Trail е модел с дълга история и дели общи черти с няколко други модела на компанията, някои от които вече не съществуват. Това е също и велосипед с интересно настояще, който може да бъде доста универсален и едва ли не единствен за някои хора, или важна част от колекцията при други, които поддържат няколко байка. За мен този модел бе интересен най-вече с това, че е 29ка, но с геометрия, която е оптимизирана за по-агресивно и смело каране надолу. В същото време окачването е с ход 120 мм, а от някои собственици на такива велосипеди съм чувал и за приятно ниско тегло.

Геометрия:

Данните са посочени от производителя.

Ефективна горна тръба:	600 мм
Седалкова тръба:	460 мм
Междуосие:	1149 мм
Стойки на веригата:	445 мм
Височина на средното движение:	335 мм
Челен ъгъл:	67.5°
Ъгъл на седалката	70.0°
Препоръчителен ход на вилката:	120 мм

Както казах, моделът Trail си има история. Пряк негов родственик в каталога на Ram Bikes за 2014 и 2015 г. е моделът AM.TWO, което всеки може да види и с просто око. Много от детайлите на рамката, както и окачването на двата велосипеда, са сходни, като разликата е в размера на колелата (29 срещу 26) и в дължината на хода – при AM.TWO той е 150 мм. „Исторически“ Trail произхожда от модела Nduro – през първата година, в която Ram предложиха негов 29-цолов вариант, той все още се казваше така, но след това бе избрано по-точното (от гледна точка на вид велосипед) име Trail. То подхожда чудесно на този велосипед, но тъй като аз лично не харесвам понятието trailbikes (защото нима само тези велосипеди са предназначени за каране по пътеки?!), предпочитам да определя предназначението му като ХС/АМ байк. Това ще рече 125 мм ход на окачването, сравнително ниско тегло (по данни на производителя рамката тежи 2.98 кг) и геометрия, която е подходяща и за ефективно изкачване, и за приятно спускане.

Тестовият велосипед, който карах, бе сглобен върху основата на най-скъпата окомплектовка, означена с числото едно. Тя включва вилка Rock Shox Reba RL с въздушна пружина Solo Air, 120 мм ход и 15 мм проходна ос; заден амортисьор Rock Shox Monarch RT3 HVI; 10-скоростна система Sram X9 с един венец отпред (32 зъба); колела с главини Formula и капли DT Swiss 466d и регулирум кол за седалка Kind Shock E-Ten със 100 мм ход. Различни от стандартната окомплектовка при моя велосипед бяха:
– Гумите: Maxxis Minion DHR2 29×2.3 отпред и Maxxis Ardent 29×2.25 отзад – Основното ми желание бе да пробвам велосипеда при по-сериозно каране надолу, така че исках да е с подходящи за целта гуми.
– Спирачките: Sram Guide RS (статия за тях в МТБ-БГ) вместо Guide R
– Кормило и лапа: Spank Oozy и Spank Spike Race – целта беше да ги тествам като отделни компоненти, така че очаквайте скоро статия и за тях.
– Предна главина Sram X9

Тези промени със сигурност увеличиха малко теглото на велосипеда, но все пак той закова везната на 14.17 кг (с педалите), което е добре, като се има предвид, че включва и регулируем кол с дистанционно управление. Пак наблягам на това, че целта ми бе велосипедът да е издръжлив и надежден при спусканията. Ако човек си постави малко по-различна цел – да го направи лек и оптимизиран за повече изкачвания и по-дълги карания, между 500 и 1000 грама от теглото могат да изчезнат сравнително лесно и без сериозно оскъпяване.

Важно уточнение, което трябва да направя е, че двама души тествахме този велосипед. Затова избрах размер М, тъй като другият карач-изпитател бе по-висок от мен – иначе за моя ръст размер S би бил идеален, но и с М се чувствах достатъчно добре, особено с късата лапа и широкото кормило.

