Ако сте чели ревюто за този модел, базирано на каранията ми с него през 2014 г., вече знаете, че актуалният AM.One на Ram с 27.5 колела е един много разностранен, универсален велосипед, който лесно може да бъде сглобен с акцент както върху ХС/АМ карането (по-ниско тегло, по-тънки и леки гуми, по-леки колела, 140 мм ход на вилката), така и върху АМ/ендуро (150 мм ход на вилката, по-дебели гуми и по-здрави колела). Велосипедът определено ми хареса и на пръв поглед нямаше кой знае какво още да научавам за него, но ето, че през пролетта на 2015 г. българският производител ми предложи отново да покарам този модел и имах повече от една причини да приема с удоволствие.

---

При тази трета проба имах няколко ясно дефинирани задачи. От една страна, велосипедът служеше като „носител“ на няколко компонента, за които ще имате възможност да прочетете отделни ревюта. Това са кормилото и лапата Kore Durox, гумите Maxxis Ardent и спирачките Sram DB5 и Sram Guide RS. От друга страна, този AM.One беше с размер на рамката S, какъвто смятах за най-удачен спрямо моя ръст, така че беше интересно да проверя тази „дребна“, но винаги съществена подробност. И на трето, но не и по важност място, получих велосипеда с два различни задни амортисьора. И двата бяха Rock Shox Monarch RL с Rapid Recovery Rebound, т.е. допълнителна фабрична настройка за по-бързо разгъване в началната част на хода, но единият беше напълно „стандартен“ от гледна точка на фабрични настройки (такъв се монтира на готовите велосипеди AM.One.2 и AM.One.3, т.е. двете по-евтини окомплектовки), а другият шок бе HVHVI (с по-голям въздушен кожух, т.е. по-голям обем на въздушната камера) с по-различни вътрешни настройки, съобразени с кинематиката на окачването. Самият факт, че Ram вече прилагат такъв подход към избора на заден амортисьор, е сериозен плюс, а още по-интересно ми беше колко и какво влияние оказва това при карането на велосипеда.

Ram AM.ONE.1 (с разлики в отделни компоненти)

Размер:	S, 42 см, 16.5 инча
Тегло:	14.60-14.80 кг (в зависимост от педалите, кола за седалка и наличието/липсата на калник и велокомпютър)
Цена:	Стандартен AM.One.1 струва 2599 лв. Във вида, в който е тестван, би трябвало да е малко над тази сума, но във всички случаи под 3000 лв.
Продължителност на ползването	2 месеца, 450 км

Геометрия:

Ефективна горна тръба:	585 мм
Седалкова тръба:	420 мм
Междуосие:	1128 мм
Стойки на веригата:	440 мм
Височина на средното движение:	335 мм
Челен ъгъл:	68.5°
Ъгъл на седалката	74.0°
Препоръчителен ход на вилката:	140-150 мм

Окомплектовка

Като цяло окомплектовката на тестовия велосипед бе почти идентична с тази на варианта AM.One.1 в каталога, т.е. най-скъпата сглобка за модела. При нея по принцип получаваме този специално подбран заден амортисьор, който имах за сравнение спрямо стандартния. Другите основни компоненти при тази разновидност на модела са вилка Rock Shox Sektor Gold със 150 мм ход, задвижване с компоненти Х5 и Х7 на Sram, колела с главини Formula и капли DT Swiss 533D. Стандартен за това ниво на оборудване е и регулируемият кол за седалка Kind Shock E-ten с механично дистанционно командване от кормилото и 100 мм сгъване. Различни при мен бяха кормилото и лапата – Kore Durox (760 мм кормило с 20 мм издигане, 60 мм лапа), размерът на гумите – Ardent 2.4 Exo вместо 2.25 и спирачките – Sram DB5 вместо DB3, като впоследствие отново с цел проба ги смених с 4-буталния модел Guide RS.

