Бързи впечатления от Marin Alpine Trail XR

През март 2025 г. Панайотис Гиотакис (Пано) от Bike Ventures ми даде за проба един от актуалните и най-популярни модели на Marin Bikes – ендуро велосипеда Alpine Trail. Ако марката не ви е позната, може да прочетете повече за нея и за присъствието ѝ на българския пазар в тази статия.

Байкът бе във варианта XR, чиято цена за България е около 10 500 лв., но все пак имаше и някои различаващи се компоненти – например гумите Continental Argotal и Kryptotal, които бяха сложени от Bike Spot с цел да споделя впечатления и за тях, което ще направя в отделна статия. Като цяло обаче повечето части от оригиналната окомплектовка на байка бяха налице и работеха безупречно, въпреки че имаха зад гърба си повече от половин сезон каране с Пано. В този смисъл, макар че аз тествах велосипеда за кратко и не бих си позволил да правя лични заключения относно здравината и издръжливостта му, мога да се опра в тази насока на няколкомесечната употреба преди мен, която не беше довела до никакви поражения и проблеми, освен поизносени оригинални гуми и накладки и една сменена шина.

XR е съкращение от „Extra rad“ и с него Marin кръщават разновидности на моделите си, които са оптимизирани за наистина сериозно каране. В конкретния случай това се изразява най-вече в окачването на ниво Ultimate от Rock Shox (вилка ZEB със 170 мм ход и заден амортисьор Super Deluxe Coil с метална пружина), съчетани със скоростна система Sram GX Eagle. Спирачките са 4-бутални Sram DB8, колът за седалка е TranzX (170 мм при размер на рамката М), а повечето периферни компоненти са брандирани с марката на производителя. Има и малко по-скъп вариант (около 12 000 лв.) с електронни скорости GX Eagle AXS, а също и малко по-достъпен – Alpine Trail 1 за около 8200 лв., който е с вилка Fox 36 Rhytm и заден амортисьор с пневматична пружина Fox Float Performance.

Рамката на байка е изработена от алуминиева сплав 6061 и в нея могат да се видят повечето съвременни технологии, познати и използвани при изработката на рамки от този материал. Това не е изненадващо, като се има предвид, че собственик на марката Marin Bikes е една индонезийска фабрика, специализирана именно в производството на алуминиеви рамки. Горната, долната и седалковата тръби са хидроформовани, с променлив профил и дебелина на стените и изобщо са обработени по всеки възможен начин, за да изпълнят една или друга желана функция и, най-вече, да подсигурят желаната от проектантите здравина и коравина в ключови зони като челото, средното движение и др. Кобилицата на окачването е монолитна, лагерите по ставните връзки са големи и добре защитени, всичко по байка изглежда солидно и добре направено. Окабеляването е вътрешно, при това със специални канали, така че няма и помен от дрънкане на брони в рамката.

Особено интересно е наличието на „жабка“, т.е. отделение за поставяне на дребни вещи в долната тръба – екстра, която присъства често при карбоновите рамки, но не е толкова разпространена при алуминиевите. Заради нея долната тръба в средната си част преминава към правоъгълен профил и точно там се намира капакът на „жабката“, който се затваря плътно и сигурно. Споменавал съм и друг път, че аз не ползвам тези вградени „кутии“, защото не се случва да карам без раница, но за много от модерните планински колоездачи това е изключително важен детайл.

Отбелязване заслужават и защитните елементи, поставени на различни места по рамката. Те не само са добре измислени и стабилно закрепени, но са и със специфичен графичен дизайн, кореспондиращ с други визуални глезотии по рамката и компонентите.

Фабрично Alpine Trail XR идва със смесен размер на колелата, т.е. 29“ отпред и 27.5″ отзад. Ако предпочитате да го оборудвате изцяло с 29-цолови колела, има такава възможност. За целта при ставата между задния триъгълник и кобилицата има един обръщаем чип, с който да запазите геометрията еднаква при преминаване от по-малко към по-голямо задно колело или обратно.

