Дойде ред и за впечатленията от четвъртата гума на CST, която пробвах през 2022 г. Тя се казва Camber и е типичен ХС модел с ниски грайфери и ниско тегло – само 627 грама. По принцип рядко се случва да карам с такива гуми, а пък в комбинация с АМ/ендуро велосипед изобщо не помня да съм го правил. Но за всяко нещо има първи път, нали така?
Шегата настрана, но уточненията в тази насока са важни. Тъй като нямам ХС велосипед, единственият вариант бе да монтирам гумата на личния ми АМ/ендуро байк. „Обух“ с нея задното колело, а отпред сложих модела Patrol 2.4, който бе най-близо като предназначение и тип шарка сред гумите, с които разполагах. За добро или зло, нямаше как да пробвам Camber като предна, защото просто няма с какво да я съчетая отзад. Обещах си, че ще се опитам да карам така описаната комбинация по предназначение и за целта отидох на море в Гърция. Там имаше подходящи баири за ХС карания, а теренът включваше само асфалт и черни пътища. Друг е въпросът, че бързо успях да се озова и на някои от изровените и каменисти пътища, така че е спорно дали съм спестил кой знае какво на гумите.
Набързо малко технически данни за Camber:
Размер: 29х2.25 / 57-622
Тегло: 627 грама
Цена: 59.90 лв.
Каркасът е от три слоя плат с гъстота на плетката 120 tpi и със защита срещу спуквания EPS. Бордът е сгъваем, а протекторът би трябвало да е двукомпонентен, доколкото успях да намеря информация. Гумата е подходяща за използване като безкамерна.
Ще започна именно с монтажа, при който се наложи два пъти да я надуя с домашната помпа с интегриран към нея компресор. С други думи, ако сте с обикновена помпа, може и да не стане лесно работата, но с компресора нямаше сериозни проблеми. Като цяло стените на гумата са меки и тънки, така че сгъваемите бордове лесно влизат и излизат от каплата, което е типично за повечето леки ХС гуми.
Реалната широчина отговаря на посочената – 58 мм върху капла с широчина 30с, но е важно да уточня, че при този модел най-широката част всъщност беше средата на балона, т.е. малките странични грайфери не стърчаха извън най-издадената част от стените на гумата. Не вярвам за някого това да има голямо значение, но го споменавам, за да е всичко точно и прецизно. Също така ми направи впечатление, че при завъртане имаше лека кривина в протектора на гумата – отклонението не беше фрапиращо и не го усещах при каране в реални условия, но съм длъжен да го отбележа.
Теглото на гумата е доста добро и всеки любител на ХС велосипедите би оценил това. Шарката също изглежда бърза и загладена, като все пак проектантите на гумата са се постарали да оставят достатъчно височина и острота на страничните бутони. Централната линия грайфери е доста ниска, но не е прекалено гъста ,т.е. може все пак да се разчита на някакви ръбове за спиране и забиване в по-меки или рохкави терени. Предната част на грайферите е скосена за допълнително намаляване на съпротивлението.
При първите 1-2 разходки по крайбрежната алея не усетих гумата да ме ускорява… 🙂 Шегувам се, но не съвсем. Истината е, че очаквах колелото едва ли не да литне под мен, а пък то се усещаше горе-долу без промяна. Причината обаче се оказа в това, че при тези карания бях по сандали. Без майтап, самият аз не можах да повярвам колко съществена е разликата в ефективността ми, когато съм с неподходящи обувки. Занимавам ви с тези смешни детайли само за да илюстрирам, че когато човек пробва нови продукти, трябва да внимава за всяко такова дребно наглед нещо, което може да промени впечатленията.
Когато се отправих на по-сериозни карания, вече си бях обул колоездачните обувки и велосипедът ми вървеше почти като ХС „бегачка“. То и терените в тази част на Ситония предразполагаха към такъв тип каране. Изкачванията и по асфалт, и по утъпкани черни пътища бяха песен с гума като Camber отзад, а когато наклонът и настилката ставаха по-проблемни, малките грайфери все пак успяваха да осигурят адекватно сцепление, за да не буксувам, макар че със сигурност трябваше да внимавам малко повече за разпределението на тежестта, доколкото бях свикнал задната ми гума да е много „по-рошава“ и агресивна.
При спусканията представянето на Camber зависеше в огромна степен от терена. На по-гладки и твърди почви гумата спираше адекватно и достатъчно сигурно, но при повече пясък и чакъл на повърхността или при по-стръмни наклони блокирането при спиране се случваше доста по-лесно, отколкото съм свикнал при АМ/ендуро гумите. Това е нормално и едва ли някой би очаквал друго, поглеждайки към шарката на този модел. От друга страна, в завоите Camber заслужава по-скоро похвала. Като за ХС гума се справяше добре дори и с по-хлъзгавите каменисто-песъчливи участъци, в рамките на разумното, разбира се. Когато малко по-късно направих три обиколки и по трасето на 24-часовия маратон, където теренът, макар също да е песъчлив, е по-стабилен, гумата се държеше още по-добре и общо взето не си спомням да ме е изненадала с поднасяне. Макар че протекторът е двукомпонентен, по отношение на дурометъра (твърдостта) на каучуковите смеси мога само да гадая. От друга страна, ХС гумите обичайно са от по-твърд и „бърз“ материал спрямо АМ/ендуро моделите, така че разликата спрямо други марки и модели може би не е сериозна.
Макар че и тук присъства защитата срещу спукване EPS (допълнителен слой плат, устойчив на пробиви и разкъсвания), Camber е с осезаемо по-тънки и меки стени от останалите три гуми в този експеримент. От самото начало беше ясно, че 300 грама по-ниско тегло няма как да дойде само от обема и протектора на гумата. Което значи, че с продукт като този човек трябва да е малко по-нежен в карането и да избира „по-меки“ линии. По гръцките черни пътища гумата оцеля, но по трасето край Мътеница, при последната ми обиколка по него, когато вече го познавах и карах най-уверено, при прескачането на едни камъни се приземих върху други и перфорирах безмилостно каркаса на гумата – толкова добре, че се наложи да сложа един дебел фитил в основната дупка и по-късно един тънък в една по-малка пробойна при борда на гумата. С което се убедих за пореден път, че аз не съм за ХС гуми… С този инцидент приключи и пробата, тъй като бе време да се завърна към ендуро гумите си за няколко подобаващи за тях карания.
Няма как да правя категорични изводи за модела Camber, тъй като нито съм изявен ХС колоездач, нито имаше как да ги карам твърде дълго и в разнообразни условия. Това, което аз лично очаквах от такава гума, се потвърди – бърза, лесно търкаляща се, лека, но също така по-бавно спираща, по-лесно блокираща и с по-слаба конструкция. Със сигурност бих заложил на такава гума за задното колело на някой ХС байк. За предна аз винаги бих предпочел нещо по-солидно и назъбено, макар че в завоите може да се разчита и на тази, т.е. не бих я изключил при някоя лека/състезателна ХС конфигурация. Макар че не мога да се поставя изцяло в дрехите и обувките на ХС карачите, за тях подобни модели са чест избор, поне за сухи терени и настилки. А при CST Camber получавате доста ниско тегло и прилично поведение на цена, която мога да нарека достъпна, ако я сравнявам с топ-моделите на по-известните марки.
Гумите на CST ще намерите в https://dragzone.bg/.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