Рамка, геометрия и задно окачване

Trail е качествено изработена рамка и това се вижда от пръв поглед. Хидроформованите тръби на предния тригълник са красиво, но и смислено оформени, за да носят добре натоварванията, на които тя би могла да бъде подложена. Долната тръба започва с вертикално овализиране при челото, за да премине към хоризонтално при средното движение, като от горната страна е оформена с характерен ръб, който вероятно още повече увеличава коравината. Горната тръба също е леко сплесната в двата края, а има и сериозна подпора при връзката със седалковата, която пък е извита близо до средното движение, за да освободи място за задното колело. Усилванията се забелязват навсякъде и ще се върна за момент към родствената връзка на този модел с AM.TWO – при почти идентична конструкция, лесно може да се заключи, че 29-цоловата рамка, макар и по-късоходова, всъщност може да понася натоварванията на АМ/ендуро каране, при това без да е особено тежка.

Детайли като задната проходна ос Maxle 142×12 мм и накрайниците ISCG при средното движение за монтаж на водач за веригата ясно показват, че този велосипед е насочен и към по-агресивни, търсещи тръпката от спусканията карачи. Челният ъгъл 67.5°, като се съотнесе към 29-цоловите колела, също показва стремеж към по-удобна позиция за атакуване на препятствията в посока надолу.

Освен изброените елементи, Trail може да се похвали и с други модерни детайли, много от които вече не са и нови – конусовидната челна тръба с вътрешни лагери, директния монтаж на предния дерайльор (в случая нямаше такъв), водачи за бронята/маркуча на регулируем кол за седалка, капсуловани лагери на окачването. Един от малкото детайли, който подсказва, че рамката все пак е проектирана преди няколко години, а не вчера, са ушите за задната спирачка, които са IS, а не Post Mount, което по никакъв начин не е проблем и не се отразява на карането. Жилата и маркучите са прокарани от долната страна на горната тръба и през връзката на окачването – макар и стоящи отвън, по този начин те не се набиват на очи, не се пречкат и се изложени на опасности откъм пътеката.

Както може да се очаква от 29ка с окачване, рамката е сравнително дълга (като междуосие и горна тръба), но в никакъв случай не е прекалено дълга. Въпреки че размер М за моя ръст е по-скоро малко голям, не изпитвах никакво неудобство върху нея, а и при сравнителен анализ с други рамки се вижда, че Ram не са залитали в крайности, а са се придържали към златната (според мен) среда. Въпреки големите колела, средното движение е на 335 мм от земята, което държи целия велосипед ниско, увеличава стабилността и подобрява завиването. За всички тези неща обаче ще говоря малко по-нататък.

Сега искам да кажа няколко думи (предимно теоретични) за окачването. То е четириставно, тип Horst Link, с т.нар. люлееща връзка – в единия си край тя е окачена към горната тръба, в другия към стойките на седалката и задвижва задния амортисьор с размери 190х50 мм. Ходът, който генерира окачването, е 125 мм. По данни от Ram Bikes окачването на рамката (без шок) като цяло е линейно, със съвсем лека (на практика пренебрежима) регресивност в началото и края на хода.

Преди да премина към впечатленията от каране на велосипеда, трябва да спомена за един малък проблем. Още след като го взех, долових един минимален луфт някъде по задницата. Беше толкова малък, че аз лично не успях да идентифицирам откъде е. Върнах се в Ram Bikes, гледахме, стягахме болтовете по ставите, уж го елиминирахме, но не бях съвсем сигурен, а след първите карания проблемът се завърна. Тогава вече беше по-очевиден – ставата на окачването в близост до задната ос от страната на веригата се беше „разхлопала“ – затегнахме я добре, проверихме и всички останали, и мисля, че хлабината изчезна напълно. Като цяло бях доста изненадан, защото нито от Уоутър, нито от Цолев (двама приятели, които са карали този модел доста сериозно и безпощадно) съм чувал да са имали подобни проблеми, но аз имах, така че е добре да проверявате от време на време за хлабини.

Впечатления при каране

Започвам веднага от окачването… Предполагам, че пневматичния амортисьор на Rock Shox е подбран с подходящи за рамката характеристики, защото в крайна сметка води до едно линейно усещане или до минимална прогресия. Ако все още не разбирате за какво говоря, ще го кажа по друг начин – Trail използва с лекота почти целия си ход, но окачването не се „продънва“ от щяло и не щяло – само при някои скокове или скоростни срещи с остри препятствия се случваше да го сгъна докрай, и то без да усетя. От друга страна, ако го сравня с окачването на AM.One, което е прогресивно, при Trail краят на хода определено се постига по-лесно, и то при положение, че го карах със стандартна настройка за начално сгъване – 25%, а не с обичайните за мен 30%.

Задният амортисьор Monarch RT3 разполага с тристепенна настройка на компресията – отключен, платформа и заключен. При втората и третата степени има и праг за отключване. При педалиране ми беше трудно да усетя клатене на задницата, още по-малко пък да го видя, защото амортисьорът е под горната тръба и тя го скрива, но такова все пак имаше. Съвсем малко е, не е ясно осезаемо, но го видях съвсем ясно по движението на маркуча за задната спирачка. В отключено състояние той ритмично потрепваше, а щом включех платформата или заключването, този трепет изчезваше. Затова при по-гладки изкачвания (независимо асфалт или пресечен терен) обикновено включвах платформата, но за чакъл и други неравни терени си го карах отключено. При изправяне на педали също има разлика между отключен шок или режим платформа, но дори в първия случай клатенето не е голям проблем – най-малкото и ходът не е толкова голям, че да се усеща колелото като люлка. Като обобщение – за мен клатенето на задницата в отключено състояние е малко, пренебрежимо е като усещане, но ако искате максимална ефективност, използвайте платформата на задния амортисьор.

Като цяло Trail е приятен велосипед за изкачване и още по-приятен за каране по равно. Това е типична черта на 29ките – веднъж като ги задвижиш, особено ако няма наклон или той е надолу, вървежът е страхотен. Трябва обаче да отбележа и друго – агресивните гуми (в сравнение с модела Ikon, който е при стандартната окомплектовка) оказаха своето влияние, с тях байкът не се търкаляше толкова лесно по асфалта и по гладки, сухи терени, както съм свикнал от всички други 29ки (защото до момента бях карал само такива с ХС насоченост и съответните за целта гуми). През 2014 г. бях карал за 2-3 дни един Trail с Maxxis Ikon и определено имаше разлика между него и сегашния, макар че онзи бе малко по-тежък. За моите нужди този компромис е напълно оправдан, но със сигурност много от собствениците на такъв велосипед биха го предпочели с по-леко търкалящи се гуми и тогава той би бил още по-пъргав при изкачване и педалиране.

И макар че характеристиките при каране нагоре са еднакво важни за този модел, мен ме интересуваха повече спусканията – не само, защото по принцип ги обичам повече, а и защото досега не бях карал 29ка с окачване по технични, стръмни и вълнуващи пътеки.

Първите ми впечатления от Trail при спускането от хотела при Копитото към Бояна бяха за един лек и изключително стабилен велосипед. Големите колела, сравнително дългата рамка и ниското средно движение работят в такава посока, че на правите участъци просто не усещах скоростта! За нея ме подсещаха някои от единичните препятствия по пътеката, които заради лоша видимост (шарена сянка и неподходящи очила) ми идваха малко изневиделица и дори подхвърляха леко велосипеда, защото просто не бях подготвен за тях, а пък той е достатъчно късоходов и лек. По въпросната пътека има и много, много завои от всякакъв тип – както серпентини, така и по-бързи. Завиването с Trail не е проблем, дори и при серпентините, но е по-различно, малко по-бавно, отколкото с 27.5- или 26-цолов велосипед. По-различно е и от твърда 29ка. При това първо спускане мога да кажа, че окачването работеше просто неусетно. Това, разбира се, бяха само първи впечатления.

В рамките на месец, колкото продължи пробата, този велосипед се запозна (в ръцете и на другия карач-изпитател) с всички пътеки от Перпендикулярна вселена 9 (а те традиционно бяха доста трудни и технични), както и с още няколко карания от моя страна, видя всякакви терени и всякакви условия. В резултат на всичко това мога да обобщя следните впечатления:

От гледна точка на трудни терени Trail чисто и просто минава отвсякъде, стига да е в ръцете на опитен колоездач. Вече казах, че поведението и возията му са изключително стабилни, което се усеща ясно при каране с висока скорост по бързи пътеки или по черни пътища – за такива терени байкът просто е страхотен. Челният ъгъл обаче го прави много по-сигурен и при преодоляване на някои стръмни, доста технични пътеки, прагове, малки падове – пак казвам, този байк не се плаши от такива неща.