Друг подобен чип има при ставната връзка на задния триъгълник, близо до оста на колелото. С него може да променяте дължината на задницата (с което да увеличите стабилността или пъргавината) и височината на средното движение. Третият аспект за индивидуализиране е при челната тръба, където чашките с променлив ъгъл позволяват намаляване или увеличаване на челния ъгъл с 0.75 градуса.

С оглед на всичко казано дотук, време е да ви запозная и с геометрията на Alpine Trail, която в базовия си вариант (смесен размер на колелата, къса задница, високо средно движение, неутрална позиция на чашките) изглежда така:

Точно от темата за геометрията ще започна и с практическите си впечатления за велосипеда. Аз карах размер М – както и при други марки, с моя ръст (170 см) съм точно на границата между него и по-малкия S. Тествах Alpine Trail XR със смесен размер на колелата и може да се каже, че това е първият MX/Mullet байк, който съм карал сериозно и за по-дълго време. Предпочетох да запазя стандартните настройки на геометрията, които виждате в горната таблица, защото моето каране не изискваше още по-малък челен ъгъл, а пък по отношение на средното движение и дължината на задницата предпочитам да имам по-пъргав байк, особено като се има предвид, че дори в тази конфигурация той бе с по-дълго междуосие от моя личен велосипед, който също е размер М и е с 29-цолови колела. Затова прецених, че повече стабилност от това не ми е нужна, а на пъргавина в завоите винаги се радвам. На хартия някои от стойностите ме караха да се чудя дали Marin-ът ще ми пасне достатъчно добре – освен споменатото междуосие, хоризонталният обхват (reach) също бе с 10 мм по-дълъг спрямо моя байк. Освен това Alpine Trail за момента е байкът с най-изправена седалкова тръба, който съм пробвал – цели 79 градуса. Всички тези съмнения се разсеяха в момента, в който възседнах велосипеда. Благодарение на късата лапа (35 мм) дължината се усещаше абсолютно същата, с каквато съм свикнал, а щом подкарах байка в планината, установих, че позицията върху него ми е удобна във всяка една ситуация – изкачване, спускане, скокове и т.н.

Всъщност няма как да изчерпя въпроса за геометрията само с горното обобщение, тъй като за мен това е главна и основна тема при всеки планински велосипед, а както казах, Alpine Trail XR беше първият ми байк с колела 29/27.5 и освен това е един от най-съвременните и агресивни като стойности на ъглите и дължини на тръбите. Спомням си, че при първото каране (по пътеките над Кътина) завърших с впечатлението, че на по-равни терени байкът е едновременно стабилен и повратлив, но на по-стръмните участъци сякаш става още по-стабилен и започва да държи по-прави линии, дори леко да се съпротивлява, ако се опитвах да го изкарам от тях. Последваха още много пътеки от такъв тип, предимно технични и разнообразни, в някои моменти и по-трудни. Усещането с Alpine Trail при голям наклон надолу е много естествено, много сигурно и комфортно, сякаш голяма част от присъщия за такива ситуации страх просто изчезва. Обяснявам си го както с малкия челен ъгъл и дългото междуосие, така и с по-малкото задно колело и сравнително висока предница – всички тези неща вкупом поставят колоездача в една естествена спрямо терена позиция, при която дори не е нужно човек да се навежда твърде ниско или да се изтегля назад, за да противодейства на гравитацията. Доколкото можех да усетя, при спусканията с него стоях по-изправен и по-високо над рамката, отколкото с всеки друг велосипед, който съм карал. Това даже изискваше съзнателно и целенасочено да се навеждам по-ниско над кормилото, за да натоваря повече предната гума в определени ситуации, например при завиване или просто когато исках да получа повече игривост, защото без подобно „натискане“ байкът обича да върви по-праволинейно.

А той може да бъде и игрив, даже много, особено когато скоростта стане по-висока и когато човек започне да изпомпва, да подскача и да влиза агресивно в завоите. Както и при други байкове с модерна геометрия, които съм карал, при завиване поведението зависи в голяма степен от въздействието на колоездача. Ако например карате с ниска скорост и не прилагате в голяма степен неща като изпомпване, накланяне и т.н., тогава Alpine Trail XR се усеща много стабилен, спокоен и праволинеен (както вече споменах). Когато обаче го подкарате бързо и агресивно, стабилността се оказва съчетана и с доста игривост и повратливост, а завоите започват да предизвикват вълнение и прилив на адреналин. Точно в тези ситуации по-малкия размер на задното колело започва да се усеща – първо, защото позволява повече движение с тялото, и второ, защото като че ли улеснява и завиването и вдигането на байка във въздуха.

