За момента това е най-дългият веломаршрут, който съм карал в южната част на полуостров Ситония, но това в никакъв случай не го прави тежък. Напротив, минахме го без сериозни напъни за около 3 часа и половина. Черните пътища в по-голямата си част са широки, добре утъпкани и сравнително гладки, а изкачванията са плавни и дори приятни, а само на отделни места по-стръмни. Сумарната денивелация в никакъв случай не е внушителна, затова пък панорамите от високите части към крайбрежието са превъзходни.
За всеки случай правя уточнението, че ако говорим за летния сезон, най-добре е да станете рано и да направите карането в по-хладните часове преди обяд. Планинските склонове в Гърция не предлагат кой знае каква сянка, макар че този маршрут ще ви изненада и с неочаквано свежи иглолистни гори в частта над Торони и Порто Куфо. Друг вариант е да използвате часовете между 17 и 21 ч (преди края на август, докато денят е достатъчно голям), но в този случай задължително си вземете и някакви светлини, в случай че замръкнете. Следобедните часове не са подходящи за каране по тези места, освен ако не обичате да се пържите в собствен сос. Има и трети вариант за каране по маршрута – сутринта в едната посока, после плаж и привечер връщане в другата посока. Макар че началната точка е в Паралия Сикия (където бяхме на почивка), няма никакъв проблем да започнете карането и от Торони (ако сте отседнали близо до него).
Като казах 3 часа и половина за преминаването му, това е само с кратки спирания за снимки и стегнато темпо, макар и не спортно. Ако предпочитате да карате по-бавно, да снимате повече, да разгледате градчетата Сикия и Торони и т.н., предвидете по-скоро 4-5 часа. А по маршрута със сигурност има какво да се види, включително една ферма, в която наред с всички други пернати и копитни отглеждаха и… сърни! Е, за жалост се минава и покрай едно сметище, където пейзажът и миризмата за момент стават неприятни, но това е дребен кахър на фона на всичко останало, което ще видите и усетите в тази част на Ситония.
Технически по-голямата част от маршрута е съвсем лека като терен, но последното спускане от билото към гр. Сикия е по един по-тесен и изровен черен път, където има интересни участъци с коловози и камъни. Не бих ги нарекъл трудни, но не са и съвсем за начинаещи. От друга страна, не е проблем и по-неуверени колоездачи да минат оттам, но вероятно ще трябва да слязат и да бутат на няколко места. При желание може да започнете маршрута и директно от центъра на гр. Сикия – тогава дължината ще е с десетина километра по-малко.
Иначе началната точка е при входа на изоставения къмпинг в Паралия Сикия. Той се намира горе-долу в средата на плажа и наоколо има достатъчно места за паркиране (включително и върху самия плаж). Други места, където обикновено хората оставят колите си, са двата края на плажа – лесно ще се ориентирате по другите паркирани автомобили. Ако сте отседнали някъде в района на Сикия, вариантите за паркиране изобщо няма да ви интересуват.
Освен снимките по-долу, можете да разгледате целия албум от карането по този маршрут тук: https://mtb-bg.com/gallery/sithonia-from-sykia-to-toroni-and-back-2022
Начална точка: Паралия Сикия, входа на изоставения къмпинг; https://goo.gl/maps/4yEt3tnJaYyibYjL8
Дължина: 38.3 км
Изкачване: 680 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2)
Физическо натоварване: средно (КФН=5.5)
Продължителност: 3-6 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1.5-2 л
Храна: за половин ден; в населените места има магазини и заведения за хранене
Терен:
– асфалт – 10.5 км
– черни пътища – 27.8 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
При входа на изоставения къмпинг в Паралия Сикия (т.01) на запад тръгва един равен черен път между китни дворчета със симпатични къщи. Поемаме по него и караме в посока гр. Сикия, като по някое време пътят преминава в асфалтов. В т.02 (1.5 км) достигаме главното шосе на Ситония и завиваме наляво, а след 200-300 м в т.03 поемаме надясно по пътя към гр. Сикия. В началото на населеното място (т.04) главната улица се разделя на две еднопосочни улици – караме по дясната, спазвайки знаците и правилата за движение.
В т.05 (4.2 км) достигаме центъра на Сикия, където завиваме по улицата наляво и след кратко изкачване напускаме градчето. Пътят се изравнява и преминава в черен, но съвсем широк и гладък. Следваме само този главен път чак до билото, като пропускаме всякакви отбивки вляво и вдясно от него. По-важните такива са:
– т.06 – караме направо, пропускайки път вдясно;
– т.07, т.08 и т.09 – пропускаме пътища вляво;
– т.10 – пропускаме път вдясно.