В завършен вид байкът тежеше между 14.6 и 14.8 кг – в този ценови клас и като се имат предвид някои от компонентите (например размера на гумите), теглото е добро и поне още 1-2 човека, които се докоснаха до него, споделиха, че им се струва леко. Друг веднага би казал, че може и по-добре и наистина може – дори в рамките на същата цена! Само че тогава окомплектовката би отишла повече към ХС/АМ предназначение – по-леки периферни компоненти, по-тънки и леки гуми, по-леки колела и дори по-лека и късоходова вилка – без проблем можем да постигнем 1 кг надолу, но аз исках колелото да е подходящо за каране дори в ендуро състезания и то беше, което няма как да стане без преглъщане на малко по-високо тегло.

Още тук ще кажа, че при цена около 2600-2800 лв. AM.One е доста изгодна сделка, наравно с най-добрите, които успях да намеря при търсене в интернет (без да се отчитат разни промоции и намаления, които зависят от конкретните магазини – говоря за цена от производителя). Получавате изцяло маркови компоненти (включително периферните), хубава 2х10 скоростна система, леки и, струва ми се, достатъчно здрави колела, хубави спирачки и среден клас компоненти по окачването.

Рамка и геометрия

За подробно описание на рамката препращам към първата статия за модела: http://www.mtb-bg.com/index.php/products/test/3181-test-2015-ram-am-one. Тук обаче искам да споделя няколко допълнителни неща.

Първо, този път рамката бе размер S. Както очаквах на база видяното в таблицата с геометрията, това се оказа точният размер за мен (ръст 170 см). В крак със съвременните тенденции горната тръба е дълга, но не прекалено дълга. За мен е точно в идеалните граници, така че в комбинация с къса лапа и широко кормило да осигурява повече стабилност и удобна позиция за спусканията, но без да се превръща велосипедът в муден и трудно завиващ тролей. В тази връзка, дори и с кормило 760 мм, което за моето телосложение е горна граница за широчината му, този AM.One бе много по-пъргав и повратлив от миналогодишния размер М със 780 мм кормило. Сегашният байк не губеше почти нищо като стабилност и увереност при газене и каране с висока скорост, но определено бе по-маневрен на серпентини, на бързи, остри завои и като цяло ми пасна идеално.

Второ, на няколко пъти дадох рамката в ръцете на по-добър от мен карач, който не се свенеше да я натиска в завой до границата на сцеплението. Той сподели, че при такива ситуации усеща поддаване (усукване) на задницата заради липсата на проходна ос – нещо, което аз в рамките на нормалното си каране не мога да усетя, или може би съм усещал 1-2 пъти само наченки на този ефект. Оттук и изводът, че за начинаещи и средно напреднали карачи липсата на проходна ос отзад не е проблем, но за най-бързите и агресивни спускачи може да доведе до усещане за поддаване в завой. Между другото, доколкото знам, това може дори да е плюс в някои ситуации, когато гумата би поднесла по-късно заради това, че рамката поема по-голяма част от натоварването, но също така теоретично може да се каже, че при редовно каране на такова ниво ставите на окачването може по-бързо да се разлуфтят. Всичко това са неща, за които повечето потенциални купувачи на рамката няма нужда да се притесняват, тъй като едва ли ще я натискат толкова.

Между другото, за тези два месеца велосипедът навъртя доста повече километри, отколкото предишните два байка, които карах, но хлабини в окачването или други проблеми не се появиха, така че засега рамката, макар да не е най-коравата отзад, изглежда достатъчно надеждна, дори и при сериозно каране.