В същото време, макар изкачванията по никакъв начин да не са изведени като приоритет на този модел, рамката ми бе изключително удобна и при каране нагоре. Ъгълът на седалковата тръба поставя колоездача в добра централна позиция и педалирането, дори по стръмни баири, бе напълно естествено и ефективно, без загуба на сцепление и без често отлепяне на предната гума или играене на кормилото. Тук може би е моментът да похваля и окачването, което също изглежда добре сметнато за педалиране – въпреки че байкът е със заден амортисьор с метална пружина, не усетих никакво съществено „клатене“ на задницата в седнало положение, а дори и при изправяне на педалите окачването остава достатъчно стабилно и осигурява адекватна опора. Ако има нещо, което спира Alpine Trail XR нагоре, това е теглото. Във вида от снимките велосипедът тежи 17.7 кг, което го прави може би най-тежкия ендуро велосипед, който съм пробвал за дълго. Интересното е, че на равно това тегло не се усеща чак толкова, поне с гумите на Continental, които въпреки агресивната си шарка, ме изненадаха приятно като търкаляне. Щом стане стръмно обаче, въпреки ефективността на окачването и геометрията, килограмите си казват думата. Макар че проявих упоритост и се изкачих до много пътеки, щях да го направя с доста по-малко усилия, ако бях с по-лек байк. Усещах теглото и при нужда от ускорение по време на спусканията, примерно след излизане от завой или техничен участък или при някакви кратки междинни изкачвания – байкът нямаше същата „експлозивност“, каквато някои по-леки ендуро велосипеди.

От друга страна, за хора, които често ползват лифт или друг тип извозване, но искат да запазят и възможността да се изкачват на собствен ход, Alpine Trail би бил чудесен избор и с удоволствие потвърдих това за себе си в рамките на приятелската сбирка „Ендуро, майна!“ над Пловдив, където освен че го карах по няколко твърде добри и разнообразни пътеки, успях да го поставя и в условия, в каквито самият аз никога не бях карал – и честно казано, добре че бях с него! Студ, сняг, дъжд и всякакви видове кал се изредиха под и над нас в тези два дни, но байкът нито за момент не скръцна и с добрите си характеристики ми помогна не само да оцелея в това неочаквано изпитание, но дори и доста да се забавлявам.

С това се връщам отново към стихията на този модел – спускането. Този път обаче ще кажа няколко думи за окачването. Отпред вилката е Rock Shox ZEB Ultimate със 170 мм ход и пневматична пружина Debon Air. Реглажите ѝ като цяло съвпадаха с тези на моя собствен байк, но имаше известна разлика в усещането при сгъване, може би защото подходих с настройките така, както бях свикнал от моята – с регулаторите за компресията, завъртяни до средата. При първите ми опити да я настроя беше добре като начална твърдост, но сякаш не ползвах достатъчна част от хода; после свалих малко налягането, от което пък започна да се сгъва твърде много в началото. Като че ли чак към края на пробния период, в рамките на споменатото каране край Пловдив, със съвети и от други хора, успях да постигна най-добрия за мен баланс в поведението ѝ, като увеличих отново налягането, но отворих максимално компресиите – по този начин я усещах достатъчно чувствителна, ползвах по-голямата част от хода, но без да е за сметка на твърде голямо начално сгъване. Така че заключението ми за вилката е, че може да работи много добре, но трябва човек да си поиграе с настройките (и това е без изобщо да стигам до добавяне или изваждане на обемни втулки, което също е вариант за индивидуализиране на работата ѝ).