В т.11 (8.4 км) достигаме билото. Вдясно има добре поддържана черква (т.12) – може да отидете по черния път до нея и после да се върнете обратно при кръстовището. Продължаваме по основния черен път надясно (З-СЗ) по билото, но след 200 м (т.13) има разклон и там тръгваме по друг широк и утъпкан път наляво (З-ЮЗ) в посока морето. Като цяло пътят се спуска с лек и плавен наклон към гр. Торони, като на места има дори и кратки изкачвания.
В т.14 (13.4 км) минаваме под главното шосе на Ситония и по асфалтиран тесен път навлизаме в Торони. Караме направо чак до крайбрежната улица, където е и главният вход към плажа (т.15). Маршрутът продължава по крайбрежната улица наляво между хотелчета, сергии и магазини.
В края на градчето (т.16, 15.2 км) основната улица продължава вляво, а ние правим още по-остър завой наляво преди нея и по черен път между къщи и студиа излизаме на главното шосе (т.17) и караме напред по него 200 м до т.18, където поемаме отново към планината по стръмен черен път вдясно. В началото наклонът си го бива (в т.19 пътят се раздвоява, десният е малко по-лек). Така е до т.20 (17.3 км), където завиваме рязко вдясно по друг доста широк и добре утъпкан черен път. Той подсича целия склон, редувайки кратки изкачвания и спускания и осигурявайки чудесни панорами към крайбрежието. На места може да има второстепенни пътища вляво или дясно, ние караме по основния. В т.21 (19.2 км) сме наляво, пропускайки отбивка вдясно; после в т.22 сме по десния път, а в т.23 (20.8 км), след скоростно спускане, трябва да завием рязко вляво по друг черен път, който отива към близкото дере. След пресичане на един поток пътят се разделя (т.24, 21.3 км) и тук сме по левия път, който е доста стръмен. Този участък обаче е кратък – скоро наклонът става отново умерен, а горите отстъпват място на храстова растителност. Изкачваме се плавно нагоре и по някое време ще видите вдясно от вас главното шосе на Ситония.
В т.25 (24.2 км) се доближаваме съвсем до автомобилния път, но продължаваме направо и нагоре по широк черен път към една ферма. Тук карайте по-внимателно, защото пътят води и към едно сметище, а камионите към него изобщо не карат бавно. Караме все по билния път, който е широк и ясен – минаваме покрай сметището и нататък пропускаме черни пътища вляво в т.26 и т.27. Има отбивки и надясно, но са по-невзрачни.
В т.28 (28.8 км) главният билен път продължава наляво. (Ако искате максимално лесно спускане, може да продължите по него до черквата на билото (т.11) и от нея да се спуснете обратно по пътя, по който бе изкачването.) Маршрутът обаче продължава по друг черен път вдясно, като след 300 м (т.29) отново сме надясно по сравнително тесен и на места изровен черен път, който тръгва надолу. По него е последното спускане към гр. Сикия. На места теренът е по-труден, на други не чак толкова. В т.30 пропускаме черен път вдясно и продължаваме наляво, после минаваме покрай една голяма кошара и в крайна сметка в т.09 се включваме в големия черен път, по който се изкачихме, само че сега се връщаме по него в Сикия.
В центъра на града (т.05) сме надясно по еднопосочната улица. Може да карате обратно до плажа по същите пътища, по които дойдохте, а може да пробвате и други, следвайки маршрута. За целта при достигането на т.04 (където еднопосочните улици преминават в обща двупосочна), трябва да завием вляво по друга улица през реката. През 2022 г. мостът за автомобили бе срутен от наводнение и се минаваше по новоизграден пешеходен мост, но по принцип трябва да има и автомобилен. Напускаме градчето по тих и спокоен междуселски асфалтов път, който ни извежда при главното шосе в т.31. Поемаме по големия автомобилен път наляво и караме по него до т.32 (36.6 км), където вдясно последователно се отбиват два черни пътя. На нас ни трябва вторият. Той се изкачва леко покрай дворовете на разни ферми и овощни градини, след това се спуска към едни закътани вили и в т.33 завиваме по черен път наляво, който ни извежда на крайбрежната улица (т.34) и по нея надясно се връщаме до началната точка.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
