Хижа „Плевен“ е разположена в подстъпите към вр. Ботев, с невероятен изглед към първенеца на Стара планина (когато не е забулен в мъгли и облаци) и отвесите и урвите на неговия Северен Джендем. За мой срам досега не бях посещавал това възхитително място в Балкана и точно това бе основната ми мотивация да се „вържа на акъла“ на Зеро за една „разходка“ до хижата и обратно в началото на месец май 2024 г. Знаех, че двете пътеки (лятна и зимна) от м. Мазането над кв. Видима на Априлци са кратки, стръмни и технични. Всъщност изобщо не очаквах да карам кой знае колко в този ден, особено предвид дъждовете, излели се преди това в цялата страна.
Качихме се по „зимната“ пътека – тя е по-обиколната и се смята за малко по-лесна като терен. Всъщност някога наистина е била такава, но човешките и природни въздействия в комбинация са довели до сериозното ѝ ерозиране, така че бутайки и носейки колелото нагоре, все повече се чудех дали изобщо ще карам по другата, „лятната“, която трябваше да е още по-трудна.
За разнообразие отскочихме набързо (без велосипедите, те само биха пречили!) до пещерата Водните дупки, после похапнахме от превъзходните хижарски гозби (гъбената супа е върха, Щуров сподели същото и за едни десерти!) и дойде време за този прочут старопланински БОЧ, за който до момента само бях слушал.
В горната част на пътеката най-трудното и пречещото са дървените парапети, които истински ни измъчиха, стеснявайки линиите и опитвайки се да закачат кормилата при всеки удобен случай. В средната и долната части на пътеката карах повече, отколкото очаквах, но има няколко участъка, които наистина са брутално трудни и с чиста съвест само ги разгледах, без изобщо да ми хрумне да се пробвам по тях. Снимките със сигурност не показват достатъчно, защото не ми е било и цел да документирам всички БОЧ секции, но все пак дават някаква представа за характера на терена. Любителите на такива предизвикателства със сигурност могат да намерят доста материал и по двете пътеки!
