2020 г. беше лоша в много отношения, но поне откъм каране беше добра за мен. Личи си и по това, че чак сега, през декември, успях да намеря време, за да споделя впечатленията си за няколко продукта, които пробвах през този сезон. Един от тях е ХС велосипедът Blur на Santa Cruz.
Както вероятно знаете, от тази година култовата американска марка се предлага и в България, при това ми се струва, че успя да навлезе доста ударно, поне ако съдя по обкръжението си във Facebook… Още с пристигането на първите велосипеди от Santa-Cruz-Bicycles-Bulgaria ми казаха, че има 1-2 модела, които могат да се вземат за проба. Точно тогава на мен ми предстоеше едно петдневно каране за проучване и описване на маршрути в Беласица, така че нещата се наредиха отлично и байкът се озова прилежно разглобен в колата ми, затиснат от голяма купчина багаж, за да ми прави компания в това приключение.
Още в началото ще кажа – пет дни са малко, ако целта е да се установи каква е издръжливостта на рамка, компоненти и т.н., това е извън съмнение. Но ако говорим за качества на байка при каране, точно тези пет дни бяха напълно достатъчни, защото включваха наистина от всичко – спускания по ендуро пътеките над Петрич, дълги целодневни преходи с много изкачвания и спускания по черни пътища и пътеки, дори и с брутални храсталясвания и носене не се размина! Така че, смея да твърдя, впечатленията ми може да са натрупани бързо, но са доста пълни.
Ако погледнете в сайта на Santa Cruz, ще видите няколкото окомплектовки, в които се предлага в момента Blur. Тестваният от мен байк е с означение S TR. Казано най-просто, това е един от средните като цена варианти на модела – с 12-скоростно задвижване Sram GX Eagle и окачване Fox Float Performance. 29-цоловите колела са изградени с главити DT Swiss 370 и с капли Race Face AR (с 25 мм вътрешна широчина). Оригиналните гуми по спецификация (Maxxis Ikon) бяха сменени с WTB Ranger, за които още тук ще кажа, че са изключително добри за ХС каране. Периферните компоненти са от WTB и Race Face, а спирачките са Sram Level TL.
Общото тегло на велосипеда е около 12.5 кг. Цената за България е 10 386 лв. – очевидно е, че не за всеки е постижима и приятна, но за съжаление 5-цифрените етикети започнаха да се срещат все по-често дори при по-масови производители, а какво остава за т.нар. премиум марки. Ще трябва явно всички да ставаме програмисти или меринджеи…
Буквите TR означават, че байкът е оборудван за малко по-агресивно каране – с понижаващ кол за седалка Rock Shox Reverb и с вилка Fox SC 34 Float Performance със 110 мм ход. Интересното обаче е, че за разлика от спецификацията в сайта, този S TR имаше и заключване на вилката и шока – екстра, която при АМ/ендуро байкове не ползвам често, но при ХС велосипед е добре дошла. И двата края на окачването се заключват едновременно от бутон при лявата ръкохватка на кормилото, а отключването става с команда тип Grip Shift, т.е. със завъртане на част от ръкохватката. До момента това е едно от най-удобните заключвания, които съм виждал и ползвал – без стърчащи елементи, лесно за достигане и активиране дори и в моменти на интензивно каране.
За карбоновата рамка на Blur сигурно може да се говори много, но ще се опитам да съм кратък. Както и при други модели, тя се предлага в разновидности C и СС. Разликата между двете е в теглото и цената – СС използва по-висок клас карбонови платове, които позволяват спестяване на ценни грамове, без да има разлика в здравината на конструкцията. Рамката на тестовия байк е С, т.е. малко по-тежка, но и с по-достъпна цена. Средното движение на резба е нещо, което Santa Cruz запазиха като стандарт дори във времената, когато всички залитнаха към пресованите ос-касети, за да се откажат от тях няколко години по-късно. Това е пример за подхода на американския производител – Santa Cruz често са сред лидерите в иновациите, но само ако са убедени в ползата от тях. Така е например с Boost стандарта за главините, интегрираните чашки в конусовидната челна тръба, вътрешното окабеляване, Post Mount накрайниците за задната спирачка – Blur S TR e модерен във всяко отношение. С оглед на предназначението си, рамката има възможност за монтиране на два бидона за вода – един в рамките на предния триъгълник, върху долната тръба, който да е лесно достъпен, и един резервен под нея. Както при повечето съвременни байкове (не само карбонови!), на стратегически места са добавени гумирани/полимерни предпазители – на долната тръба пред средното движение и на задния триъгълник от страната на веригата.
С оглед на трансформациите в окачването VPP през последните 2-3 години, конструкцията на модела Blur все още е от предишното поколение – с люлееща връзка под горната тръба и високо разположен заден амортисьор. Не се наемам да гадая дали просто не му е дошло времето за промяна, или пък така се постига по-ниско тегло (в сравнение с по-новата конструкция с ниско разположен шок над средното движение, както е при Nomad например). Във всеки случай и за двата дизайна могат да се изтъкнат предимства и недостатъци, но най-важното е параметрите да са сметнати добре и да осигуряват адекватно поведение по пътеките.
Накратко и за геометрията на байка: тя е ХС ориентирана, но и съвременна. Конкретно вариантите TR са с челен ъгъл 68.5° и ъгъл на седалковата тръба 73.5°. Аз карах размер М, който е с хоризонтален обхват (reach) 435 мм и с ефективна горна тръба 599 мм. Междуосието е 1140 мм, а разстоянието от задната ос до средното движение е 432 мм. Лапата е с дължина 75 мм. С ръст 170 см размер М бе препоръчителният за мен и като цяло байкът ми беше добре като дължина, но в първите два дни имаше нещо, което не бе съвсем наред – сякаш стоях или се смъквах малко напред към носа на седалката, а ако се опитвах да стоя по-назад, имах чувството, че леко се протягам към кормилото. Вече бях решил, че може би съм за по-къса лапа (и сега смятам, че 60 мм вероятно би била перфектна в моя случай), но причината се оказа друга – на третия ден реших да пробвам да намаля височината на седалката с 1 см и изведнъж нещата си дойдоха на мястото и Blur се оказа с идеална геометрия за ХС каране. Ако се чудите защо височина на седалката, която ми е перфектна при личния велосипед, се оказа малко неточна за тестовия, отговорът е комплексен – Santa-та беше с по-дълги курбели (175 мм), освен това го карах и с автомати (по принцип карам с платформи) + лапа 75 мм, с каквато отдавна не бях карал, но си е резонна за предназначението на байка – общо взето съвкупност от съвсем малки неща, които обаче могат да доведат до осезаема разлика.
Santa Cruz Blur e ХС велосипед и следва да се кара с висока седалка при спусканията. Шегувам се, разбира се! Но и колът за седалка реши да се пошегува с мен – когато байкът влезе в колата на път за Петрич, всичко си беше наред; когато го извадих от нея пред къщата на леля Рукие в с. Яворница, колът за седалка дефектира (Reverb, не му се сърдете!) и отказа да се сгъва. Огледът установи наличие на някакво омазняване откъм съединението на маркуча в дъното на кола – във всеки случай нямаше как да го оправим. Така бях принуден през повечето време да карам изцяло в крос-кънтри режим с висока седалка, дори и по ендуро пътеките. Едва в последните 1-2 дни колът започна да показва признаци на съживяване и от време на време да се сгъва. За всичко това ще говоря отново след малко…
Преди това нека кажа няколко думи за поведението на байка при изкачване, все пак говорим за ХС велосипед! Окачването при педалиране бе очаквано добро – честно да си кажа, рядко съм срещал ХС байк с окачване 100 мм, което да е прекалено клатещо или неефективно, макар че вероятно има и такива. Blur със сигурност не е от тях, а ако искате да го превърнете в твърдак, това се случва много бързо и удобно с дистанционното заключване. Ще се повторя, но за мен тази екстра е полезна при ХС каране в интензивен режим, т.е. при често спринтиране и напъване на педалите в изправено положение, а също и при дълги изкачвания по асфалт. Имаше такива моменти при каранията ни, но повече преобладаваха каменистите черни пътища, а по тях предпочитах да държа окачването отключено, за да ми е по-комфортно. И точно заради това мога да кажа, че не усетих окачването да се клати осезаемо – през цялото време то бе ефективно при педалиране, но и доста отзивчиво и приятно работещо по неравностите.
Теглото на байка не е много ниско, но в сравнение с АМ/ендуро велосипед, Blur S TR е значително по-лек (поне 2 кг в общия случай). Не само това, но самите колела, гумите, всичко е като за ХС каране и това добавя чувствителна лекота при изкачванията – дълги, къси, стръмни или полегати…
Единственото, което не ми хареса в посока нагоре, е предният венец с 34 зъба. Разбира се, преден венец се сменя най-лесно. За някой ХС състезател с достатъчно сила в краката скоростната система би била перфектна, но аз съм далеч от спортните постижения и на по-стръмните баири трябваше да се напъвам повечко, отколкото съм свикнал. Затова пък станеше ли наклонът по-малък, байкът направо литваше.
Blur S TR обаче ме изненада най-вече с доброто си поведение при спусканията. На първо място, и вилката, и задното окачване работят страхотно и изглаждат много добре по-дребните неравности, без да се сгъват лесно докрай от по-големи и остри камъни. В допълнение вилката с 34 мм горни тръби е доста корава и в комбинация с рамката, а вероятно и с колелата, създава усещане за стабилност дори и по „рошави“ терени. Разбира се, при по-груби спускания трябваше да се съобразявам с това, че гумите са с ХС размери и шарка и че окачването е само 100 мм, но цялостно това е най-добре спускащият се ХС байк, който съм карал! Гумите WTB Ranger, като за ХС модел, надхвърлиха очакванията ми и се справиха добре дори при доста стръмни спускания с трудна настилка – песъчливи почви, плаващи камъни, шума и съчки… Както вече казах, през първите два дни основното, което ме ограничаваше в спусканията, беше дефектиралият кол за седалка – особено в някои участъци от ендуро пътеките над Петрич, карането „със седалка до сливиците“ откровено не ми беше комфортно, макар че на по-леките секции се забавлявах добре. Когато на третия ден колът започна от време на време да се сгъва, спусканията се превърнаха в истински кеф! Заради ниското си тегло байкът е изключително игрив и е готов да отскочи от всяко ръбче. Завиването също се случва с лекота, смяната на посоката е лесна и безпроблемна, но в същото време 29-цоловите колела осигуряват предвидимост и стабилност. Изобщо, Blur TR се оказа един много забавен байк и ако някъде се налагаше да се прицелвам в по-лесни и гладки линии, то е защото все пак бях с ХС гуми и само със 100 мм ход на окачването, макар че на моменти почти забравях това.
Ако ви трябва нещо като заключение, то би звучало така: Blur S TR се оказа очаквано приятен и бърз при изкачванията, но неочаквано стабилен, забавен и комфортен при спусканията. В края на тези пет дни си задавах въпроса: ако не карах твърде често по дивотията и по трудни ендуро трасета, а се придържах повече към утъпканите и поддържани пътеки и пътища, щеше ли да ми трябва нещо различно от този байк? Едва ли!
За контакти:
Santa Cruz можете да намерите при следните дилъри на марката в България:
https://allmountain.bg
https://pavebikeshop.com
http://www.jordan-bikeshop.com/
Актуална информация може да виждате и във Facebook страницата Santa-Cruz-Bicycles-Bulgaria
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
