Изпробвано: 4 гуми на CST | BFT 2.25

Текст и снимки: Любомир Ботушаров

Точно в разгара на лятото стигнах до тестването на третата от четирите гуми на CST, които Drag Zone ми предоставиха за проба през този сезон. Името на модела BFT е съкращение от Big Fat Tire, което вероятно е свързано със сравнително големите и масивни грайфери на протектора (или пък просто така е хрумнало на някой в компанията производител). Във всеки случай още в самото начало споделих, че на теория тази шарка ми вдъхваше най-много доверие – може би защото е достатъчно близка като гъстота, големина и форма на бутоните до някои от любимите ми гуми. Разбира се, това не е единственият фактор за добро или лошо представяне на продукта, така че оставаше да проверя качествата ѝ в реални условия.

За начало, нека припомня набързо основните ѝ характеристики:
Размер: 29х2.25 / 57-622
Тегло: 948 грама
Цена: 59.90 лв.
Каркасът е с гъстота на плетката 60 tpi и със защита срещу спуквания, наречена EPS. Бордът е сгъваем, а протекторът е двукомпонентен. Гумата е подходяща за използване като безкамерна.

От самото начало ме беше яд, че гумата е в размер 2.25, а не 2.4. В каталога на CST фигурира и вторият размер и до края на 2022 г. той трябва да се появи и на нашия пазар, но за момента BFT е налична само с широчина 2.25, а точно за този тип шарка по-голямата версия би била съвсем на място като предна гума.

Както „спекулирах“ и при другите два модела (Rock Hawk и Patrol), производителят не е посочил дурометъра (твърдостта) на каучуковите смеси, използвани в двукомпонентния протектор, но аз лично бих заложил на 60а или 62а за страничните грайфери и 70а за централните, тъй като цялостно бутоните са по-твърди „на пипане“, отколкото тези на двукомпонентните Maxxis Minion, с които карах миналата година.

Реклама

Пробите започнаха с монтиране на BFT върху задното колело, докато отпред беше моделът Patrol. Тази комбинация беше доста странна, защото на практика задната гума, макар и малко по-тясна, беше с по-агресивна шарка и по-големи бутони, така че много хора се чудеха дали не съм им сбъркал местата. Като задна гума (с налягане около 1.8 бара за моите 65 кг) BFT ме изненада приятно с това, че не оказваше твърде голямо съпротивление при търкаляне, особено като за такава шарка. Обяснявам си го с комбинираното действие на няколко фактора – по-твърдата каучукова смес, скосяванията в предната част на бутоните и дори по-малкия размер. Не очаквайте да се върти леко като ХС гума, но все пак за Аll Mountain велосипеди би свършила чудесна работа и на всичкото отгоре се оказа доста износоустойчива (отново заради по-твърдия материал) – когато след 3-4 седмици дойде време да я преместя отпред, BFT все още изглеждаше почти като нова, без никакво сериозно заобляне/изронване на грайферите или друго износване. Освен че се върти съвсем прилично, като задна гума BFT спира и завива добре, което не бе изненада при такъв дизайн на грайферите.

От снимките ясно се вижда простичката философия в шарката на BFT. Страничните бутони са в една линия, леко разминати като посока един с друг, сравнително масивни и с широка основа. Имат и една „резка“, която да ги прави по-податливи в горната част, макар че не съм сигурен доколко тя оказва съществено влияние в конкретния случай. Централната линия е изградена от редуващи се двойки грайфери – едните са разположени напречно, а другите по-скоро надлъжно, като и в двата случая предната им част е отчетливо скосена за по-добро търкаляне, а задните ръбове са „отсечени“ за ефективно спиране. И тук има „разрези“ в бутоните, при това може би с малко по-ефективна роля. Между страничната и централната линии остава един ясно изразен, но не прекалено широк „канал“, а като цяло грайферите изглеждат точно толкова „разредени“, колкото да се забиват хубаво в рохкави почви и да се очистват добре от кал, но и да не създават прекалено съпротивление на твърди настилки.