Окачването на Alpine Trail XR се нарича MultiTrac 2 LT и представлява типична четиризвенна система тип Horst link (задната става на окачването е пред и под оста на задното колело). Задният амортисьор RockShox Super Deluxe Coil Ultimate е с дължина 205×65 мм и за мой късмет оригиналната пружина (350 lbs) се оказа идеална за килограмите ми – с раницата на гърба сгъвах шока точно около 30-те процента, препоръчани от Marin Bikes. Това също ми беше за пръв път – да карам ендуро велосипед с метална пружина на шока за продължителен период. Поради това ми е трудно да разгранича каква част от доброто представяне се дължи на шока и каква на кинематиката, но в едно съм категоричен – Alpine Trail XR е с едно от най-добре работещите окачвания изобщо сред байковете, които съм карал до момента!

И далеч нямам предвид само това как се справя с неравностите! 160 мм ход от шок с метална пружина изглаждаха очаквано добре всичко дребно и средно по пътеките – честно казано, в повечето случаи изобщо не усещах какво се случва под мен, шокът просто се сгъваше и разгъваше, без шумове, без някакви ясно изразени степени в работата, без да ми дава осезаема „обратна връзка“ за размера на на прегазените препятствия. Само при наистина големи и груби камънаци и препятствия започвах да усещам, че все пак някакви такива неща минават под гумите на байка. Но това е само част от добрата работа. Другата част се състои в това, че за мен окачването на Alpine Trail XR се оказа отлично балансирано като характеристики – не само беше ефективно при изкачване, не само изглаждаше добре всякакви препятствия по пътеките, но също така не се „продънваше“ при тежки приземявания (всъщност изобщо не съм сигурен дали успях да сгъна шока докрай), нито пък поддаваше ненужно при изпомпване. Буквално във всеки един момент и ситуация окачването на байка се държеше така, както исках – при газене газеше, при скокове и изпомпване осигуряваше поддръжка, при завиване подобряваше сцеплението, при педалиране стоеше стабилно и не похабяваше енергията ми. Наистина не знам какво повече бих могъл да искам от него…

Ще завърша впечатленията си с нещо, което дори леко ме изненада и за което не мога да дам категорично обяснение на какво точно се дължи – дали на геометрията (по-къса задница, по-малко задно колело, по-висока предница), дали на окачването, дали на комбинацията от тях, а може би дори и теглото на байка да има някакво значение, но… Alpine Trail XR е байкът, с който до момента съм се чувствал най-добре при скокове. Аз не крия, че все още съм много далеч от добрата техника на скачане, освен това си ме е страх от този тип препятствия и като цяло в тая посока напредвам много бавно и „мъчително“, но с този велосипед на Marin излитах много по-лесно, чувствах се по-сигурен и стабилен във въздуха и изобщо започнах да проявявам нехарактерна за мен храброст при отлепяне от майката земя. Само като пример, на един скок, който досега бях прескачал само с престрашаване за по-бързо влизане, този път дори леко намалих и въпреки това успях да го прелетя. Не казвам, че байкът ще ви научи да скачате – техниката и смелостта трябва да са си от вас, но поне е сигурно, че няма да ви пречи, а по-скоро може да ви помогне, ако искате да усвоите този тип каране.

В заключение мога да кажа само, че Marin Alpine Trail XR е един страхотен велосипед, който наистина е направен за забавление („Made for fun“ е рекламният девиз на марката). Забавление надолу, ако трябва да бъда по-конкретен, но надолу по всякакъв начин, което е и най-голямото му предимство – с него бих оцелял съвсем прилично, ако попадна на трасе за спускане; бих се преуморил от каране в байкпарковете; бих се чувствал перфектно по всяка горска пътека, без значение дали е по-технична или по-скоростна. Е, вярно е, че от гледна точка на теглото бих предпочел да ме возят нагоре, вместо да се качвам на самоход, но за по-кратки карания дори и изкачванията не са драма. Точно заради по-високото тегло не бих нарекъл този велосипед универсален, но ако в каранията си поставяте на първо място спусканията, тогава би могъл да бъде такъв за вас.

В България може да намерите велосипеди на Marin Bikes на няколко места:

• Bike Spot / 1001 Bike Parts (основен дилър за София)
• Bike Ventures (разполагат и с тестови велосипеди, т.е. чрез тях може да пробвате някои от най-популярните АМ/ендуро модели на марката; дават и велосипеди под наем)
• Micro Extreme (основен дилър за Банско, разполагат и с велосипеди под наем)

---