Един сезон с новия Deuter Trans Alpine 30

През пролетта на 2020 г. едни от най-популярните колоездачни раници на Deuter, линията Trans Alpine, претърпяха пълно обновление и щом се появиха на българска земя, един от по-големите им модели с обем 30 литра стана моя собственост. След един пълен сезон с нея и след незнаен брой километри (във всички случаи над 2000), сега ми остана време да споделя колкото мога повече за този модел.

Ще започна с една очевидна характеристика – обемът. Trans Alpine 30 e най-голямата колоездачна раница, която съм имал до момента. Тя е огромна, ама наистина огромна! В този смисъл това не е най-универсалната раница, която може да си купите, особено ако не сте свикнали да носите много багаж по време на каране. Още тук ще кажа, че ако не ви трябва наистина много място, а просто достатъчно голяма раница, включително и за 2-дневни преходи, по-разумният избор е моделът Trans Alpine 24, който е със същия дизайн и функционалност, но с малко по-малък обем. Аз самият по принцип нямам нужда от 30-литрова раница, тази даже изглеждаше голяма върху гърба ми. От друга страна обаче знаех, че през 2020 г. ме очакват предимно два вида карания, в които ще трябва да нося обемисти неща в раницата. Единият тип такива карания са обученията, където освен обичайните си дрехи и аксесоари (които не са никак малко), трябва да нося голяма аптечка, конуси и още едно-две неща. Другия тип карания, за които щеше да ми трябва голям обем, бяха тези за проучване и описване на маршрути, при които трябваше да вместя в раницата и чанта с фотоапарат тип DSLR. Та точно поради тези причини реших, че е по-добре да си взема големия модел, за да не го изпъвам по шевовете и да имам запас от място. Факт е, че за момента не е имало нито един случай, в който обемът на Trans Alpine 30 да не ми стигне и изобщо в който раницата да е „пълна с връх“, докато преди често ми се случваше в гореописаните ситуации да достигна максимума на раници с обем 20-25 литра (които, пак да подчертая, никак не са малки, стига човек да не носи твърде много обемисти предмети).

Реклама

Мога също така без съмнение да кажа, че през изминалия сезон тази раница видя толкова употреба, колкото при другите ми раници обикновено се натрупва за два или дори три сезона. Едната причина е, че (за моя радост) въпреки пандемията, през 2020 г. карах повече, отколкото през предишните сезони. Освен това при каранията за проучване и описване на маршрути трябваше десетки пъти на ден да спирам, да свалям раницата, да вадя от нея споменатия фотоапарат, след което да го връщам обратно. Това са стотици, даже хиляди разкопчавания и закопчавания на ципове и катарами, увисвания на презрамките, контакти с терена във всичките му форми. Изтъквам тези подробности, защото за момента раницата все още е безупречна от гледна точка на здравина – никъде не е скъсана, нито дори протрита. Е, малко е позацапана, защото още не съм се наканил да я изпразня и изпера, но издръжливостта ѝ засега ми прави отлично впечатление.

След тези начални, но доста съществени бележки, време е да насоча вниманието ви към конкретните функции и особености на продукта. Trans Alpine 30 е модел с дългогодишни традиции в каталога на Deuter. Това винаги е била раница, насочена към любителите на приключенията – за планински веловодачи, за многодневни преходи, за тези, които са свикнали да носят много неща, на които да разчитат във всяка ситуация. В този смисъл раницата е многофункционална във всяко отношение и винаги е била такава. Ако познавате предишните ѝ поколения обаче, веднага ще ви направи впечатление, че новата е още по-изчистена като дизайн. Това се дължи най-вече на лицевата част, която е доминирана от един специален джоб с два ластични отвора – без ремъци, катарами или подобни елементи. Той е предвиден основно за наколенки или налакътници, но може да служи и за други неща – например при опасност от дъжд понякога премествах в него якето, за да ми е лесно достъпно. Джобът е достатъчно дълбок и стегнат, така че поставените в него неща да не се опитват да изпаднат. В началото бях леко скептичен дали той ще е удобен за ползване, но всъщност се оказа един от най-полезните детайли в раницата. Налакътници или компактни наколенки влизат в него лесно и бързо. Дори дългите ми наколенки с протектори за пищялите също успявах да вмъкна в джоба, макар че те са малко нестандартни като форма – по-къси, но по-широки, така че добре го издуваха.