Има обаче и някои особености, по които Trail доста се различава от АМ/ендуро велосипедите. Това е на първо място окачването. Със 120 мм отпред и 125 мм отзад, макар и с големи гуми, Trail не оставя същото усещане, каквото по-дългоходовите велосипеди. Много хора са чели за доброто газене на 29ките и то е факт, но в същото време е и съвсем различно от работата на едно дългоходово окачване. Има разлика в сцеплението и в самото усещане за мекота на окачването. Вече казах, че още при първото каране окачването се сгъваше почти неусетно – нямам предвид, че не е работело, а напротив, че обираше повечето неравности, без реално да усетя, че го прави. Обяснявам си го със следната комбинация от фактори –  сравнително линейният му характер и хубавият заден амортисьор обират добре средните по размер препятствия, но от по-късия ход не остава много голям запас и точно заради това работата на задницата не е толкова осезаема, защото липсва усещането за дълбочина на хода, характерно за АМ/ендуро велосипедите. Вилката със 120 мм ход отпред допълнително накланя везните в полза на ХС усещане по отношение на окачването. Така в крайна сметка се получава нещо много интересно – велосипед, който в голяма степен има ХС маниери, но като геометрия и качества на рамката позволява без проблеми каране и по най-трудните пътеки. За някои хора това е всичко, от което имат нужда. Аз самият с удоволствие бих карал Trail като основен велосипед, особено ако бях човек с висок ръст, тъй като за такива хора 29ките просто са съвсем по мярка. Не мога да не се сетя за Уоутър Клепе, за когото Trail е любим велосипед за каране по технични и диви пътеки – белгийският ми приятел определено е привикнал към по-късоходови окачвания, а в същото време геометрията на рамката помага много при преодоляването на стръмни или силно пресечени терени, както и при каране с висока скорост, каквото е обичайно за него.

За мен, а и за другия карач-изпитател, основната разлика между Ram Trail и произволен дългоходов (140-160 мм) АМ/ендуро велосипед е не в това откъде могат да минат, а как. В някои специфични условия, например много груб терен, много нестабилни, едри камъни, хлъзгави завои и други подобни, Trail не ни подтикваше към агресивно каране, а по-скоро към по-пасивно, по-безопасно и контролирано преминаване. То не е задължително по-бавно, във всички случаи е възможно, но разликата е именно в стила – с по-дългоходовия велосипед влизаш сякаш нищо не те интересува, а с по-късоходовия избираш по-чиста и елегантна линия, повече финес. Нарочно за Перпендикулярната вселена поверих велосипеда на карач, който е по-добър от мен и много по-агресивен в карането, но и той потвърди моите впечатления – при по-леки терени и подходящи настилки в неговите ръце Trail-ът видя голям зор, страшни завивания, дрифтове и изобщо, юнашко каране, но при много груби терени или гадни настилки дори този талантлив спускач се „кротваше“, докато аз с дългоходов байк влизах смело и безотговорно.

Изписах толкова много, защото се надявам да разберете правилно характера на Ram Trail, особено в мъглявината на категории като trailbike, all mountain и ендуро, които в много отношения си приличат и дори се припокриват. Байкът завива добре, но не толкова остро и агресивно, колкото някои АМ/ендуро велосипеди; гази добре, но не толкова безцеремонно, колкото дългоходов велосипед; може да се кара много бързо, но има и ситуациии, в които човек трябва да подходи по-внимателно. За да не се повтарям обаче, обобщението на всичко дотук ще го направя в края на статията.

Впечатления от някои компоненти

Вилката на Trail.1 на практика си е ХС модел, макар и с малко по-голям ход. Ниското ѝ тегло е голям плюс, освен това нямах никакви проблеми с настройката или поддръжката ѝ. Освен реглаж на разгъването, разполага и с реглаж на нискоскоростната компресия до заключено положение – аз лично рядко имам нужда от нещо повече като настройки. По отношение на работата мога да кажа, че за мен границата между ХС и АМ усещане  е именно 120 мм ход. Въпреки че пружината Solo Air се сгъва приятно и меко, при 120 мм ход предницата се усеща като на ХС велосипед, т.е. без плюшената мекота при минаване през дребни неравности и без дълбочината на хода при минаване през много груби терени. В този смисъл вилката е чудесна за каране по средно технични пътеки или по черни пътища, но когато нещата загрубяваха, ми се искаше да имам малко по-дългоходова и газеща вилка.

