди тях обаче повече от година бях карал предимно с вътрешни гуми. Не че съм го искал, но след като скъсах за норматив пет различни олекотени АМ/ендуро гуми (т.е. с еднослоен каркас и лека защита тип Snake Skin, EXO и др.) и преди да открия „фитилите“ като средство за ремонта им, трябваше да си ги доизносвам с вътрешни гуми и карайки с по-високо налягане. При Hans Dampf се преродих, защото не само ги направих безкамерни, но и си позволих да ги карам с желаното от мен ниско налягане (1.4 – 1.6 атмосфери), тъй като подсилените стени ми вдъхваха увереност, че не би трябвало да има неприятни изненади по камъните. И още тук ще кажа, че нямаше такива!

Затова пък монтажът на гумите (а и демонтажът) се оказа сериозно предизвикателство, при което влязоха в употреба щангите и доста напъване с тях. Още на този етап с голи ръце може да се установи, че стените на гумите Super Gravity са доста дебели и корави, трудно се огъват и мачкат, така че за момента тези Hans Dampf са най-трудните гуми със сгъваем борд, които съм слагал/свалял. При това говоря за стандартни, не много широки капли (23 мм вътрешна широчина) – не смея да си мисля какво би било с по-широки… Но пък тоя зор се отплаща, когато човек подкара смело по камъните, без да се притеснява, че първият по-сериозен удар до капла ще предизвика омразното съскане!

Първото ми каране с новия Hans Dampf бе в Петрич, последвано от Благо Ендуро, Ендуро Гарванец и още много други, по-кратки карания, предимно по познати пътеки. Може да е каже, че преобладаваха сухите терени, но в много случаи те бяха нестабилни – с подвижни камъчета и камъни и песъчливи или рохкави почви. Още след първите карания (двете състезания) останах изключително доволен и впечатлен от гумите. Завиването с тях беше страхотно, спирането много авторитетно. Това важи за всички сухи терени, на които ги пробвах – асфалт, скали, утъпкана и рохкава почва, чакъл. Е, въртенето нагоре стана по-трудничко, но за този ефект бях подготвен – толкова ми беше писнало от каране с вътрешни гуми и от късане на външни, че за себе си бях решил да сложа на „мекото“ колело подобни двуслойни още преди да се появят Dampf-овете. Та така, понякога нещата са прости и ясни – агресивната шарка на новия Hans Dampf, комбинирана с ниско налягане и стабилна конструкция на гумите, ми позволи да завърша сезона с удоволствие и с изобилие от сцепление. Имаше моменти, в които усещах как страничните грайфери започват да се плъзгат по терена, но дори и тогава знаех, че има още доста, преди гумата да изпусне. Единственото място, където достигнах предела на сцеплението, и то не толкова заради гумите, колкото заради терена и страха да пускам достатъчно спирачките, беше Враца. Който е карал там, лесно ще ме разбере. 😉

Яд ме е, че не се случи да ги пробвам както трябва на кал. Не за друго, а защото Schwalbe изтъква за новите смески ADDIX, че са значително подобрени именно от гледна точка на употреба при влажни условия и студено време. На практика имах само едно такова каране – комбинирано над Локорско и Кътина. В Локорско почвата се беше поразмекнала, но не и в дълбочина, т.е. имаше повърхностна кал. Тя беше доста хлъзгава, но гумите се държаха предвидимо и достатъчно устойчиво (като за модел, който все пак не е специално за кал). Шарката не се пълни изцяло, успява да се самоочиства, поне при по-рядка кал. Признавам си обаче, че в този случай не карах на максимума си, защото ми беше първото студено каране за сезона и се чувствах малко вдървен, а освен това внимавах да не подведа друг колоездач зад мен, който не познаваше пътеката. Като цяло аз се „набутвам“ съзнателно и целенасочено в калта само по състезания, но през зимата няма такива… Така че в тази насока се надявам някой друг да сподели впечатления, но засега смея да твърдя, че гумите изглеждат обещаващо. 

Интересен аспект е и износването. 300 км са твърде малко за категорични впечатления, но засега протекторът изглежда доста запазен, като се има предвид какво беше карането и колко е мека каучуковата смес. По страничните бутони се наблюдава износване на повърхността, но няма никакви разкъсвания в основата на бутоните – проблем, какъвто някои хора имаха с други модели и смески на Schwalbe в миналото. Централните бутони, макар и понащърбени от спирането, също са в доста добро състояние. Според мен Schwalbe са намерили доста добър баланс в характеристиките на ADDIX Soft, така че човек да се радва на качествата на гумите повече от 2-3 месеца активно каране.

Заключение

Смело мога да причисля новия Hans Dampf, във варианта описан тук, към най-добрите АМ/ендуро гуми, които съм карал, с акцент върху спусканията. Вярно е, че при изкачванията теглото се усеща, т.е. не бих искал да правя с тези гуми някакви дълги преходи, но подсилената конструкция Super Gravity позволява агресивно каране надолу, като до момента нямам нито едно скъсване, нито дори сериозно нараняване по стените, а не е като да не минах по доста камъни и скали. Това от своя страна ми позволи да ги карам с по-ниско налягане, а тогава добрата шарка и меката каучукова смес осигуряват толкова сцепление, колкото аз нямам смелост да използвам докрай. Изобщо, с тези гуми се „преродих“ и макар да не съм си вдигнал много средната скорост, започнах да подхождам по-смело и безотговорно към някои завои, което носи страшен кеф! Затова получават „Отличен 6“!

+	–
Подсилена конструкция за спусканията със солидна защита на стените при запазване на поносимо тегло.  Каучуковата смес ADDIX Soft осигурява много добър баланс между отлично сцепление и прилична износоустойчивост. Шарката е агресивна и стабилна в широк набор от условия. Завиването и спирането са много добри. Теглото само по себе си не е ниско, но е едно от най-добрите в този клас.	Шарката не е от най-леко търкалящите се, но и не претендира за това.

За контакти:
https://dragzone.bg/