Един сезон с Cube Stereo One55 C:62 Race

В началото на пролетта (април 2024 г.) получих от Bike Center нов „служебен“ велосипед – Cube Stereo One55 C:62 Race. Оттогава досега с него преминах по десетки пътеки, стотици места и преживяхме хиляди хубави моменти, както и няколко по-стресиращи, които за щастие не бяха травмиращи нито за мен, нито за байка. Мисълта ми е, че нищо не му бе спестено и след толкова каране може да се каже, че вече си знаем и кътните зъби и се разбираме чудесно. Сега, когато сезон 2024 е към края си и карането е по-нарядко, време е за малко повече писане, т.е. за споделяне на подробни впечатления от този актуален АМ/ендуро велосипед на Cube.

Предишният ми байк беше идентичен като окомплектовка, но от предходното поколение на модела. Тогава се казваше Stereo 150, сега е Stereo One55. Това сходство и „наследяване“ ми позволяват доста по-лесно да усетя различията при новия велосипед и да го съпоставя с по-стария при доста изравнени условия. Един от най-често задаваните ми въпроси беше дали има голяма разлика спрямо предишния байк, дали има някакви сериозни подобрения… Отговорът е и да, и не, като зависи от това кой на какво държи при карането.

Рамка и геометрия

Както споменах, по отношение на компонентите почти няма разлика между двете поколения на модела. Затова пък рамката е доста променена и на нея ще обърна най-много внимание. Тя остава изцяло карбонова – и предният триъгълник, и задницата са изработени от композитния материал, а C:62 означава, че при този велосипед са ползвани „обикновени“ карбонови платове, а не такива от по-висок клас, каквито са при C:68. Разликата е в теглото, т.е. при по-високия клас може да се ползва по-малко материал и това пести ценни грамове. Но дори и с рамка C:62 Stereo One55 е един от най-леките байкове в своя сегмент и ценови клас – теглото му с педали беше 14.5 кг, което е с около 500-600 грама повече спрямо предишния, но е далеч по-малко от много други АМ/ендуро велосипеди в наши дни. Излишно е да повтарям, че това е едно от нещата, които ми харесват най-много – може да съм старомоден, но все още предпочитам байкът ми да е колкото се може по-лек.

Визуално за мен рамките на двете поколения са много различни, далеч отвъд цвета, който при новия байк изглежда бял, но всъщност е една много приятна матова светла разцветка на сивото. Аз много харесвам такива светли тонове и честно казано се радвам, че точно за най-достъпната окомплектовка Cube са избрали този цвят. В същото време си спомням с удоволствие и за маслинените тонове на предишното поколение, които също радваха окото. Не мога да кажа кой цвят ми харесва повече, така че в това отношение резултатът е 1:1.

Бях силно изненадан, че много хора ме питаха дали има някакви разлики в рамката. За мен те са очевидни! Вярно, че окачването е същия тип, но все пак при новата рамка тръбите на предния триъгълник са с много по-меки и плавни линии и извивки, докато при предишната формите бяха „по-ръбати“ и отсечени. Там имаше едно характерно „раздвояване“ на горната тръба преди седалковата, самият профил на тръбите също бе по-ъгловат. Не мога да кажа, че някоя от двете рамки ми харесва повече като дизайн, но старата определено бе по-различима в „общия кюп“ на велоиндустрията, докато новата е, бих казал, с най-често срещания силует.

Разлика, макар и невидима с просто око, има и в геометрията. Челният ъгъл е по-малък – с 1.2 или 1.8 градуса, тъй като чашките позволяват да бъде променян с 0.6 градуса. Тази променлива влияе и върху други параметри на геометрията – височина на средното движение (с 2 мм), ъгъл на седалковата тръба (0.2 градуса) и междуосието (с 3 мм). Нека приемем за база по-малкия челен ъгъл – 64.2 градуса. При такава конфигурация, за карания от мен размер М, ъгълът на седалковата тръба е 76.5 градуса (с 1 градус повече спрямо стария модел), височината на средното движение е без промяна (34 мм под линията на междуосието), а самото междуосие е 1222 мм (33 мм повече от предишния байк), като малка част от него се дължи и на удължаване на задницата с 3 мм. Хоризонталният обхват (reach) също е увеличен с 15 мм и вече е 450 мм. Седалковата тръба е малко по-къса, а освен това правата ѝ част е по-дълга – от моя гледна точка това е съществено подобрение, защото в комбинация тези две неща позволяват регулируемият кол за седалка да влезе по-навътре, респективно да се използва такъв с по-голям ход.