С всичко това като теоретична постановка в началото на юли преместих BFT отпред (и намалих налягането до около 1.4-1.5 бара), а Patrol отново ѝ правеше компания, но като задна. Единственото странно в тази комбинация беше, че предната гума е малко по-тясна от задната. Заради по-агресивната шарка това не бе лесно забележимо, но най-добре щеше да е, ако и отпред размерът беше 2.4. Във всеки случай по-малката широчина не ме спря да я карам както се полага за подобна АМ/ендуро шарка. Започнах с няколко по-леки и предвидими карания (в рамките на обучения на Велоучилище МТБ-БГ), в които BFT се държеше напълно адекватно и стабилно. На тези познати пътеки, където знаех какво да очаквам от всеки участък, гумата по никакъв начин не загатваше, че е с по-ниска цена и от по-твърд материал. След това направих тридневно каране в Еленския Балкан, като единият от дните включваше едно доста сериозно спускане – стръмно, изровено, сухо и непредвидимо. И там поведението на BFT беше доста добро – нямаше изненадващи поднасяния, спирането беше ефективно. С тези положителни впечатления заминах към Перпендикулярната вселена в Родопите и там вече се „раздадох“ максимално при спусканията, при това по пътеки, които познавах само най-общо, а не в детайли. В тези условия успях да достигна границите на сцепление на BFT и макар че нямаше критични ситуации, усещах малко повече поднасяне и плъзгане – контролируемо, но и осезаемо. Това бяха моментите, в които ми се искаше BFT не само да е с размер 2.4, но и да е от по-меки каучукови смеси. А единствената критична ситуация, т.е. падане, дойде след това по една съвсем лека и гладка пътека (трасето Джуманджи/All Mountain в Боровец), където на един плосък завой с твърда като бетон почва и малко пясък отгоре явно натиснах гумата повече, отколкото можеше да поеме, и заедно с колелото полегнахме на пътеката.

Случи се 2-3 пъти да карам гумата във влажни и мокри условия, но не и в истинска, лепкава кал. С влажна и леко размекната почва нямаше проблеми, грайферите се забиват добре и осигуряват достатъчна поддръжка в завой. Мокрите корени и камъни са толкова хлъзгави, колкото и с всяка друга гума – с тях винаги трябва да се внимава.

Като обобщение на всички тези летни карания мога да кажа, че BFT в никакъв случай не ме разочарова. Напротив, като се има предвид, че е с по-достъпна цена (в сравнение с топ-моделите на повечето популярни марки) и с по-твърда каучукова смес, тя се държи учудващо добре и определено става за агресивно каране, особено за по-леки колоездачи, които могат да си позволят да я карат с по-ниско налягане. Подходяща е за широк спектър от терени и условия, а износоустойчивостта ѝ е много добра – дори и в момента, след повече от два месеца каране, BFT не е чувствително изтъркана. Шарката ѝ напълно оправда очакванията ми и ако я имаше във вариант от по-мек каучук, бих я препоръчал директно и на по-агресивните карачи. Сега бих им я препоръчал или като задна, или като „бюджетна“ предна гума, т.е. ако не им се дават 80-100 или повече лева за модел на някоя от по-известните марки. За хора, които не карат твърде бързо и агресивно, BFT е още по-подходяща, защото едва ли често ще се доближават до границите на сцеплението ѝ, но пък ще се радват на добро спиране, добро завиване, приемливо тегло и дълъг живот на протектора. В този размер (29х2.25) теоретично бих могъл да си я представя и като ХС гума за по-кални, рохкави или чакълести пътеки, но точно в такива условия дурометърът (твърдостта на каучука) има значение – признавам си обаче, че не познавам в детайли ХС гумите за по-трудни терени и техните характеристики, т.е. не мога да кажа как се съизмерват с тези на CST.

Изобщо, BFT е една добре балансирана АМ/ендуро гума (ендуро, ако е в размер 2.4) с шарка, която се справя добре при разнообразни условия и терени, и с цена, която е по-ниска от повечето именити конкуренти. Не казвам, че може напълно да се мери с тях, тъй като те обикновено са от по-меки каучукови смеси, но по другите параметри мисля, че не им отстъпва, което я прави добър избор за колоездачи, които не влагат много агресия в карането и гонят по-достъпна цена. Дори и по-взискателни карачи биха оценили износоустойчивостта и биха намерили смисъл да ползват гумата като задна, но с уговорката, че защитата EPS все пак е сравнително лека и при по-високо тегло на колоездача може би ще трябва да се добави и някаква буферна подложка за каплата (т.нар. „инсърт“).

Гумите на CST ще намерите в https://dragzone.bg/.


Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?

Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.

2 Responses to “Изпробвано: 4 гуми на CST | BFT 2.25”

  1. Георги

    Би било полезно ако се отбележи и действителната ширина на гумите (измерена с шублер). Дори и на големите производители не може да се има вяра. На мен лично въпросната BFT ми изглежда по-широка от 2.25, но може и да е заблуда от снимката. Благодаря!

    • Привет, коментарът е напълно уместен, благодаря! Понякога забравям да напиша в статиите реално измерената ширина, макар че обикновено я проверявам.
      В случая е 58 мм, т.е. с 1 мм над посоченото, като гумата е монтирана върху капла с широчина 30с.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>