Полена – Крупник - Сушица

Отдавна исках да направя това каране, точно по този маршрут, но в последните години все нещо не оставаше време. Всички пътеки и пътища в него ми бяха познати от предишни посещения в района, но точно в тази комбинация не бях ги „навързвал“, а тя е чудесна именно с разнообразието от терени и с честото редуване на изкачвания и спускания, в типичен крос-кънтри стил, само дето пътеките са по-скоро като за „диво ендуро“. Може би и сега маршрутът нямаше да е факт, ако дружината, с която го направихме, не се бе оказала достатъчно смела, за да рискува сериозно храсталясване, което така и не се случи, но в един момент (при началото на първата пътека) изглеждаше като най-вероятен сценарий, защото точно там имаше паднали дървета и те създаваха очакване надолу по склона да не е по-различно. Аз бях готов да продължим по друг вариант, но спътниците ми този път се оказаха по-готови от мен да навлязат в дивото и тази решимост добре ни се отплати, защото пътеката всъщност бе напълно проходима, макар и добре прикрита на места в дълбока шума. След това първо спускане, което бе доста по-трудно и технично, отколкото си го спомнях, колелата ни запяха ритмично по асфалтовия път към с. Сушица, после се напънахме за кратко по един стръмен баир и дойде ред за второто спускане. То ми бе добре познато, но и по него имаше леки изненади – с годините основната пътека от Сушица към Полена се е поизровила доста на места, на други пък се е разширила – изобщо, карах си я като нова пътека. Към края е превърната в черен път, но ние намерихме една тясна и непозната пътечка, по която си довършихме спускането над един скален отвес. А за финал „врътнахме“ и една малка обиколка по рида на север от Полена, за да не оставяме ценното следобедно време неизползвано.

Ако се върна към по-техническия и неемоционален стил на описание, би трябвало да сте разбрали най-важните неща за този маршрут. Той не е много дълъг и натоварващ, но е достатъчен да уплътни хубаво няколко часа от деня; пътеките в него са проходими, но също така са и доста диви – на места ще ви закачат клонки, на други ще трябва да карате по-бавно, за да видите продължението или за да не ви изненада нещо под шумата. Спусканията не са от най-трудните, но в никакъв случай не са и лесни – има доста участъци, които изискват сериозни умения и добър контрол. Редуването на три изкачвания и спускания за мен лично е приятно, макар че изисква малко повече опаковане и разопаковане от гледна точка на защитна екипировка. А със сигурност едно от най-големите достойнства на карането в този район са цветните и контрастни панорами, особено през пролетта, когато Пирин се белее, а всичко друго наоколо зеленее и пъстрее.

Началото на маршрута е от площада при бившето старо училище в с. Полена – сградата вече е разрушена, но мястото е удобно за паркиране. Може да се каже, а се вижда и от картата, че през цялото време маршрутът се върти около тази точка, така че по всяко време можете и да го съкратите, ако се наложи.

Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Начална точка: площада при бившето старо училище в с. Полена; https://maps.app.goo.gl/UcgkwTXSt1WFcmRB9
Дължина: 19.3 км
Изкачване: 850 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, R3, T4)
Физическо натоварване: средно (КФН=6)
Продължителност: 2-5 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1.5-2 л; по маршрута има една чешма малко преди с. Сушица (към края на второто изкачване), но не е сигурно дали тече целогодишно.
Храна: за половин ден; по маршрута няма магазини и места за хранене, освен в началото
Терен:
– асфалт – 7.3 км
– черни пътища – 8.0 км
– пътеки – 4.0 км

GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ

Описание

От началната т.01 поемаме по асфалтовия път обратно към с. Полена и с. Крупник (т.е. откъдето сте дошли с автомобил) и караме по главната улица до т.02 (1.9 км), където минава границата между двете села. Там се отделяме от главната улица по една много стръмна улица нагоре и леко вдясно. След първите 30 м улицата се изравнява и по нея навлизаме в Крупник. В т.03 (2.3 км) достигаме един стръмен канал и поемаме по някоя от двете улици покрай него нагоре. Караме така до т.05 (2.8 км), където пресичаме поредната улица и продължаваме нагоре по черен път между къщите и коритото на потока. Този път ни извежда покрай няколко кошари към гората, като след малко с един обратен завой напуска дерето и започва да подсича склона. Нагоре следваме само този основен път, пропускайки всякакви по-ясни или по-скрити отклонения от него. Такива има много, но по-главните са:
– в т.06 пропускаме черен път надясно и надолу;
– в т.07 пропускаме стръмен черен път вляво и нагоре (вдясно от вас има заграден ловджийски навес);
– в т.08 сме по основния път със 180-градусов завой надясно.

В т.09 (6.5 км) при един ляв завой на пътя започва първото спускане. В първите 20-30 м пътеката си личи и след това се губи, защото по поляната има няколко паднали борчета. Трябва да минете през тях и да потърсите пътеката надолу по склона. Тя е тясна и не съвсем ясна, но все пак се вижда. След малко се влиза в гората, където първо има един много стръмен участък, а след това пътеката продължава предимно с умерен наклон надолу по склона, провирайки се със завои между дърветата, но с много шума и скрити под нея всякакви камъни и изненади, така че във всички случаи карайте внимателно! В един момент пътеката завива наляво (юг) и започва да подсича склона, за да ви изведе в края при едно мостче над р. Сушичка (т.10, 7.5 км) и на черен път в близост до една малка ВЕЦ.

Тук е приятно място за кратка почивка, след което се продължава по черния път надолу покрай няколко къщи и градини, за да излезем в т.11 (8.1 км) на асфалтовия път от Полена към с. Сушица. По този път се изкачваме плавно в продължение на няколко километра – първо със серпентини над Полена, разкриващи красиви панорами към Пирин и Влахина планина, после под надвисналите скали на клисурата на р. Сушичка. Преди да достигнем с. Сушица, малко след една чешма вдясно, в т.12 (12.6 км) трябва да напуснем асфалта и да започнем стръмно изкачване по черен път надясно почти в обратна посока. С две серпентини набираме основната височина и излизаме на малка седловина (т.13, 13.1 км), където започва второто спускане.

Има черни пътища и наляво, и надясно, които са с наклон нагоре. Ние продължаваме направо (север) с леко спускане. Началото е по занемарен черен път, който скоро става доста изровен. В т.14 ( км) пътят свършва и преминава в пътека. Вдясно от него има оградена кошара/ферма и след малко пътеката завива надясно покрай нея и продължава надолу, следвайки билото на един от хребетите, спускащи се към с. Полена. На няколко места тя се разделя на различни ръкави, които отново се събират – типично за овчарските пътеки. Такова място е и т.15, където продължаваме направо по основната пътека. От т.16 (15.1 км) надолу пътеката е разширена и превърната в дърварски път, затова тук се отклоняваме по тясна и леко обрасла пътечка вляво през гората, която се спуска към един скален отвес и близо покрай ръба му (не е опасно, но все пак внимавайте!) към долината на р. Потока, където в т.17 (15.4 км) излизаме на черен път и продължаваме надясно покрай коритото.

След 400 м в т.18 наляво има черен път, преминаващ по мост над реката към отсрещната махала. Тръгваме по него, минаваме покрай къщи и градини, пропускаме отбивка вдясно в т.19 и следвайки само основния черен път, се изкачваме до т.20 (17.0 км). Тук основният път завива наляво и продължава нагоре по рида, а ние поглеждаме в захлас към Пирин и продължаваме по тясно черно пътче надясно по билото на хребета и над една кошара, пропускайки отбивката вдясно към нея (т.21).

В т.22 (17.8 км) надясно се отделя пътека, която след 20-30 м се разделя на цели три части (т.23). Карайте по средната, която в първите метри се изкачва леко нагоре и след това започва плавно да се спуска по една дълга ливада. В края на ливадата се издига хълм и пътеката го подсича отдясно, като от този момент става по-стръмна и разнообразна, а също и доста забавна. В края обаче внимавайте, защото наклонът се увеличава значително, а теренът е като сипей, при това с улеи от водата и от гумите на мотори. Пътеката свършва на брега на р. Потока в т.24 (19.0 км) – в повечето случаи реката е пресъхнала и е достатъчно да пресечете коритото и по черния път от другата страна да се приберете към началната точка.