Какво означават всички тези числа? За ефектите върху карането ще говоря малко по-късно, но тук ще кажа, че промяната в челния ъгъл според мен е излишна екстра, защото се вижда, че говорим за разлики в стойностите, които едва ли повечето потребители биха могли да усетят. Надявам се, че велосипедът е дошъл фабрично с по-малкия челен ъгъл, защото чашките, освен че позволяват той да бъде променен, са и от новия модерен тип с прокарани през тях брони за скоростите и маркуч за спирачката. Признавам си чистосърдечно, че тази „екстра“ направо ме плашеше, и когато в един момент се наложи да „отворя“ чашките заради лек луфт, който се появи, после малко трудно се справих със затварянето им, а междувременно изобщо не ми стана ясно в коя позиция са сложени – не видях индикация за това никъде по тях, но и гледах да не пипам нищо повече, отколкото е нужно. Така че този тип чашки, с минаващо през тях окабеляване, за домашен механик като мен се явяват едно излишно усложнение. В началото броните и жилата леко поскърцваха при завъртане на кормилото, даже бях предупреден от един-двама човека да очаквам такова озвучаване, но с времето то изчезна.

Друга нова „екстра“, към която съм със смесени чувства, е „жабката“ (както я нарича един приятел), т.е. отделението за съхранение на дребни вещи в долната тръба, снабдено с капак, върху който може да монтирате и бидон за вода или пък нещо друго със същия интерфейс. Капакът се отваря с натискането на бутон от долната страна на тръбата, който освобождава държащия го механизъм. За да го затворите, натискате капака плътно до долу, докато щракне, и сте готови. Почти всяка нова АМ/ендуро рамка има подобна интегрирана „кутия“. Към нея върви и един несесер, в който да си подредите нещата и по този начин да ги напъхате в отделението. Всичко това е полезно за хората, които следват новата тенденция да прикачат колкото се може повече неща към колелото и да карат без раница, в най-лошия случай с чанта за кръста или дори без такава. За тях са предвидени и втори чифт отвори под горната тръба – не зная дали в предния триъгълник могат да се съберат два бидона за вода, но ако не това, може да прикрепите някой друг аксесоар.

За човек като мен, който поради ред причини кара винаги с раница, такива екстри са излишни. Но все пак, за целите на тази статия реших да изпробвам „жабката“. Резултатът беше, че когато сложих в несесера най-тънката вътрешна гума, която имах, и мулти-инструмента си, последният се оказа твърде широк и не успях да мушна несесера в отвора. Направих още опити в различни конфигурации. Успях например да вмъкна несесера с поставени в него мулти-инструмент, резервно ухо за задния дерайльор, щанги за гума и един енергиен десерт. След това обаче едва го измъкнах – борих се няколко минути! И изобщо, убедих се, че този подход не е за мен. 🙂 Но ако човек иска да кара без раница и си купи по-компактни аксесоари, сигурно ще хареса този елемент. На мен все още психологически ми е по-приятно да усещам велосипеда си максимално лек, а багажът да е по мен – нищо, че от гледна точка на физиката това не би трябвало да има значение. Иначе за протокола ще отбележа, че „товарният отсек“ не ми е създавал никакви проблеми – нито съм чувал от него хлопане или някакви звуци, нито е влизала вода и мръсотия. Е, рамката щеше да има по-изчистен вид без него, но… това да ѝ е кусурът.

Stereo One55 използва универсалното ухо на Sram за задния дерайльор (UDH), което несъмнено е плюс – убедих се в това, когато реших да си купя резервно и имах избор (дори на родния пазар) между поне 2-3 предложения. Съществено е подобрена и защитата на рамката – под долната тръба е залепен дебел гумиран протектор, който покрива значителна част от нея, включително и издадената извивка пред средното движение. При стария модел успях да ударя рамката там още в първите месеци, с тази изобщо не се притеснявах при газене на високи прагове. Предпазните елементи по тръбите на задницата също са доста по-добре измислени и прикрепени. Единствено в задната част на протектора под веригата омотах за всеки случай малко тиксо, за да не започне да се разлепва, когато го закачам с петата си, но цялостно съм много доволен от фабрично заложената защита.

Искам също така да подчертая, че през целия сезон не съм имал никакви проблеми с лагерите на рамката – нито пукане, нито скърцане, нито разхлабване. При това до момента не съм им правил никаква профилактика и поддръжка. Може би ще си спомните, че със стария модел имах проблеми точно в тази област, които с повечко гресиране и каране постепенно отшумяха. Тук обаче всичко беше тихо и гладко като работа.

Всъщност, макар че излизам извън темата за рамката, мога още тук да кажа за целия велосипед, че беше абсолютно безпроблемен – ден след ден и месец след месец. Единствено в средата на лятото, при едни доста интензивни четири дни каране над Якоруда, се появи едно „скрибуцане“, което първо помислих, че е от курбелите (и обрах една лека хлабина в лагерите им), но след това се оказа, че се е появила хлабина в чашките и, както споменах, ги отворих (от любопитство най-вече), видях, че са ми сложни, и ги затворих и притегнах, след което не съм имал проблеми с тях. Байкът преживя дори едно падане от тавана на колата след среща с короната на едно дърво, но се размина без никакви щети.

Окачване

Както подсказва името на модела, ходът на задното окачване е 155 мм, а отпред стои вилка Rock Shox Lyric Select+ със 160 мм ход и патрон Charger 3. Кинематиката е с „класическа“ четиризвенна конструкция тип Horst Link с кобилица и вертикално разположен заден амортисьор RockShox Super Deluxe Select+ DebonAir с „палцов захват“ (Trunnion) и размери 205×60 мм, т.е. малко по-дълъг от предходното поколение.

Както и при предишното поколение, за себе си усетих окачването като добре балансирано и комфортно. Вилката ми създаде леко напрежение в първите дни, защото около регулаторите за компресията избиваше съвсем леко омазняване, но след посещение в гаранционния сервиз проблемът бе отстранен. И вилката, и шока до момента са напълно безпроблемни – не е имало течове, не са губели налягане, работят си тихо и кротко.

Като цяло усещането при каране е сходно със стария байк, но може би задното окачване е малко по-прогресивно и поради това ходът сякаш се усеща малко по-голям, а пък при вилката настройките за компресията (особено при ниска скорост на сгъване) са по-ясно изразени, с по-осезаем ефект. Освен това вилката като че ли стои малко по-високо в хода си, предницата не потъва толкова при спиране, дори и при отворена компресия. Приветствам тези промени, защото макар и малки, подобряват увереността и усещането при каране по трудни и технични терени.

При педалиране изкачването е достатъчно ефективно, задният амортисьор може и да се заключва с лесно достъпно лостче, докато при вилката можете само да увеличите компресията, но без да е напълно заключена.

Отново ще кажа, че със среден клас компоненти окачването на Stereo One55 не претендира за чудеса, но се държи адекватно и работи достатъчно ефективно както при изкачванията, така и при спускания с различен характер – по-бързи и агресивни или пък по-бавни и технични. Ще продължа с тази тема при впечатленията от каране, но преди това нека хвърлим поглед и към компонентите на байка…

Компоненти

Вече споменах, че повечето компоненти са идентични с предходното поколение на модела, като някои от тях също са претърпели обновление, но без някакви съществени различия. Споменах и за теглото, което остава едно от най-добрите, които можете да намерите в този ценови клас за такъв тип велосипед. Увеличението с около половин килограм спрямо стария байк според мен се дължи най-вече на рамката и модернизирането ѝ (споменатите нови неща като отделение за вещи с капак, чашки с промяна на челния ъгъл и прокарано през тях окабеляване, по-дълъг преден триъгълник), но също и на някои компоненти, за които сега ще кажа по няколко думи.

Предната гума например вече не е Maxxis Minion DHF, а е Assegai, отново в размер 2.5, с конструкция EXO+ и с трикомпонентен протектор 3C MaxxGrip. Това е една дооста сериозна и агресивна гума, с доста меки на пипане грайфери и аз от много време се канех да я пробвам, но и се въздържах, защото ми се струваше, че ще има осезаемо съпротивление при търкаляне. Е, с новия байк пробата дойде от само себе си. Простичкото ми заключение за Assegai (с посочените характеристики) е, че това е една от най-най-предвидимите и стабилни гуми, които съм карал някога! Сцеплението е брутално, в почти всякакви условия (не съм я карал единствено в сняг или в много кал) и понякога успявах да остана на колелото в ситуации, в които вече се виждах „излюскан“. В същото време обаче и съпротивлението при търкаляне е налице, дори когато гумата е отпред.

Нови бяха и ръкохватките – моделът е ACID Disrupt, доста дебели, с ергономичен дизайн и с мека каучукова смес. Дадох им шанс, даже по-дълго, отколкото мислех, но в крайна сметка ги смених. Първо, защото аз по принцип предпочитам по-тънки ръкохватки; второ, защото и с тях усещах изтръпване в едната ръка, каквото имах и с един ергономичен модел на Ergon, т.е. явно за мен класически изцяло цилиндрични ръкохватки с по-малък диаметър са си най-удобни и разни по-модерни форми не ми пасват.

Седалката Natural Fit Venec също не се задържа дълго – макар че на външен вид ми се струваше, че може да ми пасне, след първите няколко карания видях, че хем ми идва къса, хем леко широка, хем недостатъчно удобна при дълги карания. Разбира се, за много други хора тя може да се окаже чудесна – тук нещата винаги опират до анатомия и лични предпочитания.

Спирачките са Magura MT Thirty с 4-бутални апарати и отпред и отзад, респективно с 203/180 мм дискове. С моите 65 кг не мисля, че имам нужда от толкова силна задна спирачка, но пък модулацията на Magura е много добра и, в комбинация с по-малкия размер на диска, не съм имал проблеми с нежелано блокиране на задната гума и изобщо с дозирането на спирачната мощ. А при Magura тя е внушителна, макар че може да остане „маскирана“ зад по-мекото усещане в лостчетата и по-плавното активиране. Не крия по никакъв начин, че откакто карам със спирачки Magura (т.е. от предишния байк), съм изключително доволен от представянето им – и като сила, и като модулация, и като постоянство в работата. Вярно е, че понякога композитните лостчета могат да станат жертва при падане – със стария байк едното замина по такъв начин, но пък при този за момента имам късмет и дори при падането на байка от колата едното лостче се бе извъртяло чак под кормилото, но не се беше счупило. Също така, с този комплект спирачки се чува едно постоянно и дразнещо виене/скърцане, което не е свързано с накладките (вече смених един комплект) и поне в началото не бе предизвикано от някакво видимо изкривяване на диск или от лоша настройка на спирачния апарат. Сега вече със сигурност единият диск е и леко крив, но се старая да не обръщам много внимание на такива неща.

Колелата Newmen Evolution SL A.30 с алуминиеви капли и 28 прави спици също са високо ценени от мен още от предишния байк – те са леки, понасят стоически доста сериозни удари и единственото ми оплакване при стария велосипед е свързано с бързо износване на лагерите, но подмяната им не е скъпа, а във всяко друго отношение колелата са страхотни. На този още не е дошло време за смяна на лагерите.

От скоростната система също съм без оплаквания – 12-те предавки с преден венец 30 зъба и задна касета от 10 до 52 зъба са напълно достатъчни за всякакви ситуации и наклони, а през целия сезон всичко по нея работеше безупречно, задният дерайлор не е излизал от строя и не ми се е налагало по никакъв повод да се занимавам с него.

Е, бидейки по-нов модел, Stereo One55 е по-скъп – препоръчителната му цена е 6859 лв., но в зависимост от сезона и промоциите, може да го купите и за доста по-малко. Дори със спомената стойност обаче той си остава едно от най-изгодните предложения на пазара, говорейки за велосипед с двойно окачване и изцяло карбонова рамка.