Като сме започнали с протекцията, дългите наколенки могат да се закрепят и отстрани чрез пристягащите ремъци. Конкретно при моите наколенки този вариант бе малко по-труден, защото, както споменах, те са по-къси, но все пак успяваха да се хванат. В някои случаи, когато раницата биваше по-празна, се случваше да сложа наколенките дори вътре в основното отделение – то е толкова голямо, че се събираха не само компактните ендуро протектори, но и пълноразмерните такива за спускане.

Друга промяна в предната част на раницата засяга закрепването на каската. При новия Trans Alpine 30 това става чрез две пластмасови кукичи, на които каската се окачва чрез ремъците си. Подобна система имах и на предишната си раница, така че бях свикнал с нея и по принцип я намирам за доста удобна и бърза. При този модел на Deuter обаче смятам, че тя има нужда от малко подобряване – кукичките са разположени твърде близо една до друга, в резултат на което каската увисва малко хлабаво на тях и леко се кандилка върху раницата. Ако кукичките се раздалечат, ремъците на каската ще бъдат фиксирани в опънато състояние и това ще я държи много по-стабилна. Друг проблем на тази система е, че не може да се ползва за каска с подбрадник, или поне аз не успях да закрепя стабилно шлема си за спускане.

Гърбът на раницата е с класически за марката дизайн, наречен Deuter Airstripes. Основните елементи в него са две вертикални „ребра“, оформени за добро прилягане към тялото, перфорирани и допълнително оребрени, за да не запарват твърде много. Между тях се образува канал за отвеждане на топлия въздух и влагата. Отвътре, под вертикалните „ребра“, са зашити и тънки пластини, които да осигуряват необходимата коравина. Освен това в един специален джоб от вътрешната страна има и допълнителна „кора“ от материал като за шалте, която има две функции – когато е на мястото си, тя също прави гърба на раницата по-корав и твърд. А когато я извадите, може да изпълнява ролята на постелка за сядане – това го научих едва сега, когато седнах да напиша статията, макар че такъв елемент имах още във втората си раница Deuter преди повече от 10 години. Както и да е, с тази система за гръб съм свикнал отдавна и я намирам за добре балансирана от гледна точка на удобство, проветрение и стабилност.

Презрамките са дебели и удобни, с мрежеста подплата откъм тялото. Снабдени са с ремъци за регулиране на височината спрямо раменете, т.е. дали раницата да увисва по-надолу или да стои по-нагоре по гърба. Досега никога не бях усещал съществена разлика от тази настройка, но с Trans Alpine 30 за първи път използвах този реглаж ефективно – първо, защото раницата е доста голяма и ако стои по-високо, може каската да опира в нея при някои по-стръмни спускания; и второ, защото като я понапълни човек и стане тежка, разположението на този товар по гърба придобива значение.

Като цяло системата на окачване на Trans Alpine 30 е оптимизирана за по-високо тегло. До този извод стигнах на база на редките случаи, в които карах с почти празна (респективно по-лека от обикновено) раница – тогава сякаш я усещах малко хлабаво на гърба си и, учудващо за мен, като че ли беше по-нестабилна и се опитваше да се лашка наляво-надясно при по-резки движения. Затова пък във всички случаи, в които теглото се увеличаваше, раницата сякаш заспиваше на гърба ми и макар да бе по-тежка, всъщност я усещах някак по-естествено прилягаща по тялото ми и по-добре балансирана.

За стабилността ѝ помагат и двете широки „крила“ в долната част (при хълбоците), снабдени с мрежести джобове и преминаващи в ремъци за кръста. Тези джобове винаги са ми били много удобни – в единия обикновено държа мулти-инструмент, за да ми е постоянно подръка, а другия го ползвам за различни неща – понякога като „кошче“, друг път за кучегон или нещо друго, което искам да е лесно достъпно, без да свалям раницата.

Като съм започнал да говоря за джобове, Trans Alpine 30 предлага изобилие от такива и сега ще се опитам да ги изброя, без да пропусна някой.