Тук ще кажа и това, че още на втория ден каране смених регулируемия кол за седалка. Стандартният за окомплектовката е Kind Shock E-Ten със 100 мм ход, командване от кормилото и обща дължина 385 мм. Нямам никакви забележки към него като работа и функции, просто защото така и не го карах сериозно. Заради извитата седалкова тръба той не можеше да бъде свален достатъчно ниско, което означаваше, че трябва да ползвам само 7-8 см от хода му. При тренировките за първото ендуро състезание за 2015 г. установих, че в най-стръмните и трудни участъци тези 7-8 см не са ми достатъчни и замених кола с моя личен, който е със същата дължина, но със 125 мм ход. И при него не можех да ползвам цялото сгъване/разгъване, но ползвах около 9-10 см, което ми е напълно достатъчно. И преди съм казвал, че за мен тази извивка на седалковата тръба е единственият съществен недостатък на рамката, главно при хора с ръст под 175 см, като той може да бъде решен чрез по-внимателен подбор на регулируем кол (на пазара има такива, които са с ход 100 мм и дължина около 350 мм, което за мен би било съвсем добре).

Впечатления при каране

Още миналата година ми направи впечатление, че средното движение е ниско, тази година беше още по-ниско! 🙂 Как става това? Вероятно разликата идва от балона и протектора на гумите, възможно е и аз нещо да съм объркал при меренето преди, но височината от земята до центъра на оста на средното движение, дори с тези гуми 2.4 е около 335 мм.

Добре ли е това? Направо е страхотно, особено когато човек иска и може да завива агресивно, накланяйки стабилно велосипеда, докато гумите започнат да изпускат. Аз не съм от тази порода, но мой приятел, който влезе в ролята на тест карач, потвърди моето мнение, че AM.One завива страхотно, а завиването е най-вълнуващата част от карането, поне за мен. Дори и без да смея да напрегна себе си (не велосипеда!) до такъв предел, вече казах, че байкът бе едновременно стабилен на скорост и по силно пресечен терен, но и доста пъргав по палави пътеки с остри завои и честа смяна на посоките. Това се дължи и на средното движение, и на други елементи от геометрията – дължината на рамката и на горната тръба не е прекалена, за мен лично е идеална; челният ъгъл 68.5°, който при вилка със 150 мм ход по-скоро е 68 или дори 67.5°, също е в златната среда за велосипед, който хем да бъде каран на ХС преходи, хем да бъде вкарван редовно в АМ приключения или ендуро състезания. Вярно е, че по този показател AM.One малко изостава от по-стабилните АМ/ендуро рамки с 66 или дори 65 градуса в челото, но това е минус в едни ситуации и плюс в други. Ако забравим обаче за момент спецификата на отделни пътеки или отделни елементи от тях, цялостното усещане при каране на този велосипед е много леко, много приятно, много добре балансирано между стабилност и газене, от една страна, и повратливост/завиване от друга.

Разбира се, окачването също играе важна роля в това цялостно уравнение. Нарочно започнах изпитанията с по-обикновения заден амортисьор, с какъвто бяха и предишните ми впечатления. Този път, заради това, че направих и някои целенасочени експерименти, мога да кажа за работата на окачването следното. Цялостното представяне е много добро, особено като за велосипед със 130 мм ход. По типичните технични пътеки, каквито са и в ендуро състезанията, а и извън тях, не срещнах никакви ограничения, идващи откъм окачването – AM.One гази уверено и през по-грубите препятствия, и през по-дребните неравности. При последните човек може да усети известна липса на чувствителност в началния ход, но за целта трябва да кара през тях по-бавно – при висока скорост едва ли някой изобщо мисли за тях. Само при най-груби терени усещах по-съществена разлика между този велосипед и някой със 150-160 мм ход.

Със сигурност мога да кажа, че окачването е прогресивно, т.е. втвърдява се в рамките на сгъването, което позволява (и препоръчвам) да се кара с начално сгъване 30-35%. Дори при такава настройка сгъването на шока докрай не е лесно, включително и при некадърни приземявания или скокове на равно, така че винаги имах малък запас в края на хода и не се притеснявах дали раницата ми е с 1-2 кг по-тежка.

