Първата от четирите гуми на CST, която монтирах на байка си за проба още в ранна пролет, е Rock Hawk. Не знам доколко името ѝ има общо с предвиденото от производителя предназначение, но този модел е със сравнително агресивна шарка, която изглежда подходяща за широк спектър от условия.
За начало, нека припомня набързо основните ѝ характеристики:
Размер: 29х2.4 / 61-622
Тегло: 966 грама
Цена: 59.90 лв.
Каркасът е с гъстота на плетката 60 tpi и със защита срещу спуквания, наречена EPS. Бордът е сгъваем, а протекторът е двукомпонентен. Гумата е подходяща за използване като безкамерна.
За съжаление единствената информация, налична от производителя, е в този телеграфен стил. Не можах да намеря никакви подробности относно дурометъра (твърдостта на каучуковата смес), защитата EPS и т.н. Върху стените на гумата има надпис Nylon, което би трябвало да означава, че този полимерен материал е използван по някакъв начин в каучуковата смес и/или каркаса – вероятно за да осигури повече здравина и издръжливост. При стискане на бутоните може да се усети, че страничните са от малко по-мек материал спрямо централните, но цялостно каучуковите смеси, изплозвани от CST, на пипане ми се струват по-твърди от тези на Maxxis (давам тази марка за пример, тъй като е добре позната сред потребителите, а на всичкото отгоре реалният собственик/производител на гумите им е CST). Ако си позволя да изкажа предположение, базирайки се на двукомпонентния протектор на досегашните ми гуми Maxxis, при които централните грайфери са с дурометър 60а, а страничните с 50а, то при CST стойностите на дурометъра по-скоро са 60а или 62а за страничните и 70а за централните. Пак казвам, това е само предположение от моя страна! Що се отнася до защитата EPS, вероятно става дума за допълнителен слой от някакъв устойчив на пробиви и разкъсвания материал, както е при конструкцията EXO на Maxxis.
Дотук с предположенията – предпочитам да премина към споделяне на реалните впечатления от гумата. Както сме на тема здравина и защита на каркаса, ще кажа, че не успях да я скъсам, но също така ще отбележа, че откакто карам с 29-цолов велосипед, вече не се считам за добър съдник в това отношение. През последната година нямам нито едно скъсване на външна гума, въпреки че не съм карал с двуслойни или кой знае колко здрави каркаси, така че за мен единственото възможно обяснение е, че с по-доброто си газене 29ките се явяват достатъчно здрави за моето ниско тегло дори и при по-агресивно каране. В този смисъл защитата EPS на CST изглежда е поне на нивото на EXO при Maxxis.
Още със слагането направих гумата безкамерна. На нея изрично е отбелязано, че е подходяща за такава употреба и нямах никакви проблеми при монтажа, нито след това. Каркасът е достатъчно плътен и не съм забелязал да избиват петна от запечатващата течност през него, което може да зависи и от самата „боза“ – използвах Weldtite Tubeless Sealant.
Първоначално монтирах Rock Hawk отзад, комбинирайки я с Maxxis Minion DHF 2.5 отпред. Широчината на гумата е 60 мм, монтирана върху капла с вътрешна широчина 30 мм. Балонът е нормален, но цялостно гумата на CST изглеждаше малко по-малка в сравнение с Maxxis Minion DHR 2.4, на чието място застана. Това вероятно се дължи на височината на грайферите – макар че шарката изглежда агресивна, бутоните все пак са с една идея по-малки и ниски, отколкото при споменатия модел на Maxxis.
Като споменах шарката, можете и сами да се уверите от снимките, че това е гума, която не е предназначена за ХС карания и за леко търкаляне по гладки терени. Бутоните образуват три линии – странична, преходна и централна – но в никоя от тях не изглеждат оптимизирани за ниско съпротивление. Вярно е, че централните бутони имат скосявания в предната част, но дори и с тях изглеждат някак остри и агресивни. Затова пък са налице изобилие от ръбове, които да осигуряват добро спиране и забиване на грайферите в терена. Страничните бутони също са достатъчно солидни и стабилни, а преходната линия е добре „размината“ с централната, без да има ясно изразен канал между страничните и централните грайфери – доколкото зная, на теория това би трябвало да означава по-плавно и предвидимо поведение при накланяне на велосипеда/гумата в завой.
