Куката е името на една панорамната площадка, изградена в скалния венец над село Глогово, която бързо се превърна в една от основните туристически атракции в Тетевенския Балкан. Ако човек реши да я посети пеша, има поне четири различни варианта с различна дължина и трудност, които може да използва. През 2023 г. проверих две от тези пътеки и се уверих, че по едната човек категорично няма какво да прави с велосипед (освен да го носи през един скален улей, където дори ходенето не е съвсем лесно), но по другата, ако обича този тип терени и препятствия, които на врачанския жаргон се наричат БОЧ, може да намери някои наистина сериозни предизвикателства!
В моето обкръжение любители на БОЧ-а не липсват, така че веднага им съобщих за тази нова „златна жилка“ и започнахме да кроим планове за „разработването“ ѝ. В началото на март 2024 г. пролетта приятно подрани и аз бях готов да щурмувам Куката и да видя каква част от трудните секции по пътеката ще се престраша да карам. Имаше и нови отсечки за проучване, а най-странното бе, че доста хора ми се „вързаха на акъла“, въпреки предупреждението ми за трудността на терена. Карането стана чудесно, находката се оказа много добра (но само ако обичате БОЧ-а!), а снимките показват нагледно всичко това (за тях благодаря на Щуров, Златин и Милко!).
ВАЖНО! Ако разгледате картата, ще видите, че на нея са нанесени поне две „преки“ пътеки с туристическа маркировка между Куката и пътеката, по която минава маршрутът. Едната от тях (с жълт цвят) е напълно неподходяща за преминаване с велосипед. Другата (със син цвят) в по-голямата си част може да се кара, но има няколко секции, които са изключително трудни и технични и не съм сигурен дали някой ще може да мине по тях. Ние нарочно потърсихме и намерихме една по-обходна пътека, която пак е камениста и трудна, но осигурява по-приятно и дълго каране, подсичайки склона, преди да се слее със синята маркировка точно при най-трудната секция. Така че за някой заклет любител на БОЧ-а „синята пътека“ също може да е интересна, но аз лично смятам, че публикуваният тук обходен вариант е по-добър и приятен.
Сега и малко „техническа“ информация… Изкачването е по черен път, който въпреки очакванията ми, се оказа проходим и не прекалено кален дори в края на зимата. Част от него обслужва някои махали на селото и е с каменна и чакълеста настилка. В по-високите части пътят е почвен и със сигурност след дъжд е лепкав и хлъзгав, така че след обилни валежи не е препоръчително да карате по маршрута, но ако е имало 1-2 сухи и слънчеви дни, това обикновено е достатъчно за почвите в района да изсъхнат. Въпреки малката дължина на маршрута, наклонът нагоре е солиден и няма да се чувствате като на разходка. А пък спускането ще ви натовари още повече, така че това каране за повечето хора ще е напълно достатъчно за деня. Идеалните сезони да пробвате маршрута са пролетта и есента – не само, че тогава районът е най-красив, но и температурите са поносими. През лятото очаквайте да е горещо, макар че нагоре се кара предимно в гора, а пък по билото на рида често е ветровито, и това прави нещата по-поносими.
Панорамната площадка с изградените към нея навес, пейки и маси е идеално място за почивка, така че носете си някаква храна, за да ѝ се насладите там. Никъде по маршрута не видях чешми, така че вземете си достатъчно вода.
Началото е от площада в с. Глогово, където обикновено се намират и места за паркиране.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: площада в с. Глогово; https://maps.app.goo.gl/DXv6vx98q6A5Wpfq5
Дължина: 13.0 км
Изкачване: 550 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, T5)
Физическо натоварване: средно (КФН=5.5)
Продължителност: 2-4 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1-2 л; по маршрута няма чешми
Храна: за половин ден; магазини има в селото
Терен:
– асфалт – 1.5 км
– черни пътища – 9.0 км
– пътеки – 2.5 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
От центъра на с. Глогово (т.01) поемаме по главната улица нагоре в източна посока. В края на селото улицата се превръща в каменист черен път, като в т.02 (1.4 км) пропускаме друг основен черен път вдясно и продължаваме изкачването покрай реката. В т.03 (2.5 км) отново достигаме голям разклон и пак сме по черния път наляво, а след 400 м в т.04 той прави серпентина наляво и наклонът се увеличава още повече. В т.05 (3.1 км) пропускаме черен път вляво през дерето, след това в т.06 (3.5 км) и т.07 (3.7 км) пак сме наляво и стръмно нагоре покрай разпръснатите къщи и кошари на една махала. Тук вече излизаме предимно на открито, разкриват се все по-широки панорами, а пътят редува стръмни баири с по-равни участъци и дори кратки спускания за почивка. Между т.08 и т.09 има пряк път, но обиколният е по-приятен за каране.
Малко след това се открива страхотна гледка на север към селата Малка Желязна и Галата, а пътят започва леко да се спуска. В т.10 (6.1 км), преди да сме изгубили твърде много височина, атакуваме вляво един стръмен черен път, който ни извежда на гладкото и заравнено било на рида. Още едно кратко, но стръмно изкачване (в т.12 левият обходен път е за предпочитане пред стръмния баир направо) и достигаме вр. Чута в т.13. Оттук кратко, но стръмно и скоростно спускане ни отвежда до близката седловина, където вляво над скалния венец е изградена и наблюдателната площадка Куката – т.14 (8.0 км).
След като отпочинете и се екипирате подобаващо, продължете по билния черен път в западна посока. Караме само по него, пропускайки двете маркирани туристически пътеки в т.15 и т.16, които са указани с табелки в посока с. Глогово. След панорамната площадка имаме по пътя две кратки спускания и изкачвания (на върховете Бабин връх и Явора) и при третото кратко, но стръмно спускане внимавайте и карайте бавно, защото точно в края му, при седловината, трябва да откриете почти невидима овчарска/конярска пътека наляво – т.17 (10.1 км). Това е единственото място по маршрута, където може да имате реална нужда от GPS, защото пътеката е трудно забележима, особено напролет, когато тревата е по-висока.
Поемаме по тази пътечка, която подсича склона от север на юг и в началото дори е леко нагоре, провирайки се между трънливи храстчета. След 300-400 м пътеката се обръща с лек наклон надолу и се разширява, но продължава да е трудно забележима, защото склонът е карстов и е осеян с много камъни. Постепенно обаче пътеката добива все по-ясен вид, а също така става и все по-технична, като се появяват първите достойни БОЧ елементи. В т.18 (11.3 км) отляво се включва пътеката със синя маркировка и веднага след това идва най-трудният и техничен участък – същински кулоар в скалите, който изисква много смелост и умения, ако искате да го преминете в цялост. След него вече няма нещо, което да е по-трудно и страшно, макар че пътеката продължава да редува по-равни и гладки участъци с кратки, но съдържателни БОЧ секции. В т.19 пропускаме отклонение вдясно, в т.20 достигаме първите къщи и сме надясно и надолу по един песъчливо-каменист улей. В т.21 (12.6 км) пътеката се включва надясно в стръмен черен път и той навлиза в селото, превръщайки се в улица. В т.22 сме по стълбите надясно, пресичаме улицата, продължаваме надолу и по мостче над реката завършваме на площада, където със сигурност ще имате нужда от кратка почивка.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
