От няколко години не бях карал по пътеките над Полена и Крупник – там обикновено е най-хубаво в ранна пролет, март и април, когато снегът вече е само по високото, а свежата зеленина контрастира пленяващо с белотата по билото на Пирин отсреща. Аз обаче в тези месеци рядко случвам на свободен уикенд. През 2024 г. зимата сякаш се оттегли още през февруари и в един от почивните дни се събрахме една дузина мераклии, за да покараме по някои незабравени, но и некарани скоро от мен маршрути. Щом навлязохме по черния път в гората на Крупник, вече се чувствах като у дома – толкова карания навремето съм започвал по него. Всичко си беше все така хубаво, особено гледките, а пътеките, за моя изненада, бяха в съвсем прилично състояние и напълно караеми. Чуден ден сред дивотията беше, както ще видите и от снимките:
