13 години след първия HT1 дойде време отново да яхна този толкова популярен велосипед на Ram Bikes.

Помня много добре онзи оранжев хубавец! Отношенията ни бяха близки, направо интимни – аз му бях собственик, той ме возеше по пътеките и ми осигуряваше незабравими спомени. Беше велосипед с характер, с ярък и натрапчив външен вид, винаги готов за приключения. Може би заради това, когато се замислих да го сменям, съдбата реши, че трябва да бъде отнет против волята ми от непознат злосторник. Запомнящ се от началото до края, завинаги в сърцето ми… 13-години по-късно Ram HT.One вече е в друго поколение. Уви, аз също! Велосипедът е много по-улегнал, макар че червеният цвят подсказва, че не му липсва страст, а връзката ни на пръв поглед бе краткотрайна и делова, макар че в основата си опираше до същите онези неща – аз го карах, а той ми доставяше радост по пътеките. Толкова е просто и с тази цел е създаден HT1 – да носи удоволствие от карането, включително и на хора, които не разполагат с колосална сума за планински велосипед.

Ram HT.One.1

Размер:	М, 43 см, 17 инча
Тегло:	14.1 кг (с педали)
Цена:	1249 лв.
Продължителност на ползването	1 месец, 185 км

Както знаем, плановете са създадени, за да се променят. Първоначалната идея беше да карам HT.One интензивно една седмица и да споделя само първи впечатления за него. Април обаче беше хубав месец, празнични дни не липсваха, карания също. Пробата се проточи и като време, и като километри, обхващайки най-различни терени, включително и повечето от Изпитателните отсечки, така че в крайна сметка натрупаните впечатления бяха напълно достатъчни за цялостно и пълно ревю, а не просто за бързо начално представяне.

Геометрия:

При официалното представяне на модела имаше някои грешки в таблицата с геометрията, които после бяха открити и поправени. В момента данните съвпадат с това, което аз самият успях да измеря, и изглеждат така:

Вижда се, че потребителите могат да избират между четири размера, които са оразмерени много балансирано – не са много дълги, но в никакъв случай не са и къси. Като цяло геометрията е изцяло ХС ориентирана, като челният ъгъл 70° е добър за изкачванията, но и с една идея смекчен за спусканията. Всеки от размерите позволява, в зависимост от ръста, да направите леки промени чрез дължината и наклона на лапата, за да постигнете идеална за вас позиция. Ще илюстрирам това по следния начин:

Тестваният от мен размер беше М с 80 мм лапа, поставена с наклона нагоре. В този вид байкът ми бе идеален като дължина за ХС каране, но кормилото идваше малко по-високо, включително и заради вилката със 120 мм ход. Ram Bikes не са вчерашни и знаят, че за по-агресивно и ефективно каране по-добрият вариант би бил лапата да е с наклона надолу, но заради основната целева потребителска група (начинаещи и любители) сглобяват велосипеда по този начин. Тъй като в началото не очаквах HT1 да се задържи в мен цял месец, реших да не обръщам лапата, но иначе задължително бих го направил и препоръчвам на всеки, който иска да има по-спортно и „наточено“ усещане, да го направи. С по-ниско разположено кормило ХС геометрията би „заспала“, завиването също би се подобрило.

Ако велосипедът беше лично мой, при ръст 170 см вероятно бих сложил и малко по-къса лапа – например 70 мм. Това е така, защото аз не наблягам чак толкова на ХС постиженията, а пък по-късата лапа би ми дала още малко увереност при по-стръмни и технични спускания. Но и с 80 мм нещата са много добре.

Всички тези вариации са възможни, защото главното, рамката, е с добри пропорции и не поставя никакви „задължителни“ изисквания към периферните компоненти (например по-дълги рамки е кажи-речи невъзможно да се карат нормално с дълга лапа).

