Shimano Deore M6100

Shimano представи новото поколение на групата Deore през месец май 2020 г. За първи път тя бе разделена на три подгрупи – М6100 e с 1х12 предавки и като цена това са може би най-достъпните за момента такива компоненти за крайни потребители; М5100 е с 11 предавки отзад и възможност за един или два венеца отпред (вече публикувах подробните впечатления за нея от Камен Тончев); М4100 запазва досегашните 10 скорости отзад, отново във варианти 1х или 2х отпред. Буквално месец и половина след като новината за 12-скоростното Deore обиколи МТБ света, от представителството на марката за България ми се обадиха с още по-добра новина – че един комплект за тестване очаква среща с мен. Да си призная, изобщо не се надявах компонентите толкова бързо да се озоват на родна почва, защото още преди да бъдат монтирани на байка ми, те вече бяха налични и в магазините. Така или иначе, в началото на месец август, след като дълги години бях карал личните си велосипеди в конфигурация с два венеца отпред, „рязко“ станах модерен, минавайки на 1х12.

Колко струва?

Статията ще е дълга, предупреждавам! И затова ще започна може би с най-важното и най-хубавото при Deore M6100 – това е цената. Тя е наистина достъпна и ще позволи на много хора да се възползват от новите технологии и тенденции, надграждайки велосипедите си. Аз лично съм чудесен пример за това. През последните години доста приятели и познати се чудеха защо карам личния си байк в „старомодна“ конфигурация с два венеца отпред. Отговорът е простичък – при 1х11 не винаги се чувствах напълно доволен с набора от предавки, а пък 1х12 до момента ми се струваха излишно скъпи. Моето каране е доста разнообразно, в него има всякакви изкачвания и всякакви спускания, така че обхватът на скоростната система за мен е нещо важно. Пробвал съм много и различни варианти на 1х11, но едва при 12-скоростните системи нещата започнаха да изглеждат както трябва за мен. Доскоро обаче вариантите на такива задвижвания с най-малък заден венец 10 зъба бяха „леко“ скъпички, включително защото биха изисквали и смяна на главината (или поне на „барабана“ ѝ) с такъв, който да позволява монтаж на съответната венец-касета. Какво се промени с появата на групата Deore M6100? Първо, самата скоростна система е достатъчно достъпна, поне за моите разбирания. Комплектът курбели, верига, касета, заден дерайльор и команда в България струва около 500 лв. Не казвам, че това са малко пари, но не е и някаква непосилна сума, ако човек иска да премине към 12-скоростна система. Второ, освен изброените дотук части, в моя конкретен случай трябваше да сменя средното движение и задната главина, като и за двата компонента имаше налични достатъчно евтини варианти (наред с 12-скоростното Deore, Shimano пуснаха и достъпни извънсерийни главини с барабан MicroSpline, които гравитират около сериите Alivio и Deore и са с цени от порядъка на 55-60 лв.). Така че в крайна сметка надграждането на велосипед като моя към 1х12 най-сетне доби достатъчно човешко финансово изражение, за да го приема за оправдано.

За всеки случай, ето какви са ориентировъчните цени на основните компоненти от групата М6100:
– курбели (вкл. преден венец) – около 145-150 лв.
– верига – около 40 лв.
– венец-касета – около 150 лв.
– заден дерайльор – около 90-100 лв.
– команда – около 55-65 лв.

В допълнение към скоростната система тествах и новите 4-бутални спирачки Deore BR-M6120. Цената, на която може да ги намерите в България, е около 160 лв. за брой.

Реклама

Колко тежи?

Ето тук вече сериозно се изложих, защото не измерих нито компонентите поотделно, нито цялата група. Причината е, че всичко около получаването и монтирането им стана много бързо. BG-Eurotrade (вносителите на Shimano) ми бяха казали, че продуктите са при тях и ме очакват, но в разгара на лятото аз имах доста пътувания и карания и нямаше кога да си ги взема, за да им се любувам в кутия. В един момент просто се отвори едно „прозорче“ от няколко дни без каране, така че се разбрахме те да оставят кашона с компонентите направо при Боби Радев от Baze, а аз му закарах велосипеда си да ги монтира. Проблемът е, че забравих да го помоля да ги измери и снима един по един преди монтажа.

За щастие интернет е голям и информация дебне отвсякъде. Сигурен съм, че всеки читател лесно може да намери данни за реално измерено тегло на частите, но за всеки случай ето осреднени стойности, които видях тук-там из мрежата:
– курбели (вкл. преден венец 32 зъба) – около 780 грама
– верига (без да е скъсявана) – около 280 грама
– венец-касета 10-51 зъба – около 590-600 грама
– заден дерайльор – около 320 грама
– команда (със самостоятелна скоба за кормилото и жило) – около 135 грама
– спирачки (апарат, лостче и маркуч, без диск) – около 310/330 грама (предна/задна)

За мен беше доста интересно дали преминаването към 1х12 ще ми донесе по-ниско тегло. Както казах обаче, освен самата скоростна система, смених също така някои допълнителни компоненти (средно движение и задна главина), а също и спирачките, така че няма как да направя изолирано сравнение. Старите ми части бяха от същия или по-висок клас спрямо Deore-то: задвижване с компоненти Sram X7 и X5, спирачки Sram Guide R и задна главина Black Peak (която със сигурност е по-лека от евтината Micro Spline главина на Shimano). След надграждането байкът ми тежеше с 50 грама по-малко, което си е нищо, но все пак показва, че дори от гледна точка на тегло има смисъл в тая работа.

Може би тук е моментът да кажа, че най-тежките компоненти в серията M6100 са курбелите и венец-касетата. И ако за втория компонент би било скъпичко да надградите с нещо, което да е чувствително по-леко, то при курбелите можете да помислите за монтиране на SLX вместо Deore – разликата в цената им е малка, но в теглото е значителна – само от този компонент може да спестите около 150 грама.

Дизайн и основни характеристики

Дизайнът винаги е субективна тема, но без съмнение компонентите от серията М6100 изглеждат модерни и изчистени. Те имат доста сходни елементи с по-скъпите серии, но и добре изразена индивидуалност, която ги отличава. Един от най-интересните акценти във външния вид са надписите, които са със специално покритие, променящо цвета си под различен ъгъл на светлината. Не успях да уловя този ефект с фотоапарата, но на живо е доста приятен и създава асоциации с някои доста скъпи велочасти, предлагани в подобни преливащи разцветки. В същото време това „нюансиране“ е достатъчно дискретно, за да не се превърне в кич, и едва ли би подразнило някого.

Най-отличаващи се визуално в 12-скоростната група Deore са курбелите FC-M6100. Техният дизайн е много характерен, защото предният венец, който е с директен монтаж (на шлиц в основата на десния курбел, около оста), се състои от паяк и зъбно колело, прикрепено към него с 8 малки болта. Не зная каква е причината за това решение, за момента не изглежда да е направено, за да се сменя само външния назъбен „обръч“, даже не съм сигурен дали болтовете подлежат на развиване, или са занитени по някакъв начин. Каквото и да е обаче, външно ми харесва доста.

Моите курбели са с дължина 175 мм и с 32 зъба преден венец, за линия на веригата 52 мм (т.е. съвместими с дължина на задната ос 142 мм). Казвам го, защото в серията има и варианти за задна ос 148 или 157 мм. По отношение на предните венци единственият друг избор е 30 зъба, но в горните серии (SLX или XT) има повече налични размери и са взаимозаменяеми с Deore.

Предният венец използва DYNAMIC CHAIN ENGAGEMENT+. Това е технологията на Shimano с широк/тесен профил на зъбите, която има за цел да осигури отлично задържане на веригата, плавно педалиране и тиха работа на скоростната система. За разлика от дизайна на Sram и много други марки, при които в плочата са изрязани „легла“ за звената на веригата, при Shimano по-скоро самите зъбци са „удебелени“ през един, което се вижда сравнително ясно на горната снимка. Разбира се, това е съвсем опростено обяснение – и двете марки проектират изключително прецизно компонентите си и зад профила на широките и тесни зъби стои много повече инженерна мисъл, отколкото аз мога да поема и предам.

Конструктивно курбелите Deore M6100 са от типа 2-piece, за разлика от горните класове, които са Hollowtech II. И в двата случая се използва вал с диаметър 24 мм, закрепен неразривно към десния курбел, и средно движение с изнесени извън рамката лагери. При Deore обаче кованите рамена на курбелите са плътни, а не кухи – това намалява доста цената за производство, но води и до по-високо тегло.

Венец-касетата Shimano Deore CS-M6100 e предназначена за монтаж върху главини с барабан MICROSPLINE. Това позволява най-малкият венец да е 10 зъба, а най-големият е огромен – 51 зъба. Ако сте цифромани, сигурно очаквате това: 10-12-14-16-18-21-24-28-33-39-45-51T . Всичките 12 плочи са стоманени и са с различни рампи, ръбчета и форма на зъбците – всичко това е част от технологията HYPERGLIDE+, която гарантира плавно превключване към по-ниска или по-висока предака дори и под напрежение. 12-скоростната верига тип HG (CN-M6100) също се грижи за тихата работа и леката смяна на предавките, бидейки напълно оптимизирана за предния венец и касетата.

12-скоростният заден дерайльор RD-M6100-SGS е с дълго рамо и големи 13-зъбни ролки, за да може да „поеме“ дължината на веригата, която се освобождава при прехода от най-голям към най-малък венец отзад. Както повечето задни дерайльори на Shimano в наши дни, този също е тип Shadow RD+. Това означава няколко неща: първо, тялото му е с максимално прибран към главината профил, така че нищо излишно да не стърчи и да не се закача по камъни, клони и ръбове; второ, движението на тялото на дерайльора в посока напред е блокирано, така че да не се удря в рамката; трето, движението на рамото напред се контролира от успокоител, който може да се включва и изключва – когато е активиран, рамото се движи по-трудно, което стабилизира веригата при спускане по силно пресечен терен.

Ако има нещо в конструкцията на дерайльора, което да ме притеснява, това е, че при някои предавки (когато веригата е на по-големите венци отзад) долната част на рамото виси доста близо до земята и това би могло да го направи по-уязвим. Тази особеност обаче е характерна като цяло за 12-скоростните системи и е типична илюстрация на израза „пълно щастие няма“.  В общи линии RD-M6100-SGS доста прилича на събратята си от по-скъпите серии, а основната разлика е в материалите и теглото.

Командата в моя комплект беше със самостоятелна гривна за кормилото, но без дисплей. Освен нея в серията има и такава с дисплей, както и команда с комбинираща скоба I-Spec ЕV. Като външен вид тя не се отличава съществено от компонентите в по-скъпите серии – компактна е и ергономична, а контактните зони на двете палчета са релефни, за да осигуряват по-добър контакт с пръстите. Освобождаващото лостче може да прави само едно превключване, а изтеглящото до три наведнъж. Макар че командите на Shimano от години се предлагат с технологията Dual Release, при която освобождаващото лостче действа двупосочно, при по-ранните модели не ми беше удобно да го натискам с палеца и тогава си оперирах с палец и показалец. Сега, при по-новите поколения, включително и тази команда в серията Deore, вече ми е доста по-удобно да натискам и двете лостчета с палец, което за мен е предпочитан вариант. В същото време, ако по една или друга причина предпочитате или се наложи да натиснете освобождаващото лостче с показалец, това е също толкова удобно, както преди.

Спирачките BR-M6120 с 4-бутални апарати също заимстват дизайна си от по-скъпите серии. Новото тук са лостчетата, при които скобата за кормилото е разположена в средата им, а от външната страна е добавена една „подпора“, която също опира в кормилото и по този начин пречи на лостчето да се суче и огъва при натискане, което пък води до по-ефективно прилагане на силата от пръстите към спирачката. За по-голяма мощ и по-добра модулация (поне както я разбират Shimano) се разчита на технологията ServoWave. Скобата за кормилото може да се комбинира с команди тип I-Spec EV. В този ред на мисли горе-долу единствената видима разлика между лостчетата Deore и SLX е това, че при първите реглажът на отдалечеността се прави с шестогран, а при вторите си има регулатор за това. Апаратите също са съвместими с накладки за SLX и XT, включително и с радиатори, но при Deore идват без такива.

Впечатления при каране

Дотук с Deore M6100 имам зад гърба си над 4 месеца, но тази година мога да се похваля не само с повече километри от обикновено, но и с много разнообразие в карането – като се започне от леки разходки с любимата, мине се през обучения на Велоучилище МТБ-БГ за най-различни нива и се стигне до проучвателни карания за описване на маршрути, в които има буквално от всичко като терен и условия. Единствено в състезания не съм карал. Тази година престанах да засичам с точност изминатите километри за тестваните продукти, защото в един момент им изгубих нишката. Но съвсем грубо, на базата само на по-значимите карания и на броя обучителни курсове, с новото Deore съм навъртял над 800 км.

Ако се опитам да следвам хронологията, още при второто каране скоростната система се срещна с доста тежката и лепкава кал в Люлин планина. Това се случи при изкачване към пътеката „Люлинска засуканица“. Калта се пренесе от гумите към веригата, дерайльора и венците и те започна да издават доста стресиращи звуци – нещо средно между скърцане и дращене. Едва дочаках да стигнем първата по-голяма локва, за да измия буквално с голи ръце цялата скоростна система. Не бях единствен, разбира се, нито пък се случва за първи път велосипедът ми да издава подобни звуци в такива условия. Но при новото Deore те като че ли бяха по-силни и натрапчиви. За това са възможни поне две обяснения: първо, може би заради по-малките разстояния при 12-скоростните системи (широчина на веригата, разстояние между венците) подобна лепкава кал води до повече шум и триене; второ, в конкретния случай компонентите бяха съвсем нови и все още неошлайфани един в друг, поради което толерансите вероятно са били още по-малки; и трето, може би заради това, че частите бяха нови-новенички, чисто субективно съм възприел стържещите звуци малко по-драматично, отколкото би било при старата ми и доволно износена скоростна система. Всичко това не го пиша като недостатък, а като нещо, което може би е добре да знаете, ако преминавате от 9- или 10-скоростна система към такава с 11 или 12 предавки. Във всеки случай при никое следващо каране не се стигна до подобно „озвучаване“, но и не съм попадал след това на кал с такава консистенция и в такова количество.

През целия изпитателен период карането с Deore M6100 бе абсолютно безпроблемно от гледна точка функциониране на компонентите. Боби ме предупреди, че е възможно задният дерайльор в някакъв момент да изгуби леко настройка, но това никога не се случи. Веригата се местеше винаги съвсем точно нагоре и надолу по касетата – без прескачания, без забавяне и без някакви стряскащи звуци. Вярно е, че в сравнение с 9- и 10-скоростни системи от среден и висок клас, при новото Deore преместването на веригата може би е с една идея по-шумно и осезаемо – този ефект съм го наблюдавал и при други системи от среден клас с един венец отпред и големи венец-касети отзад. Вероятно се дължи на по-големите стъпки (като брой зъби, не като съотношение) между предавките, най-вече при големите венци, но в никакъв случай не е нещо, което да пречи при каране. Командата е много удобна за мен – лостчетата ѝ са лесни за достигане, щракванията им са отчетливи и не изискват натискане с много сила. При задвижвания с един венец отпред често ми се налага да качвам (към по-голям венец) наведнъж по две или дори три предавки отзад – Deore M6100 няма никакъв проблем с това.

За протокола ще кажа, че почти през цялото време карах задния дерайльор с включен успокоител на рамото. Въпреки това не съм имал никакви затруднения в превключването. Зная, че някои хора изключват успокоителя за изкачванията и го включват в посока надолу – честно казано, не мога да си представя да мисля за това и в поне половината случаи бих забравил да го включа за спускането. То и сега се случи два-три пъти след ремонт на гума да забравя да активирам успокоителя – по нищо не съм разбрал, т.е. дори без него веригата не пада, не шуми повече и не създава проблеми, но все пак след като го има, предпочитам да го ползвам.

Като споменах падане на веригата, такова не се случи нито веднъж. Всъщност случи се при едно от последните карания – при превключване на най-голям венец веригата падна между него и спиците, но това се дължеше на изкривено (даже пукнато) ухо за дерайльора и щом го подмених, нещата се върнаха в обичайния за тази 12-скоростна група безупречен вид. Засега откъм скоростите не се чуват никакви скърцания, пукания или други звуци. Всичко си работи без промяна в рамките на тези 4 месеца каране.