Впечатления при каране

Стигаме и до най-интересната, поне за мен, част. Ако сте чели статията за предишния модел, знаете, че той ми пасваше много добре, пък и за 2-3 години каране бях свикнал напълно с него. Качвайки се на новия, в първия момент не усетих някаква драстична разлика, но все пак долових по-голямата дължина на предния триъгълник и на междуосието, байкът се усещаше по-голям, но напълно удобен.

С по-малкия челен ъгъл и по-голяма дължина Stereo One55 е много стабилен при каране на скорост или пък преминаване през трудни, стръмни и технични терени. Не че предишното поколение не беше, но тук байкът още по-упорито държи линията, към която е насочен. Това обаче е за сметка на пъргавината, т.е. когато искате бързо да смените траекторията си, не е толкова лесно. Подобно и на други АМ/ендуро байкове с агресивна геометрия, които съм карал, Stereo One55 e толкова по-пъргав и игрив, колкото по-бързо смеете да го подкарате. Но в един момент скоростта си става страшничка, а и във всички случаи трябва да „натискате“ здраво, т.е. да накланяте смело, да изпомпвате и т.н. Ако прилагате активно подобни въздействия, байкът се отплаща със стабилни реакции и карането е много забавно. Ако обаче просто се „возите“ на него, може в някои участъци и пътеки да ви се стори малко муден и тромав – това усещане би засегнало най-вече хора, които хем смеят да карат по-бързо, хем нямат достатъчно добра техника и не са достатъчно динамични върху велосипеда. За колоездачи, които все още са неуверени, т.е. карат по-бавничко и предпазливо, повишената стабилност на новото поколение ще е плюс.

Честно казано (и донякъде нескромно), по пътеки с достатъчно скорост, каквито са повечето популярни трасета, нямах никакъв проблем да свикна с новия байк. Той обича скоростта! Аз пък обичам да си играя с терена, не пестя движения и усилия, така че в 90% от случаите увеличената стабилност, бе добре дошла, особено след като аз самият свикнах с пропорциите и поведението на велосипеда. За пример мога да дам познатото на мнозина велотрасе „Пумба“ в Люлин планина. При първото каране по него през пролетта хем страшно се изкефих, хем малко се уплаших – байкът вдъхваше увереност и ме подтикваше да се засилвам на скорост, но в някои от завоите и „гмурканията“ изоставах с въздействието си върху него и на 1-2 места само добрите и чисто нови тогава гуми ме спасиха от пльосване настрани. Няколко месеца по-късно, при две есенни карания по „Пумба“, контролът ми върху Stereo One55 вече бе много по-добър, скоростта може би още по-висока, но без плашещите моменти със забавени реакции от моя страна.

С горния пример исках да илюстрирам това, че байкът е удобен и приятен за каране още от първото качване, но за да достигнете пълния му потенциал, със сигурност трябва да го покарате малко повече. То важи общо взето за всеки велосипед, струва ми се.

Доста интересно обаче бе това сработване по отношение на технични и спънати пътеки. Едно от първите ми по-сериозни карания с новия байк бе по пътеката от хижа „Плевен“. Бедствах много! Пътеката не само има трудни и страшни участъци, но в горната част е с едни парапети, които пречат ужасно човек да се „намърда“ в най-предпочитаната линия. Няма как да съм сигурен, но имах чувството, че ако тогава бях на тази пътека със стария байк, щях да успея да карам по-голяма част от нея, защото по-лесно щях да се провирам и да сменям посоката през техничните линии. Месец и половина по-късно, в 101 Sерпентини над Лъки направих най-доброто си каране по тази крива и засукана пътека, т.е. там тази стабилност и непоклатимост, идваща от модернизираната геометрия на велосипеда, ми помогнаха много. След това не съм имал срещи с чак такива пътеки, но където съм се изправял пред спънати и технични участъци, не съм имал проблеми.

Вече споменах, че в окачването на новия байк има някои дребни промени, които от моя гледна точка са подобрения. При вилката ми харесва това, че потъва по-малко при спиране и при каране по стръмни терени и прагове, при това не бих казал, че е за сметка на отзивчивостта към дребни неравности. Аз така или иначе карам вилките с малко повече налягане от предписаното – и този Lyrik не беше изключение. В сравнение с предишното поколение регулаторите за компресията са два – при сгъване с висока и ниска скорост. Удобни са за въртене и имат ясни означения за позициите. Човек може да се заиграе с тях и от този за компресия при ниска скорост със сигурност усещах ефект. За повечето карания го държа на второто деление от максимално отворен (той е с общо 14 степени), но за стръмни и технични пътеки, където искам да запазя максимална височина на предницата, или пък за трасета с повече скокове (например в Чавдар) го завъртам дори докрай към затворено, за да си осигуря още по-висока и стабилна предница. Регулаторът за сгъване с висока скорост има само пет позиции и с моите 65 килограма обикновено го държа максимално отворен и дори така рядко сгъвам вилката докрай. Единствено при каране в байкпарк или по трасета със скокове се е налагало да го завъртя в средна позиция.

При задния амортисьор усещането за сгъване и разгъване сякаш не е толкова отчетливо, както при стария байк, но шокът си работи чудесно и в никакъв момент не съм усещал задницата да подскача или да реагира грубо и твърдо към терена – напротив, по-скоро усещането като за повече ход, като че винаги остава още от него и затова си мисля (без Cube да са го посочили изрично), че може би в новата рамка е заложена малко повече прогресивност, а и по-голямата дължина на шока също играе някаква роля вероятно.

Обобщавайки впечатленията си от спусканията с Cube Stereo One55, бих казал, че за масовия потребител (включително и за мен) промените спрямо предишното поколение водят до още по-стабилно поведение, до повече увереност и в крайна сметка до по-добри спускания. Обаче за хора, които искат байкът им да е по-пъргав и повратлив, тези му качества са малко притъпени спрямо стария и тук са нужни повече усилия и въздействия, ако обичате да се заигравате с терена. Казано по-просто, на One55 по-правите линии му харесват и се съпротивлява малко повече, когато искате да ги разчупите, но все пак позволява да го правите, ако имате добра техника.

Ако има нещо обаче, в което новият байк категорично изостава от предишния, това са изкачванията. Комбинацията от малко по-високо тегло и бруталната предната гума с доста мека каучукова смес, а донякъде може би и по-модерната геометрия – дълга и с „полегнала“ предница, водят до това, че нагоре байкът се усеща по-тромав и бавен. Иначе за катерене, катери – и по много стръмни наклони, и по много дълги баири! Просто усещането за лекота и ускорение, което имах при предишния велосипед, тук по-скоро липсва. Е, може би ако го сравня с някой 16 килограмов конкурент, каквито не липсват, ще се почувствам отново окрилен, но сравнявайки го с неговия предшественик Stereo 150, новият байк катери малко по-мудно и по-трудно, въпреки доброто си тегло.

Заключение

Cube Stereo One55 продължава традицията от предхождащите го модели да бъде един универсален планински велосипед, който няма да ви разочарова нито в байкпарковете и велотрасетата, нито по дивите и натурални планински пътеки, а конкретно във варианта C:62 Race е и едно от най-достъпните предложения на пазара. Примамливата цена обаче далеч не е единствения аргумент в негова полза. Велосипедът просто е добър, с балансирани и адекватни компоненти, и се показа през целия сезон като почти безпроблемен, ако не броим скърцането от спирачките и 2-3 дребни притягания тук-там, които са съвсем нормални при интензивна употреба. Cube определено са се постарали да надградят нещата спрямо предхождащия го Stereo 150 и са се справили добре с тази задача. Вярно е, че някои от новите екстри „не са моите“, но това важи и за повечето други АМ/ендуро велосипеди, които имат същите „модернизации“. Важното е, че цялостно рамката и геометрията са читави. Е, има моменти, в които малко по-пъргавото и игриво усещане от предходния модел ми липсва, но пък този компенсира с повече стабилност и увереност, а това като че ли върши работа на повече места. Така че в крайна сметка отговорът на въпроса, който получавах през цялата година – дали новият байк е по-добър от предишния – за мен е ДА.

Продуктите на Cube Bikes ще намерите в магазини Байк Център: https://www.bikecenter.bg/