Още при първите 1-2 карания установих категорично, че като задна Rock Hawk не е най-лесно търкалящата се гума. В началото си казах, че може и аз да не съм във форма, но дори когато мускулите ми се съживиха, продължих да усещам отчетливо съпротивление от задната гума, макар че като тегло е малко по-лека от предхождащата я. Затова в общия случай не бих я препоръчал за ползване отзад, освен ако не искате да я комбинирате с някоя много агресивна предна гума. Иначе като спиране, завиване и сцепление при изкачване Rock Hawk се държеше доста добре.
След това преместих гумата отпред, комбинирайки я с модела Patrol отзад. Тук вече настъпи моментът за по-сериозно тестване. Карах с тази комбинация по всякакви терени – и на сухо, и в кал, и на чакълести/каменисти настилки. Честно казано, останах приятно изненадан от сцеплението, което осигурява Rock Hawk. Спирането и завиването бяха на съвсем добро ниво, въпреки че каучуковите смеси на протектора са по-твърди от тези, с които съм свикнал в последните години. Вярно е, че я карах със сравнително ниско налягане (около 1.4-1.5 бара), но при мен то си е такова и при всеки друг модел с подобен размер. В началото ми трябваше известно време, за да ѝ се доверя. През първия ден над Варвара от Седмицата на планинското колоездене в рида Алабак преди обяд пътеките (и камъните по тях!) бяха влажни след падналия дъжд и не смеех да рискувам особено, но тази неувереност идваше от мен, а не от гумата – тя не ме изненада нито веднъж. Впоследствие се поотпуснах и подкарах по-бързо, а Rock Hawk все така си оставаше предвидим партньор отпред. Гумата е може би най-добра за по-рохкави и нестабилни почви, вероятно и за скали, но и на твърди настилки се представяше добре, включително при упражненията по завиване на асфалт в парка. Във всички случаи, дори когато се случваше да поднесе някъде, Rock Hawk го правеше предвидимо и достатъчно контролируемо. Единственият случай, когато усетих ясно, че сцеплението не ми достига, беше при спускане по пътеката от Гложенския манастир, в горната ѝ част. Там обаче условията са доста специфични – едри и обли камъни, някои от тях подвижни, покрити на всичкото отгоре частично с шума – не зная, дали изобщо има гума, с която бих се чувствал стабилно в такива условия.
Редно е да отбележа, че между грайферите на гумата понякога се задържа малко повечко кал, т.е. не е най-добре очистващата се гума, която съм карал, но не е и най-задържащата – общо взето средна работа по този критерий.
След около месец-месец и половина интензивно каране гумата изглеждаше добре, но част от ръбовете ѝ бяха започнали да се износват. Това донякъде ме изненада, защото очаквах, че ако каучуковата смес се усеща по-твърда на пипане, то и ще се износва по-бавно, но изхабяването всъщност е сходно с това на повечето други гуми, които съм ползвал.
Обобщено мога да кажа, че като за гума, която е с цена почти наполовина спрямо популярните по-скъпи марки и модели, Rock Hawk се справи учудващо добре в доста широк набор от условия. Вярно е, че при агресивно и изискващо каране едва ли може да се мери с топ-моделите с по-меки каучукови смеси, но истината е, че не са толкова много хората, които карат на такова ниво, че да усетят съществена разлика. Аз самият не карам толкова смело, че да усетя такава, но ми трябваше известно време, за да се доверя на гумата. Във всички случаи качествата на Rock Hawk са достатъчни, за да бъде една добра „бюджетна“ алтернатива на много от скъпите си конкуренти, но с уговорката, че е по-добре да бъде отпред, защото отзад се усеща по-скоро бавна и мудна при изкачванията.
Гумите на CST ще намерите в https://dragzone.bg/.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