От всяка страна има по един мрежест джоб, като горният му край може да се пристяга чрез долния компресиращ ремък – така нещата, поставени там, трудно биха напуснали мястото си. В тези джобове обикновено държа шишенце смазка, шишенце запечатваща течност за гуми, парцал, понякога резервна гума, друг път GPS – общо взето неща, които предпочитам да стоят отвън, било за да са ми достъпни, било за да не изцапат нещо вътре.

От едната страна има почти невидим джоб за смартфон – разположението му се оказа много удобно за достигане и в същото време телефонът е максимално защитен. Единственият проблем беше, че когато раницата е по-пълна и издута, ципът на джоба леко се нагъва и става по-труден за отваряне и затваряне с една ръка.

Друг специализиран джоб е този за помпа – разположен е странично и е достатъчно дълбок и широк, за да побере дори две помпи (една за шокове/вилки и една за гуми). Друго възможно негово предназначение е за бутилка с вода/сок/бира.

Предният горен джоб на Trans Alpine 30 е по-голям в сравнение с повечето други раници, които съм имал. Вътрешността му е организирана добре – има три мрежести джоба за дребни вещи и един затворен джоб с цип за ценности, включително и халка за ключове в него. Останалото място можете да използвате за какво ли не, но при мен стоеше полупразно.

Основния товарен отсек на раницата  е разделен на две по вертикал чрез платнена преграда с цип. Ако я ползвате, долната част се превръща в много удобен джоб със самостоятелен цип. Макар това да е по-малкото отделение, обемът му е достатъчен, за да събере (в моя случай) малката аптечка + шина за обездвижване, резервното термобельо + якето за дъжд и вятър, а през периода ноември-февруари и фар+стопче. С други думи, аз го ползвах като място, където да държа определени неща, за които не искам да ровя надълбоко в раницата. Иначе замисълът на производителя за този джоб може и да е друг – например там да се държат обувки или мръсни дрехи при многодневни преходи, така че да са отделени от останалия багаж. Във всички случаи при толкова голяма раница смятам това разделяне за много полезно, а в същото време, ако ви се наложи да сложите в раницата нещо много високо, можете просто да махнете преградата и да ползвате цялото пространство.

В горната част на основното отделение има един „отворен“ джоб, а откъм гърба е и джобът за за меха с вода. Чрез тях можете допълнително да разпределите багажа си. Ципът за достъп до главното отделение се отваря почти до нивото на споменатата преграда, осигурявайки широк достъп до нещата вътре.

Раницата е снабдена с достатъчно голям дъждобран, скрит в джоб на дъното ѝ, който може да я покрие дори и в най-пълно състояние или пък с окачени към страничните ремъци наколенки. Той е със сигнален жълто-зелен цвят и има халка за закачане на стопче, т.е. ако се наложи да карате по тъмно, добре е да „облечете“ раницата с покривалото за дъжд.

Допълнителни полезни детайли, които трябва да спомена, са халката за закачане на очила при едната презрамка и свирката, вградена в катарамата на гръдния ремък. Добре е също така да знаете, че от вътрешната страна има полезна информация относно SOS сигналите, които се подават в случай на инцидент и спешност.

Теглото на Trans Alpine 30, отчетено от моята везна, е 1275 грама. Предвид обема и размерите на раницата, както и множеството джобове и ципове, подобно тегло за мен е добро и напълно оправдано.

И така, какво да напиша като обобщение…? За мен при този модел на Deuter най-определелящата характеристика си остава големината. Честно казано, трудно ми е да си представя, че някой би имал нужда от по-голяма раница, дори и за многодневни преходи. Също така ми е трудно да си представя, че с по-голяма раница от тази ще може да се кара нормално. Но с тази определено може! Ако имате нужда от подобен обем и ако не карате с full face каска (с подбрадник), при Trans Alpine 30 може да разчитате на здравина, издръжливост, добро разпределение на отделенията и джобовете и множество удобни „екстри“. Цената ѝ е 254 лв., което я прави една от по-скъпите раници на Deuter, но тя винаги е била в тази група – за хората, които търсят такъв тип раница, това е една добра инвестиция.

Много голям обем (за когото това е нужно). Закрепването на каската не е най-доброто и не може да се ползва за каска с подбрадник.
Добро разпределение на отделенията и много специални джобове.
Засега се доказва като доста здрава раница.

За контакти:
Магазини „Стената“
https://stenata.com/
[email protected]
Тел.: 0886 930999 


Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?

Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.