Е, в един момент идилията бе нарушена рязко, когато след удар в камък задният дерайльор стана на парчета. Ударът бе силен и напълно неочакван за мен – случи се при преминаване през морените по пътеката от „Червената шапчица“ към Владая (много читатели вероятно ще си представят веднага мястото). Би могло да се спекулира дали за счупването е допринесла дължината на рамото, но според свидетелствата на очевидци, наблюдаващи отстрани, ударът беше много коварен и едва ли някой друг дерайльор би оцелял след него. Стъпвайки с гумата върху един камък (може би нареден там за по-гладко преминаване), той се е извъртял нагоре и е треснал дерайлора директно в рамото, предавайки усилието и нагоре, в резултат на което се счупи и един пластмасов свързващ елемент между тялото на дерайльора и рамото. Плачевният вид на компонента напълно потвърждаваше тези наблюдения, защото долната ролка и рамото бяха счупени и изкривени. В този нерадостен момент бях почти доволен, че дерайльорът е Deore, а не някой 2-3 пъти по-скъп… Буквално след 2 дни отидох в магазина и се сдобих с нов, без да ми се доплаче от цената му. Едно звено от веригата също бе изкривено, но имаше мегдан да се скъси и не се наложи да я подменям.

Време е да напиша нещо и за спирачките… Малко ще е да кажа, че ми харесаха! Четирибуталните апарати и компактните лостчета със ServoWave технология осигуряват изобилие от спирачна сила винаги, когато ви потрябва. Може би е важно да отбележа, че предната спирачка я комбинирах със стария си диск Avid G2 Clean Sweep, а отзад трябваше да сложа нов Shimano  с  конструкция тип сандвич (Ice Tech) заради Center Lock главината. Не усетих обаче никаква разлика в спирането отпред и отзад. Мнозина намират спирачките на Shimano за по-хапливи и по-трудни за дозиране – вярно е, че спирачната сила може би идва по-рязко в сравнение с някои други марки и модели, но аз лично нямам никакъв проблем с това – може би защото съм лек, може би защото съм лесно приспособим. Във всички случаи за мен спирането с четирибуталните Deore-та е изключително леко и ефикасно. Досега не съм успял да ги прегрея, нито да усетя отслабване или недостиг на спирачна сила. Лостчетата също са ми много удобни като форма и дължина. Повече от това не ми трябва!

Сега, половин сезон след монтирането им, съм много приятно изненадан от минималното износване на накладките. Според спецификацията те са органични и в общия случай бих бил скептичен към тях точно заради по-бързо износване в сравнение със синтерованите (метални) накладки, но Shimano явно са забъркали някаква доста добра „формула“ по отношение на материала им, защото поглеждайки в „прозорчето“ на апаратите, виждам със задоволство, че не са изтъркани дори и наполовина.

Единственият дребен проблем, който имах със спирачките, е че лостчето на задната в рамките на няколко карания се приближава постепенно към кормилото (повече, отколкото съм го нагласил), което създава впечатление за „омекване“ на спирачката. Предполагам, че просто болтчето за реглаж леко се разхлабва, защото като го завия, спирачката се връща в желаното от мен състояние. Може би малко лепило за резба би помогнало, но през последния месец проблемът като че ли отшумя. Затова пък при последните 2-3 карания усетих, че може би се е появил малко въздух в едната спирачка, но засега не ми създава особени ядове.  

Заключение/обобщение

Групата Deore винаги е била пример за добро съотношение между цена и качество. В общия случай за потребителите, които са готови да изчакат достигането на водещите технологии от по-горните класове до нея, тя осигурява всичко най-важно на доста по-ниска цена и с основен компромис по-високото тегло и липса на някои по-дребни настройки и екстри. Всичко това важи и за новото поколение М6100, но за мен лично тази серия има повече от всякога висока потребителска стойност. Най-просто казано, чрез новото 12-скоростно Deore както любители, така и напреднали колоездачи могат да разчитат на актуални технологии, без да се налага да плащат твърде висока цена за надеждност и качество. Време беше това да стане факт!


Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?

Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.

Оставете отговор

XHTML: Можете да използвате следните маркери: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>