Скоростната система е един от най-важните акценти в този тестов велосипед. Бидейки най-скъпия модел в линията, Trail.1 следва модерната тенденция за задвижване с един венец отпред – в случая E.13 с 32 зъба. Той е с широки-тесни зъби, т.е. с оформени в тях легла за звената на веригата, което ѝ пречи да пада. И наистина, аз лично не си спомням да съм имал каквито и да е проблеми в това отношение, за което заслуга има и задния дерайльор X9 Type2 със стабилизация на рамото. За да не скача цената до небето обаче, отзад касетата е 10-скоростна, като най-големият венец е подменен с още по-голям – пак Е.13 с 42 зъба. За да не останат неясноти, всичко това означава 1х10 скоростна система с 32 зъба отпред и 11-42 зъба отзад. Макар че това я прави система от смесен тип, т.е. не такава, която изначално и изцяло да е проектирана за работа с 1 венец отпред, превключването на скоростите бе гладко и безпроблемно, каквото трябва да се очаква при компоненти от висок клас. Ако се чудите дали има разлика между такава  система и 11-скоростната и доста скъпа група ХХ1, която пробвах с модела Podium Carbon, отговорът е да, има разлика. Тази разлика не е от такъв вид, че човек да е недоволен от работата на смесената система 1х10 – пак казвам, всичко работеше гладко и безпроблемно; но при карането с ХХ1 човек добива усещане не просто за отлична работа, а сякаш за съвършенство.

Отвъд техническите аспекти в работата на скоростната система, по-важният за мен въпрос е дали е по-добре с един или два венеца отпред. Може би ще прозвуча старомодно като кажа, че за този конкретен велосипед аз лично бих предпочел да имам два венеца отпред. Не за пръв път и без капка гордост ще изтъкна, че като сила в краката аз не съм пример за подражание. Поради това този венец с 32 зъба ми идваше доста нанагорно при стръмни изкачвания. Ако се върна пак към статията за Podium-а, с него усещането беше различно заради изключително ниското тегло, което в огромна степен компенсира по-голямото предавателно число на най-ниската предавка. При Trail обаче теглото е нормално и доста по-рано започвах да усещам най-малката предавка като по-тежка от желаното. Разбира се, това може да се промени с по-малък венец отпред – 30 или 28 зъба. Много от хората, които карат с един венец на АМ/ендуро велосипеди, използват именно такъв размер и ако такова е твърдото ви убеждение (заради предимства като подредени скорости, стабилност на веригата, по-ниско тегло и т.н.), то препоръчвам за Trail да изберете преден венец 30 зъба. За мен проблемът с по-малък венец е в това, че ще лиши този байк от достатъчно високи предавки за каране по асфалт и бързи черни пътища, а способността му да се движи приятно и пъргаво по тях е много важно качество на модела. Въпрос на избор, както се казва, но според мен Trail би бил с по-широки възможности, ако използва скоростна система с два венеца отпред.

За спирачките можете да прочетете впечатленията ми тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/products/test/3580-test-2015-sram-guide-rs, а за кормилото и лапата на Spank очаквайте скоро отделна статия – тук ще кажа само, че широкото кормило със сигурност също има роля за супер стабилното и непоклатимо усещане, което оставя Ram Trail при каране с висока скорост.

Ще направя няколко бележки и за регулируемия кол за седалка E-Ten на Kind Shock. На първо място, това е едно от по-евтините предложения на пазара, но точно с оглед и на това ми се видя доста добро. Колът е хидравличен, работата му е гладка и безпроблемна, разполага и с дистанционно командване от кормилото, като дори можете да настройвате характеристиките му (например да регулирате фино опъна на жилото). Имаше все пак и някои проблеми с бронята и жилото, които ми показаха, че трябва да внимавам доста с тези елементи. Първото, което се случи, бе едно огъване на бронята точно при стопера, в който тя опира под седалката. Причината за тази щета беше прекаленото извиване на бронята при сгъване на кола – за да не се повтаря, преместих пластмасовия водач, който виждате на горната снимка, по-високо – точно под скобата на седалковата тръба – и това се оказа правилното решение. По-късно, при едно паркиране с велосипеда на покрива на колата, бронята и жилото на кола се закачиха в клоните на едно дърво, извадиха се от леглата си и след този инцидент така и не успях да възвърна изцяло нормалната работа на системата. Именно заради такива случки понякога съм скептичен към дистанционно командваните колове за седалка – безкрайно удобно е при каране (особено в състезателни условия), но човек трябва доста да внимава за допълнителните елементи по кормилото и велосипеда.

За комбинацията от гуми, която избрах, мога да кажа само добри неща – справят се чудесно в почти всякакви условия, като задната се търкаля добре, а предната спира и завива отлично. И за двата модела, само че във вариант 27.5, има статии с впечатления в рубриката „Изпробвано„.

Заключение

Ram Trail е труден за категоризиране байк.  От една страна, той няма да се уплаши от нито една трудна, стръмна, технична пътека и в същото време ще ви отведе до нея почти с лекотата на ХС велосипед. Не е случайно, че има хора, които участват с него в ендуро състезания и дори се качват на подиума. От друга страна обаче, това не е байк, с който изпод гумите ви да хвърчат камъни във всички посоки и хората наоколо да остават с отворени усти. Маниерите на Trail и на ездача му са по-спокойни, премерени, търсещи по-чистите, а не най-грубите линии; търсещи бързо, уверено, но елегантно минаване, а не най-агресивното и безпощадно прегазване. Много хора могат да се възползват от тези негови черти. На първо място, Ram Trail би бил идеално средство за всеки ХС карач, желаещ малко по-тежък велосипед за тренировъчни карания по диви, технични и непознати пътеки, криещи всякакви изненади и вероятни трудни участъци. По същия начин той би се харесал и на всеки, който иска да кара само по такива пътеки, но има ХС навици/нагласи към карането и не търси в него максималната агресия, а по-скоро технично, чисто преминаване на трудните участъци. Ако обърнем медала, по същия начин мога да кажа, че Trail е подходящ и за спускачи, които искат да правят ХС карания, но без да се лишават от геометрия, която да вдъхва повече увереност надолу. Изобщо, както и да го въртя, за мен Trail е нещо като ХС велосипед, „обучен“ и оптимизиран за по-трудни терени и пътеки, но без да губи усещането си за по-къс ход на окачването, ефективност при педалирането и леко търкаляне. В този смисъл той е чудесен избор и за огромната група, която аз наричам ХС велотуристи – хора, обичащи каранията сред природата и дългите излети, които не се стремят да са най-бързи и най-агресивни в спусканията, а напротив, подхождат към тях умерено и кротко. За такъв тип карачи геометрията на байка ще направи карането надолу по-комфортно, но в същото време няма да им се налага да влачат по баирите нагоре по-тежък велосипед с дълъг ход на окачването, а ще останат близо до пъргавината и характеристиките на ХС велосипедите.

+

–

Приятен за изкачване и педалиране велосипед с присъщата на 29ките инерция при каране по равно или надолу. Много стабилен при спусканията. Геометрия, която подпомага колоездача при каране надолу. В резултат на горните плюсове, Trail е един много универсален велосипед, който в ръцете на различни като настройка карачи може да се кара по доста различни начини – от ХС излети до ендуро състезания.

Ако сте спускач по природа, който иска да кара АМ/ендуро, Trail ще ви се стори по-близо до ХС велосипед като характеристики на окачването. Това не е недостатък, но е нещо, което трябва да имате предвид. Скоростната система с 1х10 предавки работи чудесно, но за този конкретен велосипед бих предпочел система с 2 венеца отпред, за да имам максимално широк обхват от предавки, съответстващи на многоликия характер на велосипеда.

За контакти:
Уан АД
тел. (02) 9791828
[email protected]
www.ram-bikes.com
[email protected]
www.bikelab.bg

{gallery}products_test/2015/test-2015_ram-trail-1_pics{/gallery}