RL ще рече rebound&lockout, т.е. това са настройките, с които разполага шокът – реглаж на скоростта на разгъване и заключване. Последното е полезно при изкачвания по асфалт или гладки черни пътища, а има и праг, отвъд който шокът се задейства, така че не е проблем, ако неочаквано срещнем ръб, камък или нещо подобно. Ефективността на окачването при педалиране ми се стори достатъчно добра, като трябва да направя и едно уточнение – при начално сгъване около или малко под 30% окачването като че ли клати най-малко, но пък тогава се използва по-малка част от хода в повечето ситуации. Затова аз лично предпочетох да настроя началното сгъване по-близо до 35% и да загубя съвсем малко от ефективността при педалиране, но да използвам по-ефективно хода на шока при спускане. Това е избор, който всеки трябва да направи според предпочитанията и приоритетите си, но във всички случаи при отключен заден амортисьор и в седнало положение AM.One катери и педалира достатъчно ефективно – не колкото ХС велосипед, но и без да има плаващото и мудно усещане на някои ендуро байкове. При изправяне на педалите реакцията на шока зависи от това на кой венец сме – ако е на големия, клатенето на задницата е в малки граници, докато на малкия венец започва да се усеща отчетливо, освен ако човек не полага усилия да прави по-плавни обороти.

При натискане на спирачката, доколкото успях да забележа, окачването има склонност да се разгъва, но в минимални граници, едва забележимо. Още миналата година споменах, че това е един от велосипедите, при които съм усещал достатъчно ясно как окачването продължава да работи дори и при спиране, което определено е плюс.

А със специално подбрания заден амортисьор?

Както казах, при една и съща дължина (190х51 мм) вторият заден амортисьор, който монтирах, специално подбран с оглед на рамката и кинематиката на окачването, бе с по-голям обем на въздушната камера и с по-различни фабрични настройки за компресията. Везната отчете, че той е с 30 грама по-тежък – 282 срещу 252 грама за първия. Тъй като е и с една година по-нов, вторият шок е с черно покритие на тялото, наречено Fast Black, а нанесените на него графики за определяне на началното сгъване са по-удобни, защото обхващат диапазон от 20 до 40% и са нанесени в мащаб, който позволява по-фина настройка.Тези външни белези обаче нямат отношение към вътрешните разлики, а именно те са важните.

По-фина настройка определено ми бе необходима, защото очаквах с по-голямата въздушна камера шокът да е по-линеен и да използва по-голяма част от хода си. Тези очаквания се потвърдиха още при пробите на място, така че настроих началното сгъване на 32-33% и последващите карания по пътеките показаха, че съм улучил идеалното за мен ниво. При скокчета и други пикови натоварвания задният амортисьор се сгъваше почти до край, но все пак оставаха 2-3 мм „буфер“. По-важното е, че при нормалното каране по пътеките също използвах по-голяма част от хода, което осигурява още по-приятна и плавна работа на окачването. Подобрение имаше и в началния ход, където байкът стана малко по-чувствителен и отзивчив, а и цялостно работата на шока бе по-тиха и неусетна. Хубаво е да се има предвид, че аз все пак съм колоездач в леката категория (65 кг) – възможно е някой по-тежък да усети и по-отчетливи разлики. При мен най-осезаемо бе това, че при пикови натоварвания шокът се сгъва почти докрай, и че чувствителността към дребни неравности се увеличи. Със сигурност и при средни по размер препятствия (или по сила натоварвания) също ползвах по-голяма част от хода, но не мога да твърдя, че съм го усетил количествено на самата пътека, по-скоро го виждах по позицията на червения гумен пръстен и го усещах като по-тихо и плавно сгъване на окачването под мен. Освен това с този шок настроих връщането да е малко по-пъргаво, защото явно и сгъването бе такова – при първия шок бях на пета позиция за rebound-а от бързо към бавно, а при новия на трета, от общо 10.

По отношение на педалирането не усетих някаква съществена промяна. Може би и тук имаше минимално увеличаване на клатенето в някои ситуации, дължащо се на по-лекото сгъване, но наистина казвам „може би“ – не съм в състояние да усетя разлики от порядъка на 1 мм. Цялостно ефективността на байка при изкачване и педалиране не се промени, още повече, че възможността за заключване и тук бе налице.

Логичният въпрос е дали си заслужава да дадете повече пари за рамката с този по-внимателно подбран заден амортисьор? Усеща ли се чак такава разлика? За хората, които биха си купили направо най-високата окомплектовка, този въпрос не стои – те получават такъв шок стандартно. Иначе моят отговор на въпроса е да, струва си! Разликите в поведението на велосипеда с двата различни варианта на Monarch RL не са фрапиращи, но ги има и определено са в полза на по-скъпия заден амортисьор. Не са нещо, което да промени генерално работата на окачването, но я прави по-фина, по-приятна и балансирана и по-близка до тази на велосипедите от висок клас. От друга страна, ако сте собственик (настоящ или бъдещ) на AM.One със стандартен шок, не е необходимо да си скубете косите или да мислите за смяна на шока още на следващия ден – както казах, дори с такъв заден амортисьор окачването работи добре и не дава повод за съществени оплаквания. Просто може да е и с една идея по-добре, което избраният с оглед на рамката заден амортисьор постига.

Ако си говорим по този начин, вероятно може да е и с две идеи по-добре. Мисля си например за шок от типа на Monarch Plus Debon Air с допълнителен резервоар, още по-линейна въздушна пружина и най-високо ниво на изпълнение, само че ако говорим с числа, стандартният шок струва около 350 лв., по-скъпият вариант, който пробвах, е около 550-600 лв., а споменатият като пример в предишното изречение е 800 лв. Сами разбирате, че при готовите велосипеди задният амортисьор трябва да отговаря на цената и класа на останалите компоненти и според мен именно вторият шок, с който карах рамката, го постига в най-висока степен.

Заключение

Не мога да скрия, че AM.One в този трети (за мен) вариант, т.е. с идеалния за мен размер рамка, с най-високия клас оборудване за модела и дори с 1-2 още по-скъпи компонента (особено спирачките Guide RS), ми хареса изключително много. Байкът сякаш бе направен за мен – и като цялостно усещане, и като възможности. Без да струва 5-6 хил. лева, този велосипед не ме ограничаваше при нито едно спускане в рамките на нормално АМ/ендуро каране, нито пък ме измъчваше при изкачванията или при по-дълги маршрути, при все че беше с доста големи гуми. Компонентите му са достатъчно добри и надеждни, за да позволяват каране без жалене и без притеснения, че нещо ще ви изостави насред планината. Колкото и да се вглеждам, не забелязвам нито един сериозен компромис – напротив, виждам чудесен баланс между цена и качество. Ако трябва да го кажа по-просто, AM.One.1 е велосипед, който бих могъл да притежавам/карам като единствен, стига да не залитам към ХС състезания или целодневни спускания в байкпарковете, макар че и с последното той би се справил в някакви умерени количества. Намирам го за много смислен избор при средния клас АМ велосипеди. Не твърдя, че може да се мери с байкове за 4-5-6 хил. лева (честно казано, не съм и карал много такива) – който може да си позволи такъв бюджет, със сигурност търси по-висок клас от този, в който е позициониран AM.One; но твърдя уверено, че хората, търсещи АМ велосипед с цена до 3000 лв., няма да намерят много други предложения, които да съперничат на този модел на Ram.

+	–
Добра геометрия и прилично тегло на рамката, които правят велосипеда много универсален и приятен за каране в почти всякакви условия. Много добра работа на окачването с оглед на хода и класа на велосипеда. Отлична цена за това ниво на оборудване.	Извитата седалкова тръба ограничава промяната на височината на седалката. При хора с ръст около 170 см това важи дори и при използване на регулируем кол.

За контакти:
Уан АД
тел. (02) 9791828
[email protected]
www.ram-bikes.com
www.bikelab.bg

{gallery}products_test/2015/test-2015_ram-am-one-3rd-try_pics{/gallery}