Рамка

Алуминиева сплав 6061 / Полуинтегрирани чашки / 31.6 мм кол за седалка / 34.9 преден дерайльор с горно дърпане / 73 мм средно движение / Само за дискови спирачки / Тегло 1.9 кг.

Това са базовите данни от сайта на Ram Bikes. Какво още може да се каже?

Може би на първо място това, че рамката на HT1 е оразмерена за колела 27.5. Няма излишно усложняване във формите на тръбите, но не са и съвсем обикновени – горната е обърнат трапец откъм челото и сплесната хоризонтално в задната си част, където слиза достатъчно ниско, за да е комфортна при обкрачване; долната има една къса, остра извивка отпред и също е овализирана към средното движение. В задния триъгълник няма нищо нестандартно, широчината му е достатъчна за гуми до 2.3, а в предния има един комплект отвори за бидон – някои хора може би биха предпочели два чифта, аз пък не се нуждая от нито един… Жилата и маркуча за задната спирачка са външни, под горната тръба – в този ценови клас не всички използват вътрешно окабеляване, а е и спорно доколко то е плюс (по принцип).

На мен лично много ми допада визуално как се вижда ясно изтъняването на степени на челната тръба, макар тя да не е конусовидна. Допада ми и цялостният дизайн на велосипеда – през по-голямата част от съществуването си Ram са се придържали към прости цветови схеми, ясно забележимо лого и сравнително изчистен дизайн с отделни подчертаващи елементи. Имало е при някои модели и залитания към повече шарения, но HT.One е решен точно в добрите традиции на марката без никаква излишна претрупаност. Конкретно тази окомплектовка, освен в червено/черно, се предлага и в черно/сиво. За всяка от другите две окомплектовки има също по два цвята със същото графично оформление.

Окомплектовка

HT.One.1 e най-скъпият от трите модела в серията. В окомплектовката му личат няколко важни акцента.

Вилката е Rock Shox Recon Silver със 120 мм ход, метална пружина и заключване. Като цяло Recon в този ценови клас не е нещо обичайно. Вярно, уловката е, че става дума за една от по-тежките версии на модела – със стоманени горни тръби и метална пружина, но все пак конструктивно това е вилка, която превъзхожда в известна степен много други, срещани при велосипеди около 1200-1300 лв. За мен лично, поне в този ценови клас, недостатък на металната пружина е не толкова добавеното тегло, колкото невъзможността за настройка според килограмите на колоездача. От друга страна, за мен твърдостта на пружината се оказа перфектна, а работата на вилката не е никак лоша – чувствителността към дребни неравности е осезаемо по-добра в сравнение с евтините въздушни вилки и това може да се види дори по лекото сгъване и разгъване на вилката по време на изкачване и педалиране. Затова и заключването тук го използвах по-често.

Най-големият плюс на вилката обаче е по-големият ход. Много хора ще кажат какво пък толкова значение имат 2 см повече? Имат и се усещат при спусканията! В статията от Изпитателните отсечки споделих, че при интензивно каране по технични пътеки ръцете ми определено се натоварваха по-малко в сравнение с повечето други велосипеди от такъв клас и няма как заслугата за това да не е на вилката.

Вярно, заради по-големия ход кормилото стои малко по-високо, но това се решава лесно чрез обръщане на лапата с наклона надолу. Като се има предвид любителския характер на велосипеда, по-големият ход за мен е голям плюс. В крайна сметка едва ли някой ще тръгне да се състезава сериозно в дисциплината крос-кънтри с велосипед за 1249 лв., но пък при лежерни карания и любителски преходи малко повече ход има своето положително въздействие.

Като стана дума за ХС каране, гумите Maxxis Pace 2.1 са предназначени точно за такова. На хартия широчината им изглежда малка, но в действителност балонът отговаря съвсем точно на нея, така че в никакъв случай не са прекалено тесни. Грайферите са дребни, сравнително нагъсто разположени и шарката очевидно е оптимизирана за леко търкаляне по твърди настилки. В началото подходих предпазливо към тях, но с изненада открих, че Pace се справят по-добре от очакваното дори на трудни терени. Границите на възможностите им се достигат обаче при по-бързо и агресивно каране – тогава в някои завои трябва да се внимава, а и спирането не е толкова ефективно. За целите, за които е направен велосипедът обаче, гумите всъщност не са никак лош избор, защото при любителски карания и преходи основните терени са черни пътища, често дори и асфалт, а карането е далеч от агресивното.

Главините са Formula, каплите са Mach1 Sub Zero, спиците са Sapim. Както по отношение на колелата, така и на периферните компоненти, Ram Bikes винаги са се придържали към монтиране на части от утвърдени производители със съответната марка, а не на такива, брандирани с тяхното име. Не казвам, че това е плюс или минус – такива има и при двата подхода, но мога със сигурност да кажа, че в окомплектовката на HT.One.1 няма „скрити пасиви“. Всичко е добре балансирано като качества и цена. Кормилото Kore е с широчина 710 мм и издигане 25 мм – напълно адекватно за предназначението на велосипеда и доста удобно. От същата марка са и лапата, колът за седалката и самата седалка. Е, тя не ми беше никак удобна, и това ми стана ясно от пръв поглед и от първото каране, но това е, защото този тип форма явно не пасва добре на моята анатомия – други хора пък харесват точно такива седалки.

По отношение на скоростната система Ram Bikes са заложили изцяло на групата Shimano Alivio с 27 скорости – три венеца отпред и 9 отзад. Както е ставало дума и в други ревюта, за любителско каране, което е едно много широко понятие, поне в този ценови клас, трите венеца все още си остават едно от най-добрите решения, защото не само осигуряват голям обхват, но и различни комбинации между венците, подходящи за всичко от дълги асфалтови карания до стръмни изкачвания и бързи спускания.

На мен лично много ми допада подходът с монтиране на цялостна група Alivio. Много други производители биха направили по-скоро микс от по-евтини компоненти и по-скъп заден дерайльор – не казвам, че няма логика и в това, но визуално и концептуално частите от една серия придават приятен и завършен вид на велосипеда, а и работят съвсем добре, защото са проектирани една за друга. Останах с много приятни впечатления от актуалното поколение Alivio – в много отношения то напомня на по-скъпите серии (например конструкция Shadow на задния дерайльор и курбели 2-piece с куха ос и външно разположени лагери) и нямах никакви проблеми при смяна на предавките.

От спирачките Shimano BR-M396 не могат да се очакват чудеса, но няма причини да се очакват и проблеми, особено при каране на велосипеда по предназначение. Тъй като аз никога не успявам да се придържам само към леки терени и наклони, на HT.One му се наложи да изтърпи и доста по-трудни спускания, отколкото се очаква, включително и една дълга, много стръмна и доста натоварваща за спирачките пътека – вярно, карах я с почивки, но не се стигна до прегряване или загуба на спирачна сила. Като цяло основното, което не ми харесва в по-евтините спирачки на Shimano е малко „по-дървеното“ усещане и това, че спирачните лостчета малко си пречат с командите (заради наличието на дисплей), но откъм спирачна сила няма дефицит. По-големият диск отпред няма как да ме изненада – Ram Bikes отдавна прилагат такова решение.

По каталог HT.One.1 тежи 13.5 кг. Реалното тегло на карания от мен велосипед, включително и педалите, беше 14.1 кг. Принципно това е доста добро тегло в този ценови клас, особено като се има предвид, че вилката не е въздушна. Освен това, ако решите да го надграждате, със сигурност можете лесно да икономисате грамове от много места.

