Пролетно БОЧ парти в Тетевенския Балкан

Текст и снимки: Любомир Ботушаров

Четирима луди чичаци с колела и един нормален младеж пешак – такава бе групичката ни, която полази по южните склонове над Тетевен на 7 май 2023 в търсене на разни технични и спънати пътеки. Младежът бе нормален от гледна точка на това, че със сигурност би предпочел да стои пред компютъра, вместо да се мотае по чукарите с лудите чичаци, но съдбата в този ден му бе отредила именно такова несвойствено занимание. А за нас, чичаците, всичко си бе в реда на нещата – за Зеро по-трудното винаги е само по-интересно; за Емцо всичко извън ВрачанскиО Балкан е общо взето някаква имитация на БОЧ; за Милко нещата не биха били завършени без някакво поне подобие на храсталясване; а пък аз, като домакин, трябваше да водя тая малка чета от чичета.

Цялостният замисъл бе простичък. При редовните си скитания из Тетевенския Балкан в последните години, не само с колелото, но и пеша, бях минал по няколко пътеки, предлагащи много трудни и предизвикателни секции, или казано на врачанския жаргон – БОЧ. Някои от тях не се вписваха в нито един от проучените и описани маршрути в района, други съвсем откровено ми се струваха неподходящи за широка аудитория, но във всички случаи си знаех, че някой ден ще пробвам тези пътеки с байка и че ще намеря поне една сродна душа (Зеро), с която да споделя това нестандартно удоволствие, в което карането не беше точно каране, но пък беше интересно. Както стана ясно, сродните души се оказаха дори повече! А освен всичко друго, пътеките водеха или преминаваха през някои от най-красивите и панорамни места над Тетевен, така че и очите, и душите напълнихме.

Първата ни цел за деня бе вр. Острич и кацналия върху него параклис. Време за достигане: 20-30 минути пеша от село Бабинци, което е в непосредствена близост до него. Време за слизане обратно до селото – над един час, даже може би два. Причината за тази странна диспропорция между изкачване и спускане са десетината серпентини, които не само съперничат на онези сто и една над Лъки, но една-две са дори по-тесни и остри от тях! При това положение знаете как е – първи опит, втори опит и така на места до десет! Зеро успя да мине всички без една, на мен ми останаха три невзети. Нака, знам, че ще прочетеш това, и знам, че ще те водя на тази пътечка при първа възможност! Имаше и една-две трудни скални секции, включително самото начало на пътеката, което изобщо не посмяхме да пробваме.

Втората ни цел беше билото над с. Бабинци и по специално неговия връх с мотивиращото име Висок, до който се стига с кратко, но доста стръмно избутване. И ако до него не успяхме да се изпотим достатъчно, заради лекия и приятен ветрец, то при спускането по пътеката през едни ръбати карстови камънаци зорът достигна наистина високи нива. Тази пътека вече я бях минавал с велосипед, даже е включена в един маршрут, но сега ми се видя по-трудна от първия път – тя ли се е влошила, аз ли остарявам…?

Пътеката излиза на седловината северно от вр. Червен и, без да губим никакво време, продължихме по подсичащите пътеки над скалния венец със същото име, надвиснал над гр. Тетевен и изложен целодневно на слънчевите лъчи. Няколко пъти бях идвал до тези скали, но винаги пеша, затова нямах търпение да направя точно тези снимки:

Също така няколко пъти бях слизал по пътеката от вр. Червен към м. Боева могила и точно тази част от маршрута ме притесняваше най-много – не като трудност, а по-скоро като качество на карането. Притеснявах се да не разочаровам спътниците си, защото имах чувството, че пътеката може да е малко тъпа и досадна за каране. Оказа се, че съвсем не е такава, но за сметка на това, в сравнение с предишни години, беше доволно обрасла, така че и Милко получи своята малка доза храсталясване. А пък Зеро се лиши от едно ухо за дерайльора.

Финалната пътека от Боева могила до Тетевен ми бе добре позната и твърде кратка. Завършихме при гробищата (оптимистите твърдят, че някой ден ще завършим и в тях!) и с дълго спускане по стъпала чак до централния площад.

Аз и Зеро трябваше да се върнем с моята кола до Бабинци, за да приберем неговата; младежът вече бе с подбити крака; слънцето ни бе напекло необичайно като за тази пролет и наближаваше 16 часа. При всички тези обстоятелства решихме да не се насилваме с качване до заслон „Опасния зъб“ (такава бе последната част от планираната програма), а да си го оставим за друг път. Милко обаче не издържа и се качи сам. Такъв си е той – ако не се прибере по тъмно, не го брои за каране!

Реклама

Смея да си мисля, че сме първите, които са карали велосипед по някои от тези пътеки (кратката от вр. Острич и шубрасалата от вр. Червен), а подобни „премиери“ винаги дават и един допълнителен сладък привкус на преживяването. Благодаря на всички замесени, че ми се вързаха на акъла!

Още много снимки може да разгледате в този албум: https://mtb-bg.com/gallery/teteven-bo4-party-may-2023.


Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?

Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.