Впечатления при изкачване

От всичко казано дотук, както и от статията за Изпитателните отсечки, вече би трябвало да сте разбрали, че HT.One.1 се справя много добре с изкачванията. Без претенции за състезателни постижения, с приятното си тегло и леко търкалящи се гуми той върви доста гладко, ускорява се лесно и при лежерно каране ще ви остави достатъчно сили, за да се наслаждавате на околните пейзажи. Скоростната система осигурява предавка за всяка ситуация и всеки терен, а заключването на вилката запазва енергията при по-дълги карания нагоре.

Ако пък искате да сте спортни, да се напъвате по баирите, да порите вятъра, то ХС шарката на гумите изглежда още по-подходяща, а геометрията е много добра, дори и с този ход на вилката, само че е добре да обърнете лапата с наклона надолу. Заради теглото си HT.One.1 обективно няма как да бъде равен с по-скъпите и по-леки ХС байкове, но като удобство не им отстъпва и може успешно да се ползва за тренировки или за любителско участие в състезания.

Впечатления при спускане

Както стана ясно и както съм свикнал да постъпвам, нищо не беше спестено на HT.One.1 в посока надолу. Е, не съм го карал в байкпаркове, но каквито естествени терени се изпречиха пред гумите му, бяха атакувани – като се започне от леки черни пътища, мине се през по-стръмни и рошави пътища и пътеки и се стигне до някои доста технични участъци.

Като се има предвид, че говорим за ХС байк, HT.One.1 се справя много добре със спусканията. Можете да погледнете отново и данните му в Изпитателните отсечки. Имайте предвид обаче, че времената му в тях се дължат в голяма степен и на… гумите. Без майтап! Останах наистина изненадан колко леко се ускоряваше велосипедът надолу, стига настилката да е достатъчно твърда и гладка – буквално усещах как скоростта се увеличава изпод гумите.

Точно при спусканията обаче не бива да забравяте и за ниските грайфери, които не могат да осигурят при агресивно каране същото сцепление, каквото някои по-универсални гуми. Ако обичате да гоните по-добро време надолу, ще трябва да изучите поведението на Maxxis Pace, което може да е свързано с някое и друго поднасяне – след това ще знаете доста точно къде можете да натискате и къде е по-добре да внимавате.

Ще повторя и добрите си думи за вилката – Recon-ът работи чудесно предвид ценовия клас, има достатъчно коравина като за вилка с QR ос и допълнителните 20 мм ход определено увеличават комфорта и възможностите на байка, без да го превръщат в нещо различно от ХС велосипед.

На технични и спънати пътеки байкът е достатъчно повратлив, но в същото време не му липсва стабилност при каране с висока скорост.

Заключение

Ram HT.One.1 не е състезателен велосипед, но на пазара той се състезава в една от най-оспорваните категории – горната граница на началния клас, диапазонът 1200-1300 лв., в който все повече хора търсят своя първи планински велосипед. Можете да сте сигурни, че този байк няма да ви разочарова! И все пак, повече или по-малко това може да се каже и за конкурентите му, така че е добре да знаете в каква насока той има предимства. За мен това е на първо място отличният баланс в цялостните му качества. HT.One.1 не изпъква само в катеренето или само в спускането, той е приятен за каране и в двете посоки, ефективен, достатъчно бърз и надежден. Друго нещо, което открай време е характерно за Ram Bikes и наблюдаваме и при този модел, е завършеният и логичен вид на окомплектовката. Търсачите на най-ниски цени сигурно ще намерят за тези пари един или друг велосипед, който ще е с по-скъп заден дерайьор за сметка на по-евтин преден, или ще е с по-скъпа скоростна система, но с не толкова качествени периферни компоненти. Пазарът е богат, има от всичко за всеки, но HT.One.1 е подходящ за хора, които искат още с излизането от магазина да имат велосипед, по който няма да има нужда да настройват и сменят компоненти (с изключение на индивидуални настройки и предпочитания като тип седалка, наклон на лапата и прочие), защото всички части са напаснати отлично за предназначението на байка. За недостатъци, честно казано